Питър Диас: Не отнемайте свободата на хората, ако цената е психичното им здраве

Питър Диас

Питър Диас: Не отнемайте свободата на хората, ако цената е психичното им здраве

Специалистът по психично здраве от Workplace Mental Health Institute разказва как да си върнем основните човешки взаимоотношения и защо това е важно за компаниите

12438 прочитания

Питър Диас

© Питър Диас


Визитка

Питър Диас е гл. изп. директор на международния Институт за психично здраве на работното място (Workplace Mental Health Institute), базиран в Австралия. Заедно с екипа му показват на организациите как да подобрят продуктивността и представянето на служителите, както и как да повишат приходите си чрез инвестиции в психичното здраве на работещите.

Диас е автор на книгите "Психично богатство: Ръководство за психичното здраве на работното място" и "Възстановете силите си".

Професионалният му опит включва позиции като гостуващ преподавател в университета "Уолонгонг", преподавател в Австралийския католически университет, председател на Асоциацията на социалните работници в Нов Южен Уелс и експерт по психологически наранявания към неправителствената организация "Общност по психично здраве".
Питър Диас ще бъде гост-лектор на предстоящото събитие Mental Health in the Workplace на "Капитал" и "Кариери", което ще се проведе онлайн на 30 септември в 16:00 ч.



Можете да се регистрирате от тук.

Представяли ли сте си, че книгата "Психично богатство: Ръководство за психичното здраве на работното място", която публикувахте преди две години, ще бъде толкова актуална сега?

Отдавна започнахме да ставаме неустойчиви като общество и по много начини станахме нарцистични. Започнахме да съществуваме само за Аза и искахме другите да се справят със собствените ни емоции. Забелязах, че мениджмънтът не знаеше какво да прави с това ново движение, не знаеше как точно да управлява хората, как да предотвратява проблеми с психичното здраве. Те понякога бяха или твърде строги със служителите, или твърде деликатни и грижовни. И двата начина носят дългосрочен негативен ефект върху психичното здраве, затова написах книгата, за да им дам напътствия, но не очаквах, че пандемията ще се появи и ще засили толкова много нуждата от подобни знания.

Има ли по-голям интерес към книгата сега? Търсят ли ви повече лидери за съвети как да се справят с проблемите с психичното здраве на работното място в сравнение с преди две години?

Да. Има интерес към темата. Хората искат да знаят как да се грижат за психичното здраве, искат да знаят как да си взаимодействат с други хора, как да направят онлайн комуникацията приятна. Хубаво е, че има много хора, които искат да помагат на другите, аз ги наричам "мили души". Тяхното психично здраве е в добро състояние, но те разбират, че трябва да помагат на тези в обкръжението им. Тоест въпросът не е аз да се грижа за психичното си здраве, но и за това на другите.

Aко си мениджър, имаш определена отговорност към хората в организацията си и, ако искаш да направиш нещо така, че да увеличиш продуктивността, не трябва да ги оставяш сами. Спомням си, че когато започнах да менажирам, имах брилянтни идеи и бързах да ги осъществя, но никой не ме следваше. Затова трябваше да спирам и да се връщам, за да включа и екипите в тях. Мисля, че има малко мениджъри, които мислят как да включат хората си в плановете им. Аз не искам да съм самотният рейнджър на първа линия с всички останали зад мен, понеже аз съм ги оставил там. Когато видя хора, които искат да се грижат за другите, ми вдъхват надежда за бъдещето.

Наблюденията ви за интереса към темата само за САЩ ли са или международни?

Не. Всъщност наблюдаваме, че в САЩ темата набира популярност*, но откакто започна пандемията и мениджърите във Великобритания започнаха да търсят информация как да се грижат за хората, как да ги правят щастливи, как да са сигурни, че когато хората работят от вкъщи, няма да се чувстват изолирани.

Какво мислите за желанието на гл. изп. директор на Apple Тим Кук да върне служителите обратно в офиса? Те направиха подписка срещу изискването му, която стана световно известна. Какъв съвет бихте дали на работодателите, които се сблъскват с подобна съпротива?

Това е труден въпрос. Дадеш ли веднъж свобода на човека, е много трудно да му я отнемеш. Ако това го прави психически болен, не е нужно да го правиш. В обществата в момента има високи нива на страх. Страхуваме се един от друг. Сега не сме хора, ами биологични опасности, както обичам да казвам. Отвсякъде ни казват как трябва да бъдем предпазливи, да спазваме дистанция... нещата, които ни носят психологична наслада - като допира, прегръдките и излизането по заведения с приятели - са нещата, които ни правят хора, и когато ни ги взеха, го направиха с всяване на страх. Медиите свършиха чудесна работа по въпроса. Сега от хората се иска да се върнат на работа, но те не се чувстват в безопасност, приемат колегите си за преносители на вируса. Има организации, които помолиха хората си да работят няколко дни в офиса и няколко вкъщи и се ангажираха с това пространствата да бъдат достатъчно безопасни, за да елиминират страха. Това е важно, защото ако не се изправяме пред нещата, от които се страхуваме, никога няма да преодолеем страховете си.

Ако хората смятат, че е по-добре да не ходят в офиса, защото се притесняват за психичното си здраве, бъркат. Един от начините за справяне с фобиите се нарича експозиционна терапия. При нея човекът се излага бавно пред страховете си в сигурна среда, за да успее да ги преодолее.

Запомнете - психичното здраве не съществува в пространства, които се отбягват, то е в живия живот. Когато живеем, когато сме устойчиви и се изправяме пред живота, тогава имаме добро психично здраве, а не когато се страхуваме от смъртта или от другите хора.

Да, за жалост виждаме много хора, които имат истински страх от вируса. Виждаме и че има тенденция хората да се делят на ваксинирани и неваксинирани. Наскоро CNN уволни трима служители заради влизане в офиса неваксинирани и това стана публично достояние. Как мислите би се отразило подобно действие върху психичното здраве на служителите, които не са сигурни, че искат да се ваксинират?

Това е много трудна тема, защото хората и от двете страни се страхуват. Хората взимат решенията в живота си сами, живеят собствения си живот. Психичното здраве е аналогично на фразата "Моето тяло, моят избор". Идеята, че като човешки същества сме отговорни за живота си, ни носи добро психично здраве. Така че, ако изправиш страховете си пред някого, а той те принуди да ги посрещнеш, понеже той се страхува, това ще влоши психичното здраве на човека, който е принуждаван. Това е много опасно.

Това вероятно вреди и на организационната култура?

Безспорно. Посланието, което пращаш до служителите, е "Прави каквото ти кажа или ще бъдеш изхвърлен". Бих посъветвал работодателите да забавят малко. Има други начини за справяне с проблема. Например да се въведат дни, в които на работа в офиса да ходят само ваксинираните служители, и дни за неваксинираните. Нека не забравяме, че ваксинираните се страхуват от неваксинираните и неваксинираните също се страхуват от ваксинираните. Има научни доказателства, че ваксинираните могат да бъдат риск за неваксинираните.

Проблемът е, че страхът не позволява на хората да мислят. Можем ли да настаним хората в организацията по някакъв начин, а не да ги "изхвърляме"? Като работодател уволняваш служители, защото уважават решенията си? Вероятно не си много мъдър. Може и сега да изглежда модерно да махаш служители поради тази причина, но какво ще стане след две години? Може тогава да имаш нуждата от същите хора, които си захвърлил.

Нека изхвърлим параноята от стаята и да помислим какво можем да направим и как да сме сигурни, че хората се чувстват в безопасност. Хората бяха отделени за толкова дълго време, че вероятно са забравили, че са приятели, а не врагове. Обичаме се, но бяхме разделени за твърде дълго, затова трябва да се търсят начини как да се съберем отново.

