Могат ли технологиите да унищожат професиите? Наистина ли някой ден просто ще се събудим и ще заварим един робот да стои на нашето бюро? Тази картина много често изплува в съзнанието ни, когато говорим за бъдещето на работния процес и обвързването с технологиите. На форума HR & Leadership, който "Капитал" организира, лекторите рисуват други възможности за работата и отношенията между хората и машините - те не са взаимозаменяеми, а си помагат. Предизвикателството пред нас е да забравим за традиционния модел, за всичко научено досега, и да отворим съзнанието си за алтернативния начин на работа. Този път имаме възможност да се подготвим за тази революция, като задаваме правилните въпроси и използваме модерни стратегии.
Според д-р Даниел Съскинд, който е научен сътрудник по икономика в Balliol College, Оксфордския университет, има два варианта за бъдещето на професиите. И двата са свързани с технологията. Единият звучи успокоително и познато - това е по-ефективната версия на днешния свят, която виждаме и сега - лекарите говорят с пациентите си през Skype, а учителите използват онлайн съдържание в класните стаи. Другият вариант е свързан с трансформация.
Става въпрос за постепенната подмяна на професионалистите с все по-способни системи. Машините не са създадени да оперират сами, а са проектирани така, че да бъдат ръководени от хора. Нашето дигитално общество няма нужда от адвокати, счетоводители, лекари, учители, архитекти, консултанти и др., които да работят, както са работили през 20-и век. Именно заради това вторият вариант ще доминира в бъдеще и затова предизвикателството е ключово за традиционните професии.
"Нека дам няколко примера. В света на технологиите журналистите могат да произвеждат 15 пъти повече текстове. Сега например една трета от съдържанието на Bloomberg е произведено от машина. Петдесет милиона потребители пък са платили данъците си онлайн през TurboTax през миналата година. Красиви сгради се проектират не от хора, а чрез алгоритми. Така например архитектите задават изискванията за акустика, материали и текстура в системата, а тя им връща готови и възможни дизайни, от които да избират", обяснява Съскинд.
Не е страшно?
Не става въпрос за "убиване на професии", а за постепенно развитие. В следващите десет години все повече задачи и дейности, за които досега се е смятало, че могат да бъдат извършвани само от хора, могат да бъдат поети постепенно от системи и машини. Обратно на очакванията това няма да доведе до съкращения, твърди лекторът. Напротив, ще започнат масови назначения с разликата, че ще се изискват друг тип умения.
Той разкрива две възможни стратегии за подготовката за работа с машините в бъдеще. Едната е хората да се опитват да се конкурират с машините, за да извършват нещата, които системите и машините не могат да направят, или да се научат да строят машини - да бъдат хора, които са способни да проектират и работят като все по-способни системи и машини. За целта трябва да се промени начинът на мислене - например лекарят да поиска да е още по-полезен на пациента си чрез прилагането на повече начини, по които може да му помогне.
"Докторът не харесва в професията си само това, че намира разрешение на медицински проблем. На него му харесват всички детайли, той е свързан като личност с това, което прави, например обича да носи и бялата си престилка. Затова всичко изглежда плашещо, че някой ще го замени. Най-много се тревожат младите хора, които са инвестирали толкова време и средства да бъдат тесни специалисти, а сега някой им казва, че не е достатъчно. Затова трябва да се започне от образованието, от начина, по който се учим. И фокусът да е върху напредъка", коментира Съскинд.
Хората и роботите трябва да работят заедно
Джоуи Прайс, който е основател и изпълнителен директор на консултантската компания Jumpstart: HR, споделя виждането, че щом работата ни се променя, трябва да се адаптираме към новите начини за работа.
"Въпреки че технологията е важна, хората са винаги на първо място", смята той. В тази нова революция те все още имат значение, защото преживяването на служителя е ценно - той се бори за по-висока позиция, мотивира се и получава бонуси за добре свършена работа. В същото време е непосилно да си мислим, че той ще може да се конкурира с една машина, която няма нужда от почивка например. Именно тази особеност е ценна. Като решение той посочва, че персоналът трябва да развива нови умения, които не са били нужни преди, и да се ориентира как да работи заедно с технологиите.
В комбинация могат да се използват всички ползи, като се намери балансът. Така например компютрите се фокусират върху резултата, не върху процеса, имат една специфична цел, която следват, и не се нуждаят от почивен ден. Хората са тези, които ги ръководят, и се получава процес на взаимна помощ. "Представете си, че бизнесът ви е самолет, летите по успешен маршрут, по-добри сте от другите, но поглеждате през прозореца и виждате, че крилата на самолета не са синхронизирани. Това е метафора - крилата на самолета, който вашата организация движи, се крепят на вашите служители и на вашата технология. Те работят заедно, не поотделно", обобщава той.
Как се променят въпросите, които задаваме
Формулата на Джоуи Прайс:"Правилният човек ли изпълнява тази задача?" -> "Правилният ЕКИП ли работи по задачата?"
"Актуализиран ли е софтуерът, който използваме?" -> "Дали нашите служители знаят как да го използват?"
"Дали назначихме правилния човек?" ->"Инвестираме ли правилно в този човек?"
0 коментара