Защо "детско" или "детски" не е претенция, нарушаваща хранителното право
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо "детско" или "детски" не е претенция, нарушаваща хранителното право

Става дума за храните, предназначени за деца на възраст между 4-14 години, опаковани в пъстри опаковки или изрично определени/рекламирани от производителите им като "детски".

Защо "детско" или "детски" не е претенция, нарушаваща хранителното право

Разликата между чистите рекламни текстовете и законово регулираните претенции при рекламата на храни е тънка

6600 прочитания

Става дума за храните, предназначени за деца на възраст между 4-14 години, опаковани в пъстри опаковки или изрично определени/рекламирани от производителите им като "детски".

© Надежда Чипева


Претенциите, отнасящи се до развитието и здравето на децата, са вид здравни претенции и могат да бъдат употребявани само ако са разрешени по предвидения от закона ред.

Поводът за тази статия е състоялата се медийна полемика дали определението "детски" или формата му в единствено число, употребени върху опаковка на хранителен продукт, представляват претенция, нарушаваща изискванията на хранителното право.

Отговорът е категорично "не" и редовете по-долу представляват обобщение на аргументите в подкрепа на това становище.

Още в самото начало е необходимо да обърна внимание, че това изложение не се отнася до етикетирането на храните на зърнена основа и на детските храни, предназначени да задоволят специфичните хранителни потребности на кърмачета и малки деца в добро здраве, тъй като тези храни са предмет на отделна законодателна регулация.

В случая става дума за храните, предназначени за деца на възраст между 4-14 години, опаковани в пъстри опаковки или изрично определени/рекламирани от производителите им като "детски".

Разликата между чистите рекламни текстовете и законово регулираните претенции при рекламата на храни е тънка, но това не означава, че разлика няма. Законодателят се е постарал да регламентира стремежа на индустрията да ангажира вниманието на потребителите чрез Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за хранителни и здравни претенции за храните (Регламент 1924/2006). Този регламент е директно приложим на територията на България като страна от Европейския съюз и има предимство пред националните закони и наредби.

Още в т.16 от мотивите към Регламент 1924/2006 законодателят определя: "Важно е претенциите за храни да бъдат разбираеми за потребителя и е необходимо всички потребители да бъдат защитени от подвеждащи претенции. В съответствие с принципа на пропорционалност и с оглед ефективното прилагане на съдържащите се в него защитни мерки, настоящият регламент приема за отправна точка средностатистическия потребител, който е в разумна степен добре информиран и в разумна степен наблюдателен и благоразумен, отчитайки социални, културни и езикови фактори, съгласно тълкуването от Съда на Европейските общности, но се полагат грижи за недопускане експлоатацията на потребители, чиито характеристики ги правят особено податливи на подвеждащи претенции." В следващото изречение, законодателят дава пример за група потребители, податливи на подвеждащи претенции: "В случаите, когато дадена претенция е специално насочена към определена група потребители, като например деца, е желателно въздействието да се оценява от гледна точка на средностатистическия член на съответната група."

Накратко още в началото става ясно следното: 1. Претенциите са разрешени, ако отговарят на определени условия; и 2. Дали отговарят на условията се определя от позицията на средностатистически член на групата потребители, към които претенцията е насочена. С две думи, ако претенцията е насочена към всички възрастни потребители, дали е заблуждаваща ще се прецени с оглед разбирането на оня потребител, който е в разумна степен добре информиран и в разумна степен наблюдателен и благоразумен (терминът, използван в английския вариант на същия текст е circumspect, т.е. предпазлив). Или по друг начин - възможността на една претенция да въвежда в заблуда не трябва да се преценя нито от позицията на маркетолозите, диетолозите, юристите или хранителните технолози, които са специалисти, нито пък от позицията на хората със слаба степен на грамотност или с психически затруднения във възприятията.

За да бъда направена разликата между претенция и законово регламентирани претенции, трябва отговор на въпроса:

Какво тогава е "претенция"?

Съгласно цитирания Регламент претенция е всяко, понятно за средностатическия потребител, съобщение или представяне, което не е задължително по силата на закона, комуникирано е на потребителя под каквато и да е форма - посредством картина, графика или символ, и което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени характеристики.

Кои са видовете законово регламентирани претенции?

Претенциите биват основно два вида: хранителни и здравни.

Хранителна претенция е всяко послание, което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени благоприятни хранителни качества, които се дължат на:

а) енергийната стойност, която: (i) предоставя; (ii) предоставя в намалена или увеличена норма; или (iii) не предоставя; и/или

б) хранителните или други вещества, които: (i) съдържа; (ii) съдържа в намалени или увеличени съотношения; или (iii) не съдържа.

Здравна е всяка претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между дадена категория храни, отделна храна или една от нейните съставки и здравето на потребителите. Съдът на ЕС прие, че поради липса на уточнение дали връзката е пряка или косвена понятието трябва да се тълкува разширително.

Кои законово регламентирани претенции са позволени?

Разрешените хранителни претенции са изброени в приложението към Регламент 1924/2006 и отговарят на изискванията, предвидени в него. Примери за такива хранителни претенции са: "без съдържание на мазнини"; "без добавени захари" или "източник на витамин С".

През 2012 г. комисията прие списък на разрешените здравни претенции, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата. Примери за такива са: "Цинкът допринася за поддържането на нормалното състояние на костите", "Витамин D допринася за нормалната функция на имунната система", "Витамин B6 допринася за намаляването на чувството на отпадналост и умора" и др.

Претенциите, отнасящи се до развитието и здравето на децата, както и претенции за намаляване на риска от заболяване и могат да се използват единствено и само когато са били разрешени в съответствие с процедурата, установена в Регламент 1924/2006.

Претенция, отнасяща се до развитието и здравето на децата е тази, която изрично реферира към детското здраве, уповава се на научни доказателства, събрани само и конкретно с оглед детското здраве, и която се използва върху продукти или за реклама на продукти, които са конкретно предназначени за деца. Пример за позволена такава претенция е "Витамин D е необходим за нормалния растеж и развитие на костите при деца". Приета е с Регламент 1389/2016 и е допустима за употреба, само за храна, която е най-малко източник на витамин D по смисъла на Регламент 1924/2006.

Изброеното по-горе би трябвало да облекчи разграничаването на претенциите, отнасящи се до развитието и здравето на децата, както от останалите здравни претенции, така и от обикновените маркетингови текстове. В заключение може да се обобщи, че претенциите отнасящи се до развитието и здравето на децата са вид здравни претенции. Те могат да бъдат употребявани само ако са разрешени по предвидения от закона ред. Твърдения, които не отговарят на тези условия, но заявяват, създават впечатление или внушават, че съществува връзка между дадена храна и здравето на децата, са недопустими.

Обикновената употребата на определението "детски" (вкл. формите му в трето лице единствено число) в комбинации като "детски солети/бисквити/снаксове", "детски колбас", "детско сирене", "детски плодов сок", ако не е допълнена от други заявления/внушения (от типа "способстват за имунитета/здравината на костите/пъргавостта/концентрацията при учене", или от визуализация на същите посредством актьорска игра/анимация и др.) не заявява, не създава впечатление и не внушава, че съществува връзка между съответния продукт и здравето на децата. Поне не и у средностатистическия родител, който е в разумна степен добре информиран и в разумна степен наблюдателен и предпазлив. Подобна употреба дава насока към коя група потребители, производителят е ориентирал продукта си. Ако законодателят беше имал предвид абсолютната забрана на употребата на определението "детски", то той би забранил и употребата на детски илюстрации върху опаковките на храни, а такава забрана няма.

Претенциите, отнасящи се до развитието и здравето на децата, са вид здравни претенции и могат да бъдат употребявани само ако са разрешени по предвидения от закона ред.

Поводът за тази статия е състоялата се медийна полемика дали определението "детски" или формата му в единствено число, употребени върху опаковка на хранителен продукт, представляват претенция, нарушаваща изискванията на хранителното право.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK