Банката срещу кредитополучателя в света на отрицателните лихви

"Във всички случаи банката не може да бъде задължена да изплаща отрицателна лихва, т.е. да приспада от главницата, тъй като това би противоречало на правната същност на договора за кредит. "

Да бе!
А може да изплаща отрицателна лихва?! Щото това не противоречи на правната същност на договора за депозит, а?

Смял съм се на глас.

Значи има разлика между твоите очаквания за как ще протече един договор и какво всъщност се случва- иначе казано съществува ex-ante очакване за твоите приходи и ex-post реализация на същите. Вариацията в тези е мярка за риск, която ти разпределяш между страните както те устройва. Ти си решил, че лихвения процент (EURIBOR или друг референтен) се вдига, и си го заложил като голям фактор в стойността на кредита. Очакваш 10% приход, т.е. има търговска логика във взаимоотношението - но то е винаги рисково. Също както самия договор за кредит. Има лимити на риска (уж), който една търговска банка може да поеме, които (уж) се следят от регулатора.

Когато се окаже, обаче, че не те устройва какво се случва не можеш да се обърнеш и да кажеш - чакай, чакай, то аз ако не правя пари то няма правна стойност взаимоотношението ни. Тази логика е не само смехотворна в първите си принципи, но и твърде бързо се разпростира на други места -- например казиното казва - моя работа е аз да ти вземам парите, а ти да се забавляваш. Днес много късмет се натрупа, няма да плащам, то ние нямаме търговско отношение, защото аз нямам възмездност. Да не говорим, че никоя банка не се оплака когато лихвите за корпоративните им клиенти станаха негативни.

И последно - до екипа на Капитал. Ясно ни е, че е трудно в сегашната среда да се правят пари от реклама, и content marketing си е стратегия къде ли не. Но не слагайте такива предубедени статии без маркировка в рубрика Консулт. Въпросната дама работи за адвокатска компания, значителна част от чиито клиенти са банки и финансови институции (по тяхната собствена страница - Our lawyers act for major international and regional banks, other financial institutions (insurance companies, funds and asset managers), corporates (issuers, borrowers and sponsors) sovereigns, municipalities and quasi-sovereigns). Това е конфликт на интереси и си личи отдалеч.

"Ако подобно становище стане широко възприето в Европа и света, това не само би преобърнало представите за правната характеристика на банковия кредит, а би поставило под въпрос и цялостното устройство на банковия сектор, чиято стабилна основа е именно кредитирането."

Това разбиране не е нищо ново. При положение, че таксите влизат в ГПР, значи се отчита ефектът им като приход за банката. Всичко друго е мижи да те лажем. Един оптимист, виждащ равенство между кредитор и получател, естествено би заключил, че отрицателния EURIBOR си е за сметка на банката.

Само че реално банката и кредитополучателите и, особено ФЛ, изобщо не са равнопоставени и банката никога няма да позволи такова нещо. Добре, че зад австрийските граждани седи стабилен съд.