Инвеститори vs. мениджъри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инвеститори vs. мениджъри

Pexels

Инвеститори vs. мениджъри

Необвързващият вот за заплатите на изпълнителните директори подобрява фирменото представяне и акционерната стойност

6392 прочитания

Pexels

© Pexels


След финансовата криза законодателите в някои държави тръгнаха да се борят с корпоративните злоупотреби, като въведоха задължително гласуване от страна на акционерите за заплатите на изпълнителните директори. Великобритания наложи необвързващ вот за възнаграждението на мениджърите на годишните събрания, а от 2011 г. подобни мерки станаха задължителни и за всички американски публични компании.

През 2016 г. Швейцария гласува на референдум да даде на акционерите обвързващ глас по заплащането на мениджърите заедно с изискването директорите да бъдат преизбирани ежегодно. Гласоподавателите също решиха да бъде сложен край на щедрите плащания към мениджъри, които се присъединяват или напускат фирмите (тъй наречените златни ръкостискания и златни парашути).

Неотдавна Европейският съюз постигна споразумение да предостави на акционерите в листваните дружества по-голямо влияние върху заплащането на директорите, като остави на отделните страни членки да решават дали да направят мерките задължителни. Решението предизвика спорове между привържениците на новите правила, според които такъв вот ограничава ексцесиите и укрепва акционерния надзор, и критиците им, за които решението подкопава действията на борда на директорите и може да струва скъпо на фирмата. Като цяло мениджмънтът в повечето компании е против идеята.

В нашето изследване "Вотът се отплаща! Гласът на инвеститорите и представянето на фирмата", публикуван в изданието Review of Finance, заедно със съавторите ми Висент Кунят и Мирея Гине откриваме, че в 99% от случаите бордовете се обявяват срещу вота от страна на инвеститорите. Но дали подобни мерки наистина имат отражение върху поведението на корпорациите и изпълнителните директори и дали имат какъвто и да било ефект, при условие че повечето са необвързващи?

Вотът се отплаща

В изследването си откриваме, че тези мерки наистина имат ефект, и то в най-различни отношения. Проучването ни включва 250 предложения за въвеждане на акционерен вот върху заплащането между 2006 и 2010 г. (когато тези гласувания не бяха задължителни) и показва, че ако тези политики бъдат въведени, акционерната стойност в компанията скача с около 5%.

Според нас два са механизмите, довели до това повишение. Първият е чрез предоставянето на акционерите на канал да изразяват мнението си. Така се засилват мониторингът и натискът върху изпълнителния директор за подобряване на представянето, особено ако отрицателният вот може да има последици върху подкрепата за изпълнителния директор в рамките на фирмата. Отрицателният вот не е желан от изпълнителния директор в името на собствената кариера. Вторият механизъм е, че вотът върху заплащането може да се отрази върху нивото и структурата на възнагражденията на ръководния екип, като го направи по-тясно обвързан с представянето.

Ние също така предоставяме доказателства, че вотът за плащането оказва положително влияние върху счетоводните практики и оперативното представяне на фирмите в годините след гласуването. Фирмите в нашата извадка, въвели такъв вот, имат по-висока възвращаемост върху активите и оперативните активи година след приемането на мерките. Също така се наблюдава намаление на административните разходи и ръст на капиталовите разходи в изследваните фирми.

Интересното е, че не откриваме никаква системна промяна в равнището или структурата на възнаграждението на изпълнителния директори или във вероятността мениджърът да напусне фирмата след положителен вот върху заплащането.

Допълнителен канал за обратна връзка

Акционерите имат два основни варианта за действие, когато не са съгласни с посоката на развитие на дадена корпорация. Те могат или да продадат акциите си и да се оттеглят, или да изразят мнението си пред мениджмънта. Както показахме, в случаите когато акционерите се изкажат по заплащането на изпълнителния директор, близките и дългосрочните перспективи пред компанията се подобряват.

Тъй като акционерният вот за плащането на изпълнителния директор е или в полза, или против предложеното възнаграждение, той не е просто гласуване за нивото на плащането, а дали това ниво отразява стойността, която носи изпълнителният директор на фирмата. Следователно той може да се разглежда като вот на доверие или референдум за изпълнителния директор, който представлява всички мнения през един много ясен показател.

Макар дебатът да е изместен към това дали вотът върху заплащането да стане обвързващ (за което ние нямаме доказателства за или против), ясно е, че законодателната намеса е адресирала пазарния неуспех в две измерения. Първо, постави мениджмънта близо до акционерите, и второ, предостави на всички акционери равен глас. Големите акционери като инвестиционни и хедж фондове традиционно имат възможността да влияят върху директорите, най-вече поради размера на участието си, или дори да не гласуват против мениджмънта, за да получат други ползи. Получаването на глас предоставя на всички акционери, независимо дали големи или малки, един и същ канал, през който да изразят мнението си за развитието на компанията.

Фактът, че повечето бордове в проучването ни са срещу гласуване за плащането, показва разликите във вижданията и целите между ръководството и акционерите. Те все пак могат да бъдат адресирани със задължителния вот.

*Статията е предоставена от INSEAD Knowledge (http://knowledge.insead.edu) Copyright INSEAD 2016

**Maria Guadalupe is an Associate Professor of Economics and Political Science and the Academic Director of the INSEAD Randomized Control Trials (RCT) Lab.

След финансовата криза законодателите в някои държави тръгнаха да се борят с корпоративните злоупотреби, като въведоха задължително гласуване от страна на акционерите за заплатите на изпълнителните директори. Великобритания наложи необвързващ вот за възнаграждението на мениджърите на годишните събрания, а от 2011 г. подобни мерки станаха задължителни и за всички американски публични компании.

През 2016 г. Швейцария гласува на референдум да даде на акционерите обвързващ глас по заплащането на мениджърите заедно с изискването директорите да бъдат преизбирани ежегодно. Гласоподавателите също решиха да бъде сложен край на щедрите плащания към мениджъри, които се присъединяват или напускат фирмите (тъй наречените златни ръкостискания и златни парашути).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK