Новият брой: Да си посееш бъдеще

Мениджърските уроци от футбола

Мениджърските уроци от футбола

Роберто Манчини и Гарет Саутгейт въплъщават противоположни лидерски стилове

The Economist
3086 прочитания

© Reuters


Ако присвиехте очи по време на финала на европейското първенство по футбол, можехте да си представите, че на страничната линия работят двама корпоративни ръководители. Единият беше елегантният Роберто Манчини, треньор на Италия, който често беше показван гневно да ръкомаха към екипа си. Съперникът му - треньорът на Англия Гарет Саутгейт, също беше облечен в костюм, но се държеше далеч по-спокойно и често спираше да се консултира с колегите си.

Различен подход

Двамата представляват различни стилове във футболния мениджмънт. Манчини има властен подход, подобен на този на сър Алекс Фъргюсън, бившия старши треньор на "Манчестър юнайтед", който беше известен с толкова близкото си стоене до играчите, че тирадите му бяха известни като "пускане на сешоар". Саутгейт е по-успокояващ и приобщаващ персонаж. По време на турнира той отдели време да похвали усилията на някои от резервите, които така и не излязоха на терена. Подобно на много от съвременните изпълнителни директори, Саутгейт се издигна вътре в системата, като първо ръководеше отбора на Англия до 21 години, преди да стане треньор на първия отбор. В резултат той изгради силна и трайна връзка с много от играчите.

Ако ставаше дума за корпорация, Манчини по-скоро прилича на Джак Уелч, легендарния твърд бивш шеф на General Electric, или на някой устремен директор на фонд за дялови инвестиции. От другата страна е Саутгейт, чийто стил наподобява новата, социално отговорна порода корпоративни мениджъри. Той подкрепи играчите си, когато коленичеха в знак на протест срещу расизма, и написа писмо до феновете на Англия, в което заяви, че е задължение на футболистите "да продължат да взаимодействат с обществото по въпроси като равенство, приобщаване и расова несправедливост, докато използват популярността си, за да поставят различни теми за обсъждане, с които да привлекат внимание и да образоват". Лесно е да си представим тези мнения в устата на Пол Полман, който като изпълнителен директор на Unilever подкрепя и развива устойчив бизнес модел в гиганта за потребителски стоки. Което не означава, че на Саутгейт му липсва смелост. Едно от първите му действия като мениджър беше да освободи застаряващия талисман на Англия Уейн Рууни, както и да наказва някои от звездите си за лошо поведение.

Признание и за двамата

Евентуалната победа на Италия дава подкрепа на по-агресивния стил на управление, налаган от Манчини. В крайна сметка финалът представляваше 34-ти пореден мач под негово ръководство, в който Италия избегна поражението. Което е пълен обрат след 2018 г., когато отборът не успя да се класира за световното първенство. Италия сега стартира турнира с по-ниска позиция в световната класация на най-добрите отбори от Англия, която се радваше и на домакинско предимство.

Финалът обаче беше изключително оспорван. Отборите завършиха наравно след редовното време и продълженията и резултатът можеше да е различен, ако една от дузпите на Англия беше ударила вътрешната страна на гредата, а не външната. Саутгейт също заслужава признание за факта, че доведе Англия до първи голям финал от 55 години насам, след като преди достигна и полуфинал на Световно първенство през 2018 г. При предшественика му отборът беше изхвърлен от европейското първенство през 2016 г. от футболния дребосък Исландия. Във време на поляризация Саутгейт среща всеобщо одобрение заради учтивостта и скромността си.

А и агресивността на Манчини в миналото създаваше проблеми. Една година след като през 2012 г. спечели с "Манчестър сити" Английската висша лига, беше уволнен заради честите си груби публични критики към играчите и заради леденото си отношение към екипа на клуба. При слуховете за напускането на треньора един от футболистите на отбора написа на журналист: "Може ли вече да изстудяваме шампанското?" След "Сити" имаше три неуспешни престоя в клубния футбол, преди да поеме Италия през 2018 г.

Модата в корпоративния свят по-скоро се е насочила към стила на управление на Саутгейт. Както и в бизнеса, във футбола агресивният мениджмънт работи само до време. И успява само ако се комбинира с други качества.

Това, което обединява господата Манчини и Саутгейт, е внимателният им фокус към детайлите. Всеки мениджър, независимо дали във футбола, или в бизнеса, е толкова добър, колкото е екипът му. Ако Манчини или Саутгейт бяха начело на отбор от по-малка държава с по-малки ресурси, те нямаше да стигнат до финала. Както Уорън Бъфет мъдро отбеляза: "Когато мениджмънт с репутация за постигнати успехи се изправя срещу бизнес с репутация за лоша икономика, репутацията на бизнеса остава непокътната."

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Ако присвиехте очи по време на финала на европейското първенство по футбол, можехте да си представите, че на страничната линия работят двама корпоративни ръководители. Единият беше елегантният Роберто Манчини, треньор на Италия, който често беше показван гневно да ръкомаха към екипа си. Съперникът му - треньорът на Англия Гарет Саутгейт, също беше облечен в костюм, но се държеше далеч по-спокойно и често спираше да се консултира с колегите си.

Различен подход

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал