Как IT компаниите да наемат по-лесно чужди специалисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как IT компаниите да наемат по-лесно чужди специалисти

ЕС продължава да развиват концепцията за единното разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта"

Как IT компаниите да наемат по-лесно чужди специалисти

Те няма нужда да доказват, че не могат да намерят компетентни български специалисти

9333 прочитания

ЕС продължава да развиват концепцията за единното разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта"

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Агенцията по заетостта трябва да разгледа заявленията в срок до 15 дни

В последните години България се утвърди като една от водещите аутсорсинг дестинации за различни бизнес процеси. Неизменна част от процесите, които влизат в тази графа, поради което могат да се очакват и последващи изменения, които да бъдат отразени в приложимите закони, са и тези за разработка на софтуер. Големите компании, които извеждат процесите извън своите екипи, имат очакването да намалят разходите си, но да запазят качеството на разработените софтуерни продукти, съответстващо на тяхната репутация. Вследствие на тези процеси в България търсенето на IT специалисти нарасна рязко и се усети недостиг на квалифицирани кадри в страната, което съответства и на общата тенденция на европейския пазар на труда. Компетентните държавни органи, като взеха предвид и приложимите европейски актове, продължават да развиват концепцията за единното разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта", поради което могат да се очакват и последващи изменения, които да бъдат отразени в приложимите закони, вследствие на което беше разработен и приет Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), както и правилник за прилагането му.

ЗТМТМ урежда наемането на чуждестранни служители, които са граждани на страни извън Европейския съюз. Принципът е, че достъпът на тези лица до българския пазар на труда е сравнително ограничен, но като се отчитат различни фактори, в някои сфери бяха въведени облекчения. По-конкретно със ЗТМТМ беше въведен списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, където са включени ключови за бизнеса специалисти като софтуерни разработчици, приложни програмисти и др. Списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.

Предвидената процедура по ЗТМТМ и Закона за чужденците в Република България позволява на служител, който е гражданин на страна извън Европейския съюз, да получи единно разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз".

Какви са предимствата на ЗТМТМ за технологичните компании

Генералното правило е, че когато една компания наема гражданин на трета държава, тя трябва първо да докаже, че е проведено предварително проучване на пазара на труда и няма компетентен български специалист, който да работи при сходни условия. Тази процедура отнема време за проучване, ангажира ресурс за интервюта на евентуални кандидати, както и изисква допълнителна комуникация със съответните органи, поради което често възпира работодателите да наемат чуждестранни граждани, освен ако не са в крайна необходимост. За специалистите, които попадат в списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, това изискване отпада, защото недостигът на местни специалисти е вече установен на държавно равнище.

Друго изискване, от което са освободени работодателите, които наемат чуждестранни специалисти, е това, че не е нужно да поддържат съотношението между български граждани и граждани на ЕС към граждани на трети страни да е 10 към 1. Изискването за спазване на това защитно по отношение на местния пазар съотношение също ограничаваше назначаването на чужденци, въпреки че са необходими за поемане на увеличените работни обеми. Трябва да се отбележи, че това не означава, че българските IT компании ще залеят пазара с чуждестранни IT специалисти, защото всеки чужденец безспорно представлява по-висок разход за своя работодател, отколкото ако бъде нает български служител.

Кой преценява дали един служител е висококвалифициран и дали може да стъпи на българския пазар на труда

Компетентен орган да разглежда заявленията за упражняване на висококвалифицирана заетост е Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика. Нейният екип разглежда подадените заявления в срок от 15 дни, считано от датата на подаване, което само по себе си е два пъти по-бързо, отколкото разглеждането на стандартните заявления за достъп до пазара на труда.

Агенцията има оперативна самостоятелност да преценя фактите и обстоятелствата, които са заявени чрез подадените документи. На тази база в процедурата по получаване на разрешение за упражняване на висококвалифицирана заетост, Агенцията по заетостта има право да поиска допълнителни документи или такива, които не са били подадени, а е било необходимо по силата на ЗТМТМ и правилника по прилагането му. С други думи, е добре работодателят, който е подал заявлението, да има практическа готовност за последваща комуникация с Агенцията по заетостта, ако такава се наложи.

Марио Арабистанов
Фотограф: Капитал

Кои служители са висококвалифицирани

За да се избегнат злоупотреби с нуждите на българския пазар на труда, беше важно регулаторът да уреди законово (или на подзаконово ниво) критериите за това кои служители са висококвалифицирани.

Критериите за определяне на един служител за "висококвалифициран" са установени в две основни насоки. Първата е класическото разбиране, че един кадър притежава специални умения - придобита диплома или еквивалентен документ от образователна институция, призната за висше училище в съответната държава, като процесът на обучение следва да е бил с продължителност не по-малко от 3 години.

Второто направление, което доказва, че служителят, за когото се иска единно разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз", е да бъде доказано със съответните документи за професионален опит на служителя – било чрез работа на трудов договор или чрез индивидуални договори за възлагане за разработка на софтуер.

Как се уреждат вътрешните отношения между служителя и работодателя

Българският работодател и чуждестранният служител сключват трудов договор съгласно българските закони, който влиза в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на служителя. В трудовия договор следва да бъдат определени задълженията на страните относно разходите за квартира, медицинско лечение, застраховки, транспорт от и до държавата, където е обичайното местоживеене на работника - гражданин на трета държава. Няма ограничение дали тези разходи трябва да бъдат поети от съответния служител или неговия работодател.

Какво се случва със семейството на служителя, който ще работи в България

Важна част за един служител, който ще работи в чужда страна, е възможността да бъде заедно със семейството си. Тази възможност е ясно очертана от Закона за чужденците в Република България. Членовете на семейството на чуждестранния служител ще имат право да получат разрешение за продължително пребиваване, което обаче е тясно обвързано с разрешението за работа на служителя и се издава със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на самия служител.

Отделно е предвидено, че членовете на семейството на служителя биха могли и да работят по трудов договор, след като вземат разрешение за продължително пребиваване и с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда.

Процедурата, която е описана в настоящата статия, не очертава заплаха за българските служители. Тя е приложима само по отношение на специфични отрасли, където има обективен недостиг на кадри, а наличните български служители са високо ценени от своите работодатели. Органите на Европейския съюз продължават да развиват концепцията за единното разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта", поради което могат да се очакват и последващи изменения, които да бъдат отразени в приложимите закони.

Агенцията по заетостта трябва да разгледа заявленията в срок до 15 дни

В последните години България се утвърди като една от водещите аутсорсинг дестинации за различни бизнес процеси. Неизменна част от процесите, които влизат в тази графа, поради което могат да се очакват и последващи изменения, които да бъдат отразени в приложимите закони, са и тези за разработка на софтуер. Големите компании, които извеждат процесите извън своите екипи, имат очакването да намалят разходите си, но да запазят качеството на разработените софтуерни продукти, съответстващо на тяхната репутация. Вследствие на тези процеси в България търсенето на IT специалисти нарасна рязко и се усети недостиг на квалифицирани кадри в страната, което съответства и на общата тенденция на европейския пазар на труда. Компетентните държавни органи, като взеха предвид и приложимите европейски актове, продължават да развиват концепцията за единното разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта", поради което могат да се очакват и последващи изменения, които да бъдат отразени в приложимите закони, вследствие на което беше разработен и приет Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), както и правилник за прилагането му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK