Търговската тайна и въвеждането на европейската регламентация в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Търговската тайна и въвеждането на европейската регламентация в България

Предприятията все повече биват изложени на непочтени практики като кражба на информация, промишлен шпионаж, нарушаване на условия за конфиденциалност

Търговската тайна и въвеждането на европейската регламентация в България

Главната цел на новата регулация е да се защитят законните интереси на предприятията, свързани с капиталовложенията, направени за изследователска дейност и за разработване и придобиване на ноу-хау

19906 прочитания

Предприятията все повече биват изложени на непочтени практики като кражба на информация, промишлен шпионаж, нарушаване на условия за конфиденциалност

© Надежда Чипева


Липсата на единен правен режим на защита в страните от ЕС водеше до несигурност и влияе отрицателно на бизнес средата.

През 2016 г. беше приета Директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (Директивата). Година след влизането на Директивата в сила темата относно тази материя все още не е добила особена популярност в България. Отзвукът в тази насока се изразява в няколко статии, правещи общ обзор на правната уредба, но по отношение на нейното въвеждане няма данни за някакво развитие.

Защо беше приета

Чрез въведените с Директивата норми се уеднаквява уредбата, регулираща защитата на чувствителна търговска информация. На базата на проведени първоначални проучвания от европейските институции е установено, че националните законодателства на държавите членки за тази материя се различават значително. Това унифициране се налага от факта, че липсата на единен правен режим на защита в страните от ЕС води до несигурност и влияе отрицателно на бизнес средата. Търговските тайни представляват една от най-приложимите форми на защита на интелектуални продукти, но в същото време преди приемането на Директивата се явяват най-слабо защитените от правната рамка на съюза срещу незаконно придобиване, използване или разкриване.

Съгласно преамбюла на Директивата главната цел на новата регулация е да се защитят законните интереси на предприятията, свързани с капиталовложенията, направени за изследователска дейност и за разработване и придобиване на ноу-хау. Тези инвестиции се явяват жизненоважни за тяхната конкурентоспособност, като възвращаемостта на вложените средства е основният фактор, стимулиращ научноизследователската дейност и иновациите. Предприятията все повече биват изложени на непочтени практики като кражба на информация, промишлен шпионаж, нарушаване на условия за конфиденциалност, като част от причините са свързани с процеси като глобализацията, поемането на широк спектър от дейности от външни изпълнители, дълги вериги от доставчици на услуги и засиленото използване на информационните и комуникационните технологии.

Какво се въвежда

Директивата въвежда единна дефиниция на понятието търговска тайна, урежда обхвата и пределите на закрила, правните средства за защита, приложимите предпазни мерки, опазването на поверителната информация и в хода на съдебни производства, както и обезщетяването за претърпени вреди. За да имат действие спрямо българските предприятия, нормите, въведени с Директивата, следва да бъдат транспонирани в националното законодателство. Срокът за това е 9 юни 2018 г., като засега не е сигурно дали имплементирането на тази правна уредба ще се извърши с приемането на изцяло нов закон, или с изменение на действащото законодателство.

Нормите, отнасящи се до търговската тайна, дефиницията на понятието и способите за нейната защита се съдържат към настоящия момент в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В Рамкова позиция на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет се посочва необходимостта от внасяне на изменения и допълнения в ЗЗК, като сред тях са посочени включването на нови разпоредби относно законното и незаконното придобиване, използване и разкриване на търговската тайна. Посочва се и необходимостта от изменения и допълнения, свързани с определенията за търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител, стоки, предмет на нарушението.

Какво се прави в България

Със свое решение № 640/14.05.2014 г. Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла със становище, засягащо транспонирането на Директивата в българското вътрешно законодателство. В него се посочва, че доколкото правните норми на ЗЗК са предназначени да защитят публичния интерес, свързан с предотвратяване ограничението на конкуренцията, целта и характеристиката на ЗЗК определят правото на конкуренцията като отрасъл на публичното право. От друга страна, обществените отношения, които възникват при придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, по своята правна същност са отношения, развиващи се между равнопоставени правни субекти. Тази характеристика определя приложимата уредбата като принадлежаща към частноправния дял на правната система, както е при уредбата, свързана с всички останали обекти на интелектуална собственост.

Съгласно Закона за нормативните актове регулирането на обществени отношения от една и съща област се извършва с един, а не с няколко нормативни акта. Също така обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт. Следователно, доколкото с Директивата се уреждат нови за българското законодателство обществени отношения, свързани със средствата за гражданскоправна защита на търговска тайна, различни от предмета на правото на конкуренцията, нормите на Директивата би следвало да се транспонират в изцяло нов нормативен акт.

Целите на Директивата ще бъдат постигнати най-пълно чрез приемането на законодателен акт на частното право, уреждащ специфичните институти на гражданскоправната защита на търговската тайна и гарантиращ ефективна защита на нарушените права чрез средствата на гражданското правораздаване. Тези цели не могат да бъдат изпълнени чрез изменения и допълнения на ЗЗК, тъй като той урежда различни обществени отношения и има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, а не защита на обекти на правото на интелектуална собственост.

Предвид становището на Комисията за защита на конкуренцията би следвало в срока за транспониране на Директивата да се приеме изцяло нов закон, който да уреди защитата на неразкрити ноу-хау и търговски тайни, както и санкциите и обезщетенията, свързани с тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

До настоящия момент няма публична информация относно изготвянето и внасянето за разглеждане на законопроект, свързан с тази материя, нито е внесено предложение за съответно изменение и допълнение на действащия ЗЗК в тази насока. За да има смисъл от нов закон, той трябва да бъде добре структуриран, непротиворечив, в синхрон с останалата правна уредба и да прави възможна практическата защита на субектите, чийто права са нарушени. Безсмислено би било механичното преписване на Директивата, каквато е честата практика при транспонирането на европейските директиви, особено предвид твърде абстрактния характер на нормите в конкретния случай.

За изготвянето и приемането на един добре обмислен и непротиворечив законопроект е необходимо значително време. Предвид характера на урежданата материя е сигурно, че по пътя на своята трансформация в действащ закон такъв законопроект би се сблъскал с лобистки интереси, които биха могли да забавят допълнително транспонирането на Директивата. Само бъдещето ще покаже дали ще бъде приет нов закон за търговската тайна, който действително да защитава интересите на засегнати предприятия, или ще станем свидетели на едно бързо и практично преписване на Директивата. Предвид крайния срок за транспонирането и глобите, които грозят България при неспазването му, би било добре законотворците да се захванат сериозно за работа.

* За връзка с автора на статията, адв. Марин Дринов, CMS Sofia: T +359 2 4471350, [email protected]

Липсата на единен правен режим на защита в страните от ЕС водеше до несигурност и влияе отрицателно на бизнес средата.

През 2016 г. беше приета Директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (Директивата). Година след влизането на Директивата в сила темата относно тази материя все още не е добила особена популярност в България. Отзвукът в тази насока се изразява в няколко статии, правещи общ обзор на правната уредба, но по отношение на нейното въвеждане няма данни за някакво развитие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    knb avatar :-|
    knb

    Съавтор съм на 5 патента и то в различни европейски страни, така че ми е ясно горе долу как стои въпроса. Сегашната уредба на нещата е различна в различните страни но не работи. Каквото и да се прави САЩ и Великобритания (дори и да излезе) имат правото да ползват ноу-хауто а фирмите в останалите страни са длъжни да плащат за ползването му. С тези изменения Германия и Франция искат да вземат дял от ноу-хаото и да взимат от всички останали по-слаби страни. нещо като горницата на лихвата на държавните облигации.

  • 2
    stoner_boner avatar :-|
    Damyan Ganchev

    До коментар [#1] от "knb":

    абсолютно не ти е ясно, как стои въпросът с въпросите, разглеждани в статията.

  • 3
    stoner_boner avatar :-|
    Damyan Ganchev

    а по темата: доколкото КЗК вече има натрупана практика по въпросите, която няма да бъде приложима от съдилищата - ако в бъдеще им се възложи да решават спорове относно търговски тайни, и доколкото тази практика е в голяма степен в съответствие с разпоредбите на директивата, може и все пак по-подробно уреждане на въпроса в ЗЗК, допълнено с правила в друг закон (ТЗ е най-подходящ по моему) относно съдебното обезщетяване на вреди и спиране на стоки в нарушение е възможното постижимо в срока за имплементиране.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK