Разследващите журналисти са застрашен вид
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разследващите журналисти са застрашен вид

Разследващите журналисти са застрашен вид

973 прочитания

Български хелзинкски комитет:

“Големият брой дела за обида и клевета, заведени срещу журналисти, неоснователните тъжби, високите искове за обезщетение и продължителните производства имат една цел и резултат - ограничаване свободата на изразяване. Изкривеното съдебно преследване има възпиращ ефект и цели сплашване на журналистите.” Това е един от изводите в проучване на Българския хелзинкски комитет (БХК) за заведените дела срещу журналисти за обида и клевета. Изследването е част от международния проект “Практически достъп до демокрация в Централна и Източна Европа”. Анализът на събраните данни показва, че работещите в медиите често са обект на неоснователно съдебно преследване, защото повечето дела завършват в тяхна полза. От БХК предупреждават, че неоснователните жалби са заплаха и за разследваща журналистика, тъй като обикновено публикации за злоупотреби и нарушения са последвани от съдебни искове.
Юристите на неправителствената организация посочват, че по-често се завеждат наказателни вместо граждански дела и винаги се търси парично обезщетение. Вместо да се иска публично извинение, право на отговор или публикуване на съдебното решение например, жалбоподателят търси финансова изгода, като иска високи обезщетения и води дело едновременно срещу автор и издател. Според БХК защитата на журналистите е различна в столицата и в провинцията. Националните медии обикновено поемат разходите по делата, докато в местните издания съденият репортер сам си наема адвокат, който рядко има опит с такива случаи.
БХК ще настоява за по-бързо производство по делата за клевета и обида, защото практиката досега показва, че продължават средно около три години. Юристите на организацията припомнят, че препоръките на международните съдилища са наказателните средства за защита при засягане на доброто име да бъдат ограничени. За да се избегне ефектът на сплашване, според БХК законодателството трябва да предвиди възможност за водене на дело срещу злоупотреба с граждански процес. В изводите от изследването се припомня необходимостта от премахване на специалната защита за длъжностните лица и прекалено високите глоби, които предвижда Наказателния кодекс.
В цифри изследването преброява 97 наказателни производства за периода от март 2000 до март 2001 г., като 60 от делата са наказателни и преобладават исковете за клевета. Географията на съдебното преследване на журналисти показва, че най-много дела срещу журналисти се водят във Враца, Монтана и Варна, докато в столицата има пет производства. От приключилите 23 дела само един журналист е бил осъден с глоба и обществено порицание.

Български хелзинкски комитет:

“Големият брой дела за обида и клевета, заведени срещу журналисти, неоснователните тъжби, високите искове за обезщетение и продължителните производства имат една цел и резултат - ограничаване свободата на изразяване. Изкривеното съдебно преследване има възпиращ ефект и цели сплашване на журналистите.” Това е един от изводите в проучване на Българския хелзинкски комитет (БХК) за заведените дела срещу журналисти за обида и клевета. Изследването е част от международния проект “Практически достъп до демокрация в Централна и Източна Европа”. Анализът на събраните данни показва, че работещите в медиите често са обект на неоснователно съдебно преследване, защото повечето дела завършват в тяхна полза. От БХК предупреждават, че неоснователните жалби са заплаха и за разследваща журналистика, тъй като обикновено публикации за злоупотреби и нарушения са последвани от съдебни искове.
Юристите на неправителствената организация посочват, че по-често се завеждат наказателни вместо граждански дела и винаги се търси парично обезщетение. Вместо да се иска публично извинение, право на отговор или публикуване на съдебното решение например, жалбоподателят търси финансова изгода, като иска високи обезщетения и води дело едновременно срещу автор и издател. Според БХК защитата на журналистите е различна в столицата и в провинцията. Националните медии обикновено поемат разходите по делата, докато в местните издания съденият репортер сам си наема адвокат, който рядко има опит с такива случаи.
БХК ще настоява за по-бързо производство по делата за клевета и обида, защото практиката досега показва, че продължават средно около три години. Юристите на организацията припомнят, че препоръките на международните съдилища са наказателните средства за защита при засягане на доброто име да бъдат ограничени. За да се избегне ефектът на сплашване, според БХК законодателството трябва да предвиди възможност за водене на дело срещу злоупотреба с граждански процес. В изводите от изследването се припомня необходимостта от премахване на специалната защита за длъжностните лица и прекалено високите глоби, които предвижда Наказателния кодекс.
В цифри изследването преброява 97 наказателни производства за периода от март 2000 до март 2001 г., като 60 от делата са наказателни и преобладават исковете за клевета. Географията на съдебното преследване на журналисти показва, че най-много дела срещу журналисти се водят във Враца, Монтана и Варна, докато в столицата има пет производства. От приключилите 23 дела само един журналист е бил осъден с глоба и обществено порицание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Медийното ядрено оръжие

Медийното ядрено оръжие

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK