Основи на IT-PRопагандата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Основи на IT-PRопагандата


Без значение дали предлагат евтини телефонни разговори през интернет или софтуер за 100 000 долара за управлението на голяма корпорация, сред служителите на българските IT-фирми задължително има специалист по връзките с обществеността. Често той се грижи за имиджа на работодателя си заедно с PR-агенция. При по-големите компании от сектора за връзките с обществеността работи само специално наета фирма. “Когато работиш за IT-сектора, трябва да се ограмотяваш непрекъснато, трябва да инвестираш в разучаването на това какво е ERP* или комутатор”, смята Николай Неделчев от “МАРК комюникейшънс”, сред чиито клиенти са софтуерната фирма Rila Solutions (сред собствениците й са фонд на Джордж Сорос и БТК), Sony и интернет-доставчикът ITD Network. По света фокусът се измества от обучение на PR-специалисти в спецификите на IТ-бизнеса към наемане на специалисти от сектора, които преминават обучение по връзки с обществеността. “В чужбина вече предпочитат да наемат за PR-експерти софтуеристи, които могат убедително да сравняват предлагания продукт с конкурентния, след като са преминали шестмесечен PR-тренинг. По същия начин фармацевтичните компании вече предпочитат лекари за PR-специалисти”, обясни Максим Бехар от “М3 комюникейшънс”, която работи по българските комуникационни проекти на Microsoft.
PR-агенции твърдят, че в началото трудно са набирали клиенти сред IT-фирмите, от една страна, заради конкуренцията на медиите, специализирани в компютърния бранш, а от друга, от убеждението на самите софтуерни и хардуерни компании, че могат сами да изграждат имиджа си. “По онова време IT-пресата се обръщаше директ-но към мениджмънта на фирмите с предложения за евтина реклама и бонус - безплатно “положително” интервю. Много от IT-фирмите и сега смятат, че могат да се грижат сами за имиджа, защото владеят тънкостите на програмите за графичен дизайн”, твърдят PR-специалисти.
Въпреки че предлагат модерни технологии и са смятани за носители на съвременна корпоративна култура, високотехнологичните фирми притежават и някои PR-трески за дялане, като главни виновници за това обикновено са вътрешните отдели за връзки с обществеността. Най-честото схващане сред IT-компаниите и техните служители е, че журналистите не разбират нищо и затова информацията, която им са поднася, трябва да е на елементарно ниво. Вътрешните PR-специалисти предпочитат да контактуват с журналисти, които не разбират от темата или са неопитни, като разчитат, че това ще им позволи да прокарат по-лесно идеите си или цял материал за компанията си. Освен това вътрешните PR-отдели поддържат архив с копия от публикувани материали и резюме за всеки от тях според тона му - положителен, неутрален, отрицателен. На база на тези материали някои агенции изготвят и “профили” на ресорните журналисти, които често се използват за обяснение за излизането на негативен материал за фирма или личност с противоречив имидж в IT-бранша. Приема се, че репортерът е пристрастен или дори подкупен от конкурентите и решението понякога е той също да бъде представен в негативна светлина пред преките му шефове.
За да осигуряват медиен комфорт на клиентите си, PR-отделите често искат въпросите на журналиста предварително по имейл. В някои големи компании стигат дотам, че се опитват да забраняват задаването на допълнителни въпроси или въпроси по други теми. PR-специалистите са изкушени и да изпратят отговорите обратно по и-мейл, за да спестят срещата с журналиста. Има случаи, когато в желанието си да променят или предотвратят излизането на даден материал, PR-специалистите се превръщат в напаст, твърдят журналисти, които пишат за IT-сектора. Тогава изведнъж шефът, който допреди час е бил зает (най-често с преговори), се освобождава, за да може да се види с репортера и да го убеди лично колко не е прав или е подведен от конкуренцията. Често самият журналист бива “интервюиран” за това на каква тема е материалът му, с кой друг е говорил, какво е заглавието и какво ще пише вътре. Прилагат се всякакви методи - като се започне от “знаете ли какъв рекламодател сме за вашата медиа” до “ние с вашия издател/главен редактор сме големи приятели”. Накрая се стига до въпроса “може ли да видим материала преди публикация, защото материята е сложна и да няма технически грешки”, което сериозните издания естествено не позволяват.

* ERP (enterprise resource planning) - планиране на фирмените ресурси (бел.ред.)

Без значение дали предлагат евтини телефонни разговори през интернет или софтуер за 100 000 долара за управлението на голяма корпорация, сред служителите на българските IT-фирми задължително има специалист по връзките с обществеността. Често той се грижи за имиджа на работодателя си заедно с PR-агенция. При по-големите компании от сектора за връзките с обществеността работи само специално наета фирма. “Когато работиш за IT-сектора, трябва да се ограмотяваш непрекъснато, трябва да инвестираш в разучаването на това какво е ERP* или комутатор”, смята Николай Неделчев от “МАРК комюникейшънс”, сред чиито клиенти са софтуерната фирма Rila Solutions (сред собствениците й са фонд на Джордж Сорос и БТК), Sony и интернет-доставчикът ITD Network. По света фокусът се измества от обучение на PR-специалисти в спецификите на IТ-бизнеса към наемане на специалисти от сектора, които преминават обучение по връзки с обществеността. “В чужбина вече предпочитат да наемат за PR-експерти софтуеристи, които могат убедително да сравняват предлагания продукт с конкурентния, след като са преминали шестмесечен PR-тренинг. По същия начин фармацевтичните компании вече предпочитат лекари за PR-специалисти”, обясни Максим Бехар от “М3 комюникейшънс”, която работи по българските комуникационни проекти на Microsoft.
PR-агенции твърдят, че в началото трудно са набирали клиенти сред IT-фирмите, от една страна, заради конкуренцията на медиите, специализирани в компютърния бранш, а от друга, от убеждението на самите софтуерни и хардуерни компании, че могат сами да изграждат имиджа си. “По онова време IT-пресата се обръщаше директ-но към мениджмънта на фирмите с предложения за евтина реклама и бонус - безплатно “положително” интервю. Много от IT-фирмите и сега смятат, че могат да се грижат сами за имиджа, защото владеят тънкостите на програмите за графичен дизайн”, твърдят PR-специалисти.
Въпреки че предлагат модерни технологии и са смятани за носители на съвременна корпоративна култура, високотехнологичните фирми притежават и някои PR-трески за дялане, като главни виновници за това обикновено са вътрешните отдели за връзки с обществеността. Най-честото схващане сред IT-компаниите и техните служители е, че журналистите не разбират нищо и затова информацията, която им са поднася, трябва да е на елементарно ниво. Вътрешните PR-специалисти предпочитат да контактуват с журналисти, които не разбират от темата или са неопитни, като разчитат, че това ще им позволи да прокарат по-лесно идеите си или цял материал за компанията си. Освен това вътрешните PR-отдели поддържат архив с копия от публикувани материали и резюме за всеки от тях според тона му - положителен, неутрален, отрицателен. На база на тези материали някои агенции изготвят и “профили” на ресорните журналисти, които често се използват за обяснение за излизането на негативен материал за фирма или личност с противоречив имидж в IT-бранша. Приема се, че репортерът е пристрастен или дори подкупен от конкурентите и решението понякога е той също да бъде представен в негативна светлина пред преките му шефове.
За да осигуряват медиен комфорт на клиентите си, PR-отделите често искат въпросите на журналиста предварително по имейл. В някои големи компании стигат дотам, че се опитват да забраняват задаването на допълнителни въпроси или въпроси по други теми. PR-специалистите са изкушени и да изпратят отговорите обратно по и-мейл, за да спестят срещата с журналиста. Има случаи, когато в желанието си да променят или предотвратят излизането на даден материал, PR-специалистите се превръщат в напаст, твърдят журналисти, които пишат за IT-сектора. Тогава изведнъж шефът, който допреди час е бил зает (най-често с преговори), се освобождава, за да може да се види с репортера и да го убеди лично колко не е прав или е подведен от конкуренцията. Често самият журналист бива “интервюиран” за това на каква тема е материалът му, с кой друг е говорил, какво е заглавието и какво ще пише вътре. Прилагат се всякакви методи - като се започне от “знаете ли какъв рекламодател сме за вашата медиа” до “ние с вашия издател/главен редактор сме големи приятели”. Накрая се стига до въпроса “може ли да видим материала преди публикация, защото материята е сложна и да няма технически грешки”, което сериозните издания естествено не позволяват.

* ERP (enterprise resource planning) - планиране на фирмените ресурси (бел.ред.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK