Какви са промените в новия Закон за концесиите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какви са промените в новия Закон за концесиите

Какви са промените в новия Закон за концесиите

Би следвало той да създава предпоставки за нарастване на конкуренцията на вътрешния пазар и развитието на страната

12653 прочитания

© Надежда Чипева


Новият Закон за концесиите влезе в сила на 1 януари 2018 г. С него се въвеждат изискванията на Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия. Досега действащите Закон за концесиите и Закон за публично-частното партньорство се отменят напълно. С новия закон се въвеждат изменения и допълнения и в редица други закони, като например Закона за водите, Закона за гражданското въздухоплаване, Гражданския процесуален кодекс, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за културното наследство, Закона за мерките срещу изпиране на пари, Закона за обществените поръчки, Закона за подземните богатства и други.

Следните нови и новоразвити принципи правят впечатление спрямо досегашния режим.

На първо място, някои видове концесии са изключени от Закона за концесиите и ще се регулират от специални закони. Договорите за търсене и проучване и концесиите за добив на подземни богатства ще се регулират единствено от Закона за подземните богатства. Предишният Закон за концесиите досега се прилагаше субсидиарно по отношение на тези дейности. Това оставя някои отношения по този тип договори неуредени. Например тези, свързани с изменение на договорите, определяне на икономически баланс и стабилност на проектите.

Концесиите за добив на минерални води също са изключени от новия Закон за концесиите. Настоящият режим по Закона за водите се запазва с малки изменения. Специална наредба към Закона за водите ще бъде приета от Министерския съвет, за да уреди детайлите за този тип концесии и свързаните процедури по възлагане. Максималният срок на концесиите за добив на минерални води остава 35 години. Когато водите са държавна собственост, общините ще получават по-голяма част от концесионното плащане - 50% вместо 30%, колкото беше до този момент.

Горният подход изрично разграничава концесиите за добив на минерална вода от "концесиите за ползване" на друга публична собственост (например концесии за плажове). Този тип концесии за ползване са с различен режим в сравнение с класическите концесии за строителство и услуги. Предоставят възмездно на концесионера правото да извършва определена стопанска дейност с обект, публична държавна или общинска собственост, без да се възлага изпълнение на строителство или предоставяне/управление на услуги. С по-кратък възможен максимален срок са.

Например морските плажове или части от тях с прилежащата им акватория ще се управляват и поддържат чрез възлагане на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и при спазване на изискванията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. По този специален режим срокът на концесията за морски плаж е до 20 години. От своя страна финансирането на дейностите по възлагане на концесии за морски плажове се извършва съгласно Закона за концесиите.

Развита е по-подробно идеята за поддържане на икономическа стабилност и баланс през времетраенето на концесионния договор. Освен специалния раздел в закона допълнително е предвидена законова делегация Министерският съвет да издаде две наредби, с които детайлно да се уредят финансово-икономическите елементи на концесията, в т.ч. и свързаните с концесиите плащания, включително методът за изчисляване на прогнозната стойност на концесията, както и редът за извършване на мониторинга, управлението и контрола.

Запазване на икономическото равновесие

Финансово-икономическият баланс на дадена концесия би следвало да гарантира равновесието между ползите за инвеститора и държавата/общината спрямо риск от законодателни промени, непреодолима сила, погиване на обекта на концесията и други, ако бъдат уговорени.

При подписването на всяка концесия страните трябва да се разберат относно параметрите на финансово-икономическия баланс за срока на договора. При нарушаването им всяка от страните по концесионния договор може да поиска изменение на договора за възстановяване на икономическия баланс. За целта обаче обхватът на възможните изменения трябва да е предвиден с изрична клауза за преразглеждане. Искането се отправя към другата страна с мотивирано предложение, което съдържа комплексен анализ на обстоятелствата, довели до нарушаване на икономическия баланс, и обосновава предложените изменения и съответствието им с клаузата за преразглеждане. При спор въпросът може да бъде отнесен до съд от всяка страна, който да вземе решение относно изменението.

Запазването на икономическото равновесие обаче е зависимо от разпределението на рисковете между страните. Законът урежда, че оперативният риск при концесията за строителство и при концесията за услуги се носи винаги от концесионера. Той представлява риск от промени в търсенето и предлагането на съответните пазари. Законът определя този риск за приет, когато при нормални условия на експлоатация не се гарантира възвръщаемост на направените инвестиции и оперативни разходи. Рисковете, свързани с лошо управление, с неизпълнение на договорни задължения от икономическия оператор, както и с непреодолима сила, не се смятат за оперативен риск. При концесии за строителство строителният риск също се носи изцяло от концесионера. Всички останали рискове следва да се разпределят според договореното от страните. Законът все пак изисква това разпределение да съобрази обективните възможности на всяка страна по-добре да оцени, контролира и управлява тези рискове.

При концесиите за ползване, всички рискове се поемат от концесионера освен риска от пълно погиване на обекта.

Правомощията на концедент за държавните концесии ще се изпълняват от съответен министър при съблюдаване на неговата отраслова компетентност. Общинските концесии ще се изпълняват пряко от кмета на съответната община. Досегашните концеденти – Министерски съвет, съответно общински съвет, само ще одобряват основните актове, свързани с възлагането и изпълнението на концесии – откриването на процедура, изменението и прекратяването на концесионен договор. По този начин се дава възможност за по-голяма оперативна самостоятелност на министрите и на кметовете на общини при осъществяване на функциите, свързани с възлагането на строителство и на услуги. Чрез предвиденото одобряване на определени актове се осигурява административен контрол и се гарантира защитата на обществения интерес.

Сроковете на концесията

Приложимият до този момент максимален срок от 35 години за концесиите за строителство и услуги се запазва, като се въвежда максимален срок от 25 години за концесиите за ползване. Срокът на концесията може да се удължава, като общият срок на всички удължавания, независимо от основанието за това, не може да е по-дълъг от една трета от първоначалния срок, определен с концесионния договор.

Концесиите ще се възлагат чрез конкурентни процедури. При концесии с национално значение (прогнозна цена под 5 225 000 евро) приложима е открита процедура, която не включва договаряне. Това означава, че инвеститорите на практика няма да могат да договарят параметрите на икономическия баланс, разпределението на рисковете, клаузи за стабилност и изменение на договора и т.н. Единственият начин участниците в процедурите да предлагат свое виждане за тези параметри е те да са включени като елементи на офертата и да подлежат на оценяване. Въпреки това авторите на статията считат, че възможността за търговско договаряне в рамките на процедурата може да донесе много по-ефективни финансови, технически и пазарни параметри на договора. Също да избегне първоначално допуснати грешки, неточности или други несъвършенства на параметрите на концесията, предвидени от концедента, който не е специалист във всяка област. В световен мащаб възможността за договаряне се ограничава от някои правителства с аргумент за избягване на корупция по този начин.

При процедурите за възлагане на концесиите с европейски интерес (над посочената горе стойност) са възможни и процедури с договаряне. Предполага се, че този тип концесии могат да имат правна, техническа, икономическа сложност, опции за иновации и това предполага отворени въпроси при началното определяне на условията от концедента.

Изменение на концесионните договори

Новият Закон за концесиите разширява възможностите за изменение на концесионните договори по време на срока на тяхното действие. Например в случаи, когато изменението е под 10 на сто от стойността на концесията или ако промяната е несъществена. Най-вече, ако са предвидени клаузи за преразглеждане в самия договор. В такъв случай обаче възможните клаузи за преразглеждане, например разширяване обекта на концесията, трябва да са били оценени при възлагане на концесията. За да е валидна клаузата за преразглеждане, ясно, точно и недвусмислено следва да определя обхвата и естеството на предвидените опции и изменения, без да дава възможност да се променят предметът на концесията и цялостният й характер. Когато определено изменение на концесионния договор не е предвидено с клауза за преразглеждане, същото може да се извърши само при наличие на някоя от изчерпателно изброените законови хипотези.

До този момент рестрикциите по отношение възможностите за изменение създаваше затруднения поради това, че поначало дългите срокове за изпълнение на концесионните договори води до възникването на ситуации, които често налагат преразглеждане на договорите. Страните обаче нямаха възможност да реагират дори и при добросъвестно желание.

С преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите е регламентирано действието на новите правила относно заварените концесионни договори. Съществуващите договори запазват действието си съгласно уговореното в тях. Все пак правилата относно изпълнение, изменение и прекратяване на концесионни договори се прилагат за тях, доколкото не противоречат на уговореното с договора.

В заключение следва да се отчете, че новият Закон за концесиите разширява възможностите за използване на концесията за развитие на големи инфраструктурни проекти и широк кръг от услуги от страна на инвеститори. Предоставя възможност за използване на опита на частните инвеститори и постигане на максимална ефективност при предоставяне на услуги в обществен интерес. В същото време би следвало да създава предпоставки за нарастване на конкуренцията на вътрешния пазар и развитието на страната.

Режимът на концесията всъщност става и основната регламентирана форма на класическото публично-частно партньорство заедно със ЗОП в общ смисъл. Досегашният Закон за публично-частното партньорство не беше прилаган на практика и логично е отменен. Типични проекти, които биха се развивали чрез публично-частно партньорство, са обявените от Министерството на транспорта планирани процедури относно летище София, за Централна жп гара София и жп гара Подуяне, Пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна. Министерството на труда и социалната политика подготвя за предоставяне на концесия и Пристанищен терминал Зимовник, гр. Русе.

Новият Закон за концесиите влезе в сила на 1 януари 2018 г. С него се въвеждат изискванията на Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия. Досега действащите Закон за концесиите и Закон за публично-частното партньорство се отменят напълно. С новия закон се въвеждат изменения и допълнения и в редица други закони, като например Закона за водите, Закона за гражданското въздухоплаване, Гражданския процесуален кодекс, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за културното наследство, Закона за мерките срещу изпиране на пари, Закона за обществените поръчки, Закона за подземните богатства и други.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK