С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 23 юли 2017, 12:00, 20957 прочитания

В биткойни, моля

Бавно, но постъпателно авторитетни институции започват да предлагат различни мерки за регулация на виртуалните валути

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът Димитър Калдамуков е адвокат в адвокатско дружество "Точева и Мандажиева". За контакти kaldamukov@tmlawoffice.bg
В българското законодателство и в това на повечето държави няма дефиниция какво е виртуална валута.

Виртуалните пари са носители на стойност, която не е призната от държавата.

Към настоящия момент съществуват повече от 200 виртуални валути.
По много белези поведението на инвеститорите във финансови инструменти през 2017 г. прилича на поведението им през 1999 г. - началото на спукването на балона от инвестиции в интернет компаниите (dot com bubble). Както повечето неща в природата, икономическото развитие не протича гладко, то се развива на цикли, подеми и понижения се редуват. Спукването на дотком балона беше кулминацията на възход, който, макар и да донесе загуба за милиарди на едни (Cisco), доведе до стабилно развитие и дългосрочни печалби за други - Ebay и Amazon.

Големият ефект, настъпил след спукването, беше дигитализирането на живота ни. Натрупаните средства вследствие на няколкото години инвестиции в хай-тек компании доведоха до изграждането на индустрия, която в крайна сметка създаде (или устойчиво разви) 3D принтерите, смарт телефоните, дронове за всекидневна употреба, автомобили без шофьори, хуманоидни роботи вкъщи, Internet of things и не на последно място - виртуалните валути, на които е посветена и тази статия. В IT индустрията сега в България по неофициални данни са заети около 40 хил. души, формиращи 2.3% от БВП. Огромният й ръст за няколко години очевидно е свързан с дигиталния път, по който е тръгнало икономическото развитие на планетата.


Светът е навлязъл в Четвъртата индустриална революция (най-често определяна като размиване на линиите между физическа, дигитална и биологична сфера). Kъм днешна дата пренасянето на парична стойност от което и да е кътче на света до което и да е друго такова може да отнеме точно 2 мин. и да струва на наредителя точно 0 (нула) парични единици. Каквото и да ви обясняват служителите на българските банки.

Виртуални валути

2017 е годината на абсолютните рекорди на инвестициите във виртуални валути. Какво кара хората да инвестират парите си в нещо, което реално е нищо? Какво ги кара да вярват на нещо, което е нерегулирано, негарантирано и в крайна сметка толкова спекулативно, че стойността му може да варира с няколкостотин процента в рамките на часове?



Държавите имат различни подходи към виртуалните валути. Някъде са забранени, другаде не. Това, което ги обединява, е липсата на дефиниция на виртуална валута. В българското законодателство и в това на повечето държави няма такава. Според Европейския банков орган1 (ЕБО) виртуалните валути представляват дигитално изображение на стойност, което не е емитирано от централна банка или публичен орган на власт и което не е задължително свързано с т.нар. фиатни пари (евро, лев, долар и т.н. – законно платежно средство, установено с държавен акт).

Виртуалните пари обаче са приети от физическите и юридически лица като средство за плащане и могат да бъдат прехвърляни, съхранявани или търгувани електронно. Тоест виртуалните пари са носители на стойност, която не е призната от държавата. Една от основните разлики между виртуални и фиатни пари, която апологетите на виртуалните валути непрекъснато изтъкват, е, че виртуалните пари са ограничен брой2. И това ограничение е заложено в кода им. Което е автоматична гаранция за стойността им при равни нива на доверие от страна на ползващите ги. За разлика от фиатните, където правителствата могат да емитират когато и колкото си поискат. Което, разбира се, е условие за тяхното поевтиняване след колапса на Бретънуудската система.

От техническа гледна точка виртуалната валута може да се определи като дигитален токен (жетон), създаден върху блокчейн технология3 като част от децентрализиран софтуерен протокол.

В едно от малкото решения на български съд4 изрично се казва, че "виртуалната валута "биткойн" не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с "биткойн" не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация". За да стигне до това решение, съдът е получил и становищата на Българска народна банка (БНБ) и Комисия за финансов надзор (КФН), които са с аналогични изводи. Вследствие на горното към днешна дата трябва да направим няколко важни правни заключения за виртуалните валути от гледна точка на българското законодателство:

- Виртуалните валути не са "парични средства" по смисъла на Валутния закон;
- Виртуалните валути не са "средства" по смисъла на Закона за платежните услуги и платежни системи (ЗПУПС);
- Виртуалните валути не са електронни пари по смисъла на ЗПУПС. Последните представляват парична стойност, призната от държавата и съхранявана по електронен начин;
- Виртуалните валути не са "ценни книжа" или "финансови инструменти" по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ).

Горните заключения обаче не са крайни. Тук е много важно да се отбележи например, че ЗПФИ изброява видове финансови инструменти, като законът на няколко места посочва, че други деривативни договори (които не са изрично посочени в ЗПФИ) могат да бъдат финансови инструменти. Така че коректният извод е, че дали дадена виртуална валута е финансов инструмент или не по ЗПФИ, зависи най-вече от начина, по който е структурирана валутата. Тоест от това какви права предлага валутата на нейните държатели. Ако тя има характеристиките на дериват, тя следва да бъде счетена за финансов инструмент, дори и при сегашната редакция на българското законодателство.

ICO

Към настоящия момент съществуват повече от 200 виртуални валути5. Повечето от тях бяха създадени и разпространени вследствие на т. нар. ICO (initial coin offering или първично предлагане на монети). ICO-тата са структурирани изцяло по подобие на IPO-тата (първични публични предлагания на финансови инструменти) с тази разлика, че докато IPO-тата са регулирани и строго следени от надзорните органи, към настоящия момент при ICO-тата не съществува абсолютна никаква активна регулация.

Обърнете внимание на думата "активна". Със сигурност някои от вече емитираните виртуални валути попадат в дефиницията на финансов инструмент съгласно федералното законодателство на САЩ6 например. И такива виртуални валути не следва да се предлагат на американски граждани7. При всички ICO-та няма нормативно установени гаранции за инвеститорите и нормативни задължения за емитентите (освен, разбира се, възникналите облигационни отношения между страните). Въпреки тези липси обаче само от началото на 2017 г. досега, емитентите на виртуални валути събраха 1.3 млрд. долара от ICO-та8. Лесният начин на набиране на пари чрез ICO-та доведе до това, че някои дружества започнаха да ги организират, без реално да имат достатъчно качествен продукт, върху който да изградят своята валута. В последното (приключило на 14 юли) и най-голямо досега ICO виртуалната валута Tezos успя да набере 208 млн. долара за 14 дни. Бумът на инвестициите във виртуални валути кара много наблюдатели да приемат, че началото на спукването на инвестиционния балон при виртуалните валути е настъпило9.

Кое е сигурно

Както в повечето сфери на живота ни, нормативните празноти не спират данъчните органи да потърсят публичните ни задължения.

В становище на Национална агенция за приходите (НАП) от 2.04.2014 г. "доходите от продажба на валутата биткойн се третират като доходи от продажба на финансов актив. Облагаемият доход и данъчната основа в тези случаи е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба или загуба се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив". Данъчни консултанти или самите НАП следва да изтълкуват дали това становище би се прилагало и по отношение на доходите от търговия с други виртуални валути освен биткойн. Сигурното обаче е, че печалбата ви от сделки с биткойн подлежи на деклариране.

С Решението на Съда на Европейския съюз от 22.10.2015 г. Skatteverket срещу David Hedqvist съдът посочи, че "обмяната на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута "биткойн" и обратно, извършени срещу заплащането на сума, представляват сделки, освободени от ДДС по смисъла на ДДС директивата".

Правни въпроси

Като всяка нова технология, чието регулиране тепърва предстои, правните въпроси са много и изключително интересни.

От гледна точка на инвеститорите:

- Какви права получавам с покупката на дадена виртуална валута?
- Имам ли гаранции, че борсата, чрез която купувам валута, няма да фалира или просто затвори?
- Как ще си върна парите в такъв случай?
- Какво става, ако виртуалният ми портфейл изчезне?
- Какво става, ако някой придобие над 51% от компютрите, поддържащи блокчейна, върху който е основана валутата?
- Какво става, ако някой успее да прокара софтуерен рилийз, който пренапише по различен начин записите в блокчейна?
- До каква степен ме защитава Законът за защита на потребителите?
- Срещу кого и как ще си осигуря съдебна защита, ако виртуалната валута, за която съм платил, просто не постъпи в портфейла ми? От гледна точка на създателите на нова виртуална валута:
- В коя юрисдикция и какъв вид дружество емитент да регистрирам?
- Попада ли в дефиницията на финансов инструмент виртуалната валута, която създавам?
- Как и дали трябва да идентифицирам инвеститорите във виртуална валута?
- Колко и каква информация трябва да разкрия преди ICO-то?
- Трябва ли сорс кодът да е публичен?
- Какви текстове да включва в общите условия на ICO-то?

Бавно, но постъпателно авторитетни институции започват да предлагат различни мерки за регулация на виртуалните валути. Въпрос на време е националните законодатели да се включат. В едно от последните си становища по темата от 11 август 2016 г. 10 ЕБО предлага онлайн борсите за търговия на виртуални валути и лицата, предлагащи услугата "онлайн портфейл за виртуални валути", да бъдат включени сред лицата, задължени да спазват мерките срещу изпиране пари. По същество тази инициатива ще бъде част от 5-ата директива относно мерките срещу изпиране на пари и реално ще отвори вратата за регулаторни мерки по отношение на борси и виртуални портфейли.

Европейският надзорен орган за пазарите и ценните книжа също отчита рисковете от и възможностите за регулация на виртуалните валути11.

Силно вероятно е също така американската Securities and Exchange Commission да определи виртуалните валути като финансов инструмент. И с това да урегулират както емитирането, така и търговията, вътрешната информация, злоупотреби на пазара и всички други съпътстващи финансовите инструменти регулации.

Безспорно е, но по всички личи, че изброените авторитетни органи осъзнават този риск, че потенциалната регулация може да има негативно влияние не толкова върху спекулативната страна на виртуалните валути (което като цяло е желателно), колкото върху иновационния момент, който те съдържат в себе си (което е нежелателно). Последното не трябва и не следва да бъде ограничавано.

Заключение

Най-голямото достойнство на виртуалните валути е, че те се базират на технология, която има потенциала да промени начина, по който живеем. Блокчейнът (на който ще бъде посветена отделна статия) позволява данните да се съхраняват криптирано по децентрализиран начин, в консенсусна система, в която няма единен администратор. Един запис на данни в системата гарантира неговата вечност и непроменяемост. Записът в системата не предполага посредници. Сега си представете как тази система ще повлияе на сделките с имоти, МПС-та, на различните регистри, които имаме - имотни, търговски и т.н. Най-голямата виртуална валута - биткойн, е базирана единствено на блокчейн и всяка сделка се валидира от хилядите компютри в системата. Ако дори и един компютър даде сигнал "не", сделка с биткойн не може да се случи.

Блокчейнът ще позволи интернет (глобалната мрежа от свързани компютри) да се раздели на много малки независими такива мрежи. Даден регистър с информация ще бъде съхраняван едновременно от ползвателите й, без да има нужда (или тя ще е минимална) от намеса на централен орган - агенция по вписванията например (каквито тестове в момента активно се извършват в Англия, Швеция, Нова Зеландия, Дубай, Грузия, и др.). Някои държави ще променят избирателните си системи – първа, по всички личи, че ще е Естония.

Макар и не нова, блокчейн технологията става популярна благодарение на биткойн и останалите виртуални валути. Инвестиционният балон, който в момента се надува в тази индустрия, рано или късно ще се спука, но надеждите, че акумулираният капитал ще доведе до структурни промени, са големи.

Как ще отговори правото на всичко това зависи от нас. Колкото и нова да е дадена технология, утвърдените с векове право на собственост и облигационни права не отпадат. Както винаги, нормативната сила на фактическото (по проф. Живко Сталев) изпреварва позитивното право.
Инвеститорите следва да знаят, че макар и трудно реализируеми, те все пак имат права в случай на некоректни сделки с виртуална валути. Емитентите на такива валути от своя страна следва много внимателно да структурират ICO-то, за да се възползват от все още наличните липси на регулация.

Тази статия не е правен съвет и нито авторът, нито адвокатско дружество "Точева и Мандажиева" носят отговорност за действия, свързани с информация в статията. Материята "виртуални валути" е интердисциплинарна, в процес на динамично развитие е и често засяга повече от една правна система. Съветваме всички заинтересувани да потърсят индивидуален съвет относно действия, които смятат да предприемат по отношение на виртуални валути.

2 Броят биткойни например, които ще бъдат емитирани, е ограничен на 21 млн.
3 Повече за блокчейна в отделна статия
4 Решение №834 от 24.04.2015 г. на САС по в. гр. д. №984/2015 г.
5 Освен най-известната – биткойн – други много популярни са етер, рипъл, лайткойн, даш, монеро.
6 Известният Howey тест, изведен от Върховния съд на САЩ в делото Securities and Exchange Commission v. W. J. Howey Co., 328 U.S. 293 (1946)
7 Това е и причината много общи условия на платформи за виртуални валути да съдържат изрични текстове, че платформата не предлага инструменти на американски граждани.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Малки компании могат да получат финансиране за трансграничното сътрудничество с Гърция Малки компании могат да получат финансиране за трансграничното сътрудничество с Гърция

В момента текат процедури за подаване на проекти по две мерки за повишаване конкурентоспособността на дружествата

3 юли 2019, 1835 прочитания

Започва еврофинансирането за винарските изби Започва еврофинансирането за винарските изби

Проекти по мярката за инвестиции в предприятия могат да се подават от 17 до 27 юни

5 юни 2019, 3251 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Как да определим авансовите си вноски за дължим корпоративен данък

Размерът им зависи от прогнозната данъчна печалба за текущата година

Мицотакис - наследникът на династия, който иска да е аутсайдер

Гръцкият премиер поддържа имидж на представител на ново поколение политици, но някои го виждат като част от статуквото, банкрутирало страната

Да управляваш 520 000 души

Франк Апел, главен изпълнителен директор на Deutsche Post DHL Group

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства

Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо