Зелената амбиция на "Холсим"

Росен Папазов, изпълнителен директор на "Холсим България", пред "Капитал"

"Няма магическа формула за намаляване на въглеродните емисии, трябва да се търси всичко, което може да се извлече", казва изпълнителният директор на "Холсим България" Росен Папазов
"Няма магическа формула за намаляване на въглеродните емисии, трябва да се търси всичко, което може да се извлече", казва изпълнителният директор на "Холсим България" Росен Папазов
"Няма магическа формула за намаляване на въглеродните емисии, трябва да се търси всичко, което може да се извлече", казва изпълнителният директор на "Холсим България" Росен Папазов    ©  Цветелина Белутова
"Няма магическа формула за намаляване на въглеродните емисии, трябва да се търси всичко, което може да се извлече", казва изпълнителният директор на "Холсим България" Росен Папазов    ©  Цветелина Белутова

Визитка

Росен Папазов е изпълнителен директор и член на управителния съвет на "Холсим България" от септември 2020 г. Има магистърска степен по финанси от УНСС - София, и магистърска степен по бизнес администрация (MBA) от Международния институт за развитие на мениджмънта IMD в Лозана, Швейцария. Кариерата му в компанията започва през 2000 г. като мениджър "Бизнес развитие" и асистент на изпълнителния директор на "Холсим България". От 2004 до 2007 г. оглавява бизнеса на фирмата с инертни материали и бетон. В периода 2007 - 2020 г. заема висши управленски постове в различни компании на групата Holcim в Европа (Белгия, Румъния, Азербайджан) и Африка (Република Южна Африка). Преди да се присъедини към "Холсим", е работил за Arthur Andersen и Световната банка в Източна Европа.

Компанията

"Холсим България" е част от групата Holcim, която е собственик на циментовия завод в село Бели извор, област Враца. Освен него бизнесът на групата в България включва предприятията за инертни материали "Холсим кариерни материали София", "Холсим кариерни материали Рудината" и "Холсим кариерни материали Пловдив", наскоро придобитото "Транспорт строй", бетонови центрове в София и Пловдив и "Джиосайкъл България", занимаващо се с осигуряване на отпадъчни суровини, използвани като алтернативно гориво в производството на цимент. Общите приходи на "Холсим България" за 2021 г. са в размер на 94.3 млн. лв., което е ръст с 1.4% спрямо 2020 г. Общо в компаниите на Holcim в страната работят около 400 души. Групата работи в над 70 държави по целия свят. За 2021 г. отчита оборот 26.8 млрд. швейцарски франка (около 25.6 млрд. евро) и нетна печалба 2.3 млрд. швейцарски франка.

Как се справяте с производството при растящите енергийни разходи и има ли риск за вас от спирането на доставките на природен газ?

- Енергията е изключително важен компонент в нашата индустрия, която в нормални условия представлява над 50% от себестойността на крайния продукт. Като казвам енергия, имам предвид всичко - газ, ток, дизел и други горива, като например въглища, петролен кокс и т.н. В нашия конкретен случай е важно да се спомене първо, че в България групата Holcim е достигнала до изключително висока степен на заместване на традиционните горива с алтернативни. В момента работим над 85% с алтернативно гориво, което в огромната си част е RDF и малка част използвани автомобилни гуми. Това ни дава възможност да сме доста по-малко зависими от големи флуктуации в цените на традиционните енергоизточници. Това, което добавяме в малка степен, е петролен кокс и в съвсем малка степен газ, като газа го използваме изключително в случаи, когато рестартираме пещта след спиране за ремонт например. Целта е да минимализираме колкото се може повече традиционното гориво. В настоящата ситуация големият проблем с газа за нас е свързан с това доколко има риск да няма газ в момент, в който ние трябва да рестартираме пещта. В този ред на мисли в момента вървим в посока да намерим заместители на газа, за да елиминираме изцяло зависимостта от традиционното гориво. В средносрочен план, разбирайте 3 до 5 години, голямата ми амбиция е да стигнем до 100% заместване на традиционното гориво с алтернативно, което не е лек път, но не е и невъзможен.

А като цяло отразяват ли ви се войната в Украйна и санкциите срещу Русия, имате ли бизнес с тези държави или износ през Черно море?

- Темата има два аспекта. Първият е чисто човешкият. Украйна е една огромна хуманитарна катастрофа. Първо, ще отнеме доста време, докато войната там приключи, и второ, ще отнеме ужасно много време, за да се излекуват раните от тази война. От гледна точка на бизнеса, ние бизнес в Украйна нямаме като група Holcim, но това, което се получава като ефект, освен несигурността, която витае във въздуха и която никога не е добра за бизнес средата, са затрудненията, свързани с цените на енергоизточниците и суровините, които са силно повлияни от войната, и със санкциите, които имат тежък ефект върху веригите на доставки. Тъй като Holcim спазва много стриктно наложените санкции, мерките, които предприехме, ни правят изключително внимателни при избор на доставчик дори за неща, които нямат пряка връзка със санкциите. Например при избора на доставчик на някакво оборудване за нас е важно каква е стоманата, от която е направено това оборудване. Доста се усложнява процесът на избор на доставчик и съответно цялата верига на доставки работи при различни цени, защото с цел избягване на санкциите се налага да изберем по-скъпото решение, което отнема и повече време, ако то е по-сигурното. Всичко това не помага на бизнеса. Освен въпроса с газа следващият важен въпрос, който в момента започва да се появява на повърхността, е свързан с петрола, защото в България голяма част от горивата се произвеждат с руски суровини.

Иначе не ползваме Черно море за експорт. В циментовата индустрия се приема, че ако заводът няма достъп до вода - море или голяма река, икономически целесъобразният радиус на сухоземна доставка, било то с жп или автотранспорт, е около 200 до 300 км. В нашия случай имаме минимални обеми износ за Македония и Румъния, но те са пренебрежимо малки спрямо обема на вътрешния пазар, който е основният.

Как се развива строителният пазар в момента през погледа на "Холсим", кои сектори движат търсенето?

- В момента строителният пазар в България се крепи почти изцяло на жилищно строителство плюс до известна степен на търговски и индустриални площи. Инфраструктурата практически липсва. И причината за това е не толкова ковид, колкото фактът, че от началото на 2022 г. инфраструктурните проекти по една или друга причина не вървят, а тези, които вървят, вървят с много бавни темпове. При жилищното строителство големият мотор, който стимулира търсенето, е желанието на хората да избегнат инфлацията, инвестирайки парите си в апартаменти. Виждали сме нещо подобно преди 10-15 години, макар че тогава голяма част от финансирането на жилищното строителство беше с кредити, докато сега е повече със спестявания. Но все пак остава въпросът доколко устойчив е ръстът на жилищното строителство. От друга страна, инфраструктурата е изключително важна, особено в контекста на ковид и друг тип кризи. Тя винаги е основен инструмент за всяка държава да помогне на индустрията или на бизнеса като цяло да излезе от кризата или да я избегне. От тази гледна точка по-интензивното изпълнение на проектите, които вече са в процес на планиране и частично изпълнение, е много важно и колкото по-бързо се случи, толкова по-добре ще бъде за цялата икономика и в частност за строителната индустрия.

Наскоро приключихте сделката за "Транспорт строй". Как ще подпомогне бизнеса ви, каква е стратегическата логика на сделката?

- В България до този момент имахме два бетонови възела в Пловдив и един в София. От стратегическа гледна точка беше важно да направим втора стъпка в София поради простата причина, че бетонопроизводството е бизнес, който не позволява транспортирането на крайния продукт на дълги разстояния. Тъй като първият ни възел е в "Обеля", за нас беше трудно да покрием онази част от пазара, която е примерно около Южната дъга, където всъщност има строителство. Така че от стратегическа гледна точка придобиването на "Транспорт строй" ни позволява да покрием вече целия град София, да можем да доставяме продукти във всяка точка. От друга страна, компанията, която придобиваме, от гледна точка на бизнес етика, култура и начин, по който е организиран бизнесът, е близка до "Холсим" и съответно се надяваме интеграцията да бъде доста плавна. Освен това с "Транспорт строй" вече постигаме по-сериозно пазарно присъствие, което пък ни дава възможност да предложим на клиентите навсякъде в София и Пловдив нови решения, включително и по-зелени решения за строителството.

Какво представляват тези по-зелени решения?

- Съвсем наскоро пуснахме на пазара един продукт - EcoPact, който е бетон с редуциран въглероден отпечатък. На практика отпечатък на кубик бетон е 30% по-нисък от този на конвенционалния бетон, произведен с т.нар. портландцимент. Една от амбициите на Holcim като група е всъщност да участва в цялата трансформация към зелено и устойчиво строителство, предлагайки продукти и решения, които да дадат възможност на архитекти, проектанти и строители да ги влагат в новото строителство с цел намаляване на въглеродния отпечатък или с цел сертификация LEAN, BREEAM и т.н.

Зелените продукти по принцип са по-скъпи. Имат ли интерес клиентите?

- Това всъщност е разковничето на това как можем да бъдем успешни в зеленото строителство. Краткият отговор е, че няма икономически стимул, който да направи клиентите заинтересовани от избора на зелен продукт. За момента клиентите са хора, фирми или инвеститори, които са чувствителни на темата и правят личния избор да дадат собствения си принос в тази посока. Докато в тежката индустрия има икономически механизъм, който през въглеродните квоти прави така, че компаниите да имат много силен стимул и стремеж да минимализират емисиите си по простата причина, че трябва да си ги купят. И ако не са успешни в минимализирането им, това автоматично ще се отрази върху разходната им структура и ще ги направи неконкурентни. Проблемът е, че този процес свършва до индустриалните потребители. А следващата стъпка, на крайния потребител или на строителя, на практика не е включен. Това за мен е един от огромните рискове пред успеха на цялата система с намаляване на въглеродните емисии. Защото подходът с моркова и тоягата не спира на финалното стъпало, а свършва някъде по средата.

Голяма част от емисиите в производството на цимент са резултат от самия химичен процес, а не от горивата. Чисто технологично как може да се намалят емисиите?

- Това е така. По-голямата част от въглеродния диоксид, който се генерира при производството на цимент, идва от химичната реакция, когато варовикът се постави при висока температура. Другата част от емисиите идва през горивата. И от там първият път за намаляване на въглеродните емисии е използването на алтернативно гориво с биокомпонента, която де факто компенсира част от въглеродните емисии на традиционното гориво. Вторият път е, когато се използват суровини, които са декарбонизирани, като например отпадъци от строителство и събаряне. Това е другата област, в която все повече ще се развиваме като група. Когато има строителен отпадък, вместо той да се изхвърля, по-добрият вариант е той да се сортира, да се претроши, част от него да се вложи обратно като вторичен инертен материал в строителство, а фината част да се вложи в производството на цимент, тъй като тя вече е декарбонизирана и съответно ще спести въглеродни емисии, ако се използва като алтернативна суровина при производството на клинкер (междинен продукт - бел. ред.). Третият път е, когато се произвежда т.нар. композитен цимент, който представлява цимент на базата не само на клинкер, а на допълнителни минерални добавки, като например пепелина от тецовете. Така, от една страна, се решава проблемът с депонирането на пепелината, а от друга, се намалява клинлкеровата компонента, която всъщност отделя въглеродни емисии. Това са трите пътя, няма магическа формула, трябва да се търси всичко, което може да се извлече, за да може в крайна сметка общата сума на емитирания въглероден диоксид на тон да бъде възможно най-ниска.

В този ред на мисли Holcim беше първата групата в индустрията на строителните материали, която пое ангажимент за нулеви емисии към 2050 г. с пътна карта, която е валидирана от SBTI (Science Based Targets Initiative). Групата е поела ангажимент до 2030 г. да бъде на 475 кг въглероден диоксид на тон цимент. Българската компания през 2021 г. е на 458 кг, т.е. ние вече на практика сме под целта на групата за 2030 г. точно поради всички тези стъпки, които сме предприели. Мястото на българските операции в групата като цяло е в авангарда на този процес.

Какво точно се случва на кариерата в Белащица, където имахте концесия и където периодично жителите организират протести? Какъв е казусът?

- Този въпрос има две страни. Едната страна е чисто юридическата и тя е, че кариерата беше спряна през февруари 2020 г. със заповед на министъра на енергетиката, която заповед към днешна дата можем да кажем, че е абсолютно незаконна и това е доказано на две инстанции в съда. Така или иначе след февруари 2020 г. ние повече не сме добивали материал. В началото на 2021 г. изтече концесията, като ние сме подали документи за удължаване - процедура, която върви бавно, и причината за това са общественият интерес и дискусионните теми около "Белащица". Имаме добит материал, който е на депо на кариерата и който сме в пълното си право да извозим предвид факта, че сме платили концесионни такси за него, направили сме разходи за добива му, той ни принадлежи. В момента периодично се опитваме да извозваме материал и винаги срещаме силния отпор на инициативни комитети. От правна гледна точка "Холсим" е изпълнил абсолютно всички регулаторни изисквания и по никакъв начин не е в нарушение на какъвто и да било закон. От другата страна стои чисто човешката страна на въпроса. Селото Белащица преди 50 години е съществувало основно за да обслужва кариерата "Белащица", там са живели хора, които са работели на кариерата. Постепенно с годините селото се превръща във вилна зона, а напоследък и доста модерно място за живеене в полите на планината, съответно доста големи къщи се построяват там, издават се от порядъка на 100 нови разрешения за строителство на година и в резултат на това селото пълзи към планината, респективно към кариерата. И с всяка следваща година има къщи, които са все по-близо до кариерата. Съвсем естествено е хората да се опитват да елиминират камионите, които преминават по пътя през селото, който път впрочем е строен и със средства на "Холсим". Този път е т.нар. околовръстно шосе, което в момента се е превърнало в централно шосе поради това, че селото се е разпростряло навсякъде около него. От тази гледна точка казусът въобще не е лек, защото от правна гледна точка няма никакъв спор, но от гледна точка на хората, които живеят там, нещата изглеждат по доста по-различен начин. При всички случаи решението трябва да се търси по конструктивен начин, с диалог и в рамката на законите на държавата, в която живеем. Правим срещи, диалогът не е лек, но е по-добре да има комуникация, отколкото антагонизъм.

Били сте в различни държави, как оценявате средата за бизнес в България?

- Хубавото е, че има доста неща, които предстои да се правят в България. Споменах за инфраструктурата, но дори в областта на строителството, в областта на зеления преход има доста възможности, които поради етапа на развитие, в който се намираме, съществуват и бизнесът може да се възползва от тях. По отношение на предизвикателствата, които компрометират в някаква степен бизнес средата, политическата несигурност, промените, които се случват през 2-3 месеца, са нещо много тежко за бизнеса, защото за него е важно да работи в стабилна среда, която може да се прогнозира, на която може да се разчита. Също така това, което ни прави впечатление, е, че в България със сигурност може да се подобри готовността на публичните институции да помагат или поне да не пречат административно на бизнеса. Някои процедури се бавят с месеци, докато в други държави се случват много по-бързо, много по-конструктивно. Това създава административно бреме, което за бизнеса е проблем.

Какво е мястото на българската компания в рамките на групата, какви са стратегическите планове за бизнеса тук?

- България е малка държава, но това не ни пречи да бъдем пример в много направления за групата. Вече споменах въглеродните емисии. Другото е, че замяната на над 85% от горивата ни с алтернативни ни нарежда в топ 5 за групата в Европа. Всяка година се прави класация в групата, която включва над 170 завода в повече от 70 държави, като оценката е доста комплексна - ефективност, здраве и безопасност, екологично представяне и т.н. Ние сме на 8-о място в света и на първо в Европа. Така че това, което правим в България, независимо че съпоставено с мащаба на Европа, не е огромно, се признава от групата. Следващата ни стратегическа стъпка ще бъде в посока управление на строителни отпадъци и кръгова икономика. Вече имаме много сериозна дейност в областта на оползотворяване на отпадъците като алтернативни горива, на дневен ред е оползотворяването на строителни отпадъци под формата на вторични инертни материали и като вторични суровини за производството на цимент. Страничният ефект е, че така се решава проблемът с депонирането на строителни отпадъци навсякъде.

Q&A

За колко души отговаряте и какви са предизвикателствата да работиш с хора?


- В България сме около 400 души общо. Преди да стана изпълнителен директор на компанията в България, бях изпълнителен директор в Южна Африка, а преди това в Азербайджан, така че тази функция съм я изпълнявал и в други държави и се чувствам комфортно. Първо, обичам да работя с хора, а от друга страна, обичам да влизам в детайлите на бизнеса, интересни са ми подробностите, за да имам пълната картина.

Какво ви мотивира да работите в Holcim?

- В групата съм вече над 20 години и може би това, което ме мотивира, е, че през този период не съм правил едно и също нещо. От тези 20 години 13 съм работил в четири други държави, на различна позиция и в много различен контекст.

Кой е бил най-трудният ви момент досега в компанията?

- Във всичките тези години може би най-трудният момент беше първото ми излизане от България. Тогава за нищо на света не исках да напускам България, беше ми много тежко да се откъсна и да се хвърля в непозната среда, в държава, където дори езика не говорех, защото моята първа стъпка беше Белгия, а аз тогава не говорех и дума френски. Но впоследствие разбираш, че когато се осмелиш да направиш първата стъпка в някаква нова посока, после пак ти се прави нещо подобно.

Къде виждате българската компания след 5 години?

- Виждам я още повече в посоката на зелените решения и като успешен партньор на строителната индустрия в намирането на разковничето на това как можем да строим по-зелено и с по-нисък въглероден отпечатък.

Имате ли хобита?

- Много обичам планината. Това е едно от нещата, които страшно много ми липсваха в Южна Африка и Азербайджан. Обичам и зимата да карам ски, и лятото да ходя примерно на Витоша, чувствам се освободен, изчиствам си главата. Разбира се, обичам да бъда със семейството.

Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте мениджър?

- Сигурно щях да бъда автор на туристически гидове или рецензент на ревюта за ресторанти.

Имате ли мото или любим цитат?

- Нямам мото, не се водя от постулати. Но това, което винаги много ми е харесвало, е една реплика на героя на Том Ханкс във "Форест гъмп", който казваше, че животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какъв точно ще ти се падне. Моята интерпретация на това е, че човек никога не трябва да се изморява да пробва нови неща, да търси нови неща, да научава нови неща.

Интервюто взе Иглика Филипова