Евгени Борисов и Иван Георгиев, Pontica: До края на 2023 г. ще сме над 1300 души с близо 40 млн. оборот

Съоснователите на бързо развиващата се аутсорсинг компания за плановете си за разрастване и отварянето на още офиси в Централна и Източна Европа

Иван Георгиев (вляво) и Евгени Борисов    ©  Pontica Solutions

Визитка

Иван Георгиев и Евгени Борисов създават компанията за изнесени услуги Pontica Solutions заедно с Пиер Вале през 2015 г. Познават се от години заради дългогодишния си опит в сектора: и двамата са работили в TELUS International Europe, а преди това и в Skrill. Георгиев е завършил Université Paul Valéry, специалност "Психология на комуникацията", а преди това и СУ "Св. Климент Охридски". Борисов е завършил Техническия университет в София.

Компанията

Pontica Solutions е една от най-бързо развиващите се компании в аутсорсинг сектора, като само за по-малко от седем години българското дружество "Понтика солюшънс" успя да достигне приходи 20 млн. лв. и 800 души екип. Има офиси в София, Варна, Бургас и Краков в Полша. Има клиенти от сектори като гейминг, е-търговия, услуги и др.

Как започна всичко?

Иван Георгиев (И.Г.): Аз и Евгени сме от 13 години в аутсорсинг бизнеса, познаваме се от над 15 години. Опитвали сме различни проекти, единият беше прекалено голям в нашите глави и не го започнахме, другият пък изискваше голямо финансиране, което тогава не успяхме да наберем като инвестиция, и третият проект стана Pontica Solutions. Тогава работихме в една голяма аутсорсинг компания, имахме ноу-хау. С него не сме от много креативните типажи, но като видим нещо как работи, знаем как да стане по-добре, да прави повече пари, да е по-оптимално, да е по-интересно за хората. И така през юни 2015 г. стартирахме Pontica Solutions. Тръгнахме буквално с няколко компютъра.

А как успяхте да привлечете първите си клиенти и хора, благодарение на опита си в индустрията ли?

Евгени Борисов (Е.Б.): Да, благодарение на опита и на търпението, което вече имахме. Имахме корпоративен опит и знаехме, че нещата не се случват веднага. Повечето млади предприемачи очакват до една година да станат милионери, но ние знаехме стъпките, които трябва да преминем, и работихме търпеливо. Да, имали сме много моменти, когато сме били на ръба на банкрута, но се справихме в началото.

Считате ли се още за стартъп?

Е.Б.: Не, всяка компания, създадена от предприемачи, следва характерите на основателите, тя се изгражда спрямо в какво са добри и по-слаби. От тази гледна точка Pontica Solutions отдавна не е стартъп - имаме над 20 млн. приходи, над 800 служители, стабилен и диверсифициран бизнес сме. Ние сме привърженици на плоска структура, даваме много автономност на нашите колеги и по тази причина има свободен дух в компанията и се чувства като стартъп. Но категорично не е стартъп.

Как се управлява толкова бурен растеж?

И.Г.: Трудно се управлява, с грешки и учене от грешки. Последните няколко години растяхме с над 100% на година, последните две години отворихме офис във Варна (над 350 души), след това в Полша (близо 100 души), сега отваряме в Бургас (където очакваме до края на годината да са над 100 души) и паралелно работим върху няколко продукта, които са интелектуална собственост на компанията и следват тенденциите на бизнеса ни. Така че това се управлява трудно, амбициозни сме и имаме много идеи, които искаме да реализираме, за което ни трябват хора. Съответно нашият основен фокус, както и грешките и успехите са свързани с развитието на хора.

А как се развива бизнесът на компанията и с кои сектори работите?

И.Г.: Прогнозата ни за 2022 г. е за около 60% растеж и близо 30 млн. лв. приходи. Да, растежът леко ще намалее, но при тези обеми няма как да поддържаме такива темпове. Развиваме два продукта. Това, което най-много ми харесва, е, че през годините успяхме да се развиваме в най-модерните индустрии като конзолните игри, финтех, здравеопазване и др.

Сред клиентите ни са Stuart, която е логистична компания, която поема поръчките в тъй наречения last mile delivery с велосипеди и др. Те имат голям пазарен дял във Франция и Великобритания и са под шапката на една от най-големите логистични световни компании - DPD. Друг е Bandai Namco, най-големият японски създател на игри. От този сектор е и Sharkmob, част от Tencent. Elvie, които са една от най-модерните health-tech компании, правят продукти за млади майки и са в топ 100 на Time за най-иновативни продукти.

Какви са основните тенденции, които движат вашия сектор?

Е.Б.: Наблюдаваме две основни тенденции, които се развиват изключително агресивно. Едната е work from everywhere, която води със себе си различни платформи, програми, софтуер, обединяващи много хора, които почасово могат да работят за отделни брандове. Този сегмент се развива с много бързи темпове.

Другата тенденция е свързана с конкретната експертиза. Централна и Източна Европа се наложи като една от водещите аутсорсинг дестинации. Отдавна не сме кол-център и предоставяме тази допълнителна добавена стойност във финтех, игри, ритейл, свързана с технологии.

Споменахте дистанционната работа. Това означава ли, че секторът ви вече може по-лесно да наема хора от всякакви места и компетенции?

Е.Б.: Означава, че се развива изключително бързо като тенденции и много скоро ще е възможно. Съответно има и бюрократични пречки навсякъде, но бизнеси като нашия се опитваме през лобиране да прокараме законодателни промени, които да помогнат на индустрията да може по-плавно да мине към този модел на работа.

Откриването на хора ли е най-голямото предизвикателство в бизнеса ви?

Е.Б.: Откриването на хора не толкова, колкото липсата на компетенции. Не мога да говоря за цялата индустрия, но ние като компания съсредоточаваме усилията си да развиваме средата, в която работим. Развиваме млади хора и вътрешни кадри. С Иван имаме проект, който ще стартираме в началото на следващата година, който е свързан с надграждане на познания и преквалификация. Защото отдавна университетите ни не могат да произвеждат кадри с това темпо. Не казвам, че не се адаптират към средата. И не смятам, че проблемът е демографски, защото позитивната миграция я има навсякъде, а по-скоро е проблем на компетенции.

А работите ли с университетите?

Е.Б.: Да, работим с почти всички релевантни за нас университети и гимназии в локациите, в които се намираме.

В началото сами ли финансирахте компанията или търсихте инвеститори?

И.Г.: Компания в услугите има нужда от много малко външно финансиране. В Pontica Solutions сме трима партньори: аз и Евгени сме по оперативната част, а третият е Пиер Вале, който в началото на проекта ни финансира. Услугите не са като продуктовите компании, които се нуждаят от инвестиции години наред и могат да работят на загуба. Ние трябва винаги да функционираме на плюс, т.е. бързо трябва да вземем клиенти, които да ни генерират оборот, който да ни позволява устойчиво развитие.

Колко бързо взехте такива клиенти и реализирахте оборот?

И.Г.: Има една формула, която звучи малко бащински, но е много важна и я знаехме от началото. Когато стартираш, ти трябват три години, за да почувстваш дали си станал компания или не, дори не става въпрос да правиш пари. Така че и на нас ни бяха нужни три години, за да станем компания, и то с малки обороти, много рисково, но която поне да може да се издържа сама, за да не се притесняваме дали следващия месец ще има пари за заплати, ще има ли клиенти и т.н. Така че гарантирам, че тези три години са валидни за всеки.

Имали ли сте трудно решение и бихте ли променили нещо в кариерата си досега?

И.Г.: Ще тръгна отзад напред. Не бих променил нищо, защото трудните решения при нас с Евгени се получават правилни. С него имаме методология за взимане на трудни решения - да питаме хората в компанията, да видим всеки какво мисли, да се съветваме. И така те винаги се оказват правилни. Иначе сме имали много трудни решения, обикновено винаги са свързани с пари. Примерно дали да приемем първия голям клиент. За компания като нашата това означаваше от 100 да станем 200 души. Тоест дублираме, но и получаваме отложено плащане. Изключително трудно стратегическо решение е, защото на 100 души трябва да осигуриш възнаграждения и не знаеш дали и кога ще дойдат приходите. Звучи готино да имаш възможност да пораснеш със 100%, но на размер от 2-3 млн. приходи да станат изведнъж 5-6 има огромен риск. Същото важи при взимането на решение за смяна на офис, когато трябва да предвидим растежа.

Колко от служителите ви са чужденци?

Е.Б.: В Pontica Solutions имаме хора от 30 националности. Чужденците са около 5%, като са комбинация от експати и такива, които обикновено идват по линия на учене - от Африка, арабските страни и др. И така имаме възможност да ги привличаме.

Колко се научихте да делегирате?

Е.Б.: Трудно е да се научиш да делегираш, особено когато си оперативно ангажиран директор. Имаш огромен обем от работа, който вършиш по определена методология, и е най-трудно да отделиш времето, за да можеш да развиеш хората под теб. Но мисля, че успяваме да го направим.

А учи ли се това?

Е.Б.: Неволята учи. Не се учи само от книга.

Участвате ли постоянно в подбора на хора?

И.Г.: Във всеки момент търсим над 100 души. Ние участваме от ниво среден висш мениджмънт към C level. Там участваме много активно, защото за нас това е най-важно. За мен опитът да работиш с някого четири години, колкото и да е бил неопитен, никога не бих го заменил. Да можем с поглед да се разберем е по-важно за нас, отколкото да вземем най-добрия експерт, който е на съвсем друга вълна и не познава как диша компанията.

Тогава професионалното мениджърско образование или практиката прави един мениджър добър?

И.Г.: Академичното образование е важно, защото успяваш да систематизираш познания от практиката, да ги подредиш в главата и при следваща ситуация имаш картата начертана. Практиката ти помага, но ти просто ускоряваш процеса на осъзнаване, че нещо подлежи на определена методология на решаване на проблеми. Така че от тази гледна точка академичното познание и теорията са много полезни. Но аз винаги съм бил привърженик на практиката. За мен е много по-важно практически да работиш нещо, да попаднеш в компания дори преди университет, да те научи какво е корпорация, как се взимат бизнес решения и т.н.

Как двама дългогодишни партньори успяват да работят толкова време заедно успешно?

И.Г.: Не е до приятелство, не е и до една вълна на мислене. По-скоро мисля, че е до допълващи се компетенции и характери. Примерно аз съм привърженик на стратегическия бизнес мениджмънт, т.е. обичам да предвиждам какво ще се случи, да посявам семе и нещо да стане след време. Съответно това ме прави много добър и в чисто човешките отношения - да разпозная някого дали е добър в нещо. Докато Евгени е много добър в реактивния мениджмънт - когато нещо се обърка, той е добре подреден, много по-добър математически от мен и много добре се допълваме. И когато нямаш натрапчиво его, механизмът работи много добре.

Къде искате да видите Pontica Solutions?

И.Г: Винаги се стремим към прогрес. И най-логичната следваща стъпка ще е да разширим дейността си извън България с още няколко офиса, както и в България с още няколко офиса. Насочили сме се към Централна и Източна Европа, като следващата или по-следващата година мислим да придобием компания. И другият ни голям фокус е развитието на наши платформи и затова работим много по интелектуална собственост в няколко продукта, които до две години се надяваме да са напълно завършени. Надяваме се до края на следващата година да сме над 1300 души с близо 40 млн. оборот. Иначе след още време можем да достигнем 2000 души - в следващите три-четири години.

А как виждате бъдещето на сектора ви в България? Възможно ли е да бъде достигнат балон?

Е.Б.: Не го виждаме, но това е един от възможните варианти. В социологията никога не знаеш какво точно ще се случи, защото има неизвестния фактор. Но секторът на знанието тепърва ще се развива, бизнеса винаги ще го имаме. Има няколко варианта да има хора - да квалифицираме тези, които са тук, и да стимулираме положителната миграция.

Кои играчи ще отпаднат?

Е.Б.: Латентните и ленивите. Като всяка индустрия има една концепция, че България е дестинация за лоу-кост кол-център. Това не е вярно от поне шест години, но се поддържа от големи, но лениви компании.

Q&A

Има ли такова нещо като баланс между лично и работно време?


E.Б.: Балансът между личното и работното се получава естествено, когато следните условия са налице:

- идеалите на организацията, за която работиш, се припокриват напълно с твоите собствени

- организацията, за която работиш, се грижи да създаде среда с високо ангажирани професионалисти, които споделят каузата на компанията

- тогава работата се превръща в начин на живот, а не както често се случва - животът ти да започва след работно време.

И.Г.: Никой не може да разпредели два часа тук и дава часа там. Но мисля, че съм успял да го направя като концепция в главата си да балансирам семейството и работата си. Всяка система без баланс се проваля. Опитвам се да спортувам, да се храня добре, да отделям достатъчно време на семейството си.

Смартфон или лаптоп?

Е.Б.: Бих се отказал и от двете, когато има възможност за личен контакт, а технологиите се развият до етап, в който виртуалната реалност ще симулира напълно живата среща.

И.Г.: Категорично смартфон на първо място.

Имате ли любима бизнес книга?

Е.Б.: Аз чета поне над 50 книги годишно, свързани с личностното развитие. За мен този вид литература е от изключително значение, за да си сверя часовника и да черпя от опита на други професионалисти в различни сфери, които се сблъскват с подобна проблематика. Любими автори за мен са Brian Tracy, Ken Blanchard.

И.Г.: Повече харесвам такива за бизнес стратегии. Последно четох на Насим Талеб "Черният лебед" и "Надхитрени от случайността". Там учиш житейски стратегии, които можеш да приложиш в бизнеса.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    tocaibiza avatar :-?
    tc
    • + 1

    Моята математика ли е грешна или?

    1300 души, 40 млн. оборот. Това са под 31К на служител. Дори да са евро, как излиза сметката за офиси, IT заплати и всичко по линията?

    Нередност?
Нов коментар