Има служители, които никога не са виждали колегите си на живо...

Не само това. Дори и да ги видят на живо, те ги виждат с маска на лицето. Психологически имаме нужда да виждаме всички лицеви изражения на хората, нашите лица служат на другите хора, не на нас. Лицата ни са подарък за другите! И още - хората дори вече не си говорят толкова, колкото преди, говорят си за основни неща. Наскоро бях в Испания, която е известна с пълните си улици и бърборещите помежду си испанци. Тези разговори не се чуват от 18 месеца. Това е много тъжно, защото комуникацията държи обществата живи. Трябва да бъдем грижовни, толерантни и емпатични, за да си върнем основните човешки взаимоотношения.

Психологически имаме нужда да виждаме всички лицеви изражения на хората, нашите лица служат на другите хора, не на нас.

Какви действия предприемат мениджърите сега, за да предпазят служителите си от "прегаряне" или за да ги поддържат щастливи и продуктивни на работното им място? Има ли нови техники или програми, за които не сме чували досега?

Мисля, че новото е, че след навлизането на пандемията се появи признанието, че темата е важна. Психичното здраве е по-интригуваща тема, отколкото си мислехме.

Преди години компаниите казваха: "Трябва да направим wellness програми", и започнаха да предлагат на служителите си карти за фитнес и подобни неща. След това решиха, че трябва да образоват служителите си по темата за депресията. Търсеха служители вътре в организацията, които да провеждат такива обучения, вероятно за да пестят от разходи. През годините обаче си казаха: "Опитахме се да го направим, но не работи. Имаме нужда от професионалисти в организацията." Тогава започнаха да търсят нас. Проблемът е многопластов. Може да си болен от нещо и след това да се възстановиш, но това не те прави експерт. Когато хората са в болница за лечение и след това излязат, никой не си казва: "Сега ще стана доктор." С психичното здраве е същото, може да имате депресия, тревожност, да изпитвате стрес и да го разбирате на емоционално ниво, но не знаете какви са техниките и нужният език за успешно възстановяване.

Каква е цената на стреса, свързан с работата, депресията или тревожността за една организация?

Огромна! Може да се изрази в средно до 50% намалена продуктивност заради липсата на грижа за психичното здраве на служителите. Проучванията показват, че в момента, в който хората започнат да се възстановяват и да вземат живота си в ръце, изпълнявайки целите си, продуктивността се покачва. Дори хората, които са се възстановили от проблеми с психичното здраве, имат тенденцията да бъдат по-успешни от тези, които никога не са имали проблеми с психичното здраве. Това е много добра причина да се следи благосъстоянието на хората, тяхната ангажираност, тяхното щастие, макар че не харесвам думата "щастие" - то е страничен ефект. Така че възвращаемостта от инвестицията в психичното здраве е голяма.

Тревожните хора например може и да ходят на работа, но реално не работят. Може да прекарват дълго време в социалните мрежи, да размишляват върху лични проблеми или да се притесняват дали шефът ги харесва или не.

Липсата на грижа за психичното здраве може да се изрази в средно до 50% намалена продуктивност.

Как бизнесът може да разпознае служител, който има проблеми с психичното здраве, ако той не сподели сам?

Да, това е голям проблем. Над 50% от хората, до които сме се допитвали, казват, че не биха споделили, ако имат такива проблеми, на работното място. Това са много хора! Представете си, че сте мениджър, който се опитва да развива организацията, но не знае, че хората му имат проблеми. Важно е мениджърите да търсят проблемите на хората, защото в противен случай "шофират слепи". Когато възлагат задачи, трябва да са сигурни, че хората могат да се справят с тях, не само с уменията си, но и емоционално.

Казвате, че щастието няма да има значение на работното място. Защо?

Щастието е биопродукт. Ако отивате на работа с идеята, че искате да сте щастливи, докато работите, няма да стане. Но ако отивате на работа с идеята да добивате нови знания и умения и да постигате целите си, ще постигате вътрешен мир, който може да се нарече щастие. Освен това все повече работни места се заместват от роботи, за какво щастие можем да говорим там?

Какво бихте посъветвали българските лидери, за да създадат екипи, които работят с желание и имат амбицията да изпълняват целите си?

Да прочетат Mental Wealth, ако разбират английски. Ако успеят да приложат написаното в книгата, ще бъдат доста напред в играта. Преди всичко обаче трябва да бъдат състрадателни, но не като майка или баща. Важно е да разбират, че хората са могъщи, а не слаби. Вярвайте в силата на хората, не в слабостта им! Те може да се опитват да ви убедят, че са слаби или че са жертви. Не се подлъгвайте, защото не са. Познавайте хората и си говорете редовно с тях. Не ги търсете само когато има проблем, защото изпращате послание, че единственият начин, по който могат да получат внимание в компанията, е когато имате проблем.

Говорите за Човека 3.0. Какво имате предвид?

Преди 2000 г. се говореше за Човека 2.0, който се тревожеше за края на света, какво може да падне от небето или как ще се променят компютрите. Тогава хората имаха различни притеснения и Човекът 2.0 се определяше от емоционалната интелигентност и се чудеше как би могъл да се справи с идващите проблеми. Човекът 3.0 обаче е човек, който също има сърце (емоционална интелигентност), но има и мозък. Той се подготвя за предстоящите проблеми, не чака, а действа. Той е човек, който си казва: "Какво мога да направя, за да се справя със задаващите се проблеми?" Идват роботите, идват все по-малко работни позиции, делта вариантът идва, вероятно ще дойде и омега вариант. Виждайки тези неща да идват, той вече е готов с решения как да се справи с тях.

Човекът 3.0 не е жертва, той е деец. Той е ценен, защото помага на себе си и околните да посрещат проблемите.

Как изглежда устойчивата организация?

Сравнявам я с екип командоси. Хората в нея са силни, не си казват: "Там има препятствие, сега ще се депресирам и разтревожа." Командосите имат мисия и отиват, за да я изпълнят. Устойчивите екипи знаят, че има проблеми и изпитания, но те не ги спират. Те същото така разчитат на самите себе си, не търсят решения само при мениджърите си, взимат правилните решения, когато трябва. Още повече че служителите в устойчива организация помагат на мениджърите си, ако имат проблем. Не живеем във фантазия, живеем в реалността.

Това е устойчив екип - работи спрямо реалността, не е жертва, действа и решава проблеми.

Интервюто взе Светлана Митрова

*Текстът беше редактиран на 1 септември в 22:30 ч., поради грешка в превода на третия въпрос в интервюто.

Визитка

Питър Диас е гл. изп. директор на международния Институт за психично здраве на работното място (Workplace Mental Health Institute), базиран в Австралия. Заедно с екипа му показват на организациите как да подобрят продуктивността и представянето на служителите, както и как да повишат приходите си чрез инвестиции в психичното здраве на работещите.

Диас е автор на книгите "Психично богатство: Ръководство за психичното здраве на работното място" и "Възстановете силите си".

Професионалният му опит включва позиции като гостуващ преподавател в университета "Уолонгонг", преподавател в Австралийския католически университет, председател на Асоциацията на социалните работници в Нов Южен Уелс и експерт по психологически наранявания към неправителствената организация "Общност по психично здраве".
Питър Диас ще бъде гост-лектор на предстоящото събитие Mental Health in the Workplace на "Капитал" и "Кариери", което ще се проведе онлайн на 30 септември в 16:00 ч.



Можете да се регистрирате от тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    lql16240326411061108 avatar :-|
    Соня Симеонова

    Ако цената НЕ Е психичното здраве на хората, свободата им може ли да бъде ОТНЕМАНА? Кой и защо разполага с чуждата свобода?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал