С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 окт 2017, 12:45, 14720 прочитания

Носим лична отговорност за осигурителните и данъчни задължения на дружествата

Вече няма да е толкова лесно да се избегне плащането на задължения при прехвърляне на дружеството на трето лице

Кристина Димитрова | Адвокатско дружество Mcgregor аnd Partners
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Разширява се кръгът на лицата, на които може да се потърси отговорност
Възможност за търсене на отговорност на трети лица за данъчни задължения съществуваше и досега, но с изменението на чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се разширява кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност, както и хипотезите, при които се носи такава отговорност.

Запазена е възможността за търсене на отговорност на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на юридическо лице, което е носител на задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски или е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, ако тези лица са укрили факти и обстоятелства пред органа по приходите или публичния изпълнител и това е довело до невъзможност за събиране на задълженията, или са извършили плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, или са отчуждили имущество, включително търговското предприятие на задълженото лице, безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.


По-широк кръг

След приетите промени обаче такава отговорност се носи и в случай че посоченият кръг от лица извършат действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Разширява се и кръгът на лицата, които носят отговорност в горните хипотези, като в същия се включват и мажоритарните съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против.



Широко разпространена практика досега беше извършването на поредица от прехвърлителни сделки, с които се променя собствеността на капитала на дружествата, след изпадане на дружеството в свръхзадлъжнялост или неплатежоспособност. Новите ал. 5 и 6 на чл. 19 ДОПК целят ограничаване на тази практика. Същите предвиждат отговорност за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, така че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, като отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.
Недобросъвестността се предполага, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност.

Същата отговорност обаче носят не само мажоритарните, а и съдружниците или акционерите, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период не по-дълъг от три месеца недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала.
Съдружниците и акционерите отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за периода, в който са притежавали това качество, ако са получили скрито разпределение на печалба (дивидент) и това обстоятелство не е декларирано в данъчните декларации.

Кристина Димитрова, адвокатско дружество Mcgregor аnd Partners



Въведена е и отговорност за всяко лице, което в хипотеза на скрито съучастие прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособно юридическо лице. Аналогичен нормативен подход е възприет в чл .609 от Търговския закон, който предвижда откриване на производство по несъстоятелност и за скрития съучастник. Тази разпоредба ще е приложима в случаите, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник-търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник.

Ограничаване действията на длъжниците

Тъй като издадените актове, с които се ангажира отговорността на трети лица, биват атакувани и отменяни най-често поради необоснованост на субективната страна на действията на третите лица и на причинно-следствената връзка между същите и непогасяването на задълженията, ал. 9 и 10 на чл. 19 ДОПК въвеждат презумпции за наличие на недобросъвестност. Счита се, че такава е налице, когато някое от горепосочените действия е извършено от съответния представител на търговското дружество след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението, както и когато действието (включително прехвърлителна сделка от страна на мажоритарен или миноритарен съдружник в горепосочените хипотези) е извършено, след като е образувано производство за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството.

Приетите промени целят ограничаване действия на длъжниците, с които се избягва плащането на данъчни и осигурителни задължения, и в този смисъл могат да бъдат приети като полезни и обществено оправдани. Проблем обаче ще продължи да е доказването на недобросъвестността на лицата и причинно-следствената връзка на действията им със съответните данъчни и осигурителни задължения. Преглед на практиката по досега съществуващите хипотези, описани в новата редакция в чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1, показва, че в повечето случаи съдът е стигал до заключението, че в рамките на ревизионно производство органът по приходите не е установил конкретните признаци от състава на чл. 19 ДОПК, поради което отговорността не е реализирана.

Видно от разгледаните съдебни решения, издадените от приходната администрация ревизионни актове страдат от три основни групи пороци: не се доказва извършването на действията, описани в състава на чл. 19 ДОПК (като в случая на укриване на факти и обстоятелства е прието, че същото предполага активно, съзнателно действие, тоест задълженото лице не трябва просто да не изпълни задължението си да заяви фактите и обстоятелствата, а и да ги укрие), субективната страна (а именно наличието на умисъл, т.е., ако даденото лице е съзнавало смисъла и значението на (без)действието си, предвиждало е неговите последици и е искало или допускало настъпването им) и причинно-следствена връзка (тоест органът по приходите да е положил усилие за събиране на задълженията, но те да не са събрани именно поради извършването на (без)действията, влизащи в състава на чл. 19 ДОПК).

За съжаление горепосочените недостатъци на ревизионните актове няма да бъдат преодолени с въвеждането на нов кръг от отговорни лица и разширяване на хипотезите, в които се носи отговорност, а надлежното доказване на наличието на всички предпоставки от състава на чл. 19 в достатъчно кратки срокове, че да може реализираната отговорност да доведе до реално събиране на задълженията, изисква времеви и финансов ресурс, с който приходната администрация очевидно не разполага към настоящия момент.

Промените се въведени със Закона за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г., в сила от 4.08.2017 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете

В момента тече мониторинговият период и стопаните трябва да са готови за проверки на проектите

28 авг 2019, 2171 прочитания

ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите

Санкциите вече ще бъдат точно определен процент

31 юли 2019, 2858 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Bitcoin и регулациите в ЕС

Първи стъпки на общността в нормативната уредба на криптовалутите

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10