Ковид кризата налага преосмисляне на офис инфраструктурата

С непредвидените си предизвикателства пандемията даде своя принос за преосмислянето на очакваното бъдеще на редица сектори, като в същото време оформи и "новия офис" - самият начин, по който ще се работи занапред. Със сигурност познатите работни пространства няма да изчезнат, не на последно място поради нуждата от общуване и срещи на живо, но те вече няма да са задължително в офис, да изглеждат по същия начин или дори - да са в същото населено място, където е компанията. Комбинацията от отдалечена работа и работа на място вече се превръща в норма в "новата нормалност". Много хора не искат да пътуват и още в началото на пандемията се прибраха в родните си места или се преместиха да живеят извън градовете, като в същото време успяват да запазят своята продуктивност и заетост. Същевременно има и такива, които предпочитат да се върнат в офиса, и поради това все повече организации започват да приемат хибриден модел на работа. Тази тенденция се констатира и в последното проучване на консултантската компания Colliers International (Flexible Workspace Report 2020) относно впечатленията на служителите от дистанционната работа, проведено сред 5000 души в цял свят, представляващи 18 различни индустрии. Основен извод там е и че общо 71% от служителите биха се върнали към навика да работят заедно с други хора след реорганизация на пространството, в което го правят. Това налага преосмисляне на самата офис инфраструктура - като разположение и функционалност, така че едновременно да се следват предписанията за безопасност, но и да се стимулират иновациите, креативността и екипното сътрудничество. Не случайно все повече се налага моделът на т.нар. co-working spaces - споделените работни пространства. Сами по себе си "хибридни", те най-добре отговарят на новия контекст за работна дейност. При тях отвореният план на големи помещения позволява както да се обособяват индивидуални зони, така и да се провеждат срещи. Инвестицията е базисна (стабилна интернет връзка, санитарни възли и споделена кухня) и не изисква унификация като стил или подредба; на фокус е адаптивността и възможността едновременно да си част от общност, позволяваща споделянето на идеи, създаването на контакти и намирането на съмишленици.

Масовото навлизане на споделените пространства за работа се стимулира и от друга бързо развиваща се индустрия - аутсорсингът. В следващите години компаниите ще се фокусират върху намаляването на уязвимостта им от икономически колебания, основно чрез инвестиции в аутсорсинг на бизнес и ИТ процеси. Според последните прогнози на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии т.нар. "индустрия на знанието" ще формира 8,9% от брутния вътрешен продукт на България за 2022 г. В изнесените услуги към момента са заети над 80 000 души, като броят им непрекъснато нараства, а очакванията на Асоциацията са тази година оборотът на всички около 600 фирми в бранша да се удвои и да достигне 4 млрд. евро.

Заедно с това, ако доскоро над 95% от аутсорсинг сектора беше концентриран в столицата ( според Данни от последната годишна конференция на АИБЕСТ - "Експанзия в сектора Индустрия на знанието" на регионално ниво"), то днес вече има 6-7 добре развиващи се регионални центъра, които активно привличат инвеститори от страната и чужбина и отварят нови работни места в тази сфера. При наличие на подкрепа от страна на местната власт, подходящи локации за дейността, инфраструктура и кадри аутсорсингът има потенциал да се превърне в двигател за локално икономическо развитие. Ето защо градовете, готови да посрещнат новите изисквания на бизнеса и работодателите, ще са тези, които ще просперират, категорични са експертите.

Благоевград е едно от местата с подобни амбиции, като още в края на миналата година бяха обсъждани планове за изграждането на дигитален хъб, предоставящ безплатно услуги в сферата на информационните технологии с организиране на обучения, сертифициране, развитие на софтуер и управление на дигитални проекти. Така градът може да стане съвременен аутсорсинг център, възползвайки се и от ресурсите, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост, от инвеститорския интерес и от възможността да се използват местни кадри, както и възпитаници на Американския и Югозападния университети. Предимство е и че там има подходяща инфраструктура и локации за развиване на изнесени услуги, чрез които и регионът, и бизнесът да реализират добавена стойност. В други градове като Стара Загора, Русе и Търново, следващи примера на София, Пловдив и Бургас този модел вече доказва своите предимства, като експертите очакват и други регионални центрове в най-скоро време да се възползват от потенциала на споделените работни пространства и навлизането на аутсорсинг индустрията. Благоевград има капацитета да превърне в следващия подобен хъб, като предвидливите инвеститори там - използващи аутсорсинг услуги или създаващи условията за развитието им като локации и инфраструктура - ще са в авангарда на този модерен тренд за целия регион.