ВКС ще тълкува спорната цена за достъп за ВЕИ производителите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ВКС ще тълкува спорната цена за достъп за ВЕИ производителите

ВКС ще тълкува спорната цена за достъп за ВЕИ производителите

Кои дела ще бъдат засегнати и какво следва

8251 прочитания

© Надежда Чипева


Авторът Люба Бозова е адвокат в адв. дружество McGregor and Partners.
Искането касае въпроси, по които ВКС вече се е произнасял и по които е налице трайна и непротиворечива практика на съставите на ВКС.

На 6 декември 2017 г. Върховният касационен съд разпореди общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС да постанови тълкувателно решение по направено искане от председателя на Висшия адвокатски съвет относно Решение Ц-33 на енергийния регулатор за определяне на "временна цена за достъп" на ВЕИ производителите, която се заплащаше на електроразпределителните дружества в България.

История на спора

Накратко, през 2012 г. енергийният регулатор постанови Решение Ц-33, по силата на което на регулирания енергиен пазар бяха определени непознати дотогава за производителите "временни цени" за достъп, които следваше да се плащат само от ВЕИ производителите на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД и на трите електроразпределителни дружества ЕВН ЕР, "Енерго-про мрежи" АД и "ЧЕЗ разпределение България" АД. Тъй като самото решение на енергийния регулатор подлежеше на предварително изпълнение, се стигна дотам, че през 2012 и 2013 г. мрежовите компании събраха от ВЕИ производители повече от 300 млн. лв.

През 2013 г. Решение Ц-33 беше отменено като незаконосъобразно от Върховния административен съд. В мотивите на отменителните си решения ВАС постанови, че отмяната на Решение №Ц-33 има обратно действие, но на практика, за да претендират връщане на недължимо платените суми за цена за достъп, ВЕИ производителите трябваше да предявят граждански искове за неоснователно обогатяване. Свидетели сме на дългогодишни съдебни битки между ВЕИ производителите и мрежовите оператори пред първоинстанционните и апелативните съдилища в София, Варна и Пловдив, въз основа на които се формира противоречива съдебна практика, до момента, в който ВКС излезе с първото определение по спора.

Какво е казал ВКС до момента

Спорният въпрос, обуславящ изхода на спора, е действието на решението, с което е отменено Решение Ц-33 за определяне цената за достъп, т.е. отпадат ли последиците на решението на енергийния регулатор след неговата отмяна от ВАС. По въпроса е формирана по реда на чл. 290 от ГПК задължителна съдебна практика. Във всички решения на ВКС досега, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е дадено разрешение на поставения правен въпрос, в смисъл че "влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение Ц-33, има обратно действие, поради което е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп".

Електроразпределителните предприятия, ответници по спора, използваха всички възможни институти на правото, включително някои от тях стигнаха до искания за отправяне на преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз и искания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Следва да отбележим, че съдилищата оставиха без уважение тези искания, тъй като поставените въпроси са свързани с приложението на съдебната практика в Република България и не касаят изясняването на непълноти или неясноти на конкретни правни разпоредби от правото на ЕС. Въпреки че към момента не съществува противоречива практика между отделните състави на ВКС, изненадващо на 6 декември 2017 г. във ВКС е образувано Тълкувателно дело №7 от 2017 г., по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет относно тълкуването на правни въпроси, касаещи цената за достъп по Решение Ц-33. Искането касае въпроси, по които ВКС вече се е произнасял и по които е налице трайна и непротиворечива практика на съставите на ВКС.

Какво е значението за висящите дела

ВКС вече се е произнесъл по този въпрос с Тълкувателно решение №8 от 7 май 2014 г. на общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС. Съгласно това решение при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция, а не и във въззивната и първата инстанция. Практическият ефект от това тълкувателно решение, в случая за ВЕИ производителите, е, че висящи дела пред първа или въззивна инстанция, касаещи цената за достъп, няма да бъдат спрени. Не така стои въпросът при наличие на висящо дело пред касационната инстанция, касаещо цената за достъп, същото ще бъде спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело №7 от 2017 г.

Следва да се обърне внимание, че освен влезлите в сила осъдителни съдебни решения на принудително изпълнение подлежат и невлезлите в сила въззивни осъдителни решения. Това би означавало, че ако бъде постановено тълкувателно решение в обратния смисъл на досегашната практика на ВКС, по делата, които са висящи или предстои да бъдат образувани пред ВКС и по които сумите вече са събрани, ВЕИ производителите ще следва да връщат събраните суми обратно на електроразпределителните дружества с дължимите лихви.

Ще има ли отражение върху приключилите дела

Всяка заинтересована страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение в изрично изброени в ГПК хипотези. Практически отделните хипотези за отмяна обаче касаят по-скоро нарушение на процесуални правила и не биха имали отражение върху конкретния спор. Относно приключилите дела е налице сила на присъдено нещо между страните по спора.

Хипотезата, която по-скоро би имала ефект върху приключилите дела, е възможността Европейският съд по правата на човека да установи нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея и впоследствие да е необходимо ново разглеждане на делото, за да се отстранят последиците от нарушението. Въпреки това тази възможност изглежда малко вероятна, тъй като спорът е свързан единствено с приложението на съдебната практика в Република България.

Следва да отбележим, че разпореждането за образуване на тълкувателно решение №7 идва в момент, в който вече е налице "незадължителен" характер на практиката по чл. 290 от ГПК, в тази връзка ВКС все повече ще засилва тълкувателната си дейност. Въпреки това поставените въпроси от Висшия адвокатски съвет вече са били разглеждани от различните състави на ВКС, в резултат на което се е формирала непротиворечива и трайна практика. Приемането на тълкувателно решение №7 обаче предпоставя преценка по допустимостта на искането и не може да се каже категорично, че всички въпроси ще бъдат допуснати до разглеждане, тъй като ВКС вече се е произнасял по тях, макар и с друга формулировка, и може да счете същите за недопустими. През 2018 г. предстои да разберем дали ВКС ще потвърди, или ще промени своята практика.

Авторът Люба Бозова е адвокат в адв. дружество McGregor and Partners.
Искането касае въпроси, по които ВКС вече се е произнасял и по които е налице трайна и непротиворечива практика на съставите на ВКС.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK