Сандра Сантуш: Инвестициите ни в България ще достигнат 600 млн. лв.

Главният изпълнителен директор на BA Glass Group пред "Капитал"

Сандра Сантуш, главен изпълнителен директор на BA Glass
Сандра Сантуш, главен изпълнителен директор на BA Glass    ©  Цветелина Белутова
Сандра Сантуш, главен изпълнителен директор на BA Glass
Сандра Сантуш, главен изпълнителен директор на BA Glass    ©  Цветелина Белутова

Визитка

Сандра Сантуш е главен изпълнителен директор на португалската BA Glass Group от 2014 г. и един от изпълнителните директори на "Би Ей глас България". Започва кариерата си в португалска банка като стажант и скоро след това е поканена да стане директор "Ключови клиенти" в един от бизнес центровете, създаден да обслужва средни компании. Преди да бъде назначена за главен изпълнителен директор на групата, Сантуш е главен финансов директор, като съвместява двете позиции до 2018 г. Има магистърска степен по мениджмънт и MBA от Porto Business School. Сантуш беше сред участниците в уебинара на "Капитал" и "Кариери" How to Lead, Care and Inspire Remotely. Събитието беше част от предстоящата хибридна конференция The Future Work, която ще се проведе на 28 октомври.

Компанията

BA Glass Group е петият по големина производител на стъклен амбалаж в света. Групата има 12 завода в 7 държави и 3700 служители. Годишният й оборот е над 950 млн. евро, а продуктите се продават в повече от 50 държави по света. В началото на 2017 г. BA Glass придоби "Дружба стъкларски заводи" от гръцката група Yioula и впоследствие преименува дружеството на "Би Ей глас България". Компанията има два завода - в Пловдив и София, и 630 служители към февруари 2021 г. Поради промяна в счетоводната политика през 2019 г. оборотът й нарасна повече от 4.5 пъти и достигна 1.2 млрд. лв.

На какъв етап е инвестиционната програма, която BA Glass обяви за заводите си в Пловдив и София, след като ги придоби?

- Целта на програмата е в края на инвестиционния цикъл в България да имаме почти двойно по-голям капацитет. В момента подготвяме нова пещ в София, като проектът трябва да приключи в края на първото тримесечие догодина, и така пещите в завода ще станат две. Това е голям проект, тъй като заводът винаги е имал една пещ. Ще трябва да наемем около 110 души. Вече започнахме процеса по подбор и наемане, тъй като някои от позициите изискват много обучение, така че трябва да инкорпорираме част от тези хора сега. Те ще минат през интензивно обучение през следващите месеци, докато пуснем пещта.

Заменяме цялата стара технология с нова, а това изисква нови умения и ще създаде нова среда в заводите.

Успоредно с това изграждаме и складове на площадката, доколкото е възможно, тъй като площта е ограничена.

Пещта в София ще бъде най-нова технология. Това изисква нови умения и ще създаде нова среда в завода, включително като персонал. В момента наемаме хора със средно образование, повечето от тях трябва да говорят английски, някои трябва да имат техническо образование, например електромеханика. Така че този завод ще премине през голяма трансформация, както стана и в Пловдив. Там все още имаме да ремонтираме една пещ, което ще стане след 2-3 години. След това ще трябва да бъде ремонтирана и старата пещ в София по новите технологии. Като цяло за период от 6-7 години ние на практика заменяме цялата стара технология с нова.

В София се наложи малко да забавим изграждането на новата пещ заради ковид - не заради самата епидемия, а заради пазара, защото той беше много нестабилен миналата година. Но сега започваме, така че отлагането беше въпрос на няколко месеца.

Колко ще бъде общата инвестиция в двата завода, след като приключи програмата?

- Ще достигне около 600 млн. лв. Досега заедно с новата пещ в София сме инвестирали над 300 млн. лв. Но имаме да приключваме още проекти. Тази пещ ще е готова през 2022 г., а след това ще ни трябват още 2 години, за да направим другите модернизации. Ще изградим и нов много голям склад в България, защото нямаме такъв. Той трябва да е извън площадките на заводите ни, все още сме в преговори за мястото, вероятно ще е по средата между Пловдив и София.

Споменахте, че наемате хора в София. Може ли да се каже, че пандемията и съкращенията покрай нея донякъде облекчиха недостига на работна ръка?

- Мнозинството от съкратените бяха в сферата на хорека, а повечето от тях нямат необходимата квалификация за нас. Има и още нещо, което беше особено видимо миналото лято - повечето хора не искаха да сменят работата си, тъй като се страхуваха да не направят грешка. Така че тези, които имаха хубава работа, си останаха, където са. Като че ли пазарът на труда беше замръзнал, всеки изчакваше. Хорека бизнесът, разбира се, освободи много хора, но повечето не са квалифицирани. Така че не мога да кажа, че пазарът е пълен със свободна работна ръка. Може и да е пълен, но това не са хората, които търсим.

Предприехте ли някакви управленски или структурни промени в компанията?

- Продължаваме да правим някои промени. Имаме нови директори на двата завода. Единият работеше там и пое управлението, след като предишният директор се пенсионира. Новият директор е млад, на 35 години, грък по народност, но отдавна живее в България и се е установил тук. Другия директор на завод трябваше да го сменим, неговото място беше поето също от млад човек, на 36 години. Той е португалец, но е на поста за определен период и в момента подготвяме хора от завода, които да поемат управлението след 2-3 години. Така че правим каквото трябва. Да, заменяме някои хора, опитваме се да намерим добър мениджър, защото заводът ще бъде много голям. Този в Пловдив вече е най-големият ни завод в групата. Този в София също ще бъде голям завод. Трябват ни наистина добре подготвени хора.

Как успявате да управлявате бизнеса тук от Португалия, пътувате ли често до България?

- Първо, използваме видеоконференции във всичките ни компании по света още от 2012 г., т.е. от 9 години. Така провеждаме много срещи. Също и пътуваме. Разбира се, известно време не можехме да пътуваме, защото бяха затворени границите. Откакто ги отвориха, пътуваме отново, макар че е много по-трудно сега, трябва да се правят тестове при пристигане. Това, което ми липсва, е да пътувам толкова, колкото преди. Местният мениджмънт е на място и работи и поддържаме връзка с него. Това е начинът.

Как се организира производство по време на пандемия? Хората не могат да работят от вкъщи...

- Всички предприятия имат план за действие в извънредни ситуации. От една страна, е трудно за индустрията като цяло, не само за нас, но пък, от друга страна, е и по-просто, защото при нас не стои въпросът дали да се работи на място, или от вкъщи. Извън това, разбира се, беше голямо предизвикателство да предотвратим разпространението на заразата. В нашата компания имахме много малко случаи на заразени хора и мнозинството от тях - 95%, бяха заразени извън компанията. Това беше основният ни фокус - да ограничим разпространението, защото няма как да избегнем случаи на ковид. За това се използват всякакви мерки - маски, почистване, дезинфекция, всичко. Беше трудно, беше предизвикателно, първите месеци беше ужасно, но в крайна сметка мисля, че се справихме много добре.

Доколко беше засегната стъкларската индустрия от COVID-19 и може ли да се каже, че пазарът вече се възстановява?

- Не бих го нарекла точно възстановяване. Пазарът на стъкларската индустрия не е зле, беше преди година, когато всичко беше затворено. След това супермаркетите започнаха да продават много. Имаше някои сегменти, където продажбите ни бяха много силни, като амбалажът за хранителни продукти. Сегментът, който пострада повече, беше амбалажът за бира и безалкохолни напитки и донякъде виното. Причина за това е, че ресторантите бяха затворени, а основната част от стъклото при бирата е за ресторанти, от супермаркетите не се купува много бира в стъклени бутилки. Всичко, което беше свързано с хорека сектора, пострада. Като цяло сега е по-добре, отколкото преди година, но все още не мога да го нарека възстановяване.

Стъкларската индустрия е устойчива, защото е свързана с храни и напитки, а това е последното нещо, което хората спират да си купуват.

Стъкларската индустрия по принцип е много устойчива. Ако погледнете резултатите на компаниите, които правят стъклен амбалаж в Европа, ще видите, че повечето от тях са запазили оперативните си резултати от 2019 г., а продажбите са намалели незначително, и то главно заради хорека сектора, който беше ударен от ограниченията покрай COVID-19. Индустрията е устойчива, защото е свързана с храни и напитки, а това е последното нещо, което хората спират да си купуват. Бизнесът страда, вижда се спад на определени продажби, но резултатите са много стабилни, защото хората имат нужда от храна.

От какво според вас ще зависи икономическото съживяване като цяло?

- Мисля, че парите, които ще дойдат от Европа, ще помогнат много на отделните държави да не отбележат голям спад. Икономиката ще се съживи, зависи доколко отделните държави ще бъдат подготвени да използват европейските пари. България малко изостава, така че за нея перспективите не са чак толкова добри, колкото за други страни, но държавите, които получават пари от Европа, ще имат добра възможност да направят така, че икономиките им да не се свият повече от това, което беше миналата година. Разбира се, живеем в трудни времена, особено по отношение на безработицата. Ще има голяма безработица, особено в някои индустрии, и ще отнеме известно време пазарът на труда да се възстанови. Очаквам много бавен спад на безработицата, но смятам, че компаниите ще преодолеят тази ситуация благодарение на парите, които се отпускат на държавите. При всички положения ще има голяма трансформация на икономиката, тя със сигурност няма да е същата. Всички бизнеси ще стават все по-дигитални, а тези, които не успеят да се дигитализират, може би ще изчезнат. Тази трансформация на икономиката се очакваше и преди, но кризата ще я ускори.

В стъкларската индустрия има ли дигитализация?

- Тя се случва. Това, което индустрията прави сега, е да дигитализира производството така, че да не се налага хора да извършват повтарящи се действия, както са го правели в миналото. Това се случва и в други производства. След пет години бизнесите ще са много по-дигитални. Но това е процес, не става от днес за утре. Най-голямата грижа сега е устойчивостта, така че всички европейски държави и компании работят здраво и инвестират в това да направят бизнеса много по-устойчив. Това е задължение, не е дори възможност, трябва да се направи. Изисква много технологии, много знания, много научна работа и дигитализация ще помогне за това. Така че много неща ще се променят в следващите 4-5 години.

Q&A

Делегирате ли задачи, или предпочитате да контролирате всичко сама?

- Нямам проблем да делегирам задачи. А и нямам избор. Ние сме много добре свързани, говорим си много, така че не е проблем.

Кое е било най-трудното ви решение като мениджър?

- Много са. Спомням си например, че трябваше да отложа една инвестиция, защото не беше подготвена добре и щеше да е провал. Това беше тежко решение, защото не е хубаво да се отлагат инвестиции. Не ми се е налагало да закривам заводи за щастие, това също е трудно решение, ако трябва да го вземеш. Така че имала съм трудни решения, на затова са мениджърите, да ги взимат.

С какво щяхте да се занимавате, ако не бяхте мениджър?

- Винаги съм си мислела, че ако не бях мениджър, щях да бъда адвокат, но адвокат по сложни случаи, за които трябва да се бориш. Реално обаче винаги съм знаела, че един ден ще бъда мениджър. Наистина обичам да управлявам, така че правя това, което обичам най-много.

Как обикновено минава денят ви?

- Нямам обикновени дни. Винаги започвам с четене на новините, независимо къде се намирам - дали в Португалия или в България. После преглеждам ключовите показатели на бизнеса - продажби, производство и т.н. Но след това всеки ден е различен.

Какво правите в свободното си време?

- Съвсем обикновени неща. Много обичам да спортувам, но не бягам маратони, обичам да се разхождам, да се срещам с приятели, обичам да пътувам, когато мога. Съвсем обикновен човек съм и обичам обикновени неща.

Кои хора са ви вдъхновявали?

- Не съм от хората, които се лесно се вдъхновяват. Ако мога да кажа, че някой ме е вдъхновявал, това са обикновените хора, които правят нещо много различно, обичам различното.

Интервюто взе Иглика Филипова

Още от Капитал