С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
31 юли 2019, 11:25, 2237 прочитания

ЕК въведе нови правила за финансови корекции на европроектите

Санкциите вече ще бъдат точно определен процент

Цвета Наньова | изпълнителен директор на "Българо-австрийска консултантска компания" АД
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
С решение на Европейската комисия (ЕК) от 14 май 2019 г. са в сила нови насоки за определяне на финансови корекции. Предстои българската нормативна уредба да се синхронизира с тях, като за целта ще се промени действащата от март 2017 г. "Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове". За обществено обсъждане вече е пуснато ново постановление на правителството.

Какво е нередност


"Нередност" по смисъла на чл. 2 (36) Регламент №1303/2013 е действие или бездействие на икономически оператор, водещо до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, "което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет".

В случая става дума за нарушения на Закона за обществени поръчки, който се прилага от възложители – държавни институции и общини и Постановление № 160 от 1 юли 2016 г., отнасящо се до всички останали възложители – в т.ч. частни фирми и НПО, когато са бенефициенти на публични средства. Важно е да се има предвид, че като нередност се третира не само доказано наличие на реална вреда, а и наличие на потенциална възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет.

Кои са новите моменти в правилата за налагане на финансови корекции?



Цвета Наньова



На първо място, промените предвиждат размерът на финансовите корекции вече да е процентно точно определен: - 5%, 10%, 25% и 100%. По досега действащите правила, определени са максималните размери за дадено нарушение (например 25%) и се допуска възможността, той да бъде намален от контролиращите, съответно до 10% или 5%, като вземат предвид естеството и тежестта на нередностите (със съответната аргументация – например за поръчки с прогнозна стойност под праговете на Директива 2004/18/ЕО, респективно Директива 2014/24/ЕС при нарушения по т. 6, т. 8-12, т. 13-20 от Насоките на ЕК).

Сега тази възможност отпада, тъй като европейските насоки са тези, които "дават оценка" на естеството и тежестта на нарушението, респективно на размера на финансова корекция. Това е направено чрез предоставяне на прецизни и подробни описания на всяко конкретно нарушение (несъответствие с приложимите правила), респективно е определен фиксирана ставка на финансова корекция. Т.е. за една категория нарушение – дали санкцията да бъде 25%, 10% или 5%, вече е определено на европейско ниво и следва точно да се прилага. Целта е избягване на субективизъм при определяне на размера на финансовата корекция и осигуряване на "по-добра защита на финансовите интереси на европейския съюз, посредством осигуряване спазване на правото на Съюза (по-специално принципите на прозрачност, недискриминация, равно третиране, пропорционалност и правна сигурност)".

Отново със същата цел в насоките са посочени и допълнителни/нови типове нередности, които се отнасят до различни етапи на изпълнение на обществените поръчки. Такива са например:

- Липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции;
- Необосновано ограничение на възможността за използване на подизпълнители;
- Незаконосъобразно участие на кандидат или участник в предварителните действия на възложителя по подготовката на процедурата (пазарни консултации и външно участие в подготовката на документацията), който е определен за изпълнител.

В европейските насоки е указано, че ще бъдат прилагани от 14 май 2019 г. Очевидно това е причината, поради която правителството бърза с транспонирането на тези правила в българската нормативна уредба.

Какви са практическите последствия от тези промени

В перспектива както бенефициентите на европейски финансови средства, така и контролиращите органи ще бъдат улеснени поради повечето яснота и конкретика на новите правила.

В непосредствен план обаче на първо място стои проблемът с бенефициентите "в заварено положение": провели обществени поръчки преди приемането на новите правила, но ще бъдат проверявани по тях (процедурно, контрол се упражнява на по-късен етап от провеждането).

Откритите нарушения, които по сегашните правила биха били санкционирани с 5%, по новите правила процентът на финансовата корекция ще е по-висок. И това за съжаление засяга немалка част от нарушенията, класифицирани от върховния одитен орган на европейски средства в България – Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (ОСЕС), като често допускани: напр. включване на ограничаващи конкуренцията критерии за избор на изпълнител, субективни критерии в методиката за оценка и т.н. Т.е. нарушения, които масово са на трудно определима граница между предоставената от закона и приета с тълкувателни решения на съда "оперативна самостоятелност" на бенефициента да определя условията за избор на изпълнител и реалната практика, установена с указания на ОСЕС, за налагане на финансови корекции от страна на контролните органи.

А статистиката е стряскаща: от последния публикуван доклад* на ОСЕС става ясно, че от проверените обществени поръчки, на финансова корекция подлежат 75%! Трудно е да се каже каква част от тях се дължат на обективни грешки, на неправилно приложена оперативна самостоятелност или на съзнателни и укорими действия от страна на бенефициентите.

Коя от двете страни е права: проверявани бенефициенти или проверяващи институции – решава съдът, затрупан от обжалвания. Но с такъв брой отчетени нарушения – очевиден е изводът за системност на проблема: дали се дължи на недобро съответствие между българската нормативна уредба (ЗОП и ПМС 160) и европейските изисквания, или се касае за недостатъчен капацитет на Бенефициентите или на комбинация от двете – трудно е да се определи. Но във всички случай има необходимост от задълбочени анализи и адекватни корективни действия от страна на държавните институции.

Едно е ясно: бързането за приемане на постановлението от правителството след формално проведено публично обсъждане, без да са подготвени заинтересованите страни, само ще задълбочи проблема. Публикувана от администрацията на МС частична оценка на въздействието твърди, че "не се очакват негативни въздействия от въведените изменения и допълнения с нормативния акт спрямо заинтересованите страни". Експертите и заинтересованите страни имат притеснения и аргументи в обратната посока.

* https://www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/opos/docs/2019-04/Analiz%20na%20nerednostite.pdf

* Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

Малки компании могат да получат финансиране за трансграничното сътрудничество с Гърция Малки компании могат да получат финансиране за трансграничното сътрудничество с Гърция

В момента текат процедури за подаване на проекти по две мерки за повишаване конкурентоспособността на дружествата

3 юли 2019, 2428 прочитания

Започва еврофинансирането за винарските изби Започва еврофинансирането за винарските изби

Проекти по мярката за инвестиции в предприятия могат да се подават от 17 до 27 юни

5 юни 2019, 3621 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете

В момента тече мониторинговият период и стопаните трябва да са готови за проверки на проектите

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години