Да се противопоставиш на тиранията на часовника
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да се противопоставиш на тиранията на часовника

Shutterstock

Да се противопоставиш на тиранията на часовника

Как гъвкавото работно време променя отношението на работниците

The Economist
3386 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Преди двеста години едно устройство започва да доминира работния свят. Не, не парната машина - устройството е часовникът. С появяването на фабриките работниците получават заплата на базата на изработените часове, а не на база производителност.

По време на "системата на производителността", която доминира преди индустриалната революция, търговците доставят плат до домовете, който да бъде изтъкан, изпреден, зашит или отрязан. След това на работниците им се заплаща за произведените от тях артикули. Това дава свобода на тъкачите и на предящите да работят, когато им е удобно. За разлика от това, работещите във фабрики трябва да се явят в определено време за смяната си.

Професионален събуждач

Тиранията на времето е белязана от редица нововъведения. Тъй като през XIX век малко имат часовници, то хора, познати като професионални събуждачи, обикалят по улиците и тропат по врати и прозорци, за да събудят работниците в точния момент. По-късно фабриките започват да използват сирени, за да отбележат началото и края на смяната, а служителите влизат и излизат с помощта на часовник. В края на краищата, с преместването на хората далеч от работните им места, силата на часовника доведе до ежедневни пикови часове, в които милиони хора отиват или се връщат от работа. Често пъти те биват наказвани заради времето, прекарано в трафика или в чакане на закъсняващи влакове.

Авторитарното правило на часовника може би най-накрая отслабва. Гъвкавото работно време съществува още от преди пандемията. Но то само предлагаше на служителите да избират по кое време на деня да изработят определените им часове. Дистанционната работа донесе по-голяма свобода. Анкета, проведена след 4700 служители, работещи от вкъщи в шест държави по поръчка на платформата за бизнес комуникация Slack, открива, че на гъвкавото работно време се гледа много позитивно и то подобрява както баланса между професионалния и личния живот, така и производителността. Служителите на гъвкаво работно време дори са постигнали по-високи резултати по отношение чувството за принадлежност към компанията, за разлика от тези, които по график са от девет до пет.

Едва ли е изненада, че гъвкавото работно време е предпочитано. Да работиш на фиксиран 8-часов график е изключително ограничаващо. Това е времето, в което повечето магазини са отворени, в което лекарите и зъболекарите правят прегледи и в което майсторите са свободни да ви посетят у дома. Родителите, които работят на стандартно работно време, могат да оставят децата си на училище сутрин, но няма да успеят да ги вземат вечер. Много семейства откриват, че постоянно жонглират с графика си и жертват ценно време за почивка, за да се справят с извънредни ситуации у дома.

По-продуктивни от дистанция

Всъщност не е изненадващо, че хората, които работят дистанционно, са по-продуктивни. Все пак малка част от служителите успяват да са концентрирани в продължение на осем часа. Има моменти от деня, през които човек се изкушава да гледа през прозореца или иска да излезе на разходка - това са моменти на вдъхновение или на презареждане за следващите задачи. Когато това се случи в офиса, служителят рискува неодобрението на шефа; у дома той може да работи, когато е най-мотивиран.

Дистанционната работа не е опция за всички, разбира се. Има огромен списък от индустрии - от спешни служби до хотелиерство и продажби на дребно, в които хората трябва да са на работното си място. Но за много от тях, които работят в офис, дистанционната работа е напълно разумна. Те могат да проведат някои фиксирани срещи през седмицата (срещи на персонала, например), но да извършват много от задачите си по всяко време на деня или нощта. Сега на офис служителите може да им бъде заплащано за задачите, които са изпълнили, отколкото за времето, което са прекарали на работа (за което фирмите ще трябва да следят, като ги шпионират).

Ключово в проучването на Slack е широко разпространената подкрепа за дистанционната работа. Само 12% от анкетираните искат да се върнат към нормален офис график. В САЩ чернокожите, азиатците и испанците са по-ентусиазирани отколкото белите им колеги. Жените с деца работят с желание от вкъщи и отбелязват подобрение в баланса им между професионалния и личния живот - въпреки че съществува разлика между недоволните американски жени и тези в другите страни (наличието на финансирана от държавата грижа за децата помага да се обясни разликата).

Разбира се, новият график крие опасности: хората могат да изгубят границите между работата и личния живот и да се поддадат на стреса. За да въведат някакви социални контакти, компаниите може да възприемат хибриден модел, при който служителите да работят от офиса в някои дни от седмицата. Но общо взето свободата на работещите от вкъщи и премахването на оковите на времето ще бъде приветствана. Часовникът беше жесток господар и много хора ще се радват да избягат от неговото господство.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Преди двеста години едно устройство започва да доминира работния свят. Не, не парната машина - устройството е часовникът. С появяването на фабриките работниците получават заплата на базата на изработените часове, а не на база производителност.

По време на "системата на производителността", която доминира преди индустриалната революция, търговците доставят плат до домовете, който да бъде изтъкан, изпреден, зашит или отрязан. След това на работниците им се заплаща за произведените от тях артикули. Това дава свобода на тъкачите и на предящите да работят, когато им е удобно. За разлика от това, работещите във фабрики трябва да се явят в определено време за смяната си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Супер е да не ходиш в офиса под "конвой", особено, когато те следят до минута с чек-система. Трябва да се гледа кой върши работа, а не кой е дошъл точно на време, разликата в двата случая е огромна. Това разбира се не важи за българския чиновник - той така или иначе не работи...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK