След като Джейми Даймън пребори рака през 2014 г., отговорът му на въпроса колко дълго смята да остане начело на JPMorgan Chase винаги беше "още пет години". Фразата се превърна в нещо като шега на Уолстрийт. Понякога го казваше с усмивка на лице, в други моменти отговорът беше остър. Въпросът обаче стана по-сериозен след 5 март, когато 63-годишният банкер претърпя спешна операция за рядко сърдечно заболяване. След това банката заяви, че "той се възстановява добре", както и че двама доверени подчинени - Гордън Смит и Даниел Пинто, ще ръководят банката до неговото завръщане.
Въпросите колко остава, преди някой да го замени окончателно, и кой ще бъде наследникът сега са далеч по-належащи. Като човек, за когото не е известно, че подценява себе си, дори Даймън не може да си представи, че има много повече какво да постигне като банкер. През последните 15 години той изгради JPMorgan Chase като най-реномираната банка в света. Тя е най-голямата по активи в Америка, а също и най-печелившата - през 2019 г. счупи световния рекорд за приходи на банка в рамките на една година. Тя е доминиращият играч на Уолстрийт, като същевременно управлява страхотна банка на дребно.
Даймън е най-известният шеф на компанията, откакто едноименният Джон Пиърпонт Морган доминира Уолстрийт в края на XIX век. Прямият син на второ поколение гръцки емигранти, установили се в Ню Йорк, внесе земна (някои биха казали даже груба) автентичност в една от най-консервативните някога аристократични финансови компании в Америка. Говорителите на JPM даже се шегуват, че работата им е да се уверят, че той не псува, когато е в публичното пространство. Известен е с това, че насърчава откритостта и проповядва лоялност.
Банката продължаваше да расте до главозамайващо огромен финансов гигант дори когато Даймън изказва мнение по редица въпроси в държавната политика извън неговото поле на експертиза - от реформата в здравеопазването до борбата с неравенството. Той успява да избегне голяма част от насочената към конкурентите му обществена агресия. В различни моменти е бил спряган за евентуален министър на финансите и дори като кандидат за президент. Трудно е да си представим който и да е друг финансист, който да е в състояние дори да си помисли да търси обществена подкрепа. Даймън взима вероятно най-важното решение в кариерата си през двайсетте си години, когато отказва сигурна позиция в Goldman Sachs, за да помогне на наставника си Санфорд Уейл, тогава шеф на American Express, в създаването на огромна финансова фирма.
Нетърпението на Даймън да управлява Citigroup - институцията, която те изградиха заедно - на крехката 42-годишна възраст го изправи срещу нежеланието на Уейл да се откаже от най-високата позиция. Той безцеремонно уволни Даймън през 1999 г. В годината след това Даймън отхвърля редица предложения за работа, спечелвайки си титлата "най-известният безработен мъж в страната". Той чакаше своя момент. Който дойде през 2004 г., когато Даймън ръководи сливане между Bank One, базираната в Чикаго банка, която той управляваше вече четири години, и по-известната JPMorgan Chase.
Това беше знак за твърдата му решимост да достигне върха, като с директна препратка към Уейл тогава той обяви, че сливането ще "даде на Citi истински конкурент". При Даймън JPM достигна много повече от това. По онова време Citigroup се смяташе за най-голямата американска банка. Тя беше два пъти по-скъпа от наскоро слелия се съперник. Имаше най-много активи в световен мащаб и беше достигала средна възвращаемост на собствения капитал от 19.2% през предходните пет години. JPM отчиташе значително по-ниските 8.9%. Тя се разглеждаше като неустойчиво изоставаща. Нещата обаче се променят. Оттогава JPM се превърна в световен лидер в широк спектър от показатели.
През 2006 г. нейната инвестиционна банка спечели тлъст дял от таксите за консултантски услуги на Уолстрийт, но брокерският бизнес беше удобно изпреварван от конкурентите. Днес тя е номер едно и в двата сегмента. Банкирането на дребно растеше значително. През 2006 г. JPM притежаваше 3.6% от американските депозити на дребно, a сега държи 9%. Банката откри почти една четвърт от всички нови разплащателни сметки в Америка миналата година. Тя също така набира нарастващ дял от корпоративните депозити. Бизнесът за управление на активите на JPM контролира инвестиции на стойност 2.7 трлн. долара от името на клиенти, което е повече от два пъти повече от сумата, управлявана през 2006 г.
Опортюнистични придобивания, извършени по време на финансовата криза през 2007-2009 г., като инвестиционната банка Bear Stearns и финансовата институция Washington Mutual (WaMu), помогнаха на JPM да надмине други американски и европейски банки по размер (макар че някои китайски банки все още са по-големи). Още по-важното е, че този растеж се отрази на финансовия резултат. Печалбата на акция от 9 долара през 2019 г. е четири пъти по-висока от тази през 2005 г. Възвращаемостта на собствения капитал на банката през 2019 г. е 15%, с няколко процентни пункта по-висока от тази на американските и китайските конкуренти и два пъти по-висока от тази на най-добре представящите се европейски банки. Това е постигнато, без да се разчита на лесни начини за повишаване на ефективността като увеличаване на ливъриджа или риска, който поема банката.
Финансовите пазари признаха този подвиг. Пазарната капитализация на JPM е с 50% по-висока от тази на най-близкия до него американски конкурент - Bank of America, който има почти същия по големина баланс и два пъти по-голям от този на Citigroup. Банката побеждава и задграничните конкуренти. Например JPM е шест пъти по-ценна от най-голямата по пазарна капитализация банка в еврозоната Banco Santander. През последните 15 години The Economist описва група от глобални банки - Citigroup, Bank of America, HSBC, Deutsche Bank, които смятахме, че могат да станат сериозни конкуренти на JPM. Но тя ги остави в прахта.
Кои са съставките на успеха на Даймън
Най-добрите мениджъри са и късметлии, и умни, и Даймън не прави изключение. Европейските банки, които нахлуха в Америка през 90-те години на миналия век, се провалиха отчасти поради проблеми на склеротичните им вътрешни пазари, където ниските лихвени проценти удариха маржовете. Същото се отнася и за японските банки. Разрастващите се китайски кредитори биват държани на една ръка разстояние от международните инвеститори, които с право внимават какво слагат в своите кредитни книги.
Пусни се по течението
В някои ключови бизнеси Даймън умело се възползва от развитието на финансовата система след кризата. Вземете например търговията с фиксиран доход. Преди срива най-успешните инвестиционни банки се фокусираха върху сложни сделки с деривати. Сега те са много по-малко изгодни благодарение на строгите регулации след кризата, така че най-големите играчи са тези, които се отличават със "скучните" поточни сделки (купуване и продажба на финансови инструменти със средства на клиентите, а не свои собствени). Това е само един от пазарите, на които банката на Даймън набра пазарен дял.
Той има заслуга и за стратегическото си мислене, което допреди време някои се съмняваха, че притежава. Когато пое кормилото, той беше вече един от най-популярните банкови ръководители в Америка - подготвен, уверен пред камерите и харизматичен. Като такъв той отдавна привличаше вниманието на медиите. Някои се притесняваха от темперамента му. Шумните му спречквания с Уейл бяха скандално известни и често бе смятан за груб. Съпругата на Даймън веднъж го попитала защо не може да бъде толкова "търпелив и зрял" като Бил Харисън, предшественика му в JPM.
Преди също така имаше репутация на брояч на сметки и свиващ разходите мениджър. Стойността, която създаде в Bank One, беше генерирана най-вече от пестеливост, а не от растеж на приходите. Имаше съмнения за способността му да направи това и на по-голяма сцена. Същевременно в писмото си до акционерите от 2005 г., първото като шеф на JPM, той очертава визия за фирмата, към която безотказно се придържа в моменти на трудности и възход. Тя е показателна не само за отвращението му към бюрокрацията и раздудите разходи, но и за привързаността му към идеята за "баланса като крепост". Той пише за естествените връзки между различните части на голямата банка - тези между търговските и инвестиционните банкери, бизнеса с кредитни карти и банкирането на дребно, както и единиците за управление на богатството и активите. В резюме Даймън декларира, че "размерите, мащабите и постоянната сила са от значение".
Тази визия се доказа като правилна. Първо, през годините преди кризата той се съсредоточи върху изчистването на банката. Това дойде естествено за него, като се имат предвид опитът му с Уейл и уреждането на неправомерно извършеното сливане преди между Bank One и First USA, преди Даймън да поеме управлението. След това той започна да разпределя правилно разходите, за да ги съкрати по-ефективно. Даймън беше обезпокоен например, че мениджърите в клоновете на Chase твърдяха, че са по-печеливши от конкурентите от Bank One, въпреки че фирмата не разпределяше всичките разходи на централно ниво - като тези за маркетинг, управление на риска и юридически услуги на всеки клон поотделно, както ставаше в Bank One. След като се отчетоха по подобен начин, клоновете на Bank One регистрираха повече пари. Той освободи консултанти, които фирмата беше наела, и изряза обезщетения за ръководителите. Обяви сливането за завършено през януари 2006 г. и възвращаемостта на собствения капитал се покачи до 13%, изравнявайки разликата с конкурентите.
Истинското изпитание за него беше финансовата криза
Тогава бързо стана ясно, че JPM е по-добре подготвена да издържи бурята от повечето банки. Това отчасти се дължи на настоятелността на Даймън за солиден баланс, но също така и на стила му на управление. Както казва един банков анализатор, "Джейми винаги разсъждава от гледна точка на това къде нещо може да се обърка".
Подобна здравословна параноя е основата и за седмичната среща между Даймън и ръководителите на всички основни бизнеси. Срещата няма ограничения във времето - понякога отнема минути, друг път трае цял ден. Главният изпълнителен директор изследва какви са рисковете във всички звена на банката. В хода на тези срещи през 2006 г. бяха разкрити проблеми с ипотечните кредити. В резултат на това JPM започна да намалява експозицията си във всички свои бизнеси 18 месеца преди повечето банки да го направят. Докато те се мъчеха да оцелеят, JPM беше в състояние да придобие Bear Stearns и WaMu с едно щракване на пръсти.
Въпреки че премина през кризата сравнително невредима, банката плати сериозно за неуспехите си. Глобите, свързани с ипотеките, струваха десетки милиарди долара - най-скъпата от тях беше в размер на 13 млрд. долара за подвеждане на инвеститорите за токсични секюритизирани заеми. JPM също трябваше да отдели 2.6 млрд. долара, за да уреди извънсъдебно твърдения, че си е затворила очите за гигантската понци схема на Бърни Мейдоф.Трудните ситуации в годините след кризата показаха обаче, че дори Даймън не е в състояние да управлява банка, голяма колкото JPM. През 2012 г. тя загуби 6 млрд. долара в резултат от сделки с деривати от служител, станал известен като Лондонския кит. Акционерите направиха предложения за отделяне на работата на главния изпълнителен директор от председателя, макар и неуспешно. Политици и анализатори обвиниха JPM, че е твърде голяма, за да се провали, но и твърде голяма да бъде управлявана. Кредиторът среща скептизицъм и по отношение на факта, че остава свързана с "мръсни" индустрии. Макар че през февруари обяви частично отдръпване от тях, банката все още инвестира в изкопаеми горива.
През целия период на своето управление Даймън се придържаше към своята всеобхватна стратегия и икономиите от мащаба се изплащаха. Това става ясно не само от финансовите резултати на фирмата, но и от поведението на нейните конкуренти. Goldman Sachs, чиито ръководители навремето се надсмиваха на прозаични банкови бизнеси като депозити, сега се стремят да подражават на банки от типа на JPM с широко портфолио от услуги. На въпроса дали изпитва чувство на задоволство сега Даймън просто отговаря, че "винаги е вярвал, че тези неща имат значение".
Какво тогава остава за шефа? Ако здравето му позволява, той може да намери много причини да остане на позицията си. Само през последните три седмици цената на акциите на банката падна с една трета, тъй като епидемията от COVID-19 разтърси финансовите пазари. Корабът ще има нужда от балансиране.
В дългосрочен план има и технологична война за печелене. Предвид факта, че финтех компаниите продължават да се разрастват и технологични гиганти като Amazon и Google активно експериментират в областта на финансовите услуги, се очаква дигиталните промени да повлияят драстично на банкирането през следващото десетилетие. Някои финансови експерти очакват това да има същото въздействие върху индустрията, както електроенергията върху производството в края на XX век. Даймън е наясно със заплахата. Той отдавна подкрепя огромни инвестиции в технологиите. Миналата година JPM похарчи 11.5 млрд. долара за подобряване на нейните системи, повече от която и да било друга американска банка.
Междувременно Даймън може да види възможности за по-нататъшна експанзия. Разпространиха се слухове, че JPM се подготвя за стартирането на британска дигитална банка по-късно тази година като възможна стъпка към разгръщането на ритейл бизнеса й в глобален мащаб. Може би иска да направи още няколко сделки. В инвеститорския ден на банката на 25 февруари той намекна, че придобиването на финтех компания може да изглежда примамливо.
Наистина ще бъде трудно за него да каже сбогом. Решението е особено сложно за шеф, който е толкова хвален и посветен на работата си. Даймън например веднъж настоя да запази среща с The Economist, въпреки че се чувстваше замаян, след като се подложи на нелека медицинска процедура по-рано същия ден. Една от най-важните задачи на главния изпълнителен директор е да се оглежда за наследник и след това да разпознае момента, когато трябва да предаде управлението.
Здравословните проблеми на Даймън ще фокусират вниманието на инвеститорите върху този въпрос. Той обаче отдавна е обвиняван за това, че отблъсква потенциални наследници. "Джейми Даймън има само един план за наследника му - ако види кандидат, направо го елиминира", казва ръководител на европейска банка. JPM отрича подобни твърдения и казва, че отказалите се досега не са били в списъка на борда.
Множество предполагаеми наследници са напуснали през ерата на Даймън, включително верните му лейтенанти, които го последваха от Citigroup, като Чарли Шарф и Майк Кавана. Диаспора от бивши служители на JPM ръководи банки с активи на стойност 5 трлн. долара. А господин Даймън продължава да държи широко отворена мрежата за потенциални наследници. Най-малко шест имена се споменават като вариант - двамата му заместници, ръководителят на потребителското кредитиране Мариън Лейк, ръководителят на търговската банка Дъг Петно, главният финансов директор Дженифър Пиепджак и ръководителят на бизнеса за управление на активите Мери Ердос.
След две сериозни здравословни изпитания Даймън може би обмисля по-сериозно начина, по който промяната в горната част на структурата на банката може да подсили долните нива. Дългогодишният шеф на GE Джак Уелч, който почина на 1 март, веднъж обяви, че когато най-накрая решил да напусне фирмата, не било защото е искал, а в името на "всички останали". Ако Даймън напусне сега, мястото му в пантеона на банковите величия е гарантирано. Звездата му отдавна е затъмнила Уейл. В интервюта след финансовата криза бившият му наставник признава, че едно от най-големите му съжаления е, че е изпуснал Даймън. Уейл се задържа твърде дълго в Citi. Трудно е да си преставим как някой акционер ще е доволен от напускането на Даймън. Но самият той трябва да внимава, за да не допусне същата грешка.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
След като Джейми Даймън пребори рака през 2014 г., отговорът му на въпроса колко дълго смята да остане начело на JPMorgan Chase винаги беше "още пет години". Фразата се превърна в нещо като шега на Уолстрийт. Понякога го казваше с усмивка на лице, в други моменти отговорът беше остър. Въпросът обаче стана по-сериозен след 5 март, когато 63-годишният банкер претърпя спешна операция за рядко сърдечно заболяване. След това банката заяви, че "той се възстановява добре", както и че двама доверени подчинени - Гордън Смит и Даниел Пинто, ще ръководят банката до неговото завръщане.
Въпросите колко остава, преди някой да го замени окончателно, и кой ще бъде наследникът сега са далеч по-належащи. Като човек, за когото не е известно, че подценява себе си, дори Даймън не може да си представи, че има много повече какво да постигне като банкер. През последните 15 години той изгради JPMorgan Chase като най-реномираната банка в света. Тя е най-голямата по активи в Америка, а също и най-печелившата - през 2019 г. счупи световния рекорд за приходи на банка в рамките на една година. Тя е доминиращият играч на Уолстрийт, като същевременно управлява страхотна банка на дребно.
0 коментара