Австрийският банкер с балкански опит

Визитка Оливър Рьогл е главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Райфайзенбанк България от август 2013 г., когато замени Момчил Андреев. За целта оставя сръбското поделение на банката, в което е работил над 12 години, и се премества в София. Това е третото от началото на кариерата му командироване в държава, където австрийската група има стратегически цели (работил е и в Русия). Роден през 1964 г. във Велс, Австрия, Рьогл записва икономическия университет във Виена и го завършва като магистър по банки и финанси. Специализира в университета в Илинойс, САЩ, а през 1991 г. постъпва в групата на Raiffeisenbank International.

Банката Три години след като Рьогл пое банката, Райфайзенбанк България е пораснала по активи от 5.9 млрд. до 6.3 млрд. лв., а в класацията на "Капитал" К10 за най-добрите банки в България държи второ място по стабилност и растеж за 2016 г. Райфайзенбанк България е уникална с това, че е инвестиция "на зелено" в банковия сектор. Създадена е през 1994 г. от австрийската Raiffeisenbank International с фокус върху корпоративното кредитиране, където държи силни позиции и е една от най-активните на пазара. Към деветмесечието на 2016 г. банката има активи за 6.3 млрд. лв., което й отрежда шеста позиция по големина в България. Към септември 2016 г. печалбата й надхвърля 121 млн. лв.

Защо се насочихте към банковия бизнес и какво ви вдъхновява в него до днес?

Винаги съм искал да се занимавам с нещо на международно ниво, а банковият бизнес е точно такова нещо. Специализирах банки и финанси в университета и това предопредели професионалната ми насоченост. Харесва ми, че тук правиш много неща, не е просто кредитиране или приемане на депозити. Нещото, което ме радва най-много, е да видя през годините как клиентите ни порастват.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Кое е най-важното, което трябва да знаем за банките в момента - какви са предизвикателствата пред вас и какво можем да очакваме като потребители?

В общата картина важен детайл са приключилите през 2016 г. проверка на качеството на активите (AQR) и стрес тестовете, с които смятам, че индустрията се справи много добре. Удовлетворен съм, че и Райфайзенбанк България постигна много добър резултат. Но проверките бяха само едно от препятствията. Пред другите предстои да се изправяме.

Лихвените равнища са едно такова препятствие, което ще стои на дневен ред още дълго време - в среда на ниски лихви за банките е много по-трудно да генерират доход, но в същото време смятам, че те са в полза на кредитополучателите.



Друго предизвикателство е свръхликвидността. Мисля, че пикът беше през 2016 г., защото виждаме, че се събужда интересът на потребителите, които теглят повече и по-големи заеми - както корпоративните клиенти, така и ритейла. Очаквам това да поглъща част от тази свръхликвидност и до няколко месеца да имаме стабилизиране на нормалното й равнище.

Предизвикателство са и необслужваните заеми. Това е въпрос, по който банките трябва да поработят. В Райфайзенбанк България направихме много в това отношение. Преди три години нивото на лошите кредити беше над средното за системата. Сега сме наполовина от средното на пазара и продължаваме да следим за качеството на портфейла ни. Решихме големите случаи, по които работихме индивидуално, а в ритейла продавахме портфейли.

Колко ви притеснява политическата несигурност?

България стои много добре на фона на останалите страни в региона, що се отнася до макроикономиката. Обаче предстои да видим до какво ще доведат политическите турбуленции, но независимо кога въпросът с правителството ще бъде разрешен, виждаме, че безработицата в страната намалява, бюджетният дефицит е в добри граници, очакванията са икономическият ръст да бъде около 3%, което е позитивно. Лихвените равнища в България са много ниски и това помага. Освен това България има голямо предимство с това, че съотношението на държавния дълг спрямо БВП е ниско и това го прави управляем във всеки един момент. Дори когато лихвите започнат да се покачват, България ще може лесно да се справи с обслужването му.

Кога очаквате да започнат да се покачват? Следващата година?

Надявам се, но не съм толкова сигурен, защото има твърде много фактори. За да започне да се случва това в Европа, трябва да има събития, които задават "бичи" настроения. В САЩ се появиха точно такива сигнали и затова ФЕД можеше да си позволи да вдигне лихвата. ЕЦБ обаче се колебае. ЕЦБ поддържа лихвите ниски, защото това помага на правителствата да заемат средства при нулев разход. Ако имате огромен дълг и лихвите са високи, то тогава имате огромен проблем. Но ако имате дълг и лихвите са 0%, то пак имате проблем, но пораженията са ограничени. Така че ЕЦБ на практика прави услуга на правителствата, които са много задлъжнели, с надеждата, че те се възползват от този гратисен период, за да си напишат домашното.

Когато лихвите тръгнат нагоре, ще поскъпнат и заемите за потребителите. Какъв е съветът към тях, как да се подготвят за този момент?

Потребителите имат възможност да се застраховат от този лихвен риск, като изтеглят заем с фиксирана лихва. Някой може да разсъждава, че лихвите биха могли да се понижават още, но посоката, зададена от ФЕД, е друга и може би в някакъв момент и ЕЦБ ще я последва.

Междувременно какво ново могат да очакват потребителите в краткосрочен план като продукти, услуги, лихви?

Конкуренцията между банките е много висока по отношение на предлаганите продукти и това притиска лихвите. При депозитите нивата са близки до нулата, но като цяло не се очакват промени. По-скоро това, което променя нещата, е дигиталното банкиране. Ние искаме да сме по-бързи, ефективни, да пестим време и ресурси на нашите потребители. Много от технологиите тепърва навлизат. Други едва сега започват да се използват и от банките. Мобилното банкиране и все по-задълбочения анализ на потребителските нужди ще бъдат на фкус.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Остават ли в миналото банковите клонове?"