Кои са новите моменти в правилата за налагане на финансови корекции?

Цвета Наньова

На първо място, промените предвиждат размерът на финансовите корекции вече да е процентно точно определен: - 5%, 10%, 25% и 100%. По досега действащите правила, определени са максималните размери за дадено нарушение (например 25%) и се допуска възможността, той да бъде намален от контролиращите, съответно до 10% или 5%, като вземат предвид естеството и тежестта на нередностите (със съответната аргументация – например за поръчки с прогнозна стойност под праговете на Директива 2004/18/ЕО, респективно Директива 2014/24/ЕС при нарушения по т. 6, т. 8-12, т. 13-20 от Насоките на ЕК).

Сега тази възможност отпада, тъй като европейските насоки са тези, които "дават оценка" на естеството и тежестта на нарушението, респективно на размера на финансова корекция. Това е направено чрез предоставяне на прецизни и подробни описания на всяко конкретно нарушение (несъответствие с приложимите правила), респективно е определен фиксирана ставка на финансова корекция. Т.е. за една категория нарушение – дали санкцията да бъде 25%, 10% или 5%, вече е определено на европейско ниво и следва точно да се прилага. Целта е избягване на субективизъм при определяне на размера на финансовата корекция и осигуряване на "по-добра защита на финансовите интереси на европейския съюз, посредством осигуряване спазване на правото на Съюза (по-специално принципите на прозрачност, недискриминация, равно третиране, пропорционалност и правна сигурност)".

Отново със същата цел в насоките са посочени и допълнителни/нови типове нередности, които се отнасят до различни етапи на изпълнение на обществените поръчки. Такива са например:

- Липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции;

- Незаконосъобразно участие на кандидат или участник в предварителните действия на възложителя по подготовката на процедурата (пазарни консултации и външно участие в подготовката на документацията), който е определен за изпълнител.

В европейските насоки е указано, че ще бъдат прилагани от 14 май 2019 г. Очевидно това е причината, поради която правителството бърза с транспонирането на тези правила в българската нормативна уредба.

Какви са практическите последствия от тези промени

В перспектива както бенефициентите на европейски финансови средства, така и контролиращите органи ще бъдат улеснени поради повечето яснота и конкретика на новите правила.

В непосредствен план обаче на първо място стои проблемът с бенефициентите "в заварено положение": провели обществени поръчки преди приемането на новите правила, но ще бъдат проверявани по тях (процедурно, контрол се упражнява на по-късен етап от провеждането).

Откритите нарушения, които по сегашните правила биха били санкционирани с 5%, по новите правила процентът на финансовата корекция ще е по-висок. И това за съжаление засяга немалка част от нарушенията, класифицирани от върховния одитен орган на европейски средства в България – Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (ОСЕС), като често допускани: напр. включване на ограничаващи конкуренцията критерии за избор на изпълнител, субективни критерии в методиката за оценка и т.н. Т.е. нарушения, които масово са на трудно определима граница между предоставената от закона и приета с тълкувателни решения на съда "оперативна самостоятелност" на бенефициента да определя условията за избор на изпълнител и реалната практика, установена с указания на ОСЕС, за налагане на финансови корекции от страна на контролните органи.

А статистиката е стряскаща: от последния публикуван доклад* на ОСЕС става ясно, че от проверените обществени поръчки, на финансова корекция подлежат 75%! Трудно е да се каже каква част от тях се дължат на обективни грешки, на неправилно приложена оперативна самостоятелност или на съзнателни и укорими действия от страна на бенефициентите.

Коя от двете страни е права: проверявани бенефициенти или проверяващи институции – решава съдът, затрупан от обжалвания. Но с такъв брой отчетени нарушения – очевиден е изводът за системност на проблема: дали се дължи на недобро съответствие между българската нормативна уредба (ЗОП и ПМС 160) и европейските изисквания, или се касае за недостатъчен капацитет на Бенефициентите или на комбинация от двете – трудно е да се определи. Но във всички случай има необходимост от задълбочени анализи и адекватни корективни действия от страна на държавните институции.

Едно е ясно: бързането за приемане на постановлението от правителството след формално проведено публично обсъждане, без да са подготвени заинтересованите страни, само ще задълбочи проблема. Публикувана от администрацията на МС частична оценка на въздействието твърди, че "не се очакват негативни въздействия от въведените изменения и допълнения с нормативния акт спрямо заинтересованите страни". Експертите и заинтересованите страни имат притеснения и аргументи в обратната посока.

* https://www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/opos/docs/2019-04/Analiz%20na%20nerednostite.pdf

* Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)