20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Shutterstock

Уроците от фронтовата линия

Как се справят мениджърите с пандемията

The Economist
2568 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


В последните месеци много компании са изправени пред най-сериозното си изпитание - пандемия, която малцина са очаквали. Мениджърите са принудени да взимат жизненоважни решения под огромно напрежение. За да създаде някаква обща картина как някои от тях са се справили, консултантската компания Arthur D. Little анкетира 25 президенти и главни изпълнителни директори на телекоми, транспортни групи и компании за комунални услуги в Хонконг, Сингапур и Италия - три от държавите, които най-рано бяха засегнати от вируса. Те трябваше да коментират как реалната криза се е различавала от очакванията им и от плановете им за възстановяване след бедствие. Става дума за крайна форма на шокова терапия.

Четири изненади

В отговорите им изпъкват четири изненади. Първата е трудността да намериш надеждна информация (спрямо нареченото, правилно или не, от един анкетиран "представяното от медиите"). Втората е скоростта на разгръщане на кризата. Третата изненада: фирмите не са предвиждали разпада, който едновременно удря цялата им "екосистема" от доставчици и бизнес партньори - пандемията е навсякъде за разлика от повечето природни бедствия, засягащи само малки части от света. Последният шок е несигурността какво следва.

Един от авторите на доклада, Карим Тага, коментира, че общо азиатските компании са по-добре подготвени, след като са преживели вируса на ТОРС от 2002-2003 г., а и в някои случаи е трябвало да се справят със социални протести като тези в Хонконг през по-голямата част от 2019 г. Например много азиатски фирми веднага са създали "военен щаб", с който да вземат мерки още в първите дни на заразата.

Незабавният приоритет на всяка компания е да осигури безопасността на служителите и клиентите. Което означава определянето на ясни правила за социално дистанциране и осигуряване на лични предпазни средства и оборудване - нелесна задача. Целият персонал в една от анкетираните компании е получил запаси за два месеца от маски за тях и семействата им. Друга фирма пък разпределила над 4000 лаптопа, с които служителите да работят от дома.

Другият приоритет е осигуряване на непрекъсната оперативна дейност. Стремежът към ефективност в последните десетилетия принуди компаниите да разчитат на натоварени мрежи за доставки, уязвими към трусове. Намирането на алтернативни доставчици се оказва невъзможна задача за мнозина, тъй като пандемията е засегнала всеки и навсякъде. Но фирмите могат да създадат вътрешни поддържащи екипи, които да осигурят работата на критичните корпоративни функции. Някои компании в проучването благоразумно са разделили физически оригиналните екипи от резервните, за да избегнат заразяване.

Сега повече от всякога бързината е най-важна. Този факт може и да не е удобен за мениджърите, които разчитат на анализи за информирани решения. Според Тага сега шефовете трябва да решават, преди "анализите да са налични". Един от анкетираните мениджъри предупреждава, че вместо да чакаш цените на маските да паднат, е по-мъдро да платиш повече, за да си осигуриш незабавна доставка. "По-добре е да направиш грешка, вместо да чакаш и губиш време", казва друг. В който и да е друг момент акционерите със сигурност ще накажат подобни идеи.

Кризата принуждава изпълнителните директори да се променят и по други начини. Те трябва да заменят забравимите съобщения към екипа, които често са ненужно упражнение по пълни с жаргон баналности, с ясна и честа комуникация. Един от анкетираните казва пред Тага, че е прекарал по-голяма част от седмицата в разговор със списък от 60 важни мениджъри. Той също така се е обадил на извадка от служители в средния мениджмънт без особена цел, просто да ги провери как се чувстват. Добре е и други шефове да последват примера му.

Много директори могат да отхвърлят разговорите с всички заинтересовани страни просто като добронамерена и ненужна глупост, но пандемията показа, че акционерите не са единственият източник за корпоративна подкрепа. Тага е бил изненадан от "човешкия аспект". Главните изпълнителни директори са "били твърдо решени да се грижат за служителите си". Един от тях дори похвалил синдикатите (които по думите му са се справяли "чудесно предвид ситуацията"). Фирмите наистина имат причина да си сътрудничат с профсъюзите, за да защитят както персонала, така и самата компания - както признават някои шефове, не на последно място и заради критичната необходимост да задържат основни хора.

Отвъд пандемията

Дали някой от тези кризисни уроци ще надживее пандемията? Със сигурност някои работни практики може да се променят завинаги. Както признава един от анкетираните: "Трудно ще е да се върнем към традиционните офиси след толкова дълъг период на домашен офис."

По-голямата промяна може да е създаването на група мениджъри, които са по-склонни да поемат риск. До разработката и разпространяването на ваксина икономическите условия може да останат нестабилни. Държавите могат да отпускат ограниченията, а после наново да ги затягат. Подобно на зрители в кината по време на филм на ужасите белязаните от COVID-19 мениджъри може завинаги да останат в очакване на следващия страшен момент.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Време за уроци

Време за уроци

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK