Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 10 мар 2017, 17:18, 7002 прочитания

Екипна архитектура

Гергана Милушева, собственик на бюро Cityscape, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Архитект Гергана Милушева създава Cityscape през 2003 г., само година след като завършва УАСГ в София. Цялата й досегашна кариера е свързана с архитектурното бюро, което постепенно израства до едно от най-известните в България. Носител е на различни международни и български награди.
Компанията
Cityscape работи основно с български инвеститори и предприемачи, като е известно с десетките си различни проекти за магазини "Фантастико". Компанията е работила и по множество други проекти като центъра Joy Station, жилищния комплекс Silver City, търговски център Sky City и др. Приходите от проектиране за миналата година са 650 хил. лв. В момента екипът на бюрото е от 15 души, от които трима са мъже. "По стечение на обстоятелствата сме повече жени, случайно е", уточнява Гергана Милушева. През 2016 г. са работили по 60 проекта спрямо 45 през предишната година.
Имате ли фокус върху определен тип проекти? Как избрахте тази сфера?

- Може да се каже, че в една определена сфера сме работили повече от останалите колеги, но мисля, че добрите експерти могат да правят всичко, лошите се специализират. Тоест ние работим наистина абсолютно всичко. Факт е, че през годините сме правили повече супермаркети от колегите си, но това е било по стечение на обстоятелствата, не е било търсено. Ако говорим за предпочитания - обществените проекти са ни по-интересни от частните, защото резултатът от добре свършената работа може да подобри живота на повече хора. Там проектите са и доста по-сложни. Относително лесно е да проектираме къща за конкретен човек, но тя ще подобри живота основно на собственика и семейството му. Когато проектираме супермаркет обаче, реално влияем на ежедневието на 2000 - 3000 души дневно и това дали сме си свършили успешно работата може да накара огромно количество хора да се чувстват добре.


Кой е най-интересният проект, по който сте работили?

- Най-хубавото на нашата професия е, че няма най-интересен проект. Няма повтаряемост. Всеки проект носи спецификата на възложителя си, на човека, който инвестира в него. Понеже няма двама еднакви души, няма и два еднакви проекта, дори когато става въпрос за последователни поръчки от едни и същи хора с една и съща функция, каквито например са "Фантастико", за които сме изпроектирали над 30 обекта. Локацията, ситуацията, транспортните комуникации винаги са различни. Самите "Фантастико" като инвеститор постоянно се опитват да надграждат, те винаги искат нещо ново, по-добро от предишното, така че всъщност няма най-интересен проект. Няма скука и опасност тази работа да ти омръзне.

Какво е най-голямото предизвикателство да проектираш супермаркет, който хората посещават всеки ден?



- Имаме щастието да работим с български вериги супермаркети, при които вътрешното ноу-хау е създавано и изграждано в страната. Ако трябва да сравняваме една българска верига с Kaufland, Lidl или Billa, вторите идват с готов модел за това как се прави магазин. Българските предприемачи са изстрадали сами модела и са го създали въз основа на тукашния пазар и условия. Много е интересно да се види как дори българските модели са различни, защото отговарят на различна ситуация и търсене. Българите през последните години са успели да създадат модели, които дори инч не отстъпват на западните. Работещи и с отношение към обществото, с желание да бъдат по-добри. Елементарният пример, който винаги давам в такава ситуация, е, че ако направиш една детска площадка пред супермаркета, която няма връзка с бизнеса ти и не си длъжен да я направиш, даваш допълнителна стойност на локацията и това те прави предпочитан супермаркет пред 10 други. Когато има макар и малка грижа, която не носи директна печалба, това се връща стократно. Определено при българските вериги има осъзнаване на този факт.

В годините на кризата ли беше най-трудният период за компанията? Кое беше най-голямото предизвикателство?

- Годините на кризата може би бяха единственият период, в който аз самата съм била поставена пред предизвикателство като човека, който отговаря за екипа. Защото считам себе си не за шеф, а за обгрижващ колектива, в който работя. И предизвикателството беше да не затворим. Има страшно много архитектурни бюра, които просто затвориха по време на кризата. А ние останахме, и то с почти целия състав, с който бяхме преди кризата. Ако се гордея с нещо, това е, че екипът ми е оцелял и до ден днешен продължава да съществува и функционира. Защото има много браншове, в които хората са лесно заменими. Намираш добър програмист и след един месец той започва да си върши добре работата. В нашия бранш не е така. Първо, защото един екип от архитекти е много трудно нещо за създаване и, второ, защото имаме изградено вътрешно ноу-хау, което отнема много време да бъде предадено.

Цената, която трябваше да платим по време да кризата, беше да се разделим с един човек. Прецених, че в определен период ще сме на загуба и ще финансирам съществуването на екипа за собствена сметка. И това определено си заслужаваше. В този момент, макар и за кратко, не съм имала поведение на бизнесмен, поне според общоприетото мнение за това какво е бизнесмен. Но си заслужаваше. Това, което хората разбират под бизнес, много често е чиста печалба. Но не е само това. Беше ясно, че тази криза няма да е безкрайна, и беше въпрос на време нещата да се върнат към нормалното.
"При кризата прецених, че в определен период ще сме на загуба и ще финансирам съществуването на екипа за собствена сметка."

Сега има раздвижване на пазара. Усещате ли го и при вашия бизнес?

- Раздвижването на пазара започна с падането на КТБ и промяната на лихвената политика. Може би наблюденията ми не са съвсем обширни, но това виждам аз. Първо се задвижи браншът с частните къщи. За година и половина в нашия офис се изпроектираха толкова много частни къщи, колкото откакто съществуваме - вече 15 години, което е показателно. След това и останалите сегменти се раздвижиха, макар че има и такива, които никога не са страдали от кризата - като търговските обекти. При тях положението си е същото, така че те сега биха пострадали по-скоро от вдигането на цените на земята и имотите, защото това ще повиши стойността на тяхната първоначална инвестиция.

Кои са клиентите при къщите?

- Малкият процент висока класа никога не са страдали от кризата и създаването на дом за тях никога не е било проблем. Хората, които сега решиха да направят такава инвестиция, са горният сегмент на средната класа. Обикновени хора, които решават, че ще си построят къща, вместо да си купят жилище.

Какъв е най-често търсеният дом?

- Типично е да искаш всяко дете да има собствена стая, всеки да си има неговата баня и дрешник, да искаш една допълнителна стая на партерно ниво, за да не се качваш по стълбите, когато остарееш. Да искаш гараж, ако парцелът позволява.

А в годините на бума имаше ли някакви интересни изцепки, с които сте се сблъсквали?

- Да, имаше. Лошото е, че някои от тях останаха. По време на кризата, а и сега, все още се случват неща, които не са нормални и по някаква причина дори големи строителни предприемачи ги правят. Неща от сорта на 75 кв.м за две спални и дневна, което означава автоматично, че спалните са по-малки от 3 на 3 метра, което не е нормално. Смачкване на дневни пространства, правене на дълбоки и тъмни дневни само и само да достигнат някаква цена, която да има реализация на пазара. Но това не са жилища, в които се живее комфортно. Такива неща още се случват за съжаление.

Какви са наблюденията ви за другите сегменти – например пазара на офис площи?

- При планирането на една офис среда основното изискване е тя да е гъвкава, т.е. да е лека и лесно променяема. Факт е, че в момента има повече предлагане, отколкото търсене. И това дава възможност за естествено отсяване на проекти, където качеството не е покрито. Между другото естественото отсяване се случи във всички сегменти на нашия бранш покрай кризата, което беше суперполезно. Преди кризата всички имаха работа. Казваха: чули сме някакви суми, ще строим. Ама как ще стане - най-евтиното, което може. Имаше безумия, които, слава богу, вече ги няма. Съответно кризата отряза повечето хора, които не държат на качество, и в проектантския, и в строителния бранш. Сега всичко се прави с предварително планиране, с изясняване на параметрите, включително и ценово, което не беше практика в ония години.

Вие изграждате проекти до ключ. Може ли да опишете какво представлява целият процес?

- Всъщност това е начинът, по който функционират архитектите в цял свят. В България имаше някаква изкуствена ситуация, объркване на това кой какво трябва да прави по един проект. А работата на архитекта наистина започва от нулата и продължава през целия процес. Работата ни е да сме очите и ушите на инвеститора в онази част, която той не разбира. И помощта ни не приключва с проекта, а с реализацията. По-голяма част от обектите ни са наблюдавани, следени и обгрижвани до момента на "оживяване" на сградата. Доста често и след това, защото на една сграда й се случват някакви неща, десетина години по-късно се налагат някакви преработки, преустройства и т.н. И ние сме там. Ако трябва да сравним нашата работа с нещо, тя е може би с личния ти лекар. Взимането на решение винаги трябва да бъде информирано. Тоест, когато един инвеститор трябва да прецени дали да избере строителя А или строителя Б, той няма по какво да ги избере освен по цената. Или да избере между плочките А или плочките Б, няма по какво да ги избере освен по цена, и тогава идваме ние, за да представим необходимата информация. Което е нормалният начин на правене на бизнес.

Просто в България по различни причини дълго време не се случваше така. Между другото доста време мина, докато се стигне до тази ситуация. Хората, с които работихме преди 10 години, бяха възпитавани в старото време. Хората, с които често се случва да работим сега, са завършили в Лондон или Виена и са видели другия модел, който очакват да приложат тук. Нямаше как да пречупим миналото поколение, но сегашното гледа по различен начин. Казват си: "Ако не разбирам от нещо, ще наема някого, който разбира."

Как разпределяте задачите в екипа? Вашата роля припокрива ли и чисто техническата, и управленската част?

- Хубавите големи проекти се създават от големи екипи. Понякога един проект се работи от десет души - това са само архитектите, без да споменавам останалите. И тези десет души трябва да имат някакъв начин да се сработват заедно, без това да мачка личното самочувствие и удовлетворение на участниците. И за мен това е най-голямото предизвикателство: създаването на система, на начин на работа, която да позволява на индивидуалностите да работят в екип. И да получават смисленото удовлетворение от работата си. Така че за нас самите осъзнаването, че по-добре да работим в екип, отколкото самостоятелно, също е много важна част от процеса. И то точно в област, за която обществото смята, че работата е супериндивидуална, а тя не е. Че екипът те пази, защитава, че може винаги да се намери човек, който да удари едно рамо, ако някой не е успял да свърши някаква задача. Моята работа е поддържането на този дух, на тази система на работа. В известен смисъл сме късметлии, защото работим хобито си. Ако случайно в офиса ни попадне някой, който не мисли така, той бързо си тръгва. Просто защото ние сме толкова навътре в работата си, толкова живеем с нея, че ако някой не е такъв, той не се вписва в екипа.

Същевременно в България няма много такива примери. Хората знаят 3, 4, 5 имена на единици архитекти, а не бюрата. По простата причина, че няма модел, в който бюрото да е станало известно с някакъв вид поведение. Обикновено някакви архитекти отнякъде са придобили публичност и съответно по този начин хората научават техните имена.

Къде виждате вашето бюро след 5-10 години и какви са очакванията ви за средата в България след толкова време?

- Пет-десет години са обозрим период за нашия бизнес. Всъщност тенденциите са много приятни. Както казах, има много голяма разлика в инвеститорската среда сега и преди 10 години. И тенденцията ще продължи в тази посока. Понеже нашата работа е дългосрочна, просто трябваше да мине някакво време и да има някакво осъзнаване.
Q&A
Как балансирате между работата и личното си време?
- А какво е баланс, когато си обичаш работата? Наскоро четох книга на Форд, който казва: "От какво да си почивам, аз от това живея." Нямам нужда от почивка. Факт е, че всички имат нужда от превключване и разтоварване, баланс между времето за работата, която обичаш, и времето за семейството, което обичаш. Тези две неща не бива никога да бъдат противопоставяни. И всеки го намира за себе си. Лесно се балансират, ако си ги обичаш и двете достатъчно много. Аз самата си почивам, като бягам надалеч, т.е. почивам си с нови неща. С пътувания до места, които са различни. Колкото по-различни, толкова по-хубаво. Преди един месец се прибрах от Нова Зеландия.

Имате ли хоби?
- Карам мотор.

В свободното време или и за придвижване?
- И за придвижване, макар че напоследък ми се случва все по-рядко. Като изживяване е страхотно.

Какви книги предпочитате?
- Научната фантастика най-добре отразява вътрешните ми потребности. По простата причина, че се занимава с предвиждания за развитието на света, а моята работа се занимава със същото.

Какви джаджи и мобилни устройства използвате?
- Трябва ми единствено смартфон. Телефонът успя да замести до голяма степен почти всичко друго. Не съм от архитектите, които разнасят лаптоп, по простата причина, че не ми е необходим. Голямата част от работата ни се върши на стационарен компютър, защото в офиса си вършиш работата, а вкъщи си почиваш. Ние сме едно от малкото бюра, в които социалните мрежи не са забранени, а са задължителни, защото ги използваме. Имаме Facebook и Viber чат. Това е прогрес, който дава допълнителни опции и възможности. Възприемаме всякакви нови неща, които могат ни помагат да сме по-ефективни.

Какви приложения използвате?
- Лично аз използвам Facebook. Иначе използваме разни приложения, които касаят визуална информация. Телефонът е пълен с всякакви щуротии, които са пряко свързани с работата ми, от сорта на светломер и всякакви други забавни неща.

Интервюто взе Деница Симеонова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как Алън Джоуп управлява Unilever от кабинета си вкъщи Как Алън Джоуп управлява Unilever от кабинета си вкъщи

Комюнике от домашния фронт

3 апр 2020, 1169 прочитания

Как да увеличим производителността на екипа при дистанционна работа Как да увеличим производителността на екипа при дистанционна работа

Няколко съвета към мениджърите за работа от разстояние

3 апр 2020, 1113 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мениджмънт" Затваряне
Уиски империя от Тайван

Лий Тиен Цай и синът му Албърт Лий създадоха един от най-хитовите продукти на острова – Kavalan

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10