Реклама на “Загорка” събуди феминистките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Реклама на “Загорка” събуди феминистките

Реклама на “Загорка” събуди феминистките

Ужилването на бирената компания може да предизвика още съдебни дела заради реклами

7574 прочитания

Осем искови молби за полова дискриминация изискват от бирената компания “Загорка” финансово обезщетение за накърнено женско достойнство. Повод за предстоящите дела е рекламата “Какво му трябва на човек”. Зад пет от делата застава асоциация “Анимус”, която се занимава с жени, преживели насилие. Останалите три искови молби са от Пловдив - града, в който се намира основният конкурент на “Загорка”. През изминалата седмица НСРТ излезе със становище, че рекламата “би могла” да нарушава Закона за радио и телевизия. Медийният съвет обаче се отказа от финансова санкция и обяви, че започва специализиран мониторинг на рекламата в електронните медии. Слоганът

"Какво му трябва на човек

- нова кола, мила жена и една добра бира” предизвика гнева срещу третия най-голям рекламодател в България. За първите шест месеца на 2001 г. Brewinvest, които произвеждат също “Ариана” и “Амстел”, са инвестирали в телевизионна реклама повече от 3.3 млн. лв., показва мониторингът на “Маркет тест”. Исковите молби срещу “Загорка” се позовават на текстове от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия. Ищците са засегнати от това, че жената е сведена до стойността на кола и бира, а под човек се разбира мъж. Първият иск, заведен от пловдивчанката Величка Христева, е на стойност 100 000 лв. От “Анимус” не посочиха точния размер на обезщетението, но обясниха, че с него ще разширят материалната си база. “Парите, които бихме спечелили от делата, ще отидат за строеж на Център за жени, преживели насилие”, обясни Катя Кръстанова, която отговаря за връзките с медиите в асоциацията. “Анимус” са водили кореспонденция с бирената компания, в която “Загорка” са отказали извънсъдебно споразумение, казаха от женската организация. Според Закона за защита на потребителя отговорност за щетите носят рекламодателят и рекламната агенция. От “Загорка” отказаха коментар по случая. Изпълнител и автор на кампанията е рекламна агенция Huts/ Spot Thompson. “Рекламното послание “Какво му трябва на човек” има за цел да провокира на подсъзнателно ниво нуждите на целевата аудитория както на мъжете, така и на жените”, обясниха от рекламната агенция. От Huts/ Spot Thompson казаха също, че са провели предварителен тест на рекламното послание, в който слоганът е бил приет с одобрение и от двата пола.
Кампанията срещу “Загорка” може да предизвика

Вълна от съдебни дела

на засегнати от реклами зрители, които да открият в свободната трактовка на закона възможности за лесна печалба. “Мисля, че някой си прави добър PR на себе си и намира начин да изкара добри пари, което е далеч от обявените идеалистичните цели на кампанията срещу рекламата. Но считам, че подобни дела са полезни за рекламния бизнес. Крайно време е да се избегнат разговорните изрази. Рекламата трябва да възпитава добър вкус, да има баланс между комерс и изкуство”, счита Валя Банкова, творчески директор на “МАГ адвъртайзинг”. НСРТ обяви, че ще провежда мониторинг, който да следи за реклами, причиняващи политическа, етническа, религиозна, расова и полова дискриминация .”Така ще се съберат казуси, на чиято база НСРТ ще създаде норма, по която да прилагаме закона”, обещаха от медийния съвет.
В българските медии вече е имало прецедент за цензура на рекламата. През 1999 г. БНР отказа да излъчва реклама на лекарството против пърхот “Низорал” - “Тихо се сипе първият сняг”. “Преценихме, че това е клип с неподходящ текст, и временно го спряхме. Оказа се обаче, че нямаме правното основание за това”, разказа Сия Венкова от рекламния отдел на БНР.

La donna e mobile*

Бирената реклама на “Загорка” събуди феминизма в българското общество два века след възникването му като движение в Европа. В САЩ рекламните агенции са особено предпазливи и ползват консултантските услуги на феминистки организации при създаването на реклами. Големите компании имат специална PR-политика към женските формации, защото те са лидери на обществено мнение и тяхното недоволство би се отразило на продажбите. От “Анимус” твърдят, че нямат за цел да се превърнат в регулатор на рекламния пазар. “Нашето желание е по-скромно - да повдигнем темата за правата на жените. Дебатът за рекламата на “Загорка” ще покаже облика на обществото”, счита Катя Кръстанова.

* La donna e mobile (ит.) - Жената е непостоянна

В европейските страни ограничението за сексизъм в рекламата е залегнало в кодексите за реклама, които нямат задължителен характер и в законите за защита на потребителя. Във Великобритания през 1975 г. е приет Закон за дискриминацията на половете, чиито разпоредби се отнасят най-вече за рекламите при набиране на персонал, в които не трябва да се уточнява полът и възрастта на кандидата. Подобни закони съществуват в Австралия и Канада. Според австралийския закон се забраняват реклами, които дискриминират по отношение на пол, семейно положение и бременност. Глобите при нарушение са от 1000 до 5000 долара.
В САЩ законодателството е съобразено с основния закон - конституцията, където е забранена половата дискриминация. Съдебните прецеденти в правораздаването обаче отварят неограничени възможности за водене на дела на засегнати жени срещу рекламодатели.

Йонко Грозев, секретар на Българския хелзинкски комитет:
В практиката на Европейския съд няма дела за сексизъм в рекламата, което означава, че те не са честа практика в отделните държави. Не очаквам исковете да са успешни. Ще е много трудно да се разглежда делото на базата на стандартен съдебен подход, който се позовава на общоприети понятия в обществото. Идеологията “феминизъм” в България все още не се е случила. Законодателството е изпреварило подобни процеси в общественото развитие. Съдът ще има проблем с какво да запълни липсата на познание с подобни дела, защото не може да се позовава на обществения опит. Друг проблем ще бъде неговата компетентност да преценява текст, който е форма на изкуство.
Положителният ефект от този случай е, че се започва някаква дискусия.
По-интересен е въпросът доколко една реклама може да се определи като проблемно изразяване. Пред държавата стои въпросът как да се опише в ясни категории кое изразяване е забранено. Ако понятията са широко обтегаеми, има опасност от прекомерни забрани.
Доц. Георги Лозанов, председател на НСРТ:
Рекламата е много лош терен за каквото и да било приложение на законодателни норми, тъй като там всичко е игрово и двузначно. Ако някой излезе в едно информационно или публицистично предаване и каже, че жената не е човек, веднага ще попадне под обществената санкция, докато в рекламата всичко е игра. Европейските органи също се занимават с такава проблематика, но не стигат лесно до решения. Обикновено го прехвърлят към съда, който е облагодетелстван, защото решава конкретен случай.

Осем искови молби за полова дискриминация изискват от бирената компания “Загорка” финансово обезщетение за накърнено женско достойнство. Повод за предстоящите дела е рекламата “Какво му трябва на човек”. Зад пет от делата застава асоциация “Анимус”, която се занимава с жени, преживели насилие. Останалите три искови молби са от Пловдив - града, в който се намира основният конкурент на “Загорка”. През изминалата седмица НСРТ излезе със становище, че рекламата “би могла” да нарушава Закона за радио и телевизия. Медийният съвет обаче се отказа от финансова санкция и обяви, че започва специализиран мониторинг на рекламата в електронните медии. Слоганът

"Какво му трябва на човек

- нова кола, мила жена и една добра бира” предизвика гнева срещу третия най-голям рекламодател в България. За първите шест месеца на 2001 г. Brewinvest, които произвеждат също “Ариана” и “Амстел”, са инвестирали в телевизионна реклама повече от 3.3 млн. лв., показва мониторингът на “Маркет тест”. Исковите молби срещу “Загорка” се позовават на текстове от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия. Ищците са засегнати от това, че жената е сведена до стойността на кола и бира, а под човек се разбира мъж. Първият иск, заведен от пловдивчанката Величка Христева, е на стойност 100 000 лв. От “Анимус” не посочиха точния размер на обезщетението, но обясниха, че с него ще разширят материалната си база. “Парите, които бихме спечелили от делата, ще отидат за строеж на Център за жени, преживели насилие”, обясни Катя Кръстанова, която отговаря за връзките с медиите в асоциацията. “Анимус” са водили кореспонденция с бирената компания, в която “Загорка” са отказали извънсъдебно споразумение, казаха от женската организация. Според Закона за защита на потребителя отговорност за щетите носят рекламодателят и рекламната агенция. От “Загорка” отказаха коментар по случая. Изпълнител и автор на кампанията е рекламна агенция Huts/ Spot Thompson. “Рекламното послание “Какво му трябва на човек” има за цел да провокира на подсъзнателно ниво нуждите на целевата аудитория както на мъжете, така и на жените”, обясниха от рекламната агенция. От Huts/ Spot Thompson казаха също, че са провели предварителен тест на рекламното послание, в който слоганът е бил приет с одобрение и от двата пола.
Кампанията срещу “Загорка” може да предизвика

Вълна от съдебни дела

на засегнати от реклами зрители, които да открият в свободната трактовка на закона възможности за лесна печалба. “Мисля, че някой си прави добър PR на себе си и намира начин да изкара добри пари, което е далеч от обявените идеалистичните цели на кампанията срещу рекламата. Но считам, че подобни дела са полезни за рекламния бизнес. Крайно време е да се избегнат разговорните изрази. Рекламата трябва да възпитава добър вкус, да има баланс между комерс и изкуство”, счита Валя Банкова, творчески директор на “МАГ адвъртайзинг”. НСРТ обяви, че ще провежда мониторинг, който да следи за реклами, причиняващи политическа, етническа, религиозна, расова и полова дискриминация .”Така ще се съберат казуси, на чиято база НСРТ ще създаде норма, по която да прилагаме закона”, обещаха от медийния съвет.
В българските медии вече е имало прецедент за цензура на рекламата. През 1999 г. БНР отказа да излъчва реклама на лекарството против пърхот “Низорал” - “Тихо се сипе първият сняг”. “Преценихме, че това е клип с неподходящ текст, и временно го спряхме. Оказа се обаче, че нямаме правното основание за това”, разказа Сия Венкова от рекламния отдел на БНР.

La donna e mobile*

Бирената реклама на “Загорка” събуди феминизма в българското общество два века след възникването му като движение в Европа. В САЩ рекламните агенции са особено предпазливи и ползват консултантските услуги на феминистки организации при създаването на реклами. Големите компании имат специална PR-политика към женските формации, защото те са лидери на обществено мнение и тяхното недоволство би се отразило на продажбите. От “Анимус” твърдят, че нямат за цел да се превърнат в регулатор на рекламния пазар. “Нашето желание е по-скромно - да повдигнем темата за правата на жените. Дебатът за рекламата на “Загорка” ще покаже облика на обществото”, счита Катя Кръстанова.

* La donna e mobile (ит.) - Жената е непостоянна

В европейските страни ограничението за сексизъм в рекламата е залегнало в кодексите за реклама, които нямат задължителен характер и в законите за защита на потребителя. Във Великобритания през 1975 г. е приет Закон за дискриминацията на половете, чиито разпоредби се отнасят най-вече за рекламите при набиране на персонал, в които не трябва да се уточнява полът и възрастта на кандидата. Подобни закони съществуват в Австралия и Канада. Според австралийския закон се забраняват реклами, които дискриминират по отношение на пол, семейно положение и бременност. Глобите при нарушение са от 1000 до 5000 долара.
В САЩ законодателството е съобразено с основния закон - конституцията, където е забранена половата дискриминация. Съдебните прецеденти в правораздаването обаче отварят неограничени възможности за водене на дела на засегнати жени срещу рекламодатели.

Йонко Грозев, секретар на Българския хелзинкски комитет:
В практиката на Европейския съд няма дела за сексизъм в рекламата, което означава, че те не са честа практика в отделните държави. Не очаквам исковете да са успешни. Ще е много трудно да се разглежда делото на базата на стандартен съдебен подход, който се позовава на общоприети понятия в обществото. Идеологията “феминизъм” в България все още не се е случила. Законодателството е изпреварило подобни процеси в общественото развитие. Съдът ще има проблем с какво да запълни липсата на познание с подобни дела, защото не може да се позовава на обществения опит. Друг проблем ще бъде неговата компетентност да преценява текст, който е форма на изкуство.
Положителният ефект от този случай е, че се започва някаква дискусия.
По-интересен е въпросът доколко една реклама може да се определи като проблемно изразяване. Пред държавата стои въпросът как да се опише в ясни категории кое изразяване е забранено. Ако понятията са широко обтегаеми, има опасност от прекомерни забрани.
Доц. Георги Лозанов, председател на НСРТ:
Рекламата е много лош терен за каквото и да било приложение на законодателни норми, тъй като там всичко е игрово и двузначно. Ако някой излезе в едно информационно или публицистично предаване и каже, че жената не е човек, веднага ще попадне под обществената санкция, докато в рекламата всичко е игра. Европейските органи също се занимават с такава проблематика, но не стигат лесно до решения. Обикновено го прехвърлят към съда, който е облагодетелстван, защото решава конкретен случай.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK