За пръв път за финансови инструменти се заговори през първия програмен период 2007 – 2013 г. и за повечето потенциални крайни получатели звучаха доста авангардно. И двете пилотни инициативи тогава - JESSICA и JEREMIE, днес се оценяват като изключително успешни.
През настоящия програмен период делът на финансовите инструменти се повиши. Повиши се и доверието към България – страната получи право да управлява сама средствата по финансови инструменти, достъпни по отделните оперативни програми чрез специално създадения Фонд мениджър на финансовите инструменти в България (ФМФИБ).
Средствата за градско развитие и туристическа и културна инфраструктура (за обекти с национално и световно значение) възлизат на над 600 млн. лв., като 353 млн. лв. са осигурени от Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР), а останалият ресурс е съфинансиране от избраните финансови посредници.
ДЗЗД Фонд за устойчиви градове, обединение на ОББ, Фонд за устойчиво градско развитие, Българска консултантска организация и фонд ФЛАГ е избран от ФМФИБ да управлява средствата за град София и за Южна България. "Регионален фонд за градско развитие", който е собственост на Сосиете Женерал (мажоритарен акционер), "Елана инвестмънт", "Елана холдинг" и "Болкан адвайзърс", е избран да управлява средствата за Северна България.
През предстоящия програмен период (2021 - 2027) се очаква финансовите инструменти да се превърнат в ключова форма на финансиране за постигане на целите на кохезионната политика.
Какво е новото
След успешния опит от предходния програмен период сега заделеният ресурс от ОПРР за финансови инструменти е близо пет пъти по-голям, а териториалният обхват – значително разширен. Общо 39 града са допустими за финансиране на проекти в областта на градското развитие (приоритетна ос 1) и територията на цялата страна - за проекти в областта на туризъм и културно наследство (приоритетна ос 6).
За първи път е предвидена и възможност за комбинирано финансиране между БФП и финансов инструмент за проекти за градско развитие (за културна инфраструктура и енергийна ефективност на студентски общежития) и за проекти за туризъм и културно наследство. За да е възможна обаче комбинация с БФП по приоритетна ос 1, проектите за градско развитие следва да са част от инвестиционната програма на общината. При изработката на Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) и инвестиционните програми общините допуснаха някои грешки, които осъзнават сега – когато настъпи времето за реални дейности. Но шанс има – през 2019 г. предстои актуализация на ИПГВР на общините, които ще имат възможност да преосмислят добре инвестиционните си програми.
Общата инвестиция в допустим проект не може да надвишава сумата от 39.116 млн. лв. за градско развитие, 9.779 млн. лв. за проект, който включва недвижима културна ценност с категория "национално значение" и 19.558 млн. лв. за обекти от "световно значение".
Защо финансови инструменти?
Потенциалните крайни получатели в България вече са свикнали с идеята за достъпна безвъзмездна финансова помощ, но реалността се променя и въпреки че безвъзмездната помощ едва ли скоро ще изчезне, безплатният ресурс ще намалява все повече.
Финансовите инструменти създават условия за допълване на публичния ресурс с частен и повторното му ползване, т.е. общата сума за крайните получатели се увеличава, нараства и броят подкрепени проекти. И освен че парите стават повече, при финансиране чрез финансови инструменти получаването им става по доста по-облекчен и гъвкав ред, а условията са атрактивни: лихви под пазарните, по-дълъг срок за погасяване (до 20 години), вградени гаранции, по-ниски обезпечения и удължен гратисен период (до 3 години). Конкретните условия за различните типове проекти ще бъдат обявени в поканите за набиране на предложения, които се очаква да бъдат публикувани съвсем скоро.
Българският бенефициент вече се сблъска и с проблемите, възникващи от необходимостта да инвестира в дейности, които не носят приход, наложена от изискванията на безвъзмездната помощ. Това е още един плюс на финансовите инструменти – те стимулират инвестициите в приходо-генериращи дейности.
Финансовите посредници ще предоставят цялостна подкрепа в процеса на подготовка на проектното предложение, а всеки заинтересован от възможностите, които фондовете за градско развитие предоставят, може да обсъди идеята си с отговорния финансов посредник и да получи идеи и съвети дори за надграждане на проектната си идея. Проектите ще бъдат разглеждани и финансирани по реда на тяхното постъпване.
Сроковете за разглеждане и одобрение на кредитите са доста скъсени, а условията позволяват на иначе небанкируеми идеи да получат финансиране. Финансовите инструменти ще бъдат достъпни и за гражданите, които могат да се възползват от специален продукт за енергийна ефективност на еднофамилни жилищни сгради, предлаган от посредниците.
Всички тези фактори, превръщат финансовите инструменти в атрактивен и лесно-достъпен начин за финансиране на бизнес начинания, които не могат да бъдат финансирани от стандартни банкови продукти.
Частните инвестиции в градовете са възможни
И макар на пръв поглед инвестициите в градска среда да са приоритет на общините, съществуват много възможности за частни инициатори да влагат средства в начинания, които допринасят за развитието на градската среда и отговарят на изискванията за допустимост – още един плюс на финансовите инструменти.
И ако досега предприемачите бяха принудени да инвестират в дейности, които да осигурят бърза възвращаемост, вече е възможно да направят онези инвестиции, които им носят по-отдалечена печалба и до скоро са изглеждали непосилни, но по една или друга причина са важни за тях.
В контекста на финансовите инструменти публично-частното партньорство е още една отлична възможност, а посредниците ще направят целенасочени усилия за финансиране на подобни партньорски проекти, обединяващи силите и капацитета на публичния и частния сектор.
Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)
0 коментара