С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 26 юли 2019, 13:40, 7423 прочитания

Димитър Цоцорков: Капиталът отива там, където има условия за инвестиции

Председателят на надзорния съвет на "Асарел - Медет" и изпълнителен директор на "Асарел инвестмънт" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Димитър Цоцорков е председатeл на надзорния съвет на "Асарел - Медет" и изпълнителен директор на инвестиционното дъщерно дружество "Асарел инвестмънт". Има бакалавърски степени по икономика и финанси и по компютърни науки от Американския университет "Ричмънд" в Лондон. Магистър е по информационен мениджмънт и финанси от университета "Уестминстър" в Лондон. Работил е като агент по продажби и маркетинг в London Electricity и мениджър по експедиране в Glencore UK. В "Асарел - Медет" е от 2001 г. като експерт по продажби и хеджиране, след което става ръководител на отдел и директор "Корпоративно развитие". Член на управителния съвет на "Асарел - Медет" от 2014 г., а от 2015 до 2017 г. е негов председател.
Компанията
"Асарел - Медет" е добивна компания за медни руди, която експлоатира находището край Панагюрище. Някога държавното предприятие става частно през 1999 г., което е първата приватизация в минния сектор. В момента мажоритарен собственик е VA Copper Invest - Малта, а голяма част от останалите акции се държат от български физически лица, сред които и наследниците на покойния Лъчезар Цоцорков. "Асарел - Медет" е на 61-во място в класацията К100 на най-големите компании, с общи приходи от 396.5 млн. лв. за 2018 г. Печалбата е 88.8 млн. лв., с което дружеството отчита над 22% рентабилност. Пряко в компанията работят 1200 души, още около 400 са заети в дъщерните дружества.
Като председател на надзорния съвет на "Асарел - Медет" доколко сте ангажиран с управлението и какви са отговорностите ви в компанията?

- Работим в синхрон с изпълнителния директор на "Асарел - Медет" Делчо Николов. Всяка седмица си правим оперативки, на които обсъждаме най-важните проекти. В момента това е модернизацията на обогатителната фабрика, в която само тази година инвестираме 150 млн. лв. собствени средства. Технологичната схема на преработка на рудата остава същата, но се увеличава капацитетът на обогатителната фабрика от 13 млн. тона на 15 млн. тона годишно с цел снижаване на себестойността на продукцията и увеличаване на производството на метал.


Как се развива компанията след труса, който преживя със смъртта на Лъчезар Цоцорков?

- Трусът беше преди малко повече от две години, това не е малко време. Моделът на управление и стратегията на компанията са много дългосрочни, те са мислени и са правени с помощта на водещи световни консултанти, така че те се запазват не само по отношение на технологичната модернизация и инвестициите, но и по отношение на ангажираността с местната общност. Разбира се, имаше много притеснения, но мисля, че се доказахме и се справихме в този период на преход. Аз съм в компанията от 20 години, изпълнителният директор Делчо Николов е от повече - 40 години. Имаме визия, имаме добри партньори и добър екип и бих казал, че компанията е стабилна.

Каква беше целта на обявеното преди няколко месеца обратно изкупуване на акции от "Асарел - Медет"?



- Световна практика е, когато компаниите имат кеш, този кеш да бъде използван. Нашата компания беше генерирала доста свободни средства и нямаше смисъл тези пари да стоят в депозити, които в момента носят 0% и даже на места отрицателна лихва.

Казахте, че имате свободен ресурс. Обмисляли ли сте да инвестирате в чужбина?

- В момента наистина проучваме възможности на няколко места в чужбина, имаме идеи как да се разраснем навън. Насочваме се към места, където можем да овладеем геополитическия и геоложкия риск. За нас например Африка не е вариант, независимо че има привидно атрактивни възможности. Интересите ни са по-скоро към Северна Америка - Канада, и Европа. Между другото в "Асарел инвестмънт" още преди 10 години разработихме стратегия на база проучване, общо взето, в цял свят. Изключили сме например държави като Гърция, Македония, Румъния и Турция.

На какъв етап са проектите на "Асарел инвестмънт" и дъщерните му компании?

- Имаме 10 проекта, които са извън "Асарел - Медет". Те са на гроздове. Единият грозд е край Бургас, другият е в Западните Родопи, а третият е Трън - Брезник. Имаме и джойнт венчър за геоложки проучвания в района на Панагюрище с най-голямата медна компания в света – Freeport-McMoRan, като те са водещи с 51%. Така че, общо взето, доста проекти имаме. Най-напредналият е Брезник, където в момента правим проучване за окончателен избор на технология на обогатяване. След две-три години ще пуснем производството там.

Останалите проекти са по-назад, в различна фаза. Получили сме права, в някои случаи за търсене и проучване, в други - концесионни права, в трети сме на междинния етап - търговско откритие. Никой не може да каже кога ще тръгнат, но хубавото е, че вече имаме преговори с две минни компании, които са заинтересовани да ни бъдат партньори в някои от тези проекти. В Трън имаше един референдум, който е незаконен и ние мислим да докажем това в съда. Защото въпросът на референдума на практика беше дали трябва да се спазва Законът за устройство на територията. Това е доста опасен прецедент и не е добре за една правова държава.

Как виждате бъдещето на минната индустрия, като се има предвид опозицията на различни групи срещу добива?

- Според мен бъдещето на минния бизнес не се е променило. Ако има професионалисти, които мислят дългосрочно, разполагат с ресурси и възможности и най-вече с хора, има добри примери за развитие на минен бизнес в България, като нашия в Брезник например. Т.нар. опозиция са хора, които имат дефинирани много силни лични интереси и използват напредъка на дигиталните технологии буквално да заливат ефира с фалшиви проблеми. И понеже хората не са длъжни да са образовани на тема минна индустрия, те просто им вярват и се плашат. Лошото е, че обществото не иска от тези, които говорят лъжи по отношение на минната индустрия, да подкрепят твърденията си с доказателства.

Не считате ли, че липсата на доверие се дължи на това, че българските институции, които са натоварени с отговорността да контролират, са виждани от гражданите като корумпирани, неефективни и непрозрачни?

- Българските граждани са си избрали управлението, така че не е работа на бизнеса да коментира. Както казах, аз не виждам в нас като компания причина, ако виждаме геоложки потенциал в даден проект, да не го развием. Това, че хората изпитват недоверие в държавните институции, не е оправдание за компании като нашата да не си свършат работата. Освен това хората може да не са образовани в минното дело, но те не са глупави. Те рано или късно разбират кой дава реални заплати, кой помага, виждат положителните примери, виждат кой ги лъже. Аз съм оптимист.

Къде виждате решението на една такава ситуация като в Трън?

- Виждам решението в това първо съдът да се произнесе, че това е незаконен референдум. След това в една образователна кампания сред хората, за да могат те да вземат информирано решение. Но този въпрос не е на дневен ред, защото все пак ресурсът на нашата компания е ограничен. Ние насила не можем да инвестираме. Ако един инвеститор е прогонен отнякъде, поне като отношение, той има право да избира. Капиталът отива там, където има условия за инвестиции. Където има законова среда, където няма незаконни референдуми, където е добре дошъл. Затова развиваме портфолио от проекти и ще изберем да инвестираме там, където има добра среда. Затова Брезник тръгва. И хората от Трън вече започват да си задават въпроса защо в Брезник няма безработица, защо доходите се вдигат. Хората рано или късно разбират истината.

Това ли е най-трудното от управлението на компания в този сектор? Да се убедят хората, че имат полза от такъв проект?

- Там, където има действащи минни проекти, хората няма нужда да бъдат убеждавани, защото те виждат с очите си. Навсякъде, където работим, основно в Панагюрище засега, градът цъфти. Там, където се стартира нов минен проект, обикновено хората, които от години са си действали на място, ни виждат като заплаха. Например в Трън - ако започне минен проект, където средната заплата е 2000 лв., няма как някой да е съгласен да работи за 200 лв.

Какви са новите технологии във вашия сектор, какво го променя в момента?

- В момента например работим по надграждане на съществуващат ни ERP система, която с помощта на хиляди и хиляди датчици позволява да се събере огромен поток от информация и да се проследява буквално през телефона на мениджъра. Системата например показва микропукнатини в машината, далеч преди тя да се счупи, така че тя да се подмени точно навреме, измерва производството в реално време – какво влиза и какво излиза от фабриката, и т.н. Въвеждането на системата ще завърши в края на следващата година и тогава ще имаме още подобрени ефективност и безопасност. В световен мащаб в минния бизнес навлизат дронове, роботи, включително тежки минни камиони, които са изцяло автоматизирани. Има голям потенциал за роботизиране на минния сектор, но ние не бързаме с тези проекти, тъй като имаме осъзната социална функция. Засега се фокусираме само там, където новите технологии могат да помогнат да се избегне човешката грешка.

Има вече ясна директивна насока в полза на кръговата икономика в ЕС. Доколко тя ще влезе в България, кога и какви бизнес възможности създава?

- Модерните тенденции в икономиката и иновациите обикновено изискват изградена екосистема, стабилност на средата и огромни инвестиции. Това в България се наблюдава в някои сектори като IT, аутсорсинг и платежни услуги, в някои индустрии, подпомагащи автомобилната промишленост. Но за да навлезе масово в България, трябва една постоянна държавна политика и големи инвестиции. Което пак опира до неща, които са извън нашите ръце. Тук трябва да развенчаем едим мит – че в България произвеждаме суровината, пък западните държави добавят стойност и правят огромни печалби. Не е вярно, защото в "Асарел инвестмънт" сме правили проучване например за производство на кабели от медни катоди. Маржовете там са 4-5%, при положение че трябва да поддържаш 2000 артикула, да имаш един огромен маркетинг отдел, а конкуренцията е жестока.

По отношение на кръговата икономика ние имаме голям минен отпадък – хвостът, в който има много метали. Имаме корпоративна политика да следим новостите в минната индустрия, имаме заделени инвестиции за иновации, но просто още няма разработена технология, която да оползотворява тези метали. Подобни иновации изискват огромни инвестиции в научноразвойна дейност, които само многомилиардните компании могат да си позволят. В България икономиката просто няма такава дълбочина. Ние си знаем мястото, не сме компания, която може да отдели такъв ресурс. Но бихме си купили технологията, ако тя бъде разработена някъде по света.
Q&A

Какъв тип мениджър сте – който възлага отговорности или който държи да контролира всичко?

- Зависи от проекта и от задачата. Ако мога да направя сравнение със стила на мениджмънт на проф. Цоцорков, аз съм по-малко контролиращ. Повече делегирам, повече свобода давам на сътрудниците.

Кое е най-трудното мениджърско решение, което сте взимали?

- Едно от решенията, което беше много трудно, беше да определя колко дни ще прекарвам в Панагюрище и кои са тези топ неща, с които ще се занимавам там. В един момент надделя това, че не може в една мина да има двама изпълнителни директори, получава се объркване. Сегашният ни изпълнителен директор - Делчо Николов, се е доказал през годините, работим много добре заедно. Аз прекарвам един ден седмично в Панагюрище.

Успявате ли да намерите баланс между професионален и личен живот?

- Старая се да бъде близко до баланса, макар че зависи много от динамиката на задачите, на проблемите, от ваканциите на децата например. Към личния живот спада и поддържането на здравето, спортът. Занимавам се с плуване, трекинг по планините, малко фитнес, разнообразни неща.

Какви други хобита имате?

- Пътешествия, други култури, други места. Имам амбиция да отида на северния и на южния полюс, но това отнема време.

Любим автор?

- В момента чета "Sapiens. Кратка история на човечеството" на Ювал Ноа Харари. Много харесвам The Road Less Traveled на М. Скот Пек, който описва психологията на успешния човек.

Любим цитат?

- Бих цитирал проф. Цоцорков в тон с това, че някой ни спира за нашите минни проекти. Той казваше: "Има два вида мениджъри - които вършат работа и които не вършат работа. Тези, които не вършат, си намират оправдание."


Интервюто взеха Огнян Георгиев и Иглика Филипова

Капитал #30

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Скъпото назначение на Жаклен Коен
  • Кметският пъзел в Пловдив
  • Мачът за "Петрол"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мениджърът, който удвои гиганта VMware 2 Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

8 ное 2019, 5991 прочитания

Стажантът, който стана изпълнителен директор Стажантът, който стана изпълнителен директор

Джеймс Матюс, изпълнителен директор на Ocado Technology, пред "Капитал"

1 ное 2019, 2294 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мениджмънт" Затваряне
Кои са тенденциите, които променят бъдещето на мениджмънта

Разберете на конференцията на "Капитал" HR and Leadership Forum на 31 октомври в Sofia Event Center

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10