Как се третират подобренията на актив по Закона за ДДС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се третират подобренията на актив по Закона за ДДС

Как се третират подобренията на актив по Закона за ДДС

При възмездно извършване на услугата то е по общия ред

16156 прочитания

© Велко Ангелов


В параграф 1, т. 32 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) има определение за подобрение: "Подобрение е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение."

Третирането на подобрението по ЗДДС може да се различава според това дали то:

1. представлява възмездно извършване на услуга по подобрение на нает актив

2. е възмездно извършване на услуга срещу прихващане на наем

3. е безвъзмездно извършване на услуга.

При възмездно извършване на услуга по подобрение на нает актив данъчното третиране е по общия ред. Данъчната основа се определя съгласно чл. 26 от ЗДДС. При възмездно извършване на услуга срещу прихващане на наем (бартер) се прилага чл. 130 от ЗДДС: "Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава."

При бартер

Когато е налице бартер, доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка (чл. 130, ал. 3 от ЗДДС).

Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, каквато е отдаването под наем, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Тази разпоредба не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година.

За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките (чл. 25, ал. 5 от ЗДДС). Данъчното събитие на подобрението се определя по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС – на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Така може да се заключи, че доставката по отдаването под наем е с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие и се смята за авансово плащане по доставката на подобрението. Съгласно тези изисквания следва да се издават фактурите.

Определяне на данъчната основа

Към датата на завършване на подобрението наемателят трябва да определи данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДС: "Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена."

Когато подобрението представлява безвъзмездно извършване на услуга, трябва да се има предвид нормата на чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС – за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив. Тук данъчното събитие е на датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора (чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС).

Данъчната основа на тази доставка е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена (чл. 27, ал. 2 от ЗДДС). Начисляването на данъка се извършва съгласно протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.

От анализа на горните разпоредби според нас става ясно, че не трябва да се коригира ползваният данъчен кредит при прекратяване на договор за наем, а да се начислява ДДС съгласно на една от посочените три опции.

Съгласно чл. 26, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели.

Ако при предсрочно прекратяване на договора за наем възникнат счетоводни разходи от отписването на балансовата стойност на подобрението, което остава за наемодателя, тези разходи се третират като дарение по ЗКПО. Според чл. 26, т. 7 от този закон не се признават за данъчни цели разходите за дарения извън посочените в чл. 31 от закона.

В параграф 1, т. 32 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) има определение за подобрение: "Подобрение е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение."

Третирането на подобрението по ЗДДС може да се различава според това дали то:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK