Телевизионер до мозъка на костите

Илюстрация Увеличаване Автор: Надежда Чипева Смаляване

Профил От средата на май бившият изпълнителен директор на bTV Павел Станчев е глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop нa нaй-глeдaнaтa ефирна частна тeлeвизия в Унгapия - ТV2. B нaчaлoтo нa 2018 г. Павел Станчев бe нaзнaчeн във фpeнcĸaтa ТF1 като главен изпълнителен директор дистрибуция. Той отговаряше за маркетинга на каналите и нелинейните услуги на групата в платформите за разпространение във Франция, също и за маркетинга на каналите в Белгия и Швейцария. Преди да отиде в TF1, Павел Станчев беше глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop нa bТV Меdіа Grоuр. Преди тази позиция беше главен изпълнителен директор за Югоизточна Европа в Antenna Group, най-голямата гръцка медийна група. Станчев има над 20-годишен опит в големи международни медийни групи: RTL Group, HBO (Румъния), Dogan Media Group и Ringier AG (Швейцария).

Компанията ТV2 и ĸaнaлитe й ca били нaй-глeдaнитe в Унгapия пpeз мapт тази година пpи ayдитopиятa нa възpacт мeждy 18 и 49 г. Гpyпaтa вĸлючвa 14 ĸaнaлa и е конкурентна на RTL Klub за първото място в унгарските телевизионни рейтинги. Teлeвизиятa e cъздaдeнa пpeз 1997 г. До началото на 2014 година TV2 е собственост на ProSiebenSat.1 Media, след което през 2015 г. е продадена на унгарския кинопродуцент и директор на Унгарския национален филмов фонд Андрю Вайна, който почина в началото на тази година. До момента няма информация за смяна на собствеността на телевизията. Вайна е припознаван като привърженик на премиера Виктор Орбан.

Имате над 20-годишен опит в големи международни медийни групи. Как оценявате медийния пазар в България, Европа и региона?

През тези години пазарът много се промени, като все повече следва световните тенденции, но регионът и в частност България си има своя специфика. Тя се определя основно от 45 години комунистически режим, през който медиите бяха средство за пропаганда. Имах късмета да започна професионалната си кариера на Запад и в момента, в който се появиха частните медии на Изток, станах част от този процес. Имаше много надежди, също така и илюзии, радости, но и разочарования.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

През последните години от България, пък и от много пазари в Централна и Източна Европа се оттеглиха много чуждестранни инвеститори/представители на големи западни компании? Как се отразява това на медийния бизнес?

Това не би следвало да ни шокира. Медиите в повечето европейски и световни държави принадлежат на местен капитал. Изключение е чуждестранните инвеститори да се задържат за по-дълго от обичайния инвестиционен цикъл. Наблюдаваме и настъпването на телекомите в медиите, като те се превръщат в новите мултинационални играчи за сметка на традиционните медийни групи. Аз не деля собствениците на чужди и местни, а на способни и неспособни, които пазарът отсява. Много чуждестранни инвеститори също допускаха грешки, невинаги подбираха качествени мениджъри, често очакванията им за възвръщаемост на инвестициите бяха нереалистично високи. Смяната на собствеността на всеки пет-шест години спъва дългосрочното мислене. Мит е, че външният собственик гарантира независимостта на медиите. Темата е дълга. Ако едно обществото не си изгради само демократични механизми и рефлекси, никой няма да му ги присади отвън. Вижте как наскоро жителите на Хонконг се надигнаха и спряха прокарването на един антидемократичен закон.

По ваши наблюдения как се отразяват процесите на медийния пазар на журналистическата професия? Има ли отлив от професията? Как това се отразява на качеството?



Честата смяна на собственост и дигитализацията водят до нестабилност на журналистическия пазар на труда. Дори в страни като Франция журналистите често сменят медиите си. Качеството на журналистиката се определя от образованието и подготовката. За съжаление те са в упадък. Най-добрите учители на младите журналисти са по-старите колеги. Днес почти няма вече от кого начинаещите да се учат. Това е основният проблем. Журналистиката е страст. Иначе не се получава. Далновидните медийни групи отделят средства за подготовката на младите. Ще заложим на това в ТV2.

За колко души ще отговаряте? Трудно ли се работи с толкова хора и в страна, която не познавате?

В групата ТV2 работят около 400 служители. Организацията на работа е сходна с "Нова телевизия" или bTV. Ръководил съм както малки екипи от няколко души, така и компании от няколкостотин души, разположени в различни държави, както когато бях главен изпълнителен директор на Antenna Group за Югоизточна Европа. Всичко е въпрос на организация, на отдаден и талантлив екип. Винаги съм смятал, че два са решаващите фактори за успеха на една медиа - марката и хората. ТV2 е силна марка, това е първата национална частна политематична телевизия в Унгария, която излъчва от 1997 година. Имаме и 13 тематични канала, повечето с наложена марка и идентичност. Хората също са налице, тъй като за ТV2 работят едни от най-утвърдените и талантливи журналисти, водещи, мениджъри. Живял съм 2 години в Унгария, когато работех за RTL Group, през 2003-2004 година. През 1993 бях част от екипа, който стартира най-големия унгарски вестник BLIKK. Тогава работех за швейцарския концерн Ringier. В Будапеща беше и първото ми интервю за работа в телевизия, HBO, където постъпих през 1996 и чиято централа за Европа продължава да бъде на брега на Дунав. Така че познавам Унгария, засега комуникирам на английски, но се стремя да напредвам и в унгарския език.

Имали ли сте трудни моменти като ръководител, налагало ли ви се е да взимате непопулярни/трудни решения?
И още как! Особено в периоди на криза. Като цяло обаче винаги съм търсел пътя към новите проекти, към развитието. Може би защото започнах кариерата си в отдела за бизнес развитие на групата Ringier, където мой ръководител беше легендарният Томас Трюб. Томас никога не униваше, търсеше нови бизнеси. Направи списания във Виетнам, когато никой не смееше да стъпи там. След това интернет сайтове в Африка... Превръщаше всяка криза в нова възможност.

Държите ли да имате контрол върху всичко в компанията, или лесно делегирате задачи по веригата надолу?
Намирате ли баланс между професионален и личен живот?

Все повече, тъй като с натрупания опит започнах по-добре да си управлявам времето. Управлението на времето е от огромно значение за един мениджър. Първият ми работодател, Жан-Луи Серван-Шрайбер, има книга на тази тема - "Изкуството на времето – тайната на успеха".

Кои медийни мениджъри са добър пример за вас и защо?

Вече споменах моите първи ръководители и учители в бизнеса. Ще добавя още две имена. Робърт (Боб) Лейтън, човекът, който ме назначи в HBO, като тогава отговаряше за европейския бизнес на телевизията. Истински визионер. Вече четвърт век сме приятели. За съжаление още не е идвал в България. Ще спомена и Минос Кириаку, който за съжаление ни напусна, основателят и председател на Antenna Group, бивш собственик на "Нова телевизия". Това са мениджърите, от които най-много съм научил, които са ме формирали като ръководител и като личност. Иначе винаги съм се възхищавал на Рупърт Мърдок, може би най-големият медиен мениджър на нашата епоха. Ще спомена и Джон де Мол, Берлускони, Никола дьо Таверно (главен изпълнителен директор на френската М6). От всеки може нещо да се научи.

Пример за мен е и моят дядо, Георги Яков, мениджър и собственик на най-голямата печатница във Варна, "Кънчо Николов" (Кънчо Николов е мой прадядо и основател на печатницата през 1896 г.). През 1946 г. комунистическият режим брутално иззема печатницата и започва да преследва дядо ми като "експлоататор"; 27 години по-късно обаче, през 1973 г., когато дядо ми почина, неговите бивши работници събраха средства и му отпечатаха некролог. Всеки път когато се сетя за тази история, се просълзявам. Мисля, че това е най-големият бонус, който някой мениджър е получавал.

Q&A Как протича работният ви ден? Задължително с много гледане на телевизия и малко спорт. Срещи и разговори с най-различни хора. Те ме зареждат, понякога уморяват, но така оцелявам. Какво правите в свободното си време, имате ли хобита? Занимавам се като любител с няколко спорта: плуване, тенис, ски, бягане, ходене в планината. Чета художествена литература, гледам кино, театър, интересувам се от изкуство. Написах и една пиеса, която се надявам скоро да види бял свят в България. Какво обичате да четете и имате ли любима бизнес книга? Чета много, особено в самолетите. Сега завърших един прекрасен роман на италианския писател Алберто Вигевани "Едно лято на брега на езерото". Любимата ми бизнес книга е Master of the Game (Майстор на играта) от Кони Брук – биография на създателя на "Тайм Уорнър" Стив Рос. Какъв щяхте да бъдете, ако не се занимавахте с телевизия? Най-вероятно писател и журналист, какъвто бях като много млад. През 1988 г. излезе мой сборник с разкази, "Млад-зелен белетрист" в издателство "Народна младеж". Автор на предговора е големият български писател Генчо Стоев, който бе забелязал един мой разказ в списание "Родна реч" и ми помогна да съставя и издам този сборник. Имате ли любим цитат или мото? Винаги съм следвал съвета на Тед Търнър, основателят на CNN: Lead, follow or get out of the way (Води, следвай или се махни от пътя). И наистина, когато един мениджър не може или не иска да води едно предприятие или проект, нито пък да следва друг лидер, е по-добре да освободи терена и да потърси друг проект или занимание. Напоследък ме вдъхнови и една мисъл на Нелсън Мандела: "Не те съдя по успехите ти, а по това колко пъти си падал, но след това си успявал да станеш и да продължиш!" Мисля, че това е един прекрасен завършeк на нашия разговор.