С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 окт 2017, 15:16, 7029 прочитания

Съдът на ЕС: Компаниите имат право на ДДС кредит и за публична инфраструктура

Досега българските данъчни и магистрати често отказваха връщането на данъка при дарения към общини или държава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Често инвеститори заплащат изграждането на обществени съоръжения като пречиствателни станции, тунели, тротоари или светофарни уредби. И данъчните отказват връщане на ДДС.
На 14 септември 2017 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение по Дело С-132/16, с което гарантира, че според законодателството на Европейския съюз (ЕС) данъчнозадължените лица в съюза имат безусловно право да приспадат платения ДДС, когато доставката е свързана с икономическата им дейност, дори и ако трета страна безвъзмездно също се ползва от резултата. Делото пред СЕС беше образувано по искане на българския Върховен административен съд (ВАС), който, макар и по конкретен случай, реферира към противоречивата практика на националните съдилища по този въпрос, поставяща един от най-съществените данъчни въпроси в последните години.

История на спора


Вече нееднократно е обсъждано значението на приспадането на ДДС при строителство, извършено от частно лице, в терени на държавата или общините.1 Материалното изражение на подобни спорове е значително, доколкото твърде често се става дума за големи инвеститори, които с оглед функционирането на собствения си обект в съседство заплащат изграждането на обществени съоръжения като пречиствателни станции, тунели, тротоари или светофарни уредби. При подобни инвестиции органите на НАП обичайно отказват правото на приспадане на ДДС, заплатен за получената строителна услуга, с мотива, че услугата е предназначена за безвъзмездна доставка, доколкото резултатът от нея се получава безплатно от съответната община. Този подход даже е често мотивиран пред съдилищата с некоректна интерпретация на решения на СЕС, допускащи изключение от правото на приспадане на ДДС при сделки, при които придобитите стоки не се включват в активите на дружеството. В подобна ситуация държавата събира двукратен данък, а данъчният субект се сблъсква с парадоксалната ситуация, при която усилията и средствата му се оказват в полза и на останалите граждани, но точно поради тази причина му се отказва възстановяване на заплатения ДДС. Ако се търси пример за обезсърчаваща инвестиционна държавна политика, трудно ще се намери по-красноречив.

Спорът пред Съда в Люксембург

В конкретния случай ВАС правилно изтъкна пред европейските съдии, че някои съдебни състави у нас споделят концепцията за включените в имуществото активи като водещ критерий за данъчния кредит, а други признават правото на приспадане, когато разходите за сделката са отчетени като част от общите разходи на лицето. Върховният съд също така точно отбеляза, че разминаването произтича и от една особеност на българското законодателство, според която последващата безвъзмездна доставка изключва данъчния кредит, докато съгласно ДДС директивата използването на получената услуга за икономическата дейност на лицето е самостоятелно и достатъчно основание данъкът да бъде възстановен. Последното е и повече от логично, доколкото всяка дейност в рамките на икономическата активност, дори и безвъзмездна сама по себе си, носи своята търговска и репутационна стойност.



Решението на СЕС всъщност представлява част от формираната пред него продължителна практика, основана на горния принцип, свързан и с основополагащата концепция за данъчната неутралност на икономическата дейност. Неизвестно защо българската администрация не само не зачиташе посочените насоки за интерпретация, но и търсеше основание за подхода си в решения на СЕС, постановени във връзка с неприложима фактическа обстановка.

Трайната практика на СЕС е свързана именно с това, че пряката и непосредствена връзка между получената и последващата доставка е достатъчно основание за правото на приспадане, а дори и при липса на такава това право възниква, когато разходите за получената доставка представляват част от общите разходи на лицето.

С други думи, когато инвеститорът в един търговски център заплати за изграждането на светлинна регулация, осигуряваща нормалното движение на автомобилния поток, той не планира като последваща доставка дарение към общината, макар и действително светофарната уредба да остава нейна собственост. Услугата по строителство върху общинския терен е пряко свързана с функционалността и последващите доставки към търговци и клиенти, а за доказването на подобна връзка съгласно практиката на СЕС е достатъчно разходите за услугата да бъдат отразени като част от общите му разходи. Странно е именно подобна инвестиция да бъде лишена от право на приспадане на ДДС, защото ще се ползва свободно и от пешеходците и водачите.

Интерпретацията на държавата

Концепцията на приходната администрация за възникване на данъчен кредит само при превръщане на получената доставка в актив на дружеството би могла да се отнася до придобиването на стоки, но не и до получаването на услуги. При услугите именно връзката между получената и последващата доставка може да бъде единствен критерий, както СЕС вече е отбелязвал. Отново е озадачаващо игнорирането от страна на данъчните органи на тази безспорна практика към отношения, които безусловно представляват строителни услуги, а не доставка на стоки. Същевременно СЕС винаги е коментирал последващата безвъзмездна доставка само при евентуално отклонение от икономическата дейност. Според неговото разбиране възможният страничен безвъзмезден ефект за трета страна никога не е бил в състояние да дерогира икономическата връзка между входящите и изходящите доставки като предпоставка за данъчния кредит. Нито пък липсата на договорено обезщетение от съответната община е могло да бъде относимо към въпросите за приспадане на ДДС.

Българската практика не е единствена

По сходен казус СЕС се произнесе и с Решение от 22.10.2015 г. по Дело № 126/14, Sveda, при което литовската администрация е отказала приспадане на данъчен кредит за проект с публично-частно финансиране на инфраструктура, разположена сред природата, която се ползва свободно и от гражданите. В този случай съдът отново постанови, че правото на приспадане не може да бъде ограничавано поради безплатния обществен достъп, когато е налице връзка между разходите на лицето и последващите доставки или икономическата му дейност като цяло.

Спорът е окончателно (засега) разрешен

В заключение, разглеждайки коментирания български случай, СЕС прие, че фактът на облагодетелстване на съответната община от предоставените услуги не може да се отрази на правото на данъчен кредит, ако е налице пряка и непосредствена връзка между получените услуги и икономическата дейност на предприятието. С това се налага и известно корективно тълкуване на българския закон в частта, предвиждаща последващата безвъзмездна доставка като самостоятелно изключение от приспадането на платен данък. Все пак съдът уточни, че правото на приспадане може да бъде пропорционално коригирано, ако получените работи надхвърлят нуждите на лицето, като в последния случай правото ще се ограничи само до обективно необходимото за функционирането на дейността. Подобно изрично конкретизиране представлява новост в подхода на СЕС и отразява приноса на българския казус към развитието на практиката на европейско ниво.

Цялостният извод на СЕС обаче е в унисон с неговия траен подход, а именно, че ДДС директивата следва да се тълкува като позволяваща на данъчно задължено лице да приспадне платения ДДС по доставка, свързана със строителство или реконструкция на обект, чужда собственост, когато услугите по тази доставка се използват и от данъчния субект, и от третото лице в тяхната икономическа дейност, стига разходите да не надхвърлят необходимото за дейността и да са надлежно отразени като част от общите разходи на лицето.

Настоящото решение даде разрешение и на голям брой практически хипотези от гражданскоправен характер, доколкото касае извършена работа в собственост на което и да е трето лице, без да ограничава обхвата си единствено до публичната инфраструктура. Ясно е обаче, че най-голямо икономическо значение то има по отношение на общите правила за приспадане на данъчен кредит при инвестиция в публична инфраструктура, какъвто е и обичайният случай у нас. По този начин решението на СЕС е от особено значение не само за конкретните спорове, които би следвало да лимитира като брой, но и за инвестиционния климат в страната, отстранявайки несигурността и непредвидимостта в планирането на стопанските инициативи.
1 Например в. "Капитал", 18.08.2014 г., "Инвестициите в публичната инфраструктура и ДДС – правилата на бюджетната игра".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете

В момента тече мониторинговият период и стопаните трябва да са готови за проверки на проектите

28 авг 2019, 1446 прочитания

ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите

Санкциите вече ще бъдат точно определен процент

31 юли 2019, 2408 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Включване на земеделска земя в строителните граници на населените места

И как може да се промени предназначението й

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10