С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 авг 2002, 0:00, 2601 прочитания

Потънали кораби, открити мечти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Освен че е специалист по изваждане на потънали кораби, подводници и самолети, мъжът с поглед на хлапак, излязъл току-що от морето, има още толкова специалности, че ако започне да ги изброява, няма да стигне броят на пръстите на двете му ръце. Сред специалностите му изплуват такива като подводно взривяване или морски спасителни операции, затова, когато започне да разказва за защитата на дипломната си работа в Минно-геоложкия институт, учудването отдавна е останало някъде зад борда на разговора. Когато говори за миналото си, сякаш вади думите една след друга направо от дъното, а картините, в които ги сглобява по-късно, изглеждат прикрити под дългогодишните натрупвания на пластове от миди, водорасли и скъсани рибарски мрежи. „Страстите ми, както ги нарича о.з. капитан трети ранг Росен Гевшеков, са повече от специалностите“; но и тях разкрива така - бавно, една след друга, като че ли ги вади от стар капитански сандък.
Обитателите на старата гръцка махала във Варна твърдят, че в лабиринта от улици човек може да открие всичко или да се изгуби. В същия този лабиринт от стари и неуместно нови къщи капитан Гевшеков е закотвил своя офис. В старата къща с изтъркани от времето и стъпките дъсчени стъпала и естествено - с изглед към залива, той пише проекти, посреща и обучава курсисти и студенти по подводна археология и куп други „летни“ специалности. А всяко едно от нещата, които могат да бъда открити в неговото убежище - от древни парчета глина до правени преди седмица подводни фотографии, има собствена история.
Своята история мъжът започ-ва от времето, когато е бил на осемнадесет години и нямал никаква представа от живота. „Тогава, както почти всеки варненец, кандидатствах във военноморското училище. Защо избрах военен пред граждански профил ли? Имаше един учител, адмирал Манолчев се казваше; той ми говореше едни хубави приказки, на които повярвах. Е, вярно, че това се оказа само

Една красива фантазия

Но пък станах капитан на кораб и след това онова, което винаги съм искал - водолаз. Сега познавам цялото българско черноморско крайбрежие като пръстите на ръката си и най-важното - мога да продължавам да правя това, което обичам.“
Росен Гевшеков може да разказва дълго за военноморския флот, но прескача изживените там години, за да стигне до излизането си в запас.
Когато през 1999 се пенсионира и напуска флота, решава да продължи да прави онова, което може най-добре. Регистрира своя собствена фирма за професионални водолазни услуги, въпросът с необходимия първоначален капитал решава, като приема поръчки от свои бивши колеги, докато си стъпи здраво на краката. В същото време купува стара спасителна алуминиева лодка и... се ожених за нея, казва. „Беше една кочина и ремонтът и преустройството ? ми отнеха повече от година, но вижте я на тази снимка, каква красавица е станала. Кръстих я както се казва и фирмата