Кой кой е в софийския радиоефир
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой кой е в софийския радиоефир

Кой кой е в софийския радиоефир

Велислава ПОПОВА
7494 прочитания

Докато се забавляват с “осем песни нонстоп”, “купон на изток от рая”, “гласът на София” или с “музикалния лидер на столицата” и въртят копчето на радиоапарата между различните станции, слушателите рядко се замислят кой е собственикът на програмата. Кой назначава или уволнява любимите им водещи, кой определя програмната схема? Радиоефира на София си поделят бивши радиоводещи, бизнесмени, музиканти, чужденци и дори една организация с идеална цел.

Who is who

На 15 октомври 1992 г. временният съвет за радио- и телевизионни честоти издава първия лиценз на частна радиостанция. В късния следобед радио “FМ плюс” започва да излъчва в ефира на София. Четиримата ентусиасти, бивши радиоводещи - Петър Пунчев, Константин Тилев, Бойчо Автов и Кирил Калев (който в момента е посланик на България в Австрия), и днес остават съсобственици. Акциите обаче вече се поделят с фирма “Балкан броудкастинг”. “Тази фирма е регистрирана като българска с чуждестранно участие. То е на английската фирма GWR Group”, обясни Петър Пунчев. Според него англичаните имат миноритарен дял. GWR-fm, със седалище в Бристол, е известна като радиостанция номер едно в Западна Англия, а GWR Group е сред най-големите медийни групировки на Острова. “Радио FМ плюс” АД е фирмата, на която се очаква да бъде преиздаден лицензът. През годините първите частници обединиха в “FМ плюс груп” няколко радиостанции в Стара Загора, Варна, Шумен, Добрич и Свиленград.
“В началото, когато стартирахме, имахме предложения от чужди инвеститори да купят радиото. Това бяха GWR Group”, обясни един от собствениците на радио “Тангра”, Константин Марков. Двамата бивши музиканти Кирил Маричков и Константин Марков продължават да са единствените акционери с по 50% в “Тангра” ООД и не предвиждат да се разделят с радиобизнеса, като продадат станцията. Освен документи за прелицензиране, тандемът кандидатства и за лиценз за излъчване в някои от големите градове на страната. “И през 1993 и през 1995 г. подадохме молби, но те останаха неразгледани”, каза Константин Марков. Той отказва да назове градовете, в които ще зазвучи радио “Тангра” заради увеличилата се конкуренция в ефира.
Сред пионерите в частното радиоразпръскване е и “Дарик” радио, което започва да излъчва в началото на 1993 г. Лицензът е издаден на името на ЕТ “Радосвет Радев радио”. Бившият журналист продължава да държи основния дял акции в регистрираното в края на 1993 г. “Дарик радио” АД. Съдружник с дял от четири процента е Ивайло Стаевски, управител на финансова къща “Дарик” ООД. В съвета на директорите освен двамата влиза и Николина Стоянова, три години по-късно поради изтичане на мандата тя излиза от УС, а нови членове са Иван Калев, Владимир Танев, Людмил Кържилов. След последните промени от септември 1998 г. съставът на съвета на директорите е Радосвет Радев, Ивайло Стаевски, Илияна Йорданова. Радиото излъчва и в почти всички големи градове на страната, а Радосвет Радев сподели амбиции да открие филиал на “Дарик” и в столицата на Македония Скопие. В регионалните “Дарик радио Шабла” ООД съдружник е общината, а в Горна Оряховица - Йордан Йорданов, собственик на радио “Резонанс”.
В радиобизнеса освен бивши звезди от ефира се включват и други представители от бранша.
Инженерът Борис Павловски, който е работил дълго време в радиостанции в Талин и в Санкт Петербург, още през юни 1990 г. подава молба за разрешение за ефир. Мечтата му за собствено радио се осъществява четири години по-късно. Първите сигнали в ефир на радио “Вива” се излъчват през април 1994 г., а в края на август е издаден и лицензът на фирма “Радио Вива” ЕООД. Документите за прелицензиране сега са подадени на името на “Радио Вива” ООД, в което равно дялово участие имат Борис Павловски и фирма “Ганимед” ООД. Неин собственик е Милен Димитров, а основната му дейност е търговия на едро. Собствениците на радиото не предвиждат разширяването му в страната. В новата програмна схема ще бъде изчистена електронната музика и ще заложат на формулата денс-радио и соул музика. Интерес към радиото е проявявала и продължава да има английската фирма, акционер в първото българско частно радио “FМ плюс”, GWR Group. “Ние нямаме намерение да продаваме”, категоричен е Борис Павловски.
Една неправителствена организация също си е отчупила парче от радиоефира. През 1991 г. Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) с председател Огнян Шентов получава разрешение за експериментално излъчване на програмата на “VOA Европа”. “Гласът на Америка” започва да се чува в България от април 1991 г. Две години по-късно стартира и радио “Витоша”. Лицензът за радиото е издаден на ЦИД, но дейността на радиото се управлява от фирмата на центъра - “Агенция Витоша” ЕООД и документите за прелицензирането са подадени от нейно име. Като управител на агенцията се посочва Владимир Йорданов, който е зам.-председател на управителния съвет на ЦИД. Съдбата на радиото решава общото събрание на центъра. Засега радио “Витоша” няма да звучи в страната. В часовете след полунощ се излъчва програмата на наследника на радио VOA Европа - радио “Voyager”. Чрез фондацията “Приложни изследвания и комуникации” и агенция “Атлантик” ЦИД притежава и две радиостанции във Варна и Пловдив.
От Пловдив през 1993 г. тръгва радио “Веселина”, което от края на 1997 г. излъчва и в София. Собственик на радиото е Веселина Каналева, а лицензът е издаден на ЕТ “Веселина Каналева - фолк”. За прелицензирането документите са подадени от АД “Радио Веселина”. “Аз съм собственик на радиостанцията. Съдружник с пет процента ми е Емил Каналев, който е брат на моя съпруг”, обясни радиодамата. Тя се оплаква от некоректна конкуренция в ефира заради обвиненията, че новото й радио “Ве” е пиратско.
Радио “Веселина” не залага само на фолкмузиката за разлика от радио “Сигнал +”. Собственик на любимата на шофьорите от софийски градски транспорт радиостанция е Кеворк Кеворкян, а лицензът е издаден на фирма ЕТ “Всяка неделя”. След спирането на неговото предаване по националната телевизия, засега единствената медийна територия на бившия водещ на “Всяка неделя” остава радиоефирът.
Своя честота в столицата има и радио “Седем дни”, чийто собственик е радио-телевизионната компания “Седем дни” АД, която допреди време със сигурност се контролираше от бизнесмена Георги Агафонов. Освен бившия банкер, десет процента от акциите на станцията държи икономическа групировка “Перун” АД.

Загадки в ефира

“Аз съм собственикът на “Радио 99”. Преди имаше идеи за продажба, но се отказахме”, твърди Емил Иванов. Лицензът на радиостанцията е издаден през 1993 г. на фирма “Радио 99” СД. Събирателното дружество “Радио 99 - Емил Иванов и сие” е преобразувано в “Радио 99” ООД през 1993 г. По-късно съдружниците се сменят, сред тях е “РТ 99 холдинг” ООД (с управител Емил Иванов) , в края на 1993 г. се присъединява Радослав Янкулов, а управител става Бранимир Авджиев. През 1997 г. дружеството напуска “РТ 99 холдинг” ООД, което продава своите деветдесет дяла на “ЗЕМ” ООД. Съдружници в ЗЕМ са Емил Иванов и Златка Петкова.
С покупката на “Радио 99” се свързваха имената на шефа на рекламно-импресарска агенция “Сан продъкшън” Силвестър Лолов. Според публикации през миналата година интерес като акционер проявил и синът на покойния турски президент Тургут Йозал - Ахмед. Освен на турски бизнесмени мълвата продаваше радиото и на белгийци. Знакът и надписът радио “Контакт” вече се появиха на рекламните стикери и плакати на “Радио 99”. Те са предоставили и новата компютърна апаратура, с която станцията мина към схемата “оne man show”. “С “Контакт” имаме съвместна дейност, ние им помагаме за техни лични дела в България”, отказва подробности Емил Иванов.
“Говорете със собственика Дарко Таминджич”, прехвърлят всички въпроси около собствеността и управлението на радио “Експрес” от офиса на станцията. През 1992 лицензът е издаден на “Агенция Експрес” АД, която получава и права за национално излъчване. “Ние покриваме 90-95 % от територията на България и ще кандидатстваме за национален ефир”, твърди главният редактор Петър Томов.
“Лицензът за национална честота ще бъде даден чрез конкурс. Никой няма да каже “Експрес” беше и ще бъде”, обясни Добри Добрев от държавната комисия по далекосъобщения (ДКД).

Истински пирати

Преди предстоящото лицензиране на частните радиостанции всички те са пиратски. “По закон в момента няма нито едно лицензирано радио, но като истински пирати можем да посочим тези, които нямат никакви разрешения. Открил съм три радиа без разрешения за честота - “Фантастико” и “Дага” в Силистра и “Пинк” в Симитли”, обясни Добри Добрев. Той е категоричен, че в София нарушители липсват. “Радио плюс”, което стартира през декември 1998 г., има разрешения за честота. “УКВ практика” е на радиоинженера Петър Стойков, който също е подал документи за лиценз. Той отрича, че иска да продаде радиото, и го финансира с приходите във фирмата си за радиоустройства и антенни системи.

Бизнес с радио

“При добър пазар и добър мениджмънт може да се печели от радиобизнес в България”, обяснява Константин Марков, един от собствениците на радио “Тангра”.
“Доскоро можеше да се печели от радио в България, но с новите три вида такси, а като се прибавят и данъците, ще е трудно. Дори рекламата няма да е достатъчна, а ще трябва да се търсят спонсори за издръжката на едно частно радио”, смята и Борис Павловски, съсобственик на “Вива”, което е може би най-слушаното музикално радио в София.
“Бизнесът с радио е среден или дори дребен. В повечето радиа работят по 20-30 души, а оборотът е сравним с този на голям магазин. Трудно е да се печели , защото вече има повече радиостанции, отколкото може да изхрани пазарът. С тези три вида такси те искат ние да издържаме БНР и БНТ”, разсъждава Инко Разпопов от ЦИД, собственик на радио “Витоша”. Според шефа на “Дарик” радио Радосвет Радев обаче работата му е доказателство, че в България може да се печели от медиа. От любов към радиоефира или желание за печалба кандидат-собствениците на радиостанции продължават да се увеличават.

Докато се забавляват с “осем песни нонстоп”, “купон на изток от рая”, “гласът на София” или с “музикалния лидер на столицата” и въртят копчето на радиоапарата между различните станции, слушателите рядко се замислят кой е собственикът на програмата. Кой назначава или уволнява любимите им водещи, кой определя програмната схема? Радиоефира на София си поделят бивши радиоводещи, бизнесмени, музиканти, чужденци и дори една организация с идеална цел.

Who is who

На 15 октомври 1992 г. временният съвет за радио- и телевизионни честоти издава първия лиценз на частна радиостанция. В късния следобед радио “FМ плюс” започва да излъчва в ефира на София. Четиримата ентусиасти, бивши радиоводещи - Петър Пунчев, Константин Тилев, Бойчо Автов и Кирил Калев (който в момента е посланик на България в Австрия), и днес остават съсобственици. Акциите обаче вече се поделят с фирма “Балкан броудкастинг”. “Тази фирма е регистрирана като българска с чуждестранно участие. То е на английската фирма GWR Group”, обясни Петър Пунчев. Според него англичаните имат миноритарен дял. GWR-fm, със седалище в Бристол, е известна като радиостанция номер едно в Западна Англия, а GWR Group е сред най-големите медийни групировки на Острова. “Радио FМ плюс” АД е фирмата, на която се очаква да бъде преиздаден лицензът. През годините първите частници обединиха в “FМ плюс груп” няколко радиостанции в Стара Загора, Варна, Шумен, Добрич и Свиленград.
“В началото, когато стартирахме, имахме предложения от чужди инвеститори да купят радиото. Това бяха GWR Group”, обясни един от собствениците на радио “Тангра”, Константин Марков. Двамата бивши музиканти Кирил Маричков и Константин Марков продължават да са единствените акционери с по 50% в “Тангра” ООД и не предвиждат да се разделят с радиобизнеса, като продадат станцията. Освен документи за прелицензиране, тандемът кандидатства и за лиценз за излъчване в някои от големите градове на страната. “И през 1993 и през 1995 г. подадохме молби, но те останаха неразгледани”, каза Константин Марков. Той отказва да назове градовете, в които ще зазвучи радио “Тангра” заради увеличилата се конкуренция в ефира.
Сред пионерите в частното радиоразпръскване е и “Дарик” радио, което започва да излъчва в началото на 1993 г. Лицензът е издаден на името на ЕТ “Радосвет Радев радио”. Бившият журналист продължава да държи основния дял акции в регистрираното в края на 1993 г. “Дарик радио” АД. Съдружник с дял от четири процента е Ивайло Стаевски, управител на финансова къща “Дарик” ООД. В съвета на директорите освен двамата влиза и Николина Стоянова, три години по-късно поради изтичане на мандата тя излиза от УС, а нови членове са Иван Калев, Владимир Танев, Людмил Кържилов. След последните промени от септември 1998 г. съставът на съвета на директорите е Радосвет Радев, Ивайло Стаевски, Илияна Йорданова. Радиото излъчва и в почти всички големи градове на страната, а Радосвет Радев сподели амбиции да открие филиал на “Дарик” и в столицата на Македония Скопие. В регионалните “Дарик радио Шабла” ООД съдружник е общината, а в Горна Оряховица - Йордан Йорданов, собственик на радио “Резонанс”.
В радиобизнеса освен бивши звезди от ефира се включват и други представители от бранша.
Инженерът Борис Павловски, който е работил дълго време в радиостанции в Талин и в Санкт Петербург, още през юни 1990 г. подава молба за разрешение за ефир. Мечтата му за собствено радио се осъществява четири години по-късно. Първите сигнали в ефир на радио “Вива” се излъчват през април 1994 г., а в края на август е издаден и лицензът на фирма “Радио Вива” ЕООД. Документите за прелицензиране сега са подадени на името на “Радио Вива” ООД, в което равно дялово участие имат Борис Павловски и фирма “Ганимед” ООД. Неин собственик е Милен Димитров, а основната му дейност е търговия на едро. Собствениците на радиото не предвиждат разширяването му в страната. В новата програмна схема ще бъде изчистена електронната музика и ще заложат на формулата денс-радио и соул музика. Интерес към радиото е проявявала и продължава да има английската фирма, акционер в първото българско частно радио “FМ плюс”, GWR Group. “Ние нямаме намерение да продаваме”, категоричен е Борис Павловски.
Една неправителствена организация също си е отчупила парче от радиоефира. През 1991 г. Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) с председател Огнян Шентов получава разрешение за експериментално излъчване на програмата на “VOA Европа”. “Гласът на Америка” започва да се чува в България от април 1991 г. Две години по-късно стартира и радио “Витоша”. Лицензът за радиото е издаден на ЦИД, но дейността на радиото се управлява от фирмата на центъра - “Агенция Витоша” ЕООД и документите за прелицензирането са подадени от нейно име. Като управител на агенцията се посочва Владимир Йорданов, който е зам.-председател на управителния съвет на ЦИД. Съдбата на радиото решава общото събрание на центъра. Засега радио “Витоша” няма да звучи в страната. В часовете след полунощ се излъчва програмата на наследника на радио VOA Европа - радио “Voyager”. Чрез фондацията “Приложни изследвания и комуникации” и агенция “Атлантик” ЦИД притежава и две радиостанции във Варна и Пловдив.
От Пловдив през 1993 г. тръгва радио “Веселина”, което от края на 1997 г. излъчва и в София. Собственик на радиото е Веселина Каналева, а лицензът е издаден на ЕТ “Веселина Каналева - фолк”. За прелицензирането документите са подадени от АД “Радио Веселина”. “Аз съм собственик на радиостанцията. Съдружник с пет процента ми е Емил Каналев, който е брат на моя съпруг”, обясни радиодамата. Тя се оплаква от некоректна конкуренция в ефира заради обвиненията, че новото й радио “Ве” е пиратско.
Радио “Веселина” не залага само на фолкмузиката за разлика от радио “Сигнал +”. Собственик на любимата на шофьорите от софийски градски транспорт радиостанция е Кеворк Кеворкян, а лицензът е издаден на фирма ЕТ “Всяка неделя”. След спирането на неговото предаване по националната телевизия, засега единствената медийна територия на бившия водещ на “Всяка неделя” остава радиоефирът.
Своя честота в столицата има и радио “Седем дни”, чийто собственик е радио-телевизионната компания “Седем дни” АД, която допреди време със сигурност се контролираше от бизнесмена Георги Агафонов. Освен бившия банкер, десет процента от акциите на станцията държи икономическа групировка “Перун” АД.

Загадки в ефира

“Аз съм собственикът на “Радио 99”. Преди имаше идеи за продажба, но се отказахме”, твърди Емил Иванов. Лицензът на радиостанцията е издаден през 1993 г. на фирма “Радио 99” СД. Събирателното дружество “Радио 99 - Емил Иванов и сие” е преобразувано в “Радио 99” ООД през 1993 г. По-късно съдружниците се сменят, сред тях е “РТ 99 холдинг” ООД (с управител Емил Иванов) , в края на 1993 г. се присъединява Радослав Янкулов, а управител става Бранимир Авджиев. През 1997 г. дружеството напуска “РТ 99 холдинг” ООД, което продава своите деветдесет дяла на “ЗЕМ” ООД. Съдружници в ЗЕМ са Емил Иванов и Златка Петкова.
С покупката на “Радио 99” се свързваха имената на шефа на рекламно-импресарска агенция “Сан продъкшън” Силвестър Лолов. Според публикации през миналата година интерес като акционер проявил и синът на покойния турски президент Тургут Йозал - Ахмед. Освен на турски бизнесмени мълвата продаваше радиото и на белгийци. Знакът и надписът радио “Контакт” вече се появиха на рекламните стикери и плакати на “Радио 99”. Те са предоставили и новата компютърна апаратура, с която станцията мина към схемата “оne man show”. “С “Контакт” имаме съвместна дейност, ние им помагаме за техни лични дела в България”, отказва подробности Емил Иванов.
“Говорете със собственика Дарко Таминджич”, прехвърлят всички въпроси около собствеността и управлението на радио “Експрес” от офиса на станцията. През 1992 лицензът е издаден на “Агенция Експрес” АД, която получава и права за национално излъчване. “Ние покриваме 90-95 % от територията на България и ще кандидатстваме за национален ефир”, твърди главният редактор Петър Томов.
“Лицензът за национална честота ще бъде даден чрез конкурс. Никой няма да каже “Експрес” беше и ще бъде”, обясни Добри Добрев от държавната комисия по далекосъобщения (ДКД).

Истински пирати

Преди предстоящото лицензиране на частните радиостанции всички те са пиратски. “По закон в момента няма нито едно лицензирано радио, но като истински пирати можем да посочим тези, които нямат никакви разрешения. Открил съм три радиа без разрешения за честота - “Фантастико” и “Дага” в Силистра и “Пинк” в Симитли”, обясни Добри Добрев. Той е категоричен, че в София нарушители липсват. “Радио плюс”, което стартира през декември 1998 г., има разрешения за честота. “УКВ практика” е на радиоинженера Петър Стойков, който също е подал документи за лиценз. Той отрича, че иска да продаде радиото, и го финансира с приходите във фирмата си за радиоустройства и антенни системи.

Бизнес с радио

“При добър пазар и добър мениджмънт може да се печели от радиобизнес в България”, обяснява Константин Марков, един от собствениците на радио “Тангра”.
“Доскоро можеше да се печели от радио в България, но с новите три вида такси, а като се прибавят и данъците, ще е трудно. Дори рекламата няма да е достатъчна, а ще трябва да се търсят спонсори за издръжката на едно частно радио”, смята и Борис Павловски, съсобственик на “Вива”, което е може би най-слушаното музикално радио в София.
“Бизнесът с радио е среден или дори дребен. В повечето радиа работят по 20-30 души, а оборотът е сравним с този на голям магазин. Трудно е да се печели , защото вече има повече радиостанции, отколкото може да изхрани пазарът. С тези три вида такси те искат ние да издържаме БНР и БНТ”, разсъждава Инко Разпопов от ЦИД, собственик на радио “Витоша”. Според шефа на “Дарик” радио Радосвет Радев обаче работата му е доказателство, че в България може да се печели от медиа. От любов към радиоефира или желание за печалба кандидат-собствениците на радиостанции продължават да се увеличават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.