Достъпът на чужденци до пазара на труда

Авторът Антония Пеева е адвокат в адвокатско дружество McGregor and Partners

Разрешение за достъп до пазара на труда се предоставя на чужденец, който е командирован или изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на България.

Свободното движение на работници е основен принцип, залегнал в Договора за функционирането на Европейския съюз, a по своята същност означава, че гражданите на ЕС имат право да търсят работа в друга страна от ЕС и да работят там, без да им е необходимо разрешително за работа. Не така обаче стоят нещата за работниците "чужденци", т.е. за лицата, граждани на трети страни.

Навлизането в България на множество чуждестранни компании, както и засилената търговия с трети страни, води след себе си необходимостта специалисти - граждани на трети страни, работещи по трудово правоотношение с чуждестранен работодател, да бъдат изпращани да осъществяват своите трудови задължения за определен период на територията на Република България под надзора на местно дружество.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност в сила от май 2016 г. чужденец може да извършва трудова дейност на територията на България само ако пребивава на законово основание в страната и след издаване на съответно решение за достъп до българския пазар на труда. Решението за достъп до пазара на труда се издава от Агенцията по заетостта, а контролът относно спазването на специфичните разпоредби в тази област е възложен на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Командироване

Разрешение за достъп до пазара на труда се предоставя на чужденец, който е командирован или изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на България. То се издава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство, но и при спазването на някои допълнителни предпоставки, а именно предлаганите условия на труд и заплащане да не са по-неблагоприятни от условията на българските граждани за съответната категория труд и чужденецът да притежава знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

Освен това компетентният орган трябва да установи наличие на договор с чуждестранна фирма като основание за приемане на командированото лице, който следва да е заверен от страните по договора с подпис и печат, както и на писмено потвърждение от чуждестранната фирма работодател относно наличието на трудово правоотношение с командирования работник; да се посочат конкретните задачи за изпълнение; и да се определи срокът на командироване. За всяко командировано лице е необходимо да се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение и покриване на разходите за социално осигуряване и здравна застраховка.

Характерна особеност при командироването, но също така и при вътрешнокорпоративния трансфер е, че за разрешаване достъпа на граждани на трети държави до българския пазар на труда не е необходимо извършването на така наречения пазарен тест, т.е. пред местното дружество работодател не стои изискването да осъществи предварително проучване относно състоянието, развитието и нуждите на пазара на труда.

Разрешение за достъп до пазара на труда се предоставя за срока, за който чужденецът е командирован в България, но за не повече от една година. По изключение разрешението може да бъде продължено до 12 месеца. Разрешението на Агенцията по заетостта дава право на чужденеца да извършва трудова дейност на територията на България само за конкретно юридическо лице и за посочените в разрешението място, длъжност и срок на работа.

Вътрешнокорпоративен трансфер

Съгласно легалната дефиниция "вътрешнокорпоративен трансфер" е временно преместване с цел работа или обучение на работник - гражданин на трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което гражданинът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България. Такива вътрешнокорпоративни трансфери на ключови служители са все по-често срещани в практиката. Чрез тях се цели придобиване на нови умения и знания, а улесняването им дава възможност на мултинационалните групи да използват най-добре човешкия си ресурс.

Съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност разрешение на достъп до пазара в случаи на вътрешнокорпоративен трансфер се предоставя, без да бъде необходимо изготвянето на обосновка и пазарно проучване. Тук отново следва да бъдат спазени изискванията предлаганите условия на труд и заплащане да не са по-неблагоприятни от условията, приложими за българските граждани, за съответната категория труд и чужденецът да притежава знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност. Като допълнение е предвидена необходимостта от представянето на официален документ, легализиран по установения ред, с който да се удостовери, че чужденецът е заемал съответната длъжност в структурите на чуждестранното юридическо лице през последните 12 месеца, непосредствено предхождащи изпращането му на работа в България. Освен това следва да представят и доказателства, че гражданинът на трета държава ще може да се върне в установена в трета държава структура от същата група предприятия след края на трансфера.

Такова разрешение обаче е приложимо единствено за длъжностите ръководител, специалист или служител стажант и то дава право на работник - гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на България само за конкретно приемащо предприятие и само за конкретната длъжност.

Законодателят е предвидил изключения от разрешителния режим, въведен в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Право на достъп до пазара на труда без изискването на специално разрешение могат да получат работници - граждани на трети държави, които са командировани в България от чуждестранния си работодател за срок до три месеца в рамките на една година, както и на такива, командировани за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, но ако изпълняват определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер. Поради краткотрайността на такава заетост в тези случаи работниците могат да изпълняват определени задачи без разрешение за работа само въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.

В допълнение е важно да се посочи, че при планиране на бъдещи трудовоправни отношения с чужденци и предоставяне на достъп до пазара на труда в България е необходимо да се вземат предвид въпросите, свързани с влизането, пребиваването и напускането на територията на страната на лицата, граждани на трети страни. Необходимо е да се преценят изискванията за издаване на подходящите тип виза и разрешение за пребиваване, тъй като тези въпроси следва да бъдат уредени преди началото на заетостта в България.