Може ли един от архитектите на проблемите в AT&T да възстанови компанията

Да слезеш от пътечката на дивидентите

С над 35-годишен опит в телекомуникациите Джон Станки е считан за традиционалист от времето на гиганта Bell
С над 35-годишен опит в телекомуникациите Джон Станки е считан за традиционалист от времето на гиганта Bell    ©  Reuters
С над 35-годишен опит в телекомуникациите Джон Станки е считан за традиционалист от времето на гиганта Bell
С над 35-годишен опит в телекомуникациите Джон Станки е считан за традиционалист от времето на гиганта Bell    ©  Reuters

Джон Станки е американски изпълнителен директор, сякаш излязъл от кастинг за филм. На 58-годишна възраст, мъжът има квадратна челюст, широкоплещеста фигура и, както казва негов приятел, "най-дълбокия глас в света". През своите 35 години като телекомуникационен мениджър той се е доказал като ненаситен търсач на нови и нови сделки. Спомогна за създаването на Southwestern Bell Corp, една от тъй наречените компании Baby Bells, родена от разпадането през 1984 г. на American Telephone & Telegraph (АТ&Т), след лавина от сливания, довели в крайна сметка до поглъщането на оригиналния гигант Ma Bell. След това Станки спомогна за наливането от компанията на 176 млрд. долара в развлекателен бизнес чрез придобиването на DirecTV, най-големият доставчик на кабелни услуги в Америка през 2015 г., и на медийния колос Time Warner три години по-късно. През юли той оглави АТ&Т. Самоизповядващ се като "традиционалист от времето на Bell", той не трепва, когато се изправя пред медийни магнати. И все пак има една определена група, пред която директно се свива от страх: вдовици, сираци и други инвеститори, които зависят от АТ&Т като компанията с вторите най-големи дивиденти в света след Microsoft.

Което е проблем, и то не защото АТ&Т не може да си позволи да раздаде очакваните за тази година дивиденти в размер на 15 млрд. долара. Въпреки трудностите заради COVID-19 за компанията не представлява трудност да се раздели с такава сума. Истинският проблем по-скоро е, че групата се е превърнала в нещо като пътечка за бягане. Тази година е 36-а от разделянето на АТ&Т, в която тя увеличава дивидента си. Подобно наследство може и да не изглежда странно, когато говорим за флегматична телекомуникационна компания. Но е глупаво обещание при нестабилния страничен медиен бизнес. Освен това поредицата придобивания на АТ&Т натовариха компанията с почти 150 млрд. долара нетен дълг, макар двата ѝ основни бизнеса - мобилните телекомуникации и развлекателната дейност, да се намират в период на всякакви сътресения, изискващи огромна финансова гъвкавост. Вместо да съживи всеки от тях, досега АТ&Т залагаше на примера на "дивидентните аристократи", които се опитват да разпродадат семейните бижута, за да свържат двата края.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се