Румен Цонев: Скоро ще станем едномилиардна компания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Румен Цонев: Скоро ще станем едномилиардна компания

"Аз съм оптимист за потребността от нашите метали, въпросът е нещата да се случват по правилния начин. И новите технологии са решението. Затова и инвестираме", казва Румен Цонев

Румен Цонев: Скоро ще станем едномилиардна компания

Главният изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на групата "КЦМ 2000" пред "Капитал"

11585 прочитания

"Аз съм оптимист за потребността от нашите метали, въпросът е нещата да се случват по правилния начин. И новите технологии са решението. Затова и инвестираме", казва Румен Цонев

© Цветелина Белутова


Визитка

Румен Цонев е главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000" от началото на 2013 г., председател на съвета на директорите на групата и председател на надзорния съвет на КЦМ. Инженер с над 30 години опит в металургичната индустрия. Присъединява се към екипа на КЦМ през 1991 г. като специалист "Инженеринг" и скоро оглавява отдела. Под негово ръководство са изпълнени едни от най-големите проекти на холдинга през последните години. Член е на управителните съвети на редица български и международни металургични асоциации.

Компанията

"КЦМ 2000" е група от компании, обединени в холдингова структура, опериращи в областта на металургията и рудодобива, производството и търговията на концентрати, цветни метали и сплави, инженеринга, индустриалния сервиз и услугите. Част от групата е КЦМ - Пловдив, който е най-големият производител на цинк и олово в Югоизточна Европа. Компанията беше приватизирана през 2000 г. и в момента е изцяло българска, като шест физически лица са основните акционери в нея с общо над 78% от акциите. В групата работят 1850 души. За 2019 г. "КЦМ 2000" отчита консолидирани приходи в размер на 705.7 млн. лв. и нетна печалба от 8.7 млн. лв.

Как се справя производствено предприятие като КЦМ в сегашната необичайна ситуация?

- Имаше много сериозни промени след март, когато започна пандемията. Първо, направихме всичко възможно да не допуснем някакви случаи в КЦМ. Защото всеки ден вътре влизат около 2000 души, които преди това са срещнали не знаем колко други хора. Ограничихме входовете - влиза се само от едно място, сложихме и термокамера. По-важното е, че в производствата направихме така, че да разделим екипите на две. Много хора бяха в отпуска - за 10 или 14 дни, за да може, ако се установи случай, да заменим цели смени. За щастие не се наложи. Разбира се, навсякъде има дезинфектанти и маски. Ние имаме много добре работеща дирекция "Безопасност и здраве при работа", с много амбициозни и можещи ръководители и те направиха чудесна организация. Което пък сигурно е помогнало да нямаме проблеми с коронавируса.

В тази ситуация основните проблеми дойдоха от пазарите. Започна се със затварянето на автомобилната индустрия, след това затвориха производителите на акумулатори и някои от нашите клиенти ни предложиха да отложим доставките, говоря специално за оловото. Което практически е неработно, защото няма смисъл да произведеш един метал и да не го продадеш. Това ни накара да потърсим някои нетрадиционни пазари и успяхме да продадем метал в Далечния изток, по-специално във Виетнам, Тайланд, Тайван. За съжаление ни се наложи да вкараме метал и в борсов склад, където цените са много по-ниски, но производството трябваше да върви.

Между другото това беше много отговорно решение от наша страна - да не спираме, защото ако бяхме спрели, трябваше да спрат и тези, които доставят нашите суровини. А прекъсне ли се една верига на доставки, тя след това трудно се възстановява в същия вид. Тя ще се възстанови, но на каква цена ще бъдат суровините, в какви количества, какво ще е доверието на нашите доставчици към нас Така че успяхме и сме удовлетворени от това. Практически нямаме намаляване на производството за тази година. Остават още няколко месеца, смятаме, че ще се справим, независимо че прогнозите са за следваща вълна, която може да спре производства. Аз си мисля, че светът е много по-подготвен днес, отколкото беше през март, а има и обнадеждаващи сигнали, че скоро ще бъдат създадени ваксини и лекарства за COVID-19. Пазарът също се посъбуди. През март, април и май цените бяха много ниски, защото нямаше търсене. Сега цените се върнаха горе-долу на нивата от миналата година.

КЦМ обяви поредния си мащабен проект в края на миналата година. Какво представлява той и каква е целта му?

