Bitcoin и регулациите в ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Bitcoin и регулациите в ЕС

Bitcoin и регулациите в ЕС

Първи стъпки на общността в нормативната уредба на криптовалутите

© Benoit Tessier


За изминалото близо десетилетие откакто Сатоши Накамото (или поне лицето или лицата, криещи се зад този псевдоним) публикува своя деветстраничен манифест за създаването на Bitcoin като децентрализирана система за електронно разплащане, криптовалутите изминаха дълъг път по възходяща права. Започнали като технологичен експеримент за ентусиасти, днес те са разменно средство, използвано от повече от 5.8 млн. души, с обща пазарна капитализация над 100 млрд. долара. Въпреки продължаващия скептицизъм на големи интернет магазини като Amazon и еBay по-малки търговци от цял свят, в това число и в България, успешно интегрираха софтуерни решения, които позволяват директно разплащане в криптовалута, с което допринесоха за легитимирането им в очите на потребителите.

Бурният растеж на индустрията на свой ред накара професионални инвеститори от цял свят да обърнат поглед към bitcoin и подобните му. Към днешна дата в Европа вече са факт няколко инвестиционни фонда с портфолио от инвестиции в криптовалути. От двете страни на Тихия океан стъпките в тази посока са още по-смели - в средата на август тази година японската компания Fisco Ltd издаде първата bitcoin облигационна емисия, а най-голямата американска борса за опции – тази в Чикаго – се ангажира с пускането на bitcoin фючърси през 2018 година.

Някак очаквано, бързото развитие на пазара изпревари значително възможностите на законодатели и регулатори в ЕС да оценят напълно потенциалните рискове и необходимостта от правна рамка на криптовалутите. Това, разбира се, не означава, че те са останали извън полезрението им.

Рискове и належащи проблеми

Европейският банков орган (ЕБО) още през 2013 г. издаде предупреждение към потребителите относно рисковете от търговията с криптовалути, очертани допълнително в детайлно становище по темата от 2014 г., където регулаторът набелязва повече от 70 такива.

На първо място сред тях и до днес остава неясната правна същност на криптовалутите. ЕБО многократно и категорично застъпва становището, че въпреки възприетото в оборота наименование те не представляват валута по смисъла на Общностното законодателство и следва да се разглеждат не като платежно, а като разменно средство, което по своя характер представлява цифрово изражение на стойност (digital representation of value).

Регулаторът също така подчертава липсата на контрол върху борсите за криптовалути, големите ежедневни разлики в курсовете и възможностите на големите играчи да ги манипулират, както и затрудненото гарантиране на сигурността на преводите в сравнение с обичайните транзакции с фиатни (конвенционални) валути през банки и платежни институции, които се подчиняват на значително по-строга регулаторна рамка.

Не на последно място са посочени възможностите, които анонимността на този тип сделки предоставя за изпиране на пари и финансиране на тероризъм – съмнения, които се споделят от Европейската централна банка и международната организация за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм - Financial Action Task Force. Причината за това се корени в т.нар. Blockchain – виртуалната счетоводна книга, разпръсната между множество лица (въз основа на peer-to-peer метод) като гарант за децентрализираността на системата, която записва транзакциите с криптовалути, без да събира информация за идентичността на потребителите, а вместо това се осланя единствено на генерираните от самата нея кодове за всяка отделна сделка.

Това позволява почти пълна анонимност на участниците в системата и на практика прави невъзможно проследяването на действителните страни по транзакцията. Съмнения за финансирането на терористични дейности чрез Bitcoin бяха изразени както от френските власти след атаките в Париж през 2016 г., така и от испанската полиция след атентатите в Барселона по-рано тази година.

Посоченото, разглеждано и в светлината на все по-чувствителната тема за сигурността на ЕС, мотивира Европейската комисия през юли 2016 г. да отправи предложение до Европейския парламент за нова директива, с която се предвиждат изменения в Четвъртата директива за мерките против изпирането на пари (Директива (ЕС) 2015/849 - "Четвъртата директива"). Това по същество е и първият опит за създаване на нормативна уредба в сферата на криптовалутите на общностно ниво.

Новата нормативна уредба

В предложението на ЕК за изменение на Четвъртата директива се въвежда първата нормативна дефиниция на виртуални валути (понятие, донякъде по-широко от, но обхващащо и криптовалутите), която е в унисон с цитираното по-горе становище на ЕБО. Съгласно предложения към настоящия момент текст "виртуални валути" означава цифрово представяне на стойност, която не се емитира от централна банка или публичен орган, не е непременно свързана със законово установена фиатна валута, не притежава правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като начин за обмен и евентуално и за други цели, и която може да се прехвърля, съхранява или търгува по електронен път".

Видно от даденото определение, криптовалутите не се схващат от европейския законодател като законно платежно средство, било то валута или електронни пари, а като разменно средство, чиято същност е цифрово представяне на стойност. Посоченото разграничение е ключово предвид разнопосочната практика при определянето на правния характер на криптовалутите от националните регулатори, в това число и българските, които в своите становища често се изкушават от възможността да ги причислят към вече съществуващи инструменти.

Същинската цел на дефиницията обаче е да очертае кръг от лица, извършващи сделки и операции с виртуални валути, които да бъдат задължени да прилагат съответните правила и мерки против изпирането на пари след транспонирането на измененията в националните законодателства на държавите членки. С предложеното изменение на чл. 2 от Четвъртата директива като такива се посочват – "доставчици, предимно и професионално ангажирани в услуги за обмяна между виртуални и фиатни валути; доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги, с необходимите удостоверения за достъп до виртуални валути".

При разглеждането на предложението по-рано тази година, Европейският парламент по своя инициатива предложи допълнения в тази част, като добави към посочените лица и "емитенти, администратори, посредници и дистрибутори на виртуални валути". Видно от цитираните текстове, предложеният кръг от нови задължени субекти, извършващи сделки или опериращи с виртуални валути, е широко определен, като прозиращата зад него крайна цел е да се осигурят по-големи възможности за компетентните национални органи да осъществяват мониторинг и контрол върху движението на виртуални валути.

Друго предложено изменение - на чл. 47 от Четвъртата директива – въвежда общо изискване за лицензиране или регистрация на посочения кръг лица. Държавите членки имат свободата сами да определят какъв ще бъде режимът на този лиценз или регистрация, като препоръката на ЕБО е тази част от предложението на ЕК да бъде допълнена с ключовите елементи, които той следва да включва, за да се осигури хармонизация на процеса в рамките на целия ЕС. В тази връзка си струва да се отбележи, че в становището си от 2014 г. ЕБО изразява мнение, че подвеждането на криптовалутите под вече съществуващ регистрационен или лицензионен режим (например на платежна или финансова институция) може да им придаде легитимност, която не е обоснована предвид свързаните с тях рискове. Това вероятно ще доведе до необходимост от създаване на изцяло нов разрешителен или регистрационен режим за лицата, опериращи или търгуващи с тях, или поне значително адаптиране на съществуващите такива.

В заключение

Липсата на нормативно закрепен регулаторен режим в сферата на криптовалутите както на нивото на общността, така и в националните законодателства на отделните държавите членки, предпоставя определена несигурност при извършването на сделки с тях на различни плоскости – действителност на сделките, данъчно и счетоводно третиране, защита на потребителите и др.

Макар предложението на ЕК все още да не представлява обвързващо законодателство, същественото внимание, което европейските регулаторни органи отделят на виртуалните валути в светлината на превенцията на прането на пари и финансирането на тероризъм, е основателна причина потенциалните инвеститори от ЕС да вземат предвид необходимостта от предвиждане на съответни процедури за опознаване на клиенти при планиране на своите бъдещи проекти в сектора.

Доколко предвидените мерки ще имат ефект предвид технологичните особености на криптовалутите и стоящата в основата им идея за децентрализираност, и дали потребителите няма просто да се насочат към пазари и борси извън ЕС с по-ниско ниво на регулация, е въпрос, който няма как да получи отговор в момента. Безспорно е, че ако възходящото развитие на криптовалутите продължи, е много вероятно инвеститори, потребители и регулатори да бъдат изправени пред проблеми, които може да нямат еднозначен отговор.

В тази връзка е уместно да се посочи, че не е необходимо държавите членки, в това число и България, да очакват всички въпроси по темата да бъдат решени непременно от Брюксел – няма пречка подходящи правила за този тип търговия да бъдат приети и на национално ниво, каквито стъпки вече са предприети от законодателните органи в Австралия, Япония и щата Ню Йорк. Регулирането на някои от съществените въпроси по темата би било от полза както за прохождащият вече и у нас бизнес, така и за осигуряването на адекватна защита на интересите на потребителите. Разбира се, това не трябва да става "на всяка цена" – нужен е умерен подход в рамките на заложените от ЕБО принципи, за да не се стигне до "задушаване" на сектора още в зародиш.

За изминалото близо десетилетие откакто Сатоши Накамото (или поне лицето или лицата, криещи се зад този псевдоним) публикува своя деветстраничен манифест за създаването на Bitcoin като децентрализирана система за електронно разплащане, криптовалутите изминаха дълъг път по възходяща права. Започнали като технологичен експеримент за ентусиасти, днес те са разменно средство, използвано от повече от 5.8 млн. души, с обща пазарна капитализация над 100 млрд. долара. Въпреки продължаващия скептицизъм на големи интернет магазини като Amazon и еBay по-малки търговци от цял свят, в това число и в България, успешно интегрираха софтуерни решения, които позволяват директно разплащане в криптовалута, с което допринесоха за легитимирането им в очите на потребителите.

Бурният растеж на индустрията на свой ред накара професионални инвеститори от цял свят да обърнат поглед към bitcoin и подобните му. Към днешна дата в Европа вече са факт няколко инвестиционни фонда с портфолио от инвестиции в криптовалути. От двете страни на Тихия океан стъпките в тази посока са още по-смели - в средата на август тази година японската компания Fisco Ltd издаде първата bitcoin облигационна емисия, а най-голямата американска борса за опции – тази в Чикаго – се ангажира с пускането на bitcoin фючърси през 2018 година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    antoni avatar :-|
    Бай Гадьо

    Направо да ги забраняват както направиха китайците. За мен това са си пирамиди, за балъци които си мислят, че като си купят 10 видеокарти и ги пуснат да "копат" ще забогатеят.

  • 2
    pav4o01 avatar :-?
    Павел

    Балъци? Сори, ама ти не си ли балък да бачкаш за смешна пари докато държават ти сере в устата? Не си балък, нали? Китай и Русия ги забраниха поради 1 причина - техните валути са изключително слаби и всеки с акъл в главата си държи парите в Долари или изнася навън. Затова и криптовалутите са толкова популярни там. Реално носят пари 10 пъти по-бързо от акциите и са 100 пъти по-лесни за придобиване и търгуване с тях. Не случай Япония ги легализира. А Япония е дооооооооста по-стабилна държава от Китай или Русия , които са откровени комунисти, които искат парите да си циркулират само вътрешно и да манипулират населението чрез поевтиняването на валутата. Щото утре се събуждаш и със 100 рубли може само задника да си избършеш. А с 1 биткой 2012 100 долара, днес 5000. А познай сега кой е балъка?

  • 3
    v_l avatar :-|
    v_l

    До коментар [#2] от "Павел":

    Той както е 5000 така може да стане 5 ... работата е там, че е скъп, защото на хората, които ги притежават и тия които ги искат им се иска да е скъп. А тия хора (и едните и другите са малко). Ако в един момент вълната се обърне и доверието почне да пада - край. Нищо не може да спре падането. Цената на биткойна в момента се формира само на база желание за промяна и за откъсване от монопола на банките и държавните регулации ... демек бунт. Може бунта да не успее, а по вероятното е да успее, но под формата на биткойн ...

  • 4
    v_l avatar :-|
    v_l

    ... НЕ под формата на биткойн исках да кажа :)

  • 5
    maka avatar :-P
    maka

    До коментар [#3] от "v_l":

    Тоя бунт вече умря един път още с появата на първия фиат exchange, който превърна биткойн от крипто-анархо-бунтарщина с потенциал за валута, в комодити или някакъв спекулативен инструмент. След това допълнително беше закопан от практическата употреба от страна на... абсолютно всички, като механизъм за заобикаляне на капиталови ограничения и офсет на политически рискове върху валутни и др. инструменти. Анонимността е трудно постижима, освен за желаещи да плащат премиуми с придобиване през локалбиткойнс.

    Има някаква надежда да се възстанови потенциала за използване като разплащателно средство, но има да минат няколко форка дотогава, ако изобщо се случи.

    Дори и да не се случи обаче, ползите от биткойн са факт така или иначе - както от "комодитизирането" му сам по себе си, просто заради наличието на такъв тип асиметричен инструмент, така и чисто от системна/платформена гледна точка. От платформена гледна точка, в публичен план, ethereum (когато излезе от балона и останат само реалистичните приложения) е чудесна идея, а в частен - някои разработки на затворени блокчейни - също (не задължително идващи от финансовия сектор).

  • 6
    antoni avatar :-?
    Бай Гадьо

    До коментар [#2] от "Павел":

    А Южна Корея бедни ли са или са комунисти, че и те забраниха криптовалутите?

  • 7
    funcy74 avatar :-|
    МилевГео

    Не мисля, че всичко е спекулация и няма бъдеще в криптовалутите. Напротив. Те с еоказват способ за финансиране на нови стартъп компании чрез "Ай Си О" моделът. Точно той сопред мен представлява и електронно емитиране на облигации под формата на т.нат "токени".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK