През есента ще има поправки в медийния закон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

През есента ще има поправки в медийния закон

През есента ще има поправки в медийния закон

Управляващите обмислят промени в механизма на събиране на месечните такси за радио и телевизия

Алексей ЛАЗАРОВ
678 прочитания

От приемането на новия Закон за радиото и телевизията още не е минала и половин година, а в средите на управляващите вече се говори за промени в него. Инициатори на идеята за поправки в закона са най-вече хора от органа, който пряко следи за неговото спазване - Националния съвет за радио и телевизия. Намеренията за промени бяха намекнати публично за първи път преди две седмици от говорителя на съвета Александър Иванов. По време на спора между БНТ и кабелните оператори за това дали трябва да се плаща такса за препредаването на Канал 1 и Ефир 2, г-н Иванов обясни, че позицията на НСРТ е, че двете програми трябва да се излъчват безплатно. След това обаче допълни, че за да стане това възможно, са необходими законови поправки.
Хора от средите, в които се обсъждат евентуалните промени в медийния закон, мислят, че това ще се случи най-вероятно през есента. Във времето дотогава ще се обобщават недостатъците, които депутатите са допуснали по време на работата в парламентарната комисия и в пленарната зала.
Едно от сигурните предложения за промени ще бъде в текстовете, които определят механизма за финансиране на БНТ и БНР. В момента двете държавни медии се издържат от бюджета, като в закона е предвидено те постепенно да започнат да получават парите си от фонд “Радио и телевизия”. В него ще влизат средствата от таксите, които плаща всеки. Става дума за прословутия данък електромер, който се радваше на толкова много внимание от страна на депутатите по време на парламентарните дебати. Повечето народни представители тогава просто се чувстваха компетентни на тази тема, предимно заради привидната й битова елементарност. Както се оказва сега обаче, това не е било достатъчно и механизмът на финансиране заплашва да остави БНТ и БНР с пренебрежимо малко пари след спирането на бюджетното кранче. Според действащите разпоредби на медийния закон всеки, който има електромер, плаща месечна такса. Също така обаче всеки може и да не плаща такса. Достатъчно е да подаде декларация пред съответната служба, за която никъде не е споменато точно коя е. По принцип от данък електромер са освободени всички, които нямат телевизор и радио или поне декларират, че не притежават. Законът наистина дава възможност на съответната служба да прави проверки, но отново не е споменато как точно, тъй че на практика отказването от заплащане на такса за телевизия би могло да стане безнаказано. Едва ли някой може да предположи, че служители от една служба ще нахлуват по къщите, за да се уверят, че гражданите наистина нямат телевизор и радио. Така или иначе не е напълно сигурно, че огромен брой хора ще подадат декларации за освобождаване от такси, но тази възможност съществува. Засега финансовото оцеляване на БНТ и БНР не е заплашено, тъй като в момента те разчитат на пари от данъкоплатците, които получават от бюджета и на постъпления от реклами. В Закона за радиото и телевизията обаче е предвидено държавата постепенно да намалява субсидиите си, докато те напълно спрат през 2007 г. Освен това след стартирането на частната национална телевизия БНТ вероятно ще може да разчита на значително по-малък дял от рекламния пазар. Всичко това прави промените в медийния закон наложителни, категорични са близки до управляващите.
Според някои от тях има вероятност освен частта за финансирането да се премахнат и ограниченията за рекламиране в най-гледаното време по БНТ. Това ще се случи, ако частната национална телевизия не е стартирала до внасянето на поправките в Народното събрание. В момента държавната медиа няма право да излъчва реклами в праймтайма, между 19 и 22 ч. Ограничението ще спре да действа, когато се лицензира първата частна национална телевизия. Още от момента, когато беше въведена, се смяташе, че забраната облагодетелства смятаната тогава за фаворит в състезанието за национален канал “Нова телевизия”. И наистина след влизането в сила на ограничението рекламните постъпления на столичния канал се увеличиха няколко пъти. Според източници, близки до управляващите кръгове, грешката с въвеждането на забраната вече била осъзната и нямало проблем тя да се поправи. Освен това след избухването на войната в Югославия политиците, които лобираха за телевизията на сърбина Дарко Таминджич, са разлюбили протежето си, почти категорични са източниците. Така може би основната причина за оставане на забраната за рекламиране в праймтайма на БНТ отпада. Всичко това, разбира се, ще се случи само ако до есента, когато вероятно ще бъдат подготвени поправките в медийния закон, не е издаден лиценз за частна национална телевизия. Засега няма никакви признаци, че българските тв зрители ще посрещнат 2000 г. с алтернатива на държавната телевизия в националния ефир.
В процеса на издаване на разрешенията за ефир и кабел НСРТ поиска и още една промяна в Закона за радиото и телевизията. Те поискаха в него да се запише текст, според който електронните медии, започнали да излъчват без лиценз след 15 август миналата година, не могат да кандидатстват за разрешение. Целта на тази промяна би била да се санкционират радиостанциите и телевизиите, които стартираха във втората половина на миналата година, като използваха една от възможностите в Закона за далекосъобщенията. Според текст в него медиите, които са започнали излъчване без разрешение преди определена дата, получават лиценз без конкурс.
Почти сигурно е, че освен тези предложения за поправки ще бъдат предложени и други нови текстове, които да заменят разпоредбите на медийния закон, доказали, че имат нужда от нова редакция.

От приемането на новия Закон за радиото и телевизията още не е минала и половин година, а в средите на управляващите вече се говори за промени в него. Инициатори на идеята за поправки в закона са най-вече хора от органа, който пряко следи за неговото спазване - Националния съвет за радио и телевизия. Намеренията за промени бяха намекнати публично за първи път преди две седмици от говорителя на съвета Александър Иванов. По време на спора между БНТ и кабелните оператори за това дали трябва да се плаща такса за препредаването на Канал 1 и Ефир 2, г-н Иванов обясни, че позицията на НСРТ е, че двете програми трябва да се излъчват безплатно. След това обаче допълни, че за да стане това възможно, са необходими законови поправки.
Хора от средите, в които се обсъждат евентуалните промени в медийния закон, мислят, че това ще се случи най-вероятно през есента. Във времето дотогава ще се обобщават недостатъците, които депутатите са допуснали по време на работата в парламентарната комисия и в пленарната зала.
Едно от сигурните предложения за промени ще бъде в текстовете, които определят механизма за финансиране на БНТ и БНР. В момента двете държавни медии се издържат от бюджета, като в закона е предвидено те постепенно да започнат да получават парите си от фонд “Радио и телевизия”. В него ще влизат средствата от таксите, които плаща всеки. Става дума за прословутия данък електромер, който се радваше на толкова много внимание от страна на депутатите по време на парламентарните дебати. Повечето народни представители тогава просто се чувстваха компетентни на тази тема, предимно заради привидната й битова елементарност. Както се оказва сега обаче, това не е било достатъчно и механизмът на финансиране заплашва да остави БНТ и БНР с пренебрежимо малко пари след спирането на бюджетното кранче. Според действащите разпоредби на медийния закон всеки, който има електромер, плаща месечна такса. Също така обаче всеки може и да не плаща такса. Достатъчно е да подаде декларация пред съответната служба, за която никъде не е споменато точно коя е. По принцип от данък електромер са освободени всички, които нямат телевизор и радио или поне декларират, че не притежават. Законът наистина дава възможност на съответната служба да прави проверки, но отново не е споменато как точно, тъй че на практика отказването от заплащане на такса за телевизия би могло да стане безнаказано. Едва ли някой може да предположи, че служители от една служба ще нахлуват по къщите, за да се уверят, че гражданите наистина нямат телевизор и радио. Така или иначе не е напълно сигурно, че огромен брой хора ще подадат декларации за освобождаване от такси, но тази възможност съществува. Засега финансовото оцеляване на БНТ и БНР не е заплашено, тъй като в момента те разчитат на пари от данъкоплатците, които получават от бюджета и на постъпления от реклами. В Закона за радиото и телевизията обаче е предвидено държавата постепенно да намалява субсидиите си, докато те напълно спрат през 2007 г. Освен това след стартирането на частната национална телевизия БНТ вероятно ще може да разчита на значително по-малък дял от рекламния пазар. Всичко това прави промените в медийния закон наложителни, категорични са близки до управляващите.
Според някои от тях има вероятност освен частта за финансирането да се премахнат и ограниченията за рекламиране в най-гледаното време по БНТ. Това ще се случи, ако частната национална телевизия не е стартирала до внасянето на поправките в Народното събрание. В момента държавната медиа няма право да излъчва реклами в праймтайма, между 19 и 22 ч. Ограничението ще спре да действа, когато се лицензира първата частна национална телевизия. Още от момента, когато беше въведена, се смяташе, че забраната облагодетелства смятаната тогава за фаворит в състезанието за национален канал “Нова телевизия”. И наистина след влизането в сила на ограничението рекламните постъпления на столичния канал се увеличиха няколко пъти. Според източници, близки до управляващите кръгове, грешката с въвеждането на забраната вече била осъзната и нямало проблем тя да се поправи. Освен това след избухването на войната в Югославия политиците, които лобираха за телевизията на сърбина Дарко Таминджич, са разлюбили протежето си, почти категорични са източниците. Така може би основната причина за оставане на забраната за рекламиране в праймтайма на БНТ отпада. Всичко това, разбира се, ще се случи само ако до есента, когато вероятно ще бъдат подготвени поправките в медийния закон, не е издаден лиценз за частна национална телевизия. Засега няма никакви признаци, че българските тв зрители ще посрещнат 2000 г. с алтернатива на държавната телевизия в националния ефир.
В процеса на издаване на разрешенията за ефир и кабел НСРТ поиска и още една промяна в Закона за радиото и телевизията. Те поискаха в него да се запише текст, според който електронните медии, започнали да излъчват без лиценз след 15 август миналата година, не могат да кандидатстват за разрешение. Целта на тази промяна би била да се санкционират радиостанциите и телевизиите, които стартираха във втората половина на миналата година, като използваха една от възможностите в Закона за далекосъобщенията. Според текст в него медиите, които са започнали излъчване без разрешение преди определена дата, получават лиценз без конкурс.
Почти сигурно е, че освен тези предложения за поправки ще бъдат предложени и други нови текстове, които да заменят разпоредбите на медийния закон, доказали, че имат нужда от нова редакция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.