Защо толкова много корпоративни фондове за рискови инвестиции умират млади
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо толкова много корпоративни фондове за рискови инвестиции умират млади

Shutterstock

Защо толкова много корпоративни фондове за рискови инвестиции умират млади

Специфични избори при набора на персонал и високите нива на инвестиции могат да увеличат продължителността на такива структури

7416 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Всяка минута някъде на планетата се намира поне един мениджър, който си задава въпроса: "Ще бъде ли бизнесът ми радикално променен от иновациите, които не мога да предвидя?"

Никоя индустрия не е застрахована от радикални промени в дигиталната ера. Всеки нов стартъп допринася към напрежението и много традиционни фирми достигат до едно и също заключение: Ако не можеш да ги победиш, играй заедно с тях. Популярен метод за създаване на партньорства със стартъпи е основаването на корпоративен фонд за рискови инвестиции (CVC). Преди 2004 г. в САЩ има по-малко от 200 подобни структури. През 2015 г. броят им скача до над 1500.

Корпоративните фондове за рискови инвестиции са под сериозен натиск да представят иновации на пазара с все по-бързи темпове. С помощта на партньорства със стартъпи корпорациите достигат до новите технологии и идеи с конкурентно предимство. Компании като Apple и Intel са известни с това, че разчитат на подобни фондове, за да захранват цялата екосистема около продуктите си и така засилват потребителското търсене.

Поддържай курса, за да се възползваш от предимствата

Въпреки очевидните предимства корпоративните фондове за рискови инвестиции имат кратък житейски цикъл. Исторически (структурите съществуват от 1970 г.) в Америка те продължават да съществуват около една година. За периода между 1980 и 2006 г. средният живот на подобни фондове е четири години.

В доклада ни Learning to let go: Social influence, learning, and the abandonment of corporate venture capital practices Джина Доко и аз анализирахме факторите, които допринасят за това, корпорациите да изоставят фондовете си. Базирахме заключенията си на проучване сред 70 американски ИТ фирми, които са стартирали фонд в периода 1992 - 2008 г. Заключението ни е, че корпорациите, които искат да запазят фондовете си за по-продължителен период, трябва внимателно да обмислят ключовите си решения (например тези, свързани с наемането на персонал).

Проучването ни показа, че наемането на поне един служител, който има опит в рисковите и дяловите инвестиции, значително намалява вероятността корпорациите да се откажат от фондовете си. Дефинираме отказването като липсата на рискови инвестиции за поне четири години.

Бившите рискови инвеститори носят със себе си дълбоки практически познания

Данните, които анализирахме, разкриха изненадващ обрат. Имахме теория, че корпоративните фондове биха имали по-голям шанс да оцелеят, ако служителите в тях са вътрешни за компанията хора, които са наясно с фирмените ресурси и стратегическа визия. Идеята ни бе да докажем, че успехът на корпоративните фондове зависи от способността на служителите с вътрешен опит да интегрират стартъп технологиите и да управляват очакванията на висшето ръководство. Данните показаха точно обратното - по-високият процент на вътрешни служители увеличава шансовете за затваряне на корпоративния фонд.

Оказва се, че наличието на поне един член на екипа, който има опит в рисковите инвестиции, носи по-задълбочени практически познания за фонда, като как най-добре да бъде преценена стойността на новите идеи, как да се направи оценка на стартъпи в ранна фаза на развитие, как да се структурират договори и пр. Без ноу-хау и правилната нагласа екипите, които нямат опит в рисковите инвестиции, имат тенденция да се адаптират по-бавно към традиционните практики в инвестиционните среди.

Повече риск, по-голяма увереност

Лесно би било да се заключи, че корпоративните фондове биват изоставяни изцяло на база тяхното представяне. Със сигурност проблемът е по-задълбочен. Корпоративните фондове често биват създадени заради стратегическите им предимства, чийто ефект е много по-труден за отчитане в сравнение с чистата финансова възвращаемост.

Открихме, че фондовете, които са направили по-голям от средния брой инвестиции, са изоставяни много по-рядко. Развихме теорията, че повечето инвестиции позволяват на мениджърите да усъвършенстват своя опит и да повишат самочувствието си като инвеститори.

Няма безплатен обяд

Фирмите трябва да обърнат внимание на дългосрочните непредвидени последици от вземането на персонал. Хората не само донасят конкретни умения в микса. Те идват с определени умствени модели и отношение към света. Перспективата им определя върху какво избират да се фокусират в работата си, както и преценката им за дадени проекти.

Наемането на служители винаги идва с компромиси и трябва да бъде балансирано с крайните цели на компанията. Членовете на екипа, които имат опит в рисковите инвестиции, ще насочват общото внимание към финансовата възвращаемост. На свой ред служителите с опит във фирмата ще подчертават значимостта на връзките между инвестициите и съществуващите бизнес единици и отдели. Наемането на хора с опит в инвестициите не е евтино. Ако висшият мениджмънт не се чувства комфортно с типичния мащаб на заплащането, което бивш инвеститор би очаквал, добра алтернатива би било сключването на сделка за партньорство с вече изграден фонд за рискови и дялови инвестиции.

Корпоративните инвестиционни фондове играят стратегическа роля в това да осигурят на бизнеса продължително съществуване. Ако са структурирани правилно, те със сигурност ще помогнат на висшия мениджмънт да заспива по-лесно през нощта.

Статията е предоставена от INSEAD Knowledge и е част от мениджмънт рубриката на "Капитал". Copyright INSEAD 2016.

Vibha Gaba is an INSEAD Associate Professor of Entrepreneurship. She is also a programme director of Leading Successful Change and Learning to Lead, INSEAD Executive Education programmes.

Всяка минута някъде на планетата се намира поне един мениджър, който си задава въпроса: "Ще бъде ли бизнесът ми радикално променен от иновациите, които не мога да предвидя?"

Никоя индустрия не е застрахована от радикални промени в дигиталната ера. Всеки нов стартъп допринася към напрежението и много традиционни фирми достигат до едно и също заключение: Ако не можеш да ги победиш, играй заедно с тях. Популярен метод за създаване на партньорства със стартъпи е основаването на корпоративен фонд за рискови инвестиции (CVC). Преди 2004 г. в САЩ има по-малко от 200 подобни структури. През 2015 г. броят им скача до над 1500.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Един оракул на 90

Един оракул на 90

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK