Процедурата по приемане в еврозоната

Приемането на държава в еврозоната може да стане единствено след покриването на т.нар. Маастрихтски критерии, заложени в член 140 от ДФЕС. Тяхната функция е да осигурят достатъчна икономическа и правна конвергенция на новоприетите членове на еврозоната. Един от четирите критерии (другите са инфлация, държавен дефицит - делящ се на бюджетен дефицит и ниво на публичен дълг - и дългосрочен лихвен процент) е "стабилност на валутния курс". Той се явява и последният критерий преди приемането на страна членка в еврозоната, тъй като изисква участие на кандидатстващата държава за поне две години (това е минимален срок, който може да продължи и значително по-дълго) в Механизма на обмените курсове (ERM II).

Влизането в ERM II на практика става след официално заявление от държавата кандидат, редица неформални консултации между заинтересованите страни и подписване на споразумение, което урежда редица въпроси на монетарната политика, включително параметрите на фиксирането на валутата на държавата членка към еврото. Споразумението е многостранно: между държавата, Европейската централна банка и всички участници в ERM II (към момента това са страните в еврозоната и Дания). След изпълнението на гореописаните критерии за конвергенция страната става част от еврозоната с решение на Съвета на министрите по предложение на Европейската комисия.

Промяната за Българската народна банка

След влизането в еврозоната Българската народна банка (БНБ) ще стане част от Евросистемата (колективното название на ЕЦБ и другите национални банки в еврозоната). Евросистемата оперира на принципа на децентрализация, като националните централни банки имат голям набор от оперативни функции във връзка с въвеждането на единната монетарна политика на ЕЦБ, включително изпълнението на решенията на управителния съвет на ЕЦБ във връзка с паричната политика, опериране и контрол върху платежните системи и системите за сетълмент, както и издаване на банкноти в кооперация с ЕЦБ.

Функциите на БНБ, които не са директно свързани с единната парична политика, ще останат непроменени - това са поддържане на държавни валутни резерви (чл. 31 от ЗБНБ, лимитиращ експозицията на БНБ към валути, различни от евро, ще трябва да бъде изменен, за да отговаря на новата "кошница" от валути), събиране на данни за българската икономика, международна кооперация с организации извън ЕС като Международния валутен фонд и Банката за международен сетълмент. Управителят на БНБ ще стане член на управителния съвет на ЕЦБ и ще може да участва в гласуването на паричната политика в еврозоната (досега България имаше само съвещателна функция).

Нови регулаторни органи

Влизането на България в еврозоната ще доведе със себе си и задължението за присъединяване на страната към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) най-късно от датата, от която страната приеме еврото. ЕНМ предоставя надзорни функции на ЕЦБ върху банките в еврозоната (и върху банките на държави извън еврозоната, избрали да участват в ЕНМ), като ЕЦБ ще упражнява директен надзор над големите банки в отделна държави ("значими банки"). Критериите за значими банки са няколко – големина на активите (над 30 млрд. евро), икономическа значимост (измеренa като процент от БВП), значителна трансгранична дейност, както и наличието на евентуална ликвидна подкрепа от публичен орган. Независимо от това дали някоя търговска банка покрива гореописаните критерии ЕЦБ ще упражнявана надзорна дейност върху трите банки с най-много активи в съответната държава. Останалите национални банки ("по-малко значими") ще бъдат поднадзорни на БНБ, като ЕЦБ има възможност по всяко време да поеме надзора над тези кредитни институции.

Съответните значими банки ще трябва да се съобразят и с надзорните актовете на ЕЦБ като решения, препоръки и насоки, които ще бъдат с обвързваща сила за тях. Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) ще поеме функциите на БНБ по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници относно възстановяването и преструктурирането на банки, които попадат под единния надзорен механизъм. Така ще се постигне единство в надзора/преструктурирането и изготвянето на план за преструктурирането на кредитни институции на европейско ниво. Подобно на ЕЦБ в контекста на единния надзор, ЕСП има право да упражнява всички свои права (включително изисквания на информация, провеждане на разследвания, санкции) и върху останалите национални банки.

Освен редицата промени в надзора българските кредитни институции ще трябва да въведат и регулации на ЕЦБ в областта на статистиката като АнаКредит. АнаКредит задължава всички кредитни институции в държава от еврозоната да изготвят бази данни, посредством които да предоставят на съответната национална банка, в случая БНБ, информация относно всички кредитни експозиции над 25 хил. евро на юридически лица (в следващите етапи се предвижда да се включат данни и на физически лица). Самата информация, която се очаква да бъде предоставена от кредитните институции, е изключително подробна и въвеждането на регулацията се очаква да бъде свързана със значителни разходи от страна на банките.

Въвеждане на еврото в България

Практиката на балтийските страни (най-скорошните приети членки на еврозоната) за уреждане на промяната в обществените отношения, произтичащи от въвеждането на еврото, е приемането на "Закон за еврото", който да урежда конвертирането на националната валута в евро по сметки, обменянето на националната валута в евро в кеш, както и сроковете, евентуални цени и максимален размер на единична поръчка за тези операции. Логичният законодателен избор би бил приемането на подобен закон, който да урежда тези отношения, както и промени в другите релевантни закони в преходните и заключителни им разпоредби.

При размяната на национална валута в евро в брой банките ще трябва да съблюдават внимателно разпоредбите на Закона за мерките срещу изпиране на пари и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма. Интересен момент е как ще се процедура със сметките в национална валута и тяхното конвертиране в евро, като в други страни - членки на еврозоната, това е решено чрез запазването на номера на банкова сметка без нуждата от закриване на съществуващи и откриване на нова сметка. Друг проблем е уредбата на счетоводното приключване, ако приемането на еврото не съвпадне с края финансовата година, както и публикуването на цени в левове и евро в преходния период, когато и двете валути ще са законно разменно средство. Допълнително внимание трябва да се обърне и на конвертирането в евро на плащанията по трудови договори и социалните плащания (пенсии, помощи и др.), като най-вероятно законодателят ще намери разрешение в полза на икономически по-слабата страна.

Важно е да се отбележи, че съгласно Регламент 1103/97 относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото, въвеждането на еврото няма да има за последици промяна в условията по правни инструменти ("законови разпоредби, актове на администрацията, съдебни решения, договори, едностранни волеизявления и др." по смисъла на регламента), освобождение от задължение или изпълнение, нито ще даде възможност от едностранно прекратяване или изменяне на такъв "правен инструмент" от която и да било от страните по него. Благодарение на директното приложение на този регламент ще се гарантира правната сигурност и ще се осигури безпроблемното преминаване към еврото като валута на договорните отношения в България.

След приемането на еврото СОФИБОР (индексът на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар) няма да може да бъде калкулиран, тъй като няма да има национална левова валута, на базата на която да се калкулират междубанковите заеми в левове. Вероятното законодателно решение би било реферирането към СОФИБОР да бъде заменено с рефериране към EURIBOR (индекса на котировките на необезпечени депозити в евро, предлагани на европейския междубанков пазар). Същото се отнася и за индекса ЛЕОНИЯ плюс (индекс на сключените сделки с депозити овърнайт в български левове на българския междубанков пазар), който вероятно ще бъде заменен с аналогичния евров индекс – ЕОНИА.