Магистърът с лудогорска ферма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Магистърът с лудогорска ферма

"Субсидиите вредят. Те разрушават естествените пазарни механизми. Ако на европейско ниво премахнем субсидиите за всички и се конкурираме на една и съща основа, българският производител ще изкарва много повече пари", смята Иван Иванов

Магистърът с лудогорска ферма

Иван Иванов, управител на семейната земеделска компания "Агротайм", пред "Капитал"

Мара Георгиева
12310 прочитания

"Субсидиите вредят. Те разрушават естествените пазарни механизми. Ако на европейско ниво премахнем субсидиите за всички и се конкурираме на една и съща основа, българският производител ще изкарва много повече пари", смята Иван Иванов

© Капитал


Профил

Иван Иванов е бакалавър по "Международни финанси и търговия" от University of Portsmouth - Англия, и магистър по "Хранително-вкусова промишленост" от Heriot-Watt University - Единбург, Шотландия, и по "Мениджмънт" от London School of Economics and Political Science. Управлява семейната фирма "Агротайм". Иван Иванов получи наградата на фондация "Еврика" за най-добър "Млад фермер" (до 35 години) на 2019 г.

Компанията

Семейната "Агротайм" обработва около 8000 хектара земя в районите на Разград и Исперих и е сред най-големите фирми - производителки и износителки на зърно. Компанията изнася зърно в Швеция, Норвегия, Испания, Италия, Гърция, Ливан, Египет, Тунис и Мароко, има собствени овощни градини, произвежда плодове под фирмената марка "Бориса" и притежава един от най-големите свинекомплекси в България. "Агротайм" е сред най-големите работодатели в региона и осигурява постоянна заетост на 350 души, като всяка година наема и около 150 сезонни работници. През 2019 г. фирмата отчита 44 млн. лв. приходи от продажби. Планираният оборот за 2020 г. е около 50 млн. лева.

Управлявате семейната агрофирма. Защо се върнахте в България след бакалавър и две магистратури в чужбина, имахте ли друг професионален избор?

- Въпросът за избора е стоял не само при мен, но и пред моя баща. Върнах се заради семейството, не заради бизнеса, защото и в чужбина можех да имам достатъчно добро кариерно развитие. Когато завърших в Шотландия, моят научен ръководител ми предложи да направя докторантура по биохимия, тъй като работех известно време в лаборатория, в която изследвахме протеини от растителни източници. И бях пред избор дали да се върна в България, дали да продължа бизнес образованието си, или да направя докторантура. След Шотландия ме приеха магистратура по мениджмънт в Лондон, поех по този път и след това се върнах в България. Не съжалявам за избора, защото пътят, който извървях, беше доста драматичен. Много членове на семейството ми починаха в период от три години и ако всичко това се случваше, докато аз работя в чужбина, щях да имам усещането, че съм взел грешното решение. Когато моят баща завършва своето образование в Техническия университет в София, започва работа като програмист в зората на компютърните науки в един от тогавашните изчислителни центрове в столицата. Това са първите години на 90-те и целият им курс решава да напише писмо до австралийското правителство и до канадското правителство, в което заявява, че искат да емигрират. Канадското правителство не отговаря, но австралийското отговаря, че приема този цял курс от млади образовани готови кадри. Половината от курса заминава и, доколкото имам информация, единият от състудентите на баща ми например е ръководител на IT отдела на австралийското министерство на вътрешните работи. Дядо ми беше изключително властен човек, силно непримирим и доста борбен. Той убедил баща ми да остане. Най-вероятно от родителска гледна точка не си е представял детето му да отиде на другия край на света. Казал му: "Остани тук, ще се променят нещата, ще започнем бизнес." Така в края на 1991 г. основават "Агротайм" и в началото на 1992 г. компанията започва да функционира.

През какви етапи минава пътят на "Агротайм"?

- Фирмата започва с търговия на земеделска продукция. Баба ми и дядо ми бяха много горди с това, че са започнали от нулата без никаква чужда помощ. Дядо ми много често е казвал, че са започнали с една вилица и една лъжица, буквално, без дори два комплекта за двамата. Ипотекират семейната си къща в Исперих, събират пари от приятели и познати. Разказва се и една емблематична история. Дядо ми има братовчед зъболекар, от когото също търси заем за една сделка с агнешко месо - износ за Италия, която се осъществява изключително трудно, през сръбски посредник. Братовчед му имал 14 хил. лева спестени пари. Дядо ми поискал тези пари за съвместен бизнес, но братовчед му отказал, защото бил решил с тях да си купува нова кола - "Москвич Алеко". Когато приключил сделката, дядо ми извикал братовчед си вкъщи, поканил го в хола, сложил една бутилка уиски и под нея банкова разписка. Разписката била за 360 хил. долара, получени от сделката. Това е поучителна история за предприемачеството като дух, която се разказваше с много смях от братовчеда на дядо ми.

В историята на компанията има друг важен момент - връща се кораб, натоварен с агнета, предназначени за някоя от близкоизточните държави. По пътя му обаче животните се разболяват, отслабват, отказват да ядат и трябва се върнат в България. Тогава се обаждат на дядо ми и го питат дали иска да ги купи на някаква символична цена. Той поема риска, взима животните, лекува ги, те оздравяват, връщат си нормалното тегло и той ги изнася обратно с кораб зад граница. Това са години, в които се рискува много и се печели много.

Предприемачеството беше ежедневна тема в семейството - по време на вечери, събирания, рождени дни - винаги се е говорело за бизнес, за проблемите в бизнеса. Не сме имали възможността да кажем, че този уикенд ще си починем и няма да говорим за работа. Дядо ми 20 години не беше излизал в почивка, всеки ден работа, работа, работа.

Колко големи са площите, които обработвате, какви култури отглеждате?

- След търговията дойде и обработката на земя. Допреди приемането ни в ЕС 50% от обработваемата земя пустееше. Това бяха много лесни години за наемане на земя, за разлика от сега, когато не можеш да наемеш и 5 свободни декара. Компанията се развива органично, през 2008-2009 г. обработваемата земя стигна 100 хил. декара. В момента обработваме 80 000 декара. Причината е, че се появи повече конкуренция за земята и трябваше да се откажем от някои площи, за да запазим други. Отглеждаме класически култури - пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица. Подбираме ги да са подходящи за климата и почвите в Лудогорието. В други държави сортоизпитванията се правят с усилията на държавата или на бранша като цяло и се дават препоръки, които се ползват от всички земеделски стопани. В България няма такава подкрепа, всеки трябва да се оправя сам. Затова ние имаме собствени полета за сортоизпитване. Това, което правим, е почти научно усилие, след което се взема решение кой сорт е най-подходящ. Разбира се, цялата тази експериментална дейност струва пари и ние отделяме за нея около 200 хил. лева годишно, но тя ни дава възможност да работим с най-новите и най-подходящите за нашите условия хибриди или сортове. По-малките стопани, които нямат възможност да правят това, гледат от съседа, опитват с един или друг сорт по метода на пробата и грешката, но това не им гарантира устойчиво развитие и продължителна успеваемост.

Какво мислите за субсидиите по принцип и как би изглеждало световното и българското земеделие без тях?

- Мнението ми е, че субсидиите вредят. Те разрушават естествените пазарни механизми. От една страна, те дават възможност на по-неефективните играчи на пазара да стоят над водата. От друга страна - има редици доклади в ЕК, които показват, че директните субсидии на декар отиват право в джобовете на собствениците на земя. До преди приемането на страната ни в ЕС цената на наемите беше 30 лв. на декар, в момента в който почнахме да получаваме 30 лева субсидия на декар, веднага тя се добави към цената на наема и той стана 60 лева на декар. Следващият проблем на субсидиите е, че те поставят целия ни земеделски сектор в конкурентен недостатък, защото ставките са по-ниски в нашата страна отколкото в по-старите страни - членки на ЕС. Това е широко известен факт. Ние получаваме по-малко пари за произведената продукция, защото в пазарния микс идват едни по-тежко субсидирани зърна и смъкват цената на продукцията надолу. Ако ние на европейско ниво премахнем субсидиите за всички държави членки и станем конкуренти на една и съща основа, тогава българският производител ще изкарва много повече пари. Не съм чувал обаче от нито един министър на земеделието да подхване тази тема.

Коя е основната тема, която вълнува зърнопроизводителите през 2020 г.?

- На първо място са климатичните промени. Виждате, че тази година няма зима в цяла Европа. Суша. Язовири пресъхват не само заради сушата. Това тревожи производителите. На дневен ред е как може да се противодейства на нещо, което не е в наш контрол. Отговорът е: чрез поливни системи. Затова чрез свое дъщерно дружество "Агротайм" стана дилър за България на поливни системи от Израел, които са водещи в тази сфера. Модерното земеделие не може да се развива, без да изгражда поливни системи, които намаляват рисковете и стресовете от климатични турбуленции.

Другото, което тревожи зърнопроизводителите, е увеличената конкуренция в черноморския район. Украйна е голяма по площ и е голям зърнопроизводител. Там много западни компании инвестират в подобряване на техните сортове зърнени култури, развиват специфични сортове според климата и почвите. Всичко това дава резултат, Украйна увеличава своите добиви, инвестира много в техника. Този силен играч в черноморския басейн ще направи така, че нашата продукция да се продава по-трудно.

Произвеждате и плодове, имате експериментална овощна градина, както и собствена марка за плодове - "Бориса". Колко печеливш е този сектор, къде и какво продавате?

- Нашите собствени насаждения са 800 декара череши плюс 100 декара експериментална овощна градина, в която имаме партньорство с един от най-известните създатели на сортове в Израел - Бен Дор. Семейната му фирма, която е нещо като частен изследователски институт, прави изключително различни интересни плодове, които са нетипични, но много търсени от веригите. Например праскови и нектарини, в които сърцевината не е жълта или бяла, а червена. Или слива диня - яркочервена отвътре и тъмнозелена отвън. И те са засадени в нашата експериментална градина, за да ги тестваме за нашия климат и почви. Това не са ГМО продукти, това е натурална селекция сортове. Тези, които покажат по-голям потенциал, ще бъдат засадени на по-големи площи. Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. В резултат на 18-месечни преговори станахме първият производител, който успя да регистрира България като страна на произход в две от основните вериги супермаркети във Великобритания - Marks&Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на одобрените страни на произход, така че ние отворихме пътя на много други производители от страната. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, но това се оказва много самарянска и трудна работа поради факта, че нашите производители са изключително изостанали със стандартизирането на продукцията, с управлението на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме възможност да приемаме, сортираме и пакетираме различни видове плодове.

Имате и свинекомплекс, който е един от най-големите в страната. Какви инвестиции сте направили за развитието му?

- През 1996 г. дядо ми купи половината от свинекомплекса в Исперих, който тогава е бил приватизиран от други две фирми. Това е класическа история за приватизация - придобит е от някакви лица, изтърбушен, разграбен. Едната част е превърната в халета за производство на гъби печурки, другата - без производство, без животни, просто скелет на сгради. Дядо ми купи едната половина през 1996 за смешната сума 90 хил. долара, другата - през 1999 г. И оттогава досега непрекъснато инвестираме във възстановяване на капацитета и начина на работа на този обект. В последните няколко години сме инвестирали над 10 млн. лв. - в модернизация на сградите, в нова структура на архитектурата на нашите сгради с цел повече хуманност при отглеждането на животните. По правило 15 прасетата се отглеждат в боксове от 10 - 15 кв.м, но това ми се струва доста ограничително за животните. Затова направихме нов дизайн - отглеждаме 1500 животни на площ 1600 кв. метра. Всички в бранша ме набедиха за еретик, казваха ми, че това е невъзможно, че е пълна глупост, че ще имаме големи проблеми. Ние обаче се уповавахме на американски научни изследвания, според които, когато над 200 животни са заедно, конфликтите между тях спират, защото структурата на йерархията вече не е пирамидална, а плоска. Рискувахме и спечелихме. Сега животните си лежат, комуникацията е по-спокойна, те са по-щастливи. Ние сме може би първият индустриален свинекомплекс, който говори за "щастливи прасета" по примера на "щастливите кокошки". Освен това сме в процес на придобиване на гора в съседство с нашия обект и искаме да отворим достъпа на прасетата към нея, за да могат да се разхождат в среда, близка до естествената. Днес вече сме надхвърлили почти двойно първоначално заложения капацитет в свинекомплекса. Сега планът е през 2020 г. да произведем 80 000 угоени прасета.

Как се отрази на бизнеса ви чумата по свинете?

- Чумата по свинете малко забави плановете ни с отварянето на достъпа към гората. Изкарахме много тежко лято, за да превъзмогнем неподготвеността ни към такава критична епизоотична ситуация и да надградим нашите системи за биосигурност. Предприехме драстични мерки за биосигурност, в които инвестирахме над 1 млн. лева плюс 30 хил. лева месечно текущи разходи. Засега те дават резултат. Останахме незасегнати от чумата. Но никога няма гаранция, защото това е вирус.

Какво отличава "Агротайм" от конкурентите й?

- Най-вече подходът и това, че и дядо ми, и баща ми са поставили едни неотклонни ценности и морал за работа в компанията и дъщерните й дружества. Ние никога не сме продавали нито един килограм продукция без ДДС. Никога не сме си позволявали да осигуряваме служителите си на заплата, различна от реалната. Никога не сме правили схеми с европрограми. Един пример. Купуваме си нова техника по европрограма. Звъня във фирма продавач и казвам, че искам оферта на реална цена. Дават ни оферта за двойно завишена стойност, за да ни излезе по-голям процентът на субсидията. Казвам, че искам реална стойност. Отговарят ми, че това ще е прецедент, че всички купуват на изкуствено завишени цени. Купихме на реалната стойност.

Точно заради тези ценности хората, които кандидатстват за работа при нас, знаят, че могат да очакват стабилност, коректност, устойчивост, проверени практики, надеждност и честно отношение към всички. Същото ни е отношението към държавата, към партньорите. Затова имаме партньори, с които работим вече 22 години - например една шведска фирма, за която изнасяме храна за птици. Това е зърно, пакетирано в 20-килограмови чували, което се продава в търговските вериги. В Скандинавието хората имат традиция да хранят дивите птици в хранилки. От тази година ще изнасяме и за Норвегия.

Какви инвестиции планирате?

- Инвестирането е константа. Всяка година през ноември правим мениджърска среща, на която ръководителите на всички отдели презентират бюджетите си за следващата година плюс инвестиционните си нужди. Ние го наричаме "списък с желания". След това обсъждаме на какво да се даде приоритет в рамките на една година. Имаме планове за инвестиции поне за пет години напред, но финансовият ресурс ни ограничава. Ще продължим инвестирането в поливни системи, в нови складови помещения за търговия с торове и препарати, в нови силози. Предстои ни голям инвестиция в складове за семена и семепочистващи машини, както и в система за оползотворяване на естествения тор и безоранни технологии.

Как избирате хората, които работят в компанията, как ги задържате и стимулирате?

- Правим сериозен подбор. Облагодетелствани сме, че имаме безупречен имидж на коректен работодател и добрите кадри първо кандидатстват при нас, когато пуснем обява за работа. Това ни спасява донякъде в тази трудна обстановка с намирането на кадри. Стимулите са винаги с бонус системи, които по западен модел отразяват усилията на всеки служител и осигуряват едно по-справедливо заплащане. Социални придобивки, честно казано, няма много. В свинекомплекса има стол, където хората се хранят почти безплатно. Но трябва да кажа, че като дясно мислещ човек не съм фен на социалните придобивки. Преди имахме транспорт и с два-три автобуса карахме служителите. Премахнах го, дадохме на хората месечна компенсация за транспорт между 20 и 60 лева. Те започнаха да се комбинират - с една кола пътуват трима-четирима, надбавката стана част от заплатата и покрива разходите им. Хората предпочитат да си получат парите и да си ги харчат, както преценят. Това, което ценят, са различните инициативи, които правим. Например "Зелен дъб" - събираме се веднъж на два месеца всички и почистваме незаконно сметище или други замърсени участъци и така даваме пример и на други хора. В нашия регион няма много забавления и хората оценяват, когато им се даде различно преживяване. Сега имаме идея да изградим библиотека. Правим спортен център със зала за йога, фитнес, тенис на корт, футболно игрище, тенис на маса. Организираме турнири по футбол и тенис на маса. Всеки отдел ходи на тиймбилдинг веднъж в годината в различни кътчета на страната.

Какво е най-голямото предизвикателство пред вашия бизнес?

- Как да осигурим достатъчно финансов ресурс, за да продължим с инвестиционните си планове. И как да намираме достатъчен брой и достатъчно добре подготвени кадри. Изправени сме пред предизвикателството как да увеличаваме заплатите, така че да отговаряме на тенденциите на пазара на труда и да запазим този голям щат. Средната заплата в нашата фирма за последните три години се е увеличила с 46%. Средната заплата за областта е 1100 лв. на месец, ние сме над нея.

Какво бихте посъветвали човек, който сега започва да се занимава със земеделие?

- Най-важното е никога да не се приравнява спрямо добре установените и утвърдените участници в сектора, а да търси точките на отличаване, иновативните практики, своята конкурентоспособност. Да види изградените практики отвъд българската реалност и да гледа кое ще бъде актуално в следващите 5-10 години, защото "сега" е вече функция на миналото.

Q&A

Какво обичате да правите в свободното си време?

- Обичам разходките в планините, изкачването на върхове, да играя тенис, да чета книги. Обичам да ходя в Индия, където посещавам будистки центрове за медитация. Медитацията ме съпътства в работата и ми помага да се боря със стреса.

Успявате ли да намерите баланса между бизнеса и личното време?

- Опитвам се, но не се получава много добре и така, както бих искал. Работният ми ден започва в 8 сутринта и завършва към 5-6 часа следобед. След това се прибирам, след вечеря продължавам да наваксвам с имейли или с четива. Бих искал да се освободя от оперативните си функции, но засега това не е възможно.

Кои са любимите ви бизнес книги?

- Рядко чета бизнес книги, но чета публикации в научни журнали по теми, които ме интересуват. Има платени бази данни, в които мога да си извадя публикации по актуални за мен теми.

Интервюто взе Мара Георгиева

Профил

Иван Иванов е бакалавър по "Международни финанси и търговия" от University of Portsmouth - Англия, и магистър по "Хранително-вкусова промишленост" от Heriot-Watt University - Единбург, Шотландия, и по "Мениджмънт" от London School of Economics and Political Science. Управлява семейната фирма "Агротайм". Иван Иванов получи наградата на фондация "Еврика" за най-добър "Млад фермер" (до 35 години) на 2019 г.

Компанията

Семейната "Агротайм" обработва около 8000 хектара земя в районите на Разград и Исперих и е сред най-големите фирми - производителки и износителки на зърно. Компанията изнася зърно в Швеция, Норвегия, Испания, Италия, Гърция, Ливан, Египет, Тунис и Мароко, има собствени овощни градини, произвежда плодове под фирмената марка "Бориса" и притежава един от най-големите свинекомплекси в България. "Агротайм" е сред най-големите работодатели в региона и осигурява постоянна заетост на 350 души, като всяка година наема и около 150 сезонни работници. През 2019 г. фирмата отчита 44 млн. лв. приходи от продажби. Планираният оборот за 2020 г. е около 50 млн. лева.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    qua19499608 avatar :-|
    qua19499608

    Не знам какво трябва да се случи за да се върна в България!Скоро бях там и когато се опитах да поставя елементарен проблем за решаване в моето село,дойдоха сто човека за да ми кажат как няма да стане и нито идин който да каже че ще стане! И този прост човек Борисоффф! Голям позор е !

  • 2
    ulv44560576 avatar :-|
    ulv44560576

    Такива по дух и манталитет са били българските индустриалци и предприемачи преди съветската окупация през 1944 г. Ако имаше още хора като г-н Иванов, България щеше да е по-различна!

  • 3
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    Иска ми се всичко в този материал да е вярно.
    Ако е - здраве и успех на г-н Иванов!

  • 4
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    За субсидиите е повече от прав.
    Те създават конкуренция при различни условия и са покана за имитация.

  • 5
    nasii avatar :-|
    nasii

    Интересна история има фамилията. Познавам ги задочно, покрай работата на съпруга ми във фирмата, дълги години.
    Изключително коректни работодатели.
    За беден регион, като нашия, те са едни от стожерите на местната икономика.
    За период от три години починаха двама от ключовите, и с огромна роля за изграждането на фирмата, личности, и само мога да предполагам на какво е подложено това момче, за да успява да овладее и надгражда това, което създадоха дядо му, и баща му - вечна им памет!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Един оракул на 90

Един оракул на 90

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK