Банката срещу кредитополучателя в света на отрицателните лихви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банката срещу кредитополучателя в света на отрицателните лихви

Разпределението на риска от променливите лихви по кредитите следва да бъде балансирано между кредитора и кредитополучателя, а не да е за сметка изцяло само на едната страна по договора.

Банката срещу кредитополучателя в света на отрицателните лихви

В обстановка на отрицателен референтен индекс EURIBOR кредитополучателите логично се питат: Не следва ли лихвата ми да се стопи?

26958 прочитания

Разпределението на риска от променливите лихви по кредитите следва да бъде балансирано между кредитора и кредитополучателя, а не да е за сметка изцяло само на едната страна по договора.

© Надежда Чипева


През 2015 г. банки в Испания и Дания започнаха да изплащат лихви по кредитите на някои свои длъжници, приспадайки от дължимата главница.

Средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро – индексът EURIBOR, който банките предпочтително използват като компонент за образуване на базовия лихвен процент (БЛП) при предоставяне на кредити в евро, от 2015 г. е с отрицателни стойности. Въпреки безбройните дискусии и мнения колко силно това ще афектира банковия сектор в цяла Европа, в България пазарът на кредити сякаш премина безболезнено през това явление. Липсата на ясен законов или регулаторен отговор на въпроса коя от двете страни по договора за кредит следва да носи риска от отрицателния референтен лихвен процент дава силни и правдиви аргументи в защита както на кредиторите, така и на кредитополучателите.

Променливият компонент на БЛП, който много често е индексът EURIBOR, може да понижи стойностите си и съответно да намали печалбите на банките по време на периода на договора, но също така и да се увеличи в ущърб на кредитополучателя. При наличието на подобни колебания е разумно да се търсят начини за смекчаване на риска, най-често чрез определянето на граници, в които лихвата може да варира. Доскоро в договорите за кредит липсваше какъвто и да е механизъм, с който банките да смекчат риска от рязко снижаване или рязко повишаване на стойността на EURIBOR, като например чрез уговорка за минимален или максимален праг на лихвата. От момента, в който централните банки на държавите от еврозоната публикуваха отрицателен EURIBOR, това обаче се промени. Банките започнаха да договарят променливи лихви, базирани на EURIBOR, но с важната добавка "не по-нисък от нула", или да предвиждат минимален праг на лихвата (например 3.5%) независимо какви са стойностите на EURIBOR за съответния период. От правна гледна точка това не представлява пречка, тъй като законът не предвижда минимален или максимален размер на възнаградителната лихва по договори за кредити. Поставя се обаче друг проблем, който трудно би се разрешил както от правото, така и от икономиката, а именно - кой следва да носи риска от отрицателните лихвени проценти.

Позицията на кредитополучателите

В същността на променливите лихвени проценти по договори за кредит е наличието на определено количество риск и за двете страни по договора. Разпределението на този риск следва да бъде балансирано между кредитора и кредитополучателя и не следва да се понесе изцяло само от едната страна по договора. Не следва ли клауза в договори с физически лица, предвиждаща минимален праг на променливия лихвен процент, да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и не отговаря на изискването за добросъвестност? В днешно време подобни клаузи се възприемат по-скоро като нормални, отколкото като необичайни в договорите за кредит. Съдебната практика не е имала възможност да се произнесе по конкретния въпрос за поставяне на минимален праг на лихвен процент. ВКС се е произнесъл по сходен казус (Решение №236 от 20.12.2016 г. по т.д. №3082/2015. II т.о.) в подкрепа на аргумента за неравноправност. С това решение съдът е потвърдил, че клауза в договор за кредит, предвиждаща възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при увеличаване на лихвения процент, без да се включва възможността за намаляване на същата в случай на спадане на лихвения процент, води до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. Идентично е и заключението в други решения на ВКС (напр. Решение №95 от 13.09.2016 г. по т.д. №240/2015. II т.о.). Подобни аргументи обаче биха били в защита единствено на физически лица, без да засягат кредити, отпускани на корпоративни клиенти.

Позицията на кредиторите

Договорът за банков кредит, легално дефиниран в чл. 430 от Търговския закон, се характеризира с елемента възмездност. Кредитополучателят следва да заплати възнаградителна лихва на банката заради това, че банката му предоставя средства, които не му принадлежат. Подобна е житейската и правна логика зад задължението на банката да заплати лихва при паричен влог поради това, че влогодателят й предоставя собствените си средства, от които банката може да се ползва. При сключване на договор за банков кредит страните се съгласяват на определени условия, като най-всеобщо и естествено възприето е задължението на кредитополучателя да заплати възнаградителна лихва на банката кредитор. Плащането на лихва като съществен елемент от договора за банков кредит е допълнително утвърдено и в Закона за кредитните институции, който включва лихвения процент в задължителното съдържание на условията по банков кредит. Законът и практиката не познават задължение за банката да заплаща лихва при отпускане на кредити при настъпването на определени условия.

Освен това при сключване на договор с променлив лихвен процент кредитополучателят винаги се води от желанието за по-евтин заем. Това е така, тъй като при фиксираните лихвени проценти банката изчислява възможните рискове от промени в икономическата обстановка и ги калкулира в стойността на лихвения процент, така че да не претърпи загуба за целия период на кредита. Затова и фиксираните лихвени проценти винаги са по-високи в сравнение с променливите към същия период от време. Предлагайки кредити с променлив лихвен процент, банката вече понася риск от това да получи по-малко възнаграждение от първоначално предвиденото и калкулираното. Рискът като определящ елемент на променливия лихвен процент не се изразява само в понасяне на всички загуби от едната страна за сметка на всички печалби, отиващи само при другата, а следва да се приеме и като възможност едната страна да плати повече или да получи по-малко в сравнение с предвиденото към момента на сключване на договора. Поради тази причина в случаите, когато банката поставя минимален праг на лихвата или определя EURIBOR, но не по-нисък от нула, е трудно да се говори за липса на баланс между насрещните страни в разпределянето на риска.

Във всички случаи банката не може да бъде задължена да изплаща отрицателна лихва, т.е. да приспада от главницата, тъй като това би противоречало на правната същност на договора за кредит. Макар в България такава ситуация да изглежда изцяло хипотетична, тъй като маржовете при променливи лихвени проценти са достатъчно високи, за да не доведат до отрицателен лихвен процент при намаляване на индекса EURIBOR, то подобни случаи не са непознати в други страни в Европа. През 2015 г. банки в Испания и Дания започнаха да изплащат лихви по кредитите на някои свои длъжници, приспадайки от дължимата главница. В Австрия банки едностранно се опитаха да изменят променливия лихвен процент, изпращайки писма до своите кредитополучатели, с което ги уведомяват, че стойността на EURIBOR ще се счита за нула, в случай че стане отрицателен. По този и по други сходни случаи австрийският върховен съд съвсем скоро се произнесе, определяйки подобно едностранно фиксиране на EURIBOR на нула като нарушаващо баланса и равнопоставеността на страните. Най-високопоставеният австрийски съд споделя и друго, още по-интересно и навеждащо размисъл становище. Според него характеристиката на договора за кредит като възмезден не се нарушава от факта, че банката следва да изплаща лихва на кредитополучателите си. Това е така според австрийския върховен съд, тъй като банката начислява такси за усвояване и други такси, които служат като нейно възнаграждение по договора за кредит. Ако подобно становище стане широко възприето в Европа и света, това не само би преобърнало представите за правната характеристика на банковия кредит, а би поставило под въпрос и цялостното устройство на банковия сектор, чиято стабилна основа е именно кредитирането.

През 2015 г. банки в Испания и Дания започнаха да изплащат лихви по кредитите на някои свои длъжници, приспадайки от дължимата главница.

Средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро – индексът EURIBOR, който банките предпочтително използват като компонент за образуване на базовия лихвен процент (БЛП) при предоставяне на кредити в евро, от 2015 г. е с отрицателни стойности. Въпреки безбройните дискусии и мнения колко силно това ще афектира банковия сектор в цяла Европа, в България пазарът на кредити сякаш премина безболезнено през това явление. Липсата на ясен законов или регулаторен отговор на въпроса коя от двете страни по договора за кредит следва да носи риска от отрицателния референтен лихвен процент дава силни и правдиви аргументи в защита както на кредиторите, така и на кредитополучателите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев

    "Във всички случаи банката не може да бъде задължена да изплаща отрицателна лихва, т.е. да приспада от главницата, тъй като това би противоречало на правната същност на договора за кредит. "

    Да бе!
    А може да изплаща отрицателна лихва?! Щото това не противоречи на правната същност на договора за депозит, а?

  • 2
    grizin avatar :-P
    grizin

    Смял съм се на глас.

    Значи има разлика между твоите очаквания за как ще протече един договор и какво всъщност се случва- иначе казано съществува ex-ante очакване за твоите приходи и ex-post реализация на същите. Вариацията в тези е мярка за риск, която ти разпределяш между страните както те устройва. Ти си решил, че лихвения процент (EURIBOR или друг референтен) се вдига, и си го заложил като голям фактор в стойността на кредита. Очакваш 10% приход, т.е. има търговска логика във взаимоотношението - но то е винаги рисково. Също както самия договор за кредит. Има лимити на риска (уж), който една търговска банка може да поеме, които (уж) се следят от регулатора.

    Когато се окаже, обаче, че не те устройва какво се случва не можеш да се обърнеш и да кажеш - чакай, чакай, то аз ако не правя пари то няма правна стойност взаимоотношението ни. Тази логика е не само смехотворна в първите си принципи, но и твърде бързо се разпростира на други места -- например казиното казва - моя работа е аз да ти вземам парите, а ти да се забавляваш. Днес много късмет се натрупа, няма да плащам, то ние нямаме търговско отношение, защото аз нямам възмездност. Да не говорим, че никоя банка не се оплака когато лихвите за корпоративните им клиенти станаха негативни.

    И последно - до екипа на Капитал. Ясно ни е, че е трудно в сегашната среда да се правят пари от реклама, и content marketing си е стратегия къде ли не. Но не слагайте такива предубедени статии без маркировка в рубрика Консулт. Въпросната дама работи за адвокатска компания, значителна част от чиито клиенти са банки и финансови институции (по тяхната собствена страница - Our lawyers act for major international and regional banks, other financial institutions (insurance companies, funds and asset managers), corporates (issuers, borrowers and sponsors) sovereigns, municipalities and quasi-sovereigns). Това е конфликт на интереси и си личи отдалеч.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Ако подобно становище стане широко възприето в Европа и света, това не само би преобърнало представите за правната характеристика на банковия кредит, а би поставило под въпрос и цялостното устройство на банковия сектор, чиято стабилна основа е именно кредитирането."

    Това разбиране не е нищо ново. При положение, че таксите влизат в ГПР, значи се отчита ефектът им като приход за банката. Всичко друго е мижи да те лажем. Един оптимист, виждащ равенство между кредитор и получател, естествено би заключил, че отрицателния EURIBOR си е за сметка на банката.

    Само че реално банката и кредитополучателите и, особено ФЛ, изобщо не са равнопоставени и банката никога няма да позволи такова нещо. Добре, че зад австрийските граждани седи стабилен съд.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK