КЗК може да спре медийния блицкриг* на "Вестдойче"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КЗК може да спре медийния блицкриг* на "Вестдойче"

Петьо Блъсков облече костюм за първата си съвместна пресконференция с новия собственик на пресгрупа "168 часа" Ерик Шуман

КЗК може да спре медийния блицкриг* на "Вестдойче"

Как ще продължи "германската програма" на ВАЦ за България

944 прочитания

Петьо Блъсков облече костюм за първата си съвместна пресконференция с новия собственик на пресгрупа "168 часа" Ерик Шуман

© Reuters


През тази седмица се очаква Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе по въпроса дали действията на "Вестдойче алгемайне цайтунг" [ВАЦ] на българския медиен пазар нарушават закона за конкуренцията. Преписката беше образувана в средата на март по искане на седем вестника, след като ВАЦ купи дялове в пресгрупа "168 часа" и "Медиа холдинг".

Според проф. Витали Таджер, ръководител на екипа, който работи по преписката, "ако ВАЦ създават затруднения за стопанската дейност на други лица, на своите конкуренти, ако ограничават развитието на пазара или достъпа до него, може да се развали сделката. Това е първият случай, в който комисията трябва да преценява дали е допуснато нарушение на закона на медийния пазар. При установяване на злоупотреба с монополното положение санкцията може да е глоба в значителни размери или глоба за длъжностните лица, които са допуснали възникването на монопола без разрешение на комисията", заяви официално проф. Таджер.

От централата на ВАЦ в Есен обясниха, че са изпратили въпроси за уточняване на изискванията на КЗК. Според представители на ВАЦ техният модел е успешен и води до многообразие на медийния пазар. "Редакциите на вестниците " 168 часа" и "Труд" ще останат самостоятелни и ще бъдат независими една от друга в своята работа. Всяка от тях ще си има свой главен редактор, както е било досега. Тази самостоятелност и независимост ще гарантират многообразието и на медийния пазар. Всичко това означава, че въпреки участието на ВАЦ в собствеността на изданията нищо няма да се промени в редакционната работа на изданията." Медийната групировка винаги с определяла своята политика като неутрална.

"Работата по отношение на публицистичното съдържание на вестниците ще се основава на международно валидни принципи, които ще бъдат спазвани от редакционните колективи. Те са:

- независимост от партии, съюзи, държавни организации, профсъюзи, църкви и други организации

- гарантиране на парламентарната демокрация

- зачитане и спазване на човешките права

- поддържане на международните отношения, взаимно сътрудничество, като акцентът е върху отварянето към Европа

- отхвърляне на всяка форма на национализъм и расизъм

- гарантиране на либералните и социалните ценности

- най-важните изисквания към информацията са нейната достоверност и яснота

- ясно разделяне на информацията от коментара.

Ако изброените принципи се спазват от редакциите на изданията, няма да има намеса от страна на съдружниците в съдържателната страна на материалите. Но за неспазване на тези принципи лична отговорност ще носи съответният главен редактор на изданието, заявяват от централата на групировката в Есен.

"Промяна настъпва в икономическата и организационната структура на вестниците на пресгрупата и "Труд". Общият модел, в който ще бъдат включени всички издания, ще обхваща цялото производство (печат, разпространение, реклама, продажби). След въвеждането на тази система ще може да се реализират икономии,.от които двете издания спешно се нуждаят, ако искат да останат на пазара. От най-висши съдебни инстанции в Германия е заявено съвсем ясно, че този модел осигурява многообразието на медийния пазар и способства за развитието му."

Според познавачите на бранша не само в Европа, но и навсякъде по света производството на вестници непрекъснато става по-скъпо, а тиражите на изданията не се променят в същото съотношение. Затова е изключително важно производствената работа да се организира така, че да има печалба от издаването на вестници. Тя на свой ред ще създава независимост на изданието и читателски интерес.

Проблемът на българските власти с ВАЦ от ден на ден става все по-деликатен. При всяко идване у нас представителите на немския концерн натякват, че това е една от най-мащабните чуждестранни инвестиции в България и затова евентуалното санкциониране ще бъде проява едва ли не на криворазбрано гостоприемство.

Според непотвърдени източници ВАЦ отново е възобновил разговорите си със собствениците на вестник "Стандарт". Синият всекидневник е един от най-големите длъжници на държавната печатница и трябва в най-скоро време да си плати дълговете или да спре. Преди време за "Капитал" един от шефовете на ВАЦ, Ерих Шуман, беше заявил, че не вижда нищо лошо във факта медийната групировка да има в палитрата си и вестник като "Стандарт". Засега ВАЦ притежава ляво ориентирания "24 часа" и по-неутралния "Труд". Същите източници твърдят, че германските медийни конквистадори са водили проучвателни разговори за това дали се продава органът на СДС "Демокрация".

Бел.ред. - блицкриг (от немски Blitzkrieg) - светкавична война

През тази седмица се очаква Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе по въпроса дали действията на "Вестдойче алгемайне цайтунг" [ВАЦ] на българския медиен пазар нарушават закона за конкуренцията. Преписката беше образувана в средата на март по искане на седем вестника, след като ВАЦ купи дялове в пресгрупа "168 часа" и "Медиа холдинг".

Според проф. Витали Таджер, ръководител на екипа, който работи по преписката, "ако ВАЦ създават затруднения за стопанската дейност на други лица, на своите конкуренти, ако ограничават развитието на пазара или достъпа до него, може да се развали сделката. Това е първият случай, в който комисията трябва да преценява дали е допуснато нарушение на закона на медийния пазар. При установяване на злоупотреба с монополното положение санкцията може да е глоба в значителни размери или глоба за длъжностните лица, които са допуснали възникването на монопола без разрешение на комисията", заяви официално проф. Таджер.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK