Проблемите на Unilever няма да изчезнат с вече бившия шеф

Гигантът за потребителски стоки се нуждае от освежаване

Разумната стратегия и способното управление на кризи не бяха достатъчни, за да компенсират грешните стъпки на сегашния главен изпълнителен директор Джоуп.
Разумната стратегия и способното управление на кризи не бяха достатъчни, за да компенсират грешните стъпки на сегашния главен изпълнителен директор Джоуп.
Разумната стратегия и способното управление на кризи не бяха достатъчни, за да компенсират грешните стъпки на сегашния главен изпълнителен директор Джоуп.    ©  Reuters
Разумната стратегия и способното управление на кризи не бяха достатъчни, за да компенсират грешните стъпки на сегашния главен изпълнителен директор Джоуп.    ©  Reuters
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Всеки новопостъпващ главен изпълнителен директор иска да види цената на акциите на работодателя му да се покачи при новината за назначаването му. Никой напускащ шеф не иска да стане свидетел на същото нещо - особено ако все още не е назован впечатляващ пазара наследник. Но такава беше съдбата, сполетяла Алън Джоуп, след като на 26 септември обяви, че ще се пенсионира през следващата година. Пазарната стойност на гиганта за потребителски стоки Unilever скочи с цели 3.5%, като завърши деня с 1.8% по-висока стойност.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Всеки новопостъпващ главен изпълнителен директор иска да види цената на акциите на работодателя му да се покачи при новината за назначаването му. Никой напускащ шеф не иска да стане свидетел на същото нещо - особено ако все още не е назован впечатляващ пазара наследник. Но такава беше съдбата, сполетяла Алън Джоуп, след като на 26 септември обяви, че ще се пенсионира през следващата година. Пазарната стойност на гиганта за потребителски стоки Unilever скочи с цели 3.5%, като завърши деня с 1.8% по-висока стойност.

И Unilever, и Джоуп представят този ход като негово решение. Фактът, че той е на работа едва от 2019 г., млад, на 59 години, и очевидно е в добро състояние, силно подсказва, че е имал помощ отвън. Същото важи и за слабото представяне на Unilever на фондовия пазар, особено в сравнение с основните му конкуренти Nestlé и Procter & Gamble. Друг е въпросът дали напускането му ще бъде достатъчно, за да съживи 130-годишния конгломерат, който произвежда от сапун до супа.

Когато Джоуп за първи път пое юздите преди по-малко от четири години, инвеститорите имаха големи надежди. Той имаше опит в Китай, важен развиващ се пазар, и управляваше отдела за лична хигиена на Unilever, смятан от мнозина за ключов за бъдещето на компанията. Той също така изглеждаше като добре дошъл прагматичен антидот на своя моралистичен предшественик Пол Полман - ранен защитник на корпоративната социална отговорност и на екологичните, социалните и управленските критерии (ESG) в бизнеса. Въпреки че в много отношения е хвален, Полман понякога, изглежда, гледаше на акционерите като на пречещи досадници.

Джоуп може да се похвали с някои успехи. По негово време Unilever най-накрая се отказа от своята сложна двойна структура с централи в Ротердам и Лондон и консолидира корпоративния си дом във Великобритания. Той финализира проточилата се продажба на бизнеса с чай. Стратегията му за приоритизиране на дейността в сферата на здравето и хигиената пред бавните хранителни операции се възприема от пазара като правилен курс. Също така Джоуп управляваше фирмата през ранната пандемична паника, макар и най-вече от дома си в Единбург.

Разумната стратегия и способното управление на кризи не бяха достатъчни, за да компенсират грешните стъпки на Джоуп. Той се придържаше към целта на Полман за 20% оперативни маржове, дори ако това означаваше да се жертва растежът на приходите. След това доверието на инвеститорите беше подкопано, тъй като очакванията за продажби и печалби спаднаха. Празните приказки за устойчивост се завърнаха, което накара един от големите акционери - Тери Смит, мениджър на фонд, да измърмори, че компания, "която смята, че трябва да дефинира целта на майонезата на Hellmann, явно е загубила връзка с реалността". Капката, която преля чашата, беше офертата на Джоуп през януари да придобие отдела за потребителско здраве на GlaxoSmithKline, производител на лекарства, за 50 млрд. паунда. Инвеститорите видяха сделката като безразсъден хазарт и в крайна сметка тя се провали, но не и преди да се превърне в "гръмоотвод за (тяхното) разочарование", както се изразява Мартин Дебу от инвестиционната банка Jefferies.

Наследникът на Джоуп няма да има лесна задача. Той или тя може да поеме управлението след настъпването на рецесията, но преди инфлацията да спадне. Бъдещият главен изпълнителен директор също ще се сблъска с подновени призиви от страна на инвеститорите за разделяне на компанията на бизнеси с храни и продукти за дома и личната хигиена и ще трябва да се бори с Нелсън Пелц - управител на хедж фондове, който се присъедини към борда на Unilever преди два месеца. И противоречивият натиск за твърдо придържане към ESG, от една страна, както изискват много потребители и политици, и за увеличаване на продажбите и маржовете, от друга, за да се успокоят инвеститорите, става все по-остър. Доброволно или не, пенсионирането не изглежда толкова лоша идея.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved