Езикът на тялото на работното място след пандемията

Много от изследванията в областта на невербалната комуникация вече са излишни

Комуникацията е важна част от лидерството. А езикът на тялото е съществена част от комуникацията. Върху тези тънки стълбове се крепи минииндустрия за изследвания и съвети как мениджърите да могат да влияят, насърчават и издигат, без да казват и дума. Пандемията направи голяма част от тази индустрия излишна.

Много проучвания разглеждат невербалното поведение, което маркира "възникващите лидери" - хора, които нямат определена роля в йерархията, но по естествен начин заемат позиция на авторитет в групите. Те са пълни с тикове. Те кимат, докосват другите, но не и себе си, жестикулират, сбръчкват вежди, държат се изправени; израженията на лицата им са по-оживени.

Други изследвания показват, че кандидатите трябва да изнасят речи, разкрачени. Вторият най-популярен TED Talk твърди, че две минути персонално стоене във "властова поза" с ръце на кръста може да вдъхне увереност на кандидатите за работа и да подобри отношението на другите към тях.

Втренченият поглед пък може да насърчи усещането за психологическа сигурност, както и да вдъхне авторитет: в скорошна статия трима изследователи от Harvard Business School откриха, че повече зрителен контакт с шефа води до по-голямо участие в груповите занимания. Лидерите, които възприемат отворените позиции на тялото, с нескръстени ръце и крака, също са по-склонни да насърчават активността на служителите.

Има три проблема с изследванията за невербалната комуникация. Единият е, че голяма част от нея е ослепително очевидна. Да кимаш на някого, вместо да поклащаш глава в знак на недоверие, когато говори - наистина става дума за ясен сигнал. Но такъв е и ако удариш човек в лицето, а никой не смята, че подобен акт изисква научна статия.

Вторият проблем е, че хората търсят различни неща от шефовете си. Мръщенето може и да се разглежда като белег за нововъзникващи лидери, но не и за подкрепящи такива; обратното е вярно за усмивката. (Ефектът от усмивката със спуснати вежди направо си има нужда от изследване.) Скорошно проучване откри, че анкетираните мъже приемат за по-ефективни шефовете си, които използват в имейл емоджита - форма на не-точно-вербална комуникация. Но в същото време жените ги възприемат за по-малко ефективни.

Третият проблем е по-нов. Почти всички изследвания за езика на тялото са от времената на личните взаимодействия. Дори и след успокояването на пандемията и когато офисите в западния свят се напълнят наново, повечето сгради няма да се върнат към пълен капацитет. Служителите ще продължат да работят дистанционно поне през част от седмицата. Zoom ще остане интегрална част от офис работата. А ако има едно нещо, за което онлайн разговорите не са пригодени, това е езикът на тялото.

А това се дължи на факта, че телата са скрити по време на онлайн разговора: трудно е да ги чуеш (видиш), какъвто и разговор да водят (показват). Човек ще разпознае партньорите, домашните любимци и мебелировката на новите си колеги, преди да разбере колко високи са самите те. И макар лицата да изпълват екрана, някакъв значим зрителен контакт е невъзможен.

След като преминат основния праг на внимание (например не гледай към мобилния си телефон), повечето хора имат един и същ стъклен поглед. Ако на екрана има няколко лица, няма как да знаят, че гледаш точно към тях. (А и направо си признай - лицето, което следиш с най-голям интерес, е твоето.) Ако камерата ти е на погрешното място, може и да си мислиш, че гледаш смислено към екипа си, но всъщност те да виждат само ноздрите ти. Оживените изражения са трудно различими, особено когато хората в хибридни срещи от офиса са мънички фигури на метри от камерата.

Няма добър начин тези проблеми да бъдат компенсирани. Една възможна тактика е да заложите здраво на изразителност, като кимате яростно и жестикулирате безумно - малко прозорче енергия в клетка някъде в долния ляв ъгъл на екрана. Друга е да направите Zoom loom - да застанете толкова близо до камерата, че всички да сънуват кошмари заради вас.

По-простият вариант е да не мислите много за езика на тялото. В няколко конкретни момента като интервюта за работа и изказвания първите впечатления са от значение и самосъзнателното позиране в малки порции се отплаща. Но позата не е лидерство. Ако искате да дадете почивка на хората от взиране в екрана, изключването на камерата е добър начин. Ако искате да поклатите веждите си нагоре или надолу, направете го. А ако се налага да ви казват, че гледането ги кара да се чувстват ценени, имате далеч по-големи проблеми.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved