С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 юни 2019, 13:54, 2369 прочитания

Музика за всички

Основателят на Smule Джефри Смит пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Джефри Смит е американски предприемач, базиран в Сан Франциско. Основател и изпълнителен директор на музикалния стартъп Smule. Смит започва кариерата си като разработчик в научния център на IBM, изпълнявал е различни мениджърски роли в технологични компании като Frame Technology, Ashton-Tate и Hewlett-Packard. В началото на 90-те създава първия си стартъп за публикуване в електронна среда, който впоследствие продава на Novell/WordPerfect. Втората му компания - Tumbleweed Communications, се занимава с криптиране на електронните комуникации и сигурен трансфер на данни за държавни и корпоративни клиенти. Компанията е имала офис с разработчици и в София, а сред клиентите й са Datek Online Holdings, UPS, Pitney Bowes, Chase Manhattan Bank и др. Листвана е на Nasdaq. Третата му компания - Simplify Media, е купена от Google, след което Смит решава да се занимава с музика и се връща в "Станфорд", за да получи докторска степен. Тогава по стечение на обстоятелствата основава и сегашната си компания Smule. Държи над 27 патента в различни области. Смит беше гост на време на технологичната конференция Digitalk 2019, организирана от "Капитал" и фондовете LAUNCHub Ventures и NEVEQ.
Компанията

Smule e американски разработчик на мобилни приложения в областта на създаването на музика. Сред различните й приложения са Sing! Karaoke, Magic Piano, AutoRap и Guitar!, използвани от десетки милиони потребители в цял свят, които си партнират в създаването на музика. Компанията е основана в Пало Алто от Смит и преподавателя в "Станфорд" Гъ Уан през 2008 г. През миналата година фирмата отвори офис в София с разработчици и специалисти в областта на музиката и маркетинга, който вече е над 85 души. Той се ръководи от Ерик Дюма, който е работил със Смит и в Tumbleweed. Дюма е и технологичен директор на Smule. Около 90% от приходите на компанията идват от абонамент 8-9 долара на месец, а останата част идва от реклами, според Смит.
Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли променили нещо в кариерата си като предприемач, мениджър и инженер?

Бих дал всичко на времето с изключение на това, което самият аз съм държал. Така че не. Ще запазя всичко. Но дали имаше много грешки по пътя? Да. Научих ли много уроци? Абсолютно. Но помня, че когато стартирах първата си компания, тъкмо се бях оженил и купихме къща в Сан Франциско. Беше с цената на огромни заеми. И къщата се разпадаше, така че трябваше да я ремонтираме, но не разполагахме с много възможности. И ядяхме само паста. Два месеца по-късно се прибрах у дома и попитах жена си: "Скъпа, дали здравната ти застраховка покрива и мен? Защото просто напуснах работата си. Стартирам моя компания и ми хрумна, че нямам здравна застраховка." А тя попита: "И как искаш да плащаме ипотеката?"


Дали е било разумно решение? Ако се върна назад, бих ли да го променил? Вероятно не. Но успяхме да намерим начин да плащаме ипотеката. Новата ми компания започна да генерира приходи след няколко месеца. Така че всичко се получи ок. Но не мисля, че пътят ми е непременно избран от мен. Беше по-скоро намеса на съдбата, която продиктува поредица от стъпки, които аз самият бях нерешителен да следвам. Един приятел преди време ми каза: На 35 години съм и все още не съм стартирал собствена компания, а ти вече имаш три. Трябва ли да създам стартъп? И моят отговор беше: Боже, не е ли това глупав начин да разсъждаваш. Може би трябва да започнеш компания, защото имаш страст и мечти, или по-вероятно си и малко луд. Не мисля, че трябва да го правиш защото просто се чувстваш длъжен. В моя случай просто се случи.

Какви бяха първите няколко месеца след започването на първата компания?

Неспокойни, луди, но вдъхновяващи. С бившия ми колега Жан Кристоф програмирахме по цели нощи, а след това през деня аз продавах продуктите ни. Работехме от къщата ми. След време наехме и директор бизнес развитие и с него седяхме в една стая - аз пишех код, а той продаваше по телефона. И кучето ми влизаше в стаята, грабваше телефона от ръцете му и бягаше навън. Което затрудняваше продажбите ни, но пък беше част от целия процес. Беше 1992 г., а компанията ни се занимаваше с публикуване в електронна среда.



Трудно и емоционално ли е да продадете фирми, които сте стартирали и развили?

Не искам да противореча на общото разбиране в Долината, но за мен никога не е опирало до продажбата и излизането ми от дадена компания (еxit на англ.). Може би това означава, че не съм най-добрият предприемач. Създаването на компания за мен е повече мечта и страст или решаване на даден проблем - винаги това ме е мотивирало. Ако в крайна сметка направим компанията публична или някой иска да я купи и това има смисъл за всички, тогава ОК. Но никога това не е било крайната ми цел. През 1992 г. проблемът, който решихме, беше, че хората не можеха да споделят съдържание помежду си - тогава всяка компания имаше собствени формати, още преди глобалната мрежа. Така създадохме продукт, подобен на PDF, още преди Adobe да пусне Acrobat. И го лицензирахме на много компании, и получихме значителен пазарен дял. В следващата ни компания искахме да се съсредоточим върху стандартите за сигурност на електронната поща, тъй като тогава не можеше да изпращате информация сигурно през обществена мрежа, тъй като съществуваше огромен риск за поверителността й. Така изградихме много от стандартите за криптиране на електронната поща. Защото вярвахме, че става дума за важен проблем за решаване.

А и не мисля за тях просто като поредица от компании. За мен Smule наистина решава важен проблем - дава възможност на много хора да създават музика, а не просто да слушат музика. И мнозина питат: "Но колко хора въобще искат да създават музика?" И отговорът е: много повече, отколкото някой осъзнава. Чувствам, че това е важна мисия и нещо, към което изпитвам по-голяма страст от всичко, което досега съм правил в живота си. Затова не мисля много за излизане на борсата, въпреки че имаме акционери и искаме те да бъдат успешни с инвестициите си. Но за да ги направим успешни, трябва да следваме визията си.

Откъде идва страстта ви към музиката и къде е пресечната точка между музиката и технологиите?

Завърших бакалавърска степен по компютърни науки в "Станфорд", а много години по-късно получих и докторска степен по музика в "Станфорд". Семейството ми е много музикално, майка ми беше учител по музика. Родителите ми се запознали в танцова група, в която постоянно са свирели. Правилата в нашия дом гласяха, че още на четири започваш да свириш на пиано, а ако искаш вечеря, трябва постоянно да се упражняваш. Когато навършиш 13 години, можеш да избереш да спреш. Но повечето от нас така и не спираха. Продължих да свиря, изнасях концерти на пиано на всеки три месеца. Учих музикознание, музикална история, изнасях и концерти. Дори когато създавах първия си стартъп, продължавах да ходя на уроци по пиано. Така че музиката винаги е била част от мен. Но винаги съм смятал, че музиката е много човешка и лична, докато компютрите и бизнесът не са. И се дърпах да събера тези два свята, всъщност виждах много повече стойност в разделянето им. Да напусна света на бизнеса и компютрите, за да се потопя в света на изкуството, дойде почти като бягство и възможност за изследване на един различен свят. Трябваше да се откажа от компютрите, когато се върнах в "Станфорд", за да получа докторска степен по музика. Но отново всички най-добри планове се промениха в движение, тъй като срещнах човек, създал нов аудиоезик за програмиране. Двамата открихме начин да го пренесем на iPhone, създадохме оркестър, където хората изпълняват музика на своите iРhone и лаптопи. Започнахме да осъзнаваме, че хората са готови да създават музика много по-лесно през телефон един с друг, свързани през мрежа, отколкото сами у дома си. Заедно с другия съосновател Гъ Уан, който е професор по компютърна музика в "Станфорд", осъзнахме, че има възможност да върнем музиката обратно към нейните корени. Но първоначално ми беше нужно време, за да разбера, че можеш да свържеш музиката с компютрите и бизнеса. В крайна сметка видях как даваме възможност на хора, които не могат да свирят на пиано или на китара и се страхуват да пеят, да започнат да създават музика.

Как рекламирахте на пазара такъв нетрадиционен продукт?

Изградихме продукт, който хората просто биха искали да споделят. От самото начало мислехме как някой ще го използва, за да сподели опита си с друг. Затова създадохме и видеоматериали, които споделяхме. Ключовите ни показатели са да измерим колко вероятно е хората да споделят преживяването от продукта с други, физически или виртуално. Знаехме, че мобилните устройства ще позволяват директен видеоконтакт, а не толкова виртуален. Това сега изглежда очевидно, но не беше така преди 10 години.

Всичко се свежда до наличието на автентичен опит, който създавате и споделяте. На пазара има много маркетинг кампании, които са полирани и професионални, но не резонират толкова с потребителите. Защото младите хора не вярват на толкова много неща и задават все повече въпроси. Докато при нас става дума за предаване на автентично преживяване с всичките негови несъвършенства. Животът не е съвършен, певците не са перфектни. И това го прави уникален. Става дума за възхваляване на несъвършенствата на нашия свят.



Беше ли вторият ви престой в "Станфорд" напълно различен от първия?

Завърших бакалавърската си степен през 1989 г., а докторската през 2013 г. Аз самият като човек бях съвсем различен, но и училището се беше променило много. Вече бях възрастен с деца, установен в живота, с много повече мнение за нещата. Като студент бях беден, борещ се да оцелея, ужасен какво ще ми донесе бъдещето. За мен това беше съвсем различен етап от живота и затова втория път се потопих и по-добре се възползвах от него. Докато първия път не разбирах напълно възможностите пред мен. Най-смешното е, че бях в първия випуск по компютърни науки в "Станфорд" завършихме 17 души. Днес в "Станфорд" завършват хиляди специалисти по компютърни науки. И "Станфорд" се е променил доста - за добро или лошо се дава много повече акцент върху технологиите. И университетът разполага с много повече ресурси, за да подкрепя студентите.

Бихте ли насърчили други да продължат обучението си в университета, дори на по-късен етап от кариерата си?

Да, абсолютно. Винаги съм искал да получа диплома по музика и за мен тя дойде по-късно, но по тази причина беше и далеч по-значима. Има толкова много стойност да продължиш да учиш и се развиваш във всеки етап от живота си. Да, беше необичайно да се върна и получа докторска степен по музика на над 40-годишна възраст. Но може би така трябва да бъде, може би трябва да насърчаваме подобни неща в обществото.

А и така стигнахте до новата си компания?

Но не такъв беше планът. Планът беше да стана университетски преподавател по музика.

Къде виждате Smule след пет години?

Имаме цел - общност от 1 млрд. творци. Искаме да имаме един милиард души, които създават музика чрез нашата платформа. Това е доста амбициозно, но целите в живота трябва да са амбициозни. Но как да привлечете различни хора без опит да участват в подобно музикално преживяване? Може би, като използваме богатия опит на други в платформата - това понятие за преподаване и предаване на опита е от голямо значение за платформата Smule. Имаме това ядро от опитни музикални творци, които композират и правят музикален аранжимент, а те пък дават възможност на хората без такива умения да дойдат и изпълняват тези песни.

Музикантите ни харесват, защото им плащаме. Някои други платформи не го правят, но ние го правим. Плащаме на всеки, който пише музика. Това е много привлекателна платформа за изпълнителите, защото получават ангажираност от феновете, която на други места не срещат.

Защо избрахте София за вашия R&D офис?

Защото имахме такъв голям опит да изградим бизнес тук заедно с Ерик Дюма (мениджър на българския офис - бел. ред.), който беше лидер тук и създаде офиса ни. Бившата ни компания Tumbleweed имаше офис в Редууд сити, в Бангалор и в София. И тогава открихме (за което заслугата е и на Ерик), че тук съществува култура на инженерни науки и знание, която беше интегрирана в целия ни офис. И хората се гордееха с нивото и уменията си. Разбрахме, че е изключително ценно за нас да използваме тази култура и този сегмент от обществото. Нямахме същия опит в Индия, а дори и в Редууд сити. Така че беше много естествено да искаме да се върнем и да увеличим още повече тези умения и продуктовите иновации.

Само за 10 месеца стигнахме до 85 души екип. Ерик е главен технологичен директор на цялата компания и е базиран в София, което говори много за амбициите ни. Смятаме, че е уникално място, и възнамеряваме да пренесем част от нашите възможности от Сан Франциско в областта на потребителския маркетинг и анализа на данни в нашия конкретен пазарен сегмент, за да го интегрираме в центъра ни в София, и така да растем заедно. Голяма част от нашите основни разработки вече се правят оттук, а около една трета от маркетинговия ни бюджет също се управлява от София.

Интервюто взе Константин Николов

Капитал брой 24

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Изборите: Технология на подчинението
  • Ще стигне ли военният бюджет за всички
  • А1 и НАП: Развален телефон за 80 млн. лв.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Телевизионер до мозъка на костите 1 Телевизионер до мозъка на костите

Павел Станчев, изпълнителен директор на унгарската TV2, пред "Капитал"

28 юни 2019, 3964 прочитания

Георги Петков: Болният оптимист като добър мениджър Георги Петков: Болният оптимист като добър мениджър

Изпълнителният директор на "БТЛ индъстрийз" пред "Капитал"

7 юни 2019, 3569 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мениджмънт" Затваряне
Един белгиец от гръцки произход в Девня

Генералният мениджър на група Solvay за България и изпълнителен директор на "Солвей Соди" Спирос Номикос пред "Капитал"

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Зденек Турек: Българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията

Банките са готови за Brexit, смята главният изпълнителен директор на европейското звено на Citibank

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността