Какви са промените при финансирането на интегрирани планове за градско развитие

С новите изменения се разширяват възможностите за включване на нови проекти в инвестиционните програми на градовете.

В началото на януари Управляващият орган на оперативна програма "Региони в растеж" публикува изменение на пакета документи за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 - 2020". Процедурата беше обявена през юли 2015 г. и се реализира в рамките на приоритетна ос 1 на програмата, общият й бюджет е 1.373 млрд. лв., конкретните бенефициенти са общините на 39 града от първо до трето йерархично ниво.

Нов подход при избора на проекти в инвестиционните програми (ИП)

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив.

С новите изменения се разширяват възможностите за включване на нови проектни идеи в Инвестиционните програми на градовете, с което се дава по-голяма гъвкавост на общините. Променя се и подходът за избор на проектни идеи, които да бъдат включени в Инвестиционните програми с цел по-голяма прозрачност на процеса. Новият етап включва изготвянето на проектен фиш с основна информация за потенциалната идея на проекта от заинтересованите страни, който следва да се регистрира в деловодството на общината, да се оцени и класира от работната група. Промени са направени и в механизма за вземане на решения от работната група – гласуване с мнозинство на най-малко 51% от членовете. При одобрение на проектната идея се дава възможност на заинтересованите страни, които са подали проектния фиш, да участват в изготвянето и на самото проектно предложение.

Одобрените от работната група и класирани фишове за проектни идеи практически ще допълват списъците с индикативни проектни идеи, като по този начин се извършва актуализация и допълване на инвестиционната програма. Отпада задължението за спазване на изискванията за минимални и максимални прагове на предоставяната безвъзмездна финансова помощ (която е 100%) по някои групи дейности в одобрените към момента инвестиционни програми.

Нови критерии за оценка от междинните звена



Въвеждат се нови изисквани, съответстващи на адаптираните критерии за оценка на проектни предложения от междинните звена. По отношения на заложените разходи в бюджета на проекта вече ще се изисква финансова обосновка за реалистичност и съответствие с пазарните цени за всеки разход в проектното предложение и доказателствени материали към нея. В случай че допустимите разходи за строително-монтажни работи са разделени между безвъзмездната финансова помощ и допустим собствен принос по проекта, разходите, финансирани от гранта, и тези, финансирани със собствен принос, следва да бъдат представени в отделни количествено-стойностни сметки.

По отношение на проектните предложения за енергийна ефективност на жилищни сгради е допълнен нов критерий относно подбора на жилищни сгради, като вече ще се изискват доказателствени материали относно проведената публична и прозрачна информационна кампания преди подаване на проектното предложение и недискриминационен подбор на включените в проектното предложение жилищни сгради. Коригиран е критерият, свързан с проектите, които ще бъдат финансирани с комбинация от субсидия и финансови инструменти, като се изисква приложен документ от финансов посредник за предоставяне на финансова помощ чрез финансови инструменти, създаден по линия на ОПРР 2014 - 2020 г. Променен и крайният срок за кандидатстване по процедурата на 31 декември 2019 г.

Социални жилища

Тепърва в идните месеци предстои да се конкретизират условията, на които трябва да отговарят проектните предложения за осигуряване на социални жилища за настаняване на уязвими групи от населението. Тук общините ще бъдат изправени пред предизвикателството да дефинират този вид социална услуга като услуга от общ икономически интерес (УОИИ).

Съгласно практиката на ЕК, дейността по социално жилищно настаняване представлява услуга от общ икономически интерес и в тази връзка, за да бъде безвъзмездната финансова помощ за тази дейност съвместима с общия пазар, следва да се прилагат правилата по държавните помощи, приложими към Услуга от общ икономически интерес. Предвид факта, че общината като собственик на инфраструктурата сама определя кой и по какъв начин да я стопанисва, тя се явява възложител на услугата по социално жилищно настаняване и администратор на помощта към оператора на услугата - общината осигурява средствата за изпълнение на дейностите по предоставяне на услугата и тези средства заедно с финансираната по проекта инфраструктура, представляват компенсация за услуга от общ икономически интерес.

Предоставянето на услугата и съответно стопанисването на инфраструктурата може да се възложи както на външно за общината лице (например търговско дружество), така и на общинско предприятие, на второстепенен разпоредител с бюджет или на звено/дирекция в самата общинска администрация. При всички случаи обаче операторът на инфраструктурата, дори когато не е отделно юридическо лице, а част от общинската администрация, ще се разглежда като получател на компенсация за предоставяне на услугите по социално жилищно настаняване. Общините трябва да са наясно, че ако решат да възложат предоставянето на услугата на трета страна (търговско дружество) срещу възнаграждение, следва да прилагат правилата в областта на обществените поръчки.

Предоставянето на услуга от общ икономически интерес следва да се възложи с т.нар. акт за възлагане, в който да се посочат естеството на задачата, както и обхватът на Услуга от общ икономически интерес и общите условия за функционирането й. Основното предизвикателство тук ще бъде разработването на акта за възлагане в съответствие с изискванията на Решението за УОИИ, което ще бъде ангажимент на общините, който те ще поемат със сключването на договора за БФП.

Преди подаване на проектното предложение общините следва да разработят и приемат съответната наредба, която да регламентира начина на предоставяне на услугата, в която трябва да е заложено задължение за кмета на общината да възложи предоставянето на услугата в съответствие с изискванията на Решението за УОИИ. Размерът на компенсацията, която може да бъде предоставена за извършването на УОИИ, не може да надвишава това, което е необходимо за покриване на нетния разход, направен при изпълнение на задълженията за обществена услуга, включително разумна печалба. В тази връзка ще се изисква да бъде представен и финансов анализ, който да покаже, че размерът на наема не превишава разходите за поддръжка и осигуряване функционирането на сградите, като по този начин ще се гарантира, че в размера на компенсацията са включени само нетните разходи за осъществяване на дейността.

Напредъкът в изпълнение по приоритетна ос 1

Справката в Информационната система за управление и наблюдение ИСУН 2020 показва, че реално сключените договори на общините по приоритетна ос 1 са стойност малко над 814 млн. лв., което представлява 49.5% от предвидените средства. С най-добро изпълнение са градовете Русе и Враца, които вече изпълняват проекти на стойност над 90 на 100 от средствата, определени за съответната община.

Все пак трябва да отбележим, че мястото на Столичната община се обуславя от факта, че общината изчаква одобрение от ЕК за голям проект за Интегрирания столичен градски транспорт, който е с искане финансиране от над 100 млн. лв.

Сключените договори по инвестиционен приоритет "Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради" възлизат на 32 млн. лв., или едва 7.98% от предвидените средства (410 млн. лв.). Три общини (Кюстендил, Враца и Добрич) изпълняват проекти за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради с обща стойност 9.5 млн. лв., а проектите, които целят интервенции върху административни сгради на общинската и държавната администрация, са на стойност 23.1 млн. лв.

Сключените договори за образователна инфраструктура, с които общините ще реконструират общинските учебни заведения, като детски ясли, градини и училища са на стойност 289 млн. лв. Интересното в случая е, че първоначално определеният ресурс за този тип инфраструктура беше 165 млн. лв., с което към настоящия момент стойността на сключените договори за образователна инфраструктура е с цели 74% повече.

Проектите, които целят благоустрояване на градската жизнена среда, като паркове, зелени площи, тротоари и пешеходни алеи и улици са на стойност 361 млн. лв. Все още са малко сключените договори за социална инфраструктура – 15 млн. лв., или 10% от предвидените средства за този тип инфраструктура (155 млн. лв.). Сключени са 7 договора за интегриран градски транспорт на стойност 114 млн. лв.

Новите фондове за градско развитие

Очаква се да бъдат структурирани и да заработят и фондовете за градско развитие с общ ресурс от 353.3 млн. лв., като средствата от тях са предназначени за нисколихвено кредитиране на проекти за градско развитие в 39 града (в съответствие с ИПГВР) и регионален туризъм с териториален обхват в цяла България. Финансовите инструменти по ОПРР ще се прилагат чрез три регионални фонда за градско развитие – един за София (87.4 млн. лв.), Северна (130.4 млн. лв.) и Южна България (135.5 млн. лв.) Публичният ресурс в тях ще достига до 70%, а останалите 30% ще дойдат от частния сектор. Процедурата за набиране на заявления за подбор на финансови посредници приключи на 29 декември миналата година с 6 подадени заявления.

Предоставените средства ще са кредити с гратисен период до 36 месеца в зависимост от сектора на инвестицията и с максимален срок за погасяване до 20 години. Изискването за самоучастие на крайния получател е от минимум 15%, като е възможна редукция до 5% за проекти с по-голям принос към индикаторите на оперативната програма и до 0% за общини и други публични организации. Инвестициите ще са до 20 млн. лв. за градско развитие и до 5 млн. лв. за регионален туризъм, като ще се даде възможност за увеличение до 10 млн. лв. за обекти от световно значение. В рамките на приоритетна ос 1 предоставеният ресурс ще бъде инвестиран от избрани по процедурата финансови посредници в проекти, облагородяващи градската среда, градския транспорт, зоните с потенциал за икономическо развитие, спортна и културна инфраструктура, както и инвестиции за повишаване на енергийната ефективност в еднофамилни жилищни сгради и студентски общежития.

* Христо Йовков e ръководител проекти в "Ню Ай", член на БАКЕП
Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)