- След като приключихме предишния проект, който беше втората ни огромна инвестиционна стъпка, набрахме самочувствие и кураж и решихме да вървим напред, т.е. да надградим това, което видяхме, че е успешно. Разбира се, този проект се развива и в променена среда, в която фокусът на Европа и на целия свят почти е насочен към кръговата икономика и към технологии, които имат много нисък въглероден отпечатък. А пък ние в модела, който създадохме технологично през последните 10 години, смятаме, че можем да се развиваме и да надграждаме. Новия проект го нарекохме "Технологично интегриране на КЦМ" дотолкова, доколкото двете производства на КЦМ - оловното и цинковото, дават огромни възможности за преработване на полупродукти, които се генерират в едното производство, така че да бъдат довършени в другото, и обратно. В същото време могат да се преработват и много други суровини до получаване на чисти метали. Освен всичко друго смятаме, че вече е време да увеличим производството, което ще дойде основно от увеличаване на възможностите ни за рециклиране. Ще постигнем и ръст в преработването на вторични суровини, като вярваме, че до 35% от нашите метали вече ще бъдат от рециклинг, което е много добре. Особено за цинка това е непостижимо за много от компаниите, но ние сме убедени, че ще го направим. Освен това с този проект ще станем компания с годишни приходи от над 1 млрд. лв. Ще имаме и голямо увеличение на EBITDA - със 70% спрямо предпроектния период. Смятаме, че ще успеем и с обслужване на кредитите, както и досега, така че гледаме оптимистично.

Проекта ще го реализираме на два етапа. Първият е 130 млн. евро, които имаме осигурени, практически сме приключили със структурирането на финансирането. Вече беше обявено, че 65 млн. евро са осигурени от Европейската инвестиционна банка, останалите средства са от три търговски банки и е въпрос на дни да се финализира заемът.

Между другото ние вече работим по проекта, тъй като такъв проект започва с много сериозен инженерен труд, проектантски усилия, проучване на технологиите и т.н. и цяла година нашите екипи работят. Хубавото е, че има приемственост и част от хората, които работеха по предишния проект, сега отново са ангажирани. Това ни дава увереност, че проектът ще бъде успешен. Очакваме да приключим 2023-2024 г.

С първия етап на проекта ще постигнем 200 хил. тона метал общо - олово и цинк, в момента произвеждаме 150 хил. тона, като работим така, че на следващия, втори, етап да сме създали технологични предпоставки да увеличим производството с още 50 хил. тона до 250 хил. тона. Това е голямо предизвикателство, то е свързано и с промени в логистиката, доставки на суровини, продажба на метали, но всичко това го отчитаме и смятаме, че е възможно да бъде реализирано и е време да бъде направено.

Как се управлява такъв проект, колко души са ангажирани с него?

- Създаден е екип за управление на проекта, в който в момента при нас работят около 40 души. Част от тях се занимават с проектиране и с управление на проектантската дейност, друга част се подготвят на база на всичко това за организиране на големите доставки, тъй като обикновено технологичните доставчици са различни, те предлагат различни технологични пакети и трябва много внимателно да се преценява дали всичко, което предлагат, ни е необходимо, провеждат се търгове. В екипа са включени и хората, които след време ще управляват и самото изпълнение на проекта на площадката на КЦМ. Това са инженери в различните специалности - основно технологични инженери, електроинженери, машинни инженери, строителни инженери, много сериозно подготвени хора - и те са наши специалисти. Смятаме изцяло ние да управляваме проекта. Имаме много натрупан опит, едва ли може да се намери индустриална организация, в България специално, която да има собствен екип, който да управлява такъв голям проект. Между другото в периода между предишния и този проект част от екипа имаше възможност да поработи за друга голяма химическа компания и да помогне за реализирането на техния проект.

Сега в момента хората от екипа вече работят с чуждестранни технологични доставчици, някои от тях на хиляди километри, с огромна часова разлика, и работата е малко по-специфична. По-скоро пътуванията са забранени, не се извършват, така че работата им е основно през интернет, с конферентни разговори. Времето е покрито 24 часа в денонощието, защото едните говорят с Австралия, други - с Далечния запад. Много им е интересна работата.

Какво научихте от предишния голям проект, което ви помага в сегашния? По-уверени ли се чувстват специалистите ви сега?

- За предишния проект имаше много тежки технологични решения, трябваше да предпочетем неизвестен доставчик пред изключително утвърдена компания. Поехме обмислен риск, знаехме го и спечелихме. Днешният екип има увереността, че може да взима и такива решения и не е необходимо за всяка стъпка да се допитва до по-висшето ръководство, което е много важно. Те работят със самочувствие. Една компания, която е правила такива избори, израства, тя е много добър партньор. В сферата, в която работим, нашите инженери имат изключително добри контакти със свои колеги от целия свят. Ние сме отворена компания, по-скоро не крием това, което знаем, и споделяме нашия опит, защото без нашите инженери на друго място не може да се случи същото, просто няма как да стане.

По принцип в големите проекти са заложени някакви технологични показатели, които трябва да бъдат постигнати. Това, общо взето, се договаря. Доставчиците предлагат със съответните резерви, тъй като те отговарят за постигането на показателите. От другата страна ние искаме те да бъдат достатъчно завишени, за да имаме по-сериозна работа от тяхна страна. В крайна сметка в договора се записват едни показатели, които удовлетворяват нашите изисквания. Това, което съм научил в дългата си практика в тази сфера, е, че никога не се случва това, което е записано в договора. Има две възможности - едната да не бъдат постигнати показателите, което много често се случва, а другата е да бъдат постигнати по-добри показатели от заложените. За да бъдат постигнати по-добри показатели, единственото условие е да имаш собствен добър екип, който да управлява проекта. Проектантът не прави нищо, за да бъдат постигнати по-добри от договорените показатели, това го прави нашият екип. И при нас това се случи, разбира се, след много усилия, след много натрупване на опит, но е невероятно удовлетворение да видиш, че инсталацията ти работи по-добре, отколкото е била проектирана. Това е отличителна черта на нашите проекти.

Навлизането на различни нови технологии при батериите отразява ли се по някакъв начин на търсенето на олово и какви са прогнозите ви в по-далечна перспектива?

- Аз съм член на управителния съвет на Международната оловна асоциация. Тя работи много активно с Европейската комисия и дирекциите й по отношение използването на оловото, мерките за предотвратяване на замърсявания и т.н. Трябва да се има предвид, че оловото ще продължи да бъде един от най-използваните индустриални метали. Появяват се и нов вид батерии, например литиево-йонните, и макар че за момента те все още имат недостатъци, сигурен съм, че във времето ще бъдат преодолени. Но на земята има място за всички - и за оловно-киселите, със съответната специализация, и за литиево-йонните и т.н. Дълги години производителите на оловно-кисели батерии живееха в изключителен комфорт, те нямаха никаква конкуренция. Което, общо взето, доведе през годините до едно успокоение. Когато се появи конкуренцията, това доведе и до изключителни усилия, грижи и много инвестиции за развиване на качествено нови оловно-кисели батерии. И в момента те са съвсем различни от старите.

Между другото в рамките на международните асоциации работим много сериозно по отношение на приложимостта на металите и това, което е важно за Европа. Защото Европа е изключително застрашена от всякакъв вид протекционизъм, особено от Китай. В един момент тукашната специализация отиваше по-скоро към свръхвисоките технологии, към услугите, към почти никакво производство и към невероятна зависимост от външни доставчици, което се отчита в момента, особено покрай тази пандемия, като грешка. Още повече че ако трябва да се говори за развитието на неутрални към климата технологии, Европа не може да разчита на другите. Така че имахме една дискусия, най-големите производители на метали в Европа направихме предложения на Европейската комисия какво трябва да се направи, за да имаме устойчива верига на доставки. Тук имаме нужда и от мед, и от цинк, и от олово, и от никел и т.н. При всички случаи трябва да се знае, че развитието на европейската икономика задължително минава през развитие на добивно-металургичната й част. Без производство на метали няма кръгова икономика, няма умни градове, без нашите метали е абсолютно невъзможно да се случи каквото и да било.

Как металургията като цяло се вписва в новите тенденции за "позеленяване" и какво е мястото й в Зелената сделка?

- Ако сделката беше "розова", металургията нямаше как да се впише! Но "зелена сделка" без нашите метали просто не може да съществува. Защото, ако говорим за съхраняване на енергията, без метали няма как да се случи. А ние искаме да използваме енергия, която се произвежда неравномерно във времето, искаме да използваме вятърни централи, слънчева енергия, приливи и отливи и т.н. Тези възобновяеми източници задължително искат след тях някакво акумулиране на енергията, така че да се използва, когато е необходима. Без метали това просто няма как да стане.

Металургичните технологии трябва задължително да осигуряват производството на метали по най-екологичен начин. Но трябва и да е конкурентен този начин, защото произведените от нас метали на пазара се конкурират с металите, които са произведени на Изток или в Южна Америка, но екологичните изисквания там са доста по-занижени. Ние допълнително плащаме много по-висока цена за електроенергията, независимо че имаме по-малък разход. В техните производства се използват по-евтини горива, докато при нас използването им се ограничава. Затова и в Европейския съюз се търсят и налагат регулаторни механизми за подпомагане на производството на метали. Аз съм оптимист, че скоро и в България ще се подходи отговорно за нормативна защита на собственото производство, защото потребността от нашите метали ще нараства. Използването пък на най-нови технологии е наша, на производителите, отговорност. Затова и инвестираме.

Какви нови метали смятате, че могат да се произвеждат в КЦМ от суровините, които ползвате, или от нови суровини?

- Ние от две години имаме собствен изследователски център. Събрахме в него хора, които имат нагласа да бъдат в изследователската сфера, защото тези центрове не са производствени, там 10% от разработките могат да се случат на практика. Обаче сме убедени, че там се раждат наистина много добри идеи. Ще започнем да инвестираме в технологии, които са доказали способностите си точно в нашия изследователски център, и ще започнем да произвеждаме и нови метали. Говоря за кобалт, което е част от нашите планове, вече произвеждаме телур, защо да не произвеждаме в скоро време и индий, имаме бисмут, мед, кадмий, олово, цинк. Идеята на кръговата икономика е всичко, което постъпва със суровините, да стигне до краен метал. Защото досега не само в КЦМ, в много европейски заводи се стига до някакъв полупродукт и се продава на компании, които могат да направят краен продукт. Това в никакъв случай не е ефективно, а в един момент може да стане и невъзможно. Така че отговорността на технолозите, на металурзите, изобщо на тази общност, е да намери решение. И ние сме от тези, които намираме част от решението. Ние сме принудени да получаваме и другите метали. Между другото много често на много места приходът от другите съпътстващи метали е по-голям дори от основните. Така че в тази сфера има много сериозно развитие.

Q&A

Като мениджър давате ли свобода на хората под вас, или предпочитате да контролирате работата лично?

- Аз много разчитам на хората, които са доказали в годините възможностите си и професионализма си. За съжаление не всички са такива и те трябва да бъдат проверявани, което в някои случаи изглежда авторитарно. Но не е така - просто искам всичко да се прави както трябва. И то на всички нива.

Кое е било най-трудното ви мениджърско решение?

- Най-трудните решения са свързани с промотиране или задържане кариерното развитие на хората. В тази сфера не трябва да се правят компромиси, защото ако на някое място попадне неправилен човек, това е проблем за всички. Но пък и грешки не трябва да се правят, защото тези грешки се отразяват върху човешки съдби и това е огромна отговорност.

Имате ли мото или любима фраза?

- Робърт Каплан казва така: "Ако можете да измерите нещо, то можете и да го управлявате." Това е абсолютно вярно за хора с моя начин на мислене. Просто съм технократ и вярвам в здравата логика!

Как минава работният ви ден?

- Интересно, но пък някои дни са и напрегнати. Важно е, че ми стига времето, а това значи много - че задачите са разпределени добре и на правилните хора.

Какво правите извън работа, имате ли хоби?

- Обичам спорта и природата и успявам да ги съчетая, като участвам в планински ултрамаратони. Дори така се запалих, че решихме със съпругата ми и приятели да организираме ултрамаратон, планинско бягане в Родопите. Казва се "К3 Ултра", провежда се в част от непознатите Средни Родопи в района на Златоград и се радва на изключителна популярност!

Интервюто взе Иглика Филипова

Визитка

Румен Цонев е главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000" от началото на 2013 г., председател на съвета на директорите на групата и председател на надзорния съвет на КЦМ. Инженер с над 30 години опит в металургичната индустрия. Присъединява се към екипа на КЦМ през 1991 г. като специалист "Инженеринг" и скоро оглавява отдела. Под негово ръководство са изпълнени едни от най-големите проекти на холдинга през последните години. Член е на управителните съвети на редица български и международни металургични асоциации.

Компанията

"КЦМ 2000" е група от компании, обединени в холдингова структура, опериращи в областта на металургията и рудодобива, производството и търговията на концентрати, цветни метали и сплави, инженеринга, индустриалния сервиз и услугите. Част от групата е КЦМ - Пловдив, който е най-големият производител на цинк и олово в Югоизточна Европа. Компанията беше приватизирана през 2000 г. и в момента е изцяло българска, като шест физически лица са основните акционери в нея с общо над 78% от акциите. В групата работят 1850 души. За 2019 г. "КЦМ 2000" отчита консолидирани приходи в размер на 705.7 млн. лв. и нетна печалба от 8.7 млн. лв.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK