С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 ное 2018, 11:40, 4644 прочитания

Бизнесът очаква 330 млн. лв. по програмата за конкурентоспособност през 2019 г.

Средствата са с около 41 млн. лв. повече спрямо тази година

Васил Зарков | мениджър проекти за развитие
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Малко над 331 млн. лв. са предвидени за финансиране на проекти за бизнеса по оперативна програма ,,Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) през следващата година съгласно Индикативната годишна работна програма, приета на 12 ноември от Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС към Министерския съвет. Средствата са с около 41 млн. лв. повече спрямо тези, заделени за настоящата година. От тях 35% са за внедряване на иновации в съществуващи предприятията, 100 млн. лв. - за развитие на регионални иновационни центрове, а около 15 млн. лв. - за създаване на тематично фокусирани лаборатории. Освен субсидиите за бизнеса, както всяка година средства в размер на 40 млн. лв. са насочени към държавния "София тех парк".

Предвидени са следните процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) на български и чуждестранни компании съобразно очаквания период на отваряне на схемите за кандидатстване:


"Развитие на регионални иновационни центрове" – обща БФП: 100 млн. лв.

Процедурата ще бъде отворена за кандидатстване от май 2019 г. Планираният финансов ресурс е прехвърлен от оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" съгласно препоръка на Европейската комисия, според която водеща роля в реализацията на схемата трябва да има бизнесът.

Допустими кандидати са сдружения между предприятия, научни организации, НПО, местни и регионални власти. Основен акцент се поставя на ползването на научноизследователския и развоен потенциал на научните организации за създаване на нови продукти, услуги и процеси в приоритетните области на регионалната специализация определени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България 2014-2020 г.



Предвижда се процедурата да подкрепи широк кръг от дейности: изграждане на нови или разширяване и модернизация на съществуващи научно-изследователски инфраструктури (изпитателни лаборатории, тренировъчни центрове и др.), в т.ч. придобиване на ДМА и ДНА; трансфер и широко популяризиране на знания и резултати от научни изследвания; извършване на специализирани проучвания и анализи и др. Средства са предвидени и за изграждане на административното тяло на обединението-кандидат, подпомагане на научноизследователския и развоен екип и стимулиране интернационализацията и маркетинга на продуктите и услугите, разработени и впоследствие предоставяни от обединението.

Според вида на съответните разходи и дейности ще се покриват между 50 и 90% от разходите по проектите. Минималната помощ за проект ще бъде 1.5 млн. лв., а максималната – 7.5 млн. лв. Общият бюджет ще се разпредели между 6-те района от ниво NUTS 2, като се изключва област София-град. Като една от основните пречки пред процедурата може да е необходимостта от собствено участие на научните организации, които в по-голямата си част са на бюджетна издръжка и разполагат с ограничен финансов ресурс за подобен тип дейности.

"Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятия" - обща БФП: 117.3 млн. лв.

През юни догодина се очаква да бъде отворена най-голямата процедура за кандидатстване. Финансовата подкрепа ще се предоставя на МСП и големи фирми, които са търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите, или са еквивалентно лице по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейското икономическо пространство, и имат минимум три приключени финансови години.

Ще се финансират дейности за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за внедряване на иновациите, в т.ч. строително-монтажни работи, както и консултантски и помощни услуги. Интензитетът на съфинансиране от ЕС ще бъде от 25 до 90% в зависимост от категорията на предприятието и вида на финансираната дейност. Минималната помощ за проект ще бъде 100 хил. лв., а максималната - до 500 хил. лв. за микро- и малки предприятия, до 750 хил. лв. за средни и до 1 млн. лв. за големи предприятия.

Лайтмотивът на процедурата е сериозното изоставане на България в сферата на иновациите, което основно се дължи на липсата на инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в сравнение с водещите световни икономики и другите държави от ЕС. Според класацията на Иновационния съюз (Innovation Union Scoreboard - IUS) от 2017 г. България попада в групата на страните "плахи иноватори". Основна пречка пред безпроблемното прилагане на процедурата ще се яви "еластичното" определение за иновация, използвано за целите на ОПИК. То затруднява както кандидатите при формулиране на проектната идея, така и оценителните комисии в процеса на оценка на проектите, което се потвърждава и на практика от вече реализирани подобни процедури.

Васил Зарков е мениджър проекти за развитие в "Българо-австрийска консултантска компания" АД, член на БАКЕП



"Създаване и развитие на тематично фокусирани лаборатории" - обща БФП: 15.65 млн. лв.

Най-малката като заделен финансов ресурс процедура се очаква да започне през септември 2019 г. За финансиране ще могат да кандидатстват съществуващи средни и големи предприятия от страната и чужбина. Процедурата е насочена към създаване и развитие на ,,живи" лаборатории (living labs), необходими да посрещнат нуждите на бизнеса от сертифициране, стандартизирани тестове и техническа верификация, изпитвания и доказване на концепции, опитни образци и полезни модели, прототипиране и друга подобна инфраструктура в подкрепа на иновационната дейност и комерсиализацията на нови продукти. Под определението "тематично фокусирани" следва да се разбира лаборатории, имащи отношение към приоритетните области, определени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България 2014-2020 г.

Със средствата, отпуснати по схемата, ще могат да се купуват дълготрайни материални и нематериални активи. Извършването на строително-монтажни работи също ще бъде допустима дейност. Безвъзмездното финансиране ще покрива от 25 до 60% от разходите. Минималната помощ за проект ще бъде 100 хил. лв., а максималната – 1.25 млн. лв.

"Дигитализация на МСП" - обща БФП: 58.67 млн.

Последна, през ноември 2019 г., ще бъде отворена процедурата, насочена към развитие на управленския капацитет и растеж на МСП чрез предоставяне на специализирани ИКТ услуги. Със субсидиите МСП ще могат да придобиват материални и нематериални активи,, свързани с разработването и въвеждането на базирани на ИКТ системи и приложения за управление на бизнеса им, като БФП ще покрива 70% от разходите по проектите. Минималната помощ за проект ще бъде 50 хил. лв., а максималната – 391 хил. лв., т.е. процедурата ще бъде в режим на минимални помощи (de minimis).

Акцент и в четирите схеми, които ще бъдат отворени за бизнеса догодина, се поставя на разработването и/или внедряването на иновации. В тази връзка от решаващо значение за успешната им реализация е подготовката на максимално ясни правила и процедури за кандидатстване, адекватни и качествени критерии за оценка на проектите. Необходимо е също така да се помисли и за по-доброто структуриране на схемите за подкрепа и осигуряването на съгласуваност и синергия помежду им с цел създаване на реална възможност за прилагане на интегриран подход и възможност за надграждане на постигнатите резултати през следващия програмен период, особено по отношение на регионалните иновационни центрове и тематично фокусираните лаборатории.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете

В момента тече мониторинговият период и стопаните трябва да са готови за проверки на проектите

28 авг 2019, 1197 прочитания

ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите

Санкциите вече ще бъдат точно определен процент

31 юли 2019, 2219 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Финансиране от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн ще подкрепи гражданския сектор

Фонд "Активни граждани" обяви конкурс за проекти, срокът е 28 януари

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг