С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 юни 2019, 10:44, 3568 прочитания

Георги Петков: Болният оптимист като добър мениджър

Изпълнителният директор на "БТЛ индъстрийз" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Георги Петков е изпълнителен директор на "БТЛ индъстрийз" и част от управлението на групата BTL. Започва работа в компанията през 2004 г. като мениджър "Логистика", две години по-късно става оперативен мениджър, а от 2011 г. заема поста изпълнителен директор. Има магистърска степен по "Управление на индустрията" от Стопанска академия "Димитър Ценов" - Свищов. Владее английски, немски и руски.
Компанията

"БТЛ индъстрийз" е собственост на чешката компания BTL, която произвежда продукти в три медицински направления - кардиология, физиотерапия и естетична медицина. В рамките на групата цялото производство е базирано в Пловдив. От няколко години българското дружество има и инженерен екип в София, който прави разработка на част от новата апаратура. Чешката група има директни представителства в 55 държави по света, а в още толкова работи с дистрибутори. В момента в "БТЛ индъстрийз" работят 300 души, като екипът постоянно се разширява. През 2018 г. компанията увеличи приходите си с почти 50% до 151.4 млн. лв., а печалбата й нарасна повече от три пъти до 32.8 млн. лв.
Как оценявате бизнес средата в България?

Като представител на чуждестранна компания мога да кажа, че най-големият проблем е много тежката бизнес администрация. Последните години данъчните доста еволюираха, но като цяло държавната администрация е доста тромава. Говоря за счетоводство, статистика, регистрации, митници. Трябва да имаш огромен брой хора, които да обслужват тази машина. От една страна, икономиката се развива, държавата е добре, но от друга, трябва да се блъскаш с всяко нещо. Това за чужденците е малко странно. Затова чехите са си наели българин, защото за мен тези работи са понятни. Но ако съм германец и трябва да се боря с тези проблеми на ежедневно ниво, най-вероятно няма да оцелея. Имаме един човек, който се занимава само със статистиката и интрастат, но ние сме голяма компания. Нямам представа как се справят малките фирми. Преминаването към електронно правителство би облекчило много бизнеса.


Другият проблем е образованието, което в България е абсолютно неадекватно. Фирмите просто са принудени сами да си обучават хората. В Пловдив например имаме професионално училище по електроника и електротехника и ние сме склонни да изпращаме хора, които да преподават, но училището не може да направи нищо, защото програмата си е програма. А има предмети, които вече не съществуват в реалния бизнес.

Как се отразява това на пазара на труда, трудно ли намирате хора?

Пазарът е много труден, защото няма подготвени кадри в областите, които търсим. Нароиха се прекалено много университети в България, произвеждащи специалисти, които нямат реализация на пазара. И после тези хора очакват високи заплати, само защото са завършили висше образование, без значение че специалността им няма нищо общо с работата, за която ги наемаш. Това е проблем на самите хора, но е проблем и на държавата, защото е произвела такива кадри, субсидирала е образованието им, което е загуба на пари.



През последните години в Пловдив навлязоха много фирми и конкуренцията за работници се изостри. Как задържате хората?

Имаме гъвкаво работно време и нямаме работа на смени. Това е рядкост в сферата на производството, но е много важно за хората. Другото е, че нас ни е грижа за хората. Обстановката при нас е изключително приятелска, няма стрес от системата. Може да е натоварено, когато има повече работа, но като цяло вътре в системата няма стрес - не ги гоним, не ги наказваме, не ги порицаваме. Всички във фирмата си говорим на малки имена, познавам по-голямата част от семействата им, защото идеята е, когато някой има проблем, да дойде и да ми го каже директно. Ние сме напълно отворена структура, всеки може да говори с всеки.

Самите условия на работа също са много добри, не е това, което хората си представят за производството. Освен това сме в центъра на града, което пък е много удобно за хората. Имаме доста сериозен социален пакет, имаме и собствен фитнес. Много е важно, че даваме възможност за развитие във фирмата на всеки, който има желание. Това развитие не е задължително да е йерархично, но ако някой иска да поеме нови отговорности, да научи нова професия, ние му даваме тази възможност, а с това нарастват и заплатата, и познанията му. Ние инвестираме изключително много в специализирани обучения на хората. Наскоро например имахме обучение по управление на проекти, тъй като имаме няколко отдела, които се занимават специално с тази материя, и то беше много полезно.

Отговаряте за 300 души. Трудно ли се работи с толкова много хора?

Напротив, аз обожавам да работя с хора. Естествено, във фирмата има и няколко мениджъри, които ми помагат. Когато си ръководител, трябва да си готов да се адаптираш към хората, не те към теб. Ако искаш да им кажеш нещо, трябва да го направиш на техния език по начина, по който те разбират. Ако не си готов за това, обикновено отиваш към директивно управление, с което много често губиш мотивацията на хората. Имаш я, когато работиш с тях по открит начин. Парите са фактор, но те не мотивират, те задоволяват потребности. Ако искаш хората да идват с желание и да разбират какво искаш от тях, трябва да им предлагаш информацията по начин, по който разбират, да им дадеш картината накъде се движи фирмата и т.н. На моите мениджъри винаги казвам, че с хората трябва да се държат като с децата си - трябва да ги развиват, да им правят забележки, да ги хвалят, да говорят с тях. Това е начинът на работа, който сме възприели, такава е фирмената ни култура.

А самите мениджъри откъде идват?

Всички са израснали във фирмата. Ние сме си ги обучавали, ние сме си ги развивали. В момента вече с бурното разрастване последните години наехме 2-3 нови момчета и момичета, които са отвън, но имаме нужда от много хора, и то хора с опит, които вече вътрешно не можем да обучим. Основната част от мениджърите в нашата фирма обаче ние си ги отглеждаме.

Имали ли сте трудни моменти като ръководител, налагало ли ви се е да взимате непопулярни решения?

Като цяло хубавото в тази фирма е, че до момента не съм имал трудни моменти, но това много зависи от ръководителите на групата BTL. Те са много отворени, дават пълен картбланш на хората и дори да има труден момент, просто отивам, казвам проблема и го решаваме. Това е удобство на нашата фирма, тук няма някаква строга йерархия, просто в рамките на минути или часове можем да вземем едно изключително важно решение и да започнем да действаме.

Държите ли да имате контрол върху всичко във фирмата, или лесно делегирате задачи по веригата надолу?

Аз задачи не давам, защото хората знаят какво да правят. Работя основно с 5-6 мениджъри, на които имам абсолютно доверие. Работата ми е само да им помагам, когато имат проблеми, да ги уча на уважение към хората и да следя резултати.

Намирате ли баланс между професионален и личен живот?

Това е едно от нещата, на които държа най-много. Не само за себе си, но и за хората около мен, било то мениджъри или служители. Държа те да са пълноценни личности и в личния си живот, и в професионалния. Когато видя, че някой залита само към работата, гледам да го завърна. При мен се получава от няколко години, откакто осъзнах, че този баланс е много важен. Моята теория е, че един човек, ако не е пълноценен в личния си живот, няма шанс да е пълноценен в професионалния. И обратно - ако не се чувства добре в работата си, няма как в живота си да се чувства добре. Третият елемент е аз-ът, човек трябва да има време и за себе си. Тези три неща трябва да са в баланс. За кратко той може да бъде нарушен, но ако това продължи по-дълго време, вече има проблем.

Доколко съвременните технологии се отразяват на вашия бизнес?

До голяма степен сме повлияни от новите технологии. В областта на кардиологията например най-новият ни продукт е софтуер, който управлява абсолютно всички машини, свързани с него, и позволява да се правят неща като статистически анализ и обработка на данни, както и диагностика. Информацията е качена в облак и лекар от България например може да се обади на специалист в Австралия или Индонезия и да поиска тяхното мнение. Така за много кратко време може да постави диагноза на пациент, и то консултирана със специалисти навсякъде по света.

Как си представяте компанията след 5 години и какви са перспективите във вашия сектор като цяло?

След пет години си представям компанията много пораснала като хора и технологии. Ще сме навлезли на нови пазари и ще имаме нови продукти. Работата ще е изключително интензивна. Представям си го така, защото говоря със собственика на BTL Ян Вилд, който притежава всички компании в групата, и знам какви са неговите идеи за бъдещето на фирмата, за посоката й на развитие. Той има амбиция да развива компанията и географски, и продуктово, и като хора. Вярвам, че ще навлезем в много нови бизнеси, в нови полета като неврология, роботика, хирургия, обща медицина и други.

В същото време естетичната медицина също се развива изключително бързо. Това означава разкриване на още работни места, като до две години трябва да сме достигнали 500 души. Очаквам също да добавим нови помощни производства, както преди време направихме завод за металообработка, за да си произвеждаме частите. Това означава разширяване на персонала не само като бройка, но и като специалности. Виждам изключително много потенциал в нашата сфера.
Q&A

Как протича работният ви ден?

- Може би 70% от деня ми преминава в говорене с хора. Обикновено ходя много рано на работа, спортувам във фитнеса и започвам. Срещите ми са свързани или с обсъждане на някакви проблеми, или с управление на проекти, или с развитието на определен човек от фирмата. Общо взето работното ми време е разпределено между тези три неща.

Какво правите в свободното си време, имате ли хобита?

- В момента най-любимото ми занимание е да съм с децата си, да прекарваме време заедно. Преди бях филателист, но сега не ми остава много време. Също чета много.

Какво обичате да четете и имате ли любима бизнес книга?

- Последните една-две години си казах, че ще чета най-вече художествена литература. Обожавам научната фантастика и смислени автори, като Оскар Уайлд например. Ако иска да се развива човек обаче, трябва да чете и бизнес книги. Има двама автори, които изключително много уважавам - Джак Уелч и Майкъл Хамър. Последно препрочетох "Дневният ред" на Хамър, може би за десети път. Но това са мениджъри, чието мислене много ми допада.

Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте мениджър?

- Барман. Обичам да си говоря с хората. Представям си как по цял ден ще стоя зад бара, ще си говоря с хората, ще разтоварвам каси и пак ще си говоря с хората.

Имате ли любим цитат или мото?

- Има много цитати, за които се сещам според моментното си състояние и настроение, но може би най-любим ми е този на Оскар Уайлд, който казва, че всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите. Мисля, че в каквото и положение да се намира човек, трябва да е настроен позитивно. Аз като цяло съм болен оптимист.

Интервюто взе Иглика Филипова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Телевизионер до мозъка на костите 1 Телевизионер до мозъка на костите

Павел Станчев, изпълнителен директор на унгарската TV2, пред "Капитал"

28 юни 2019, 3963 прочитания

Един белгиец от гръцки произход в Девня Един белгиец от гръцки произход в Девня

Генералният мениджър на група Solvay за България и изпълнителен директор на "Солвей Соди" Спирос Номикос пред "Капитал"

21 юни 2019, 3506 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мениджмънт" Затваряне
Музика за всички

Основателят на Smule Джефри Смит пред "Капитал"

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Кой взима летище София

Изненадващо обединението между фонда Meridiam и Strabag беше обявено за концесионер. Победителят предложи най-ниската инвестиционна оферта

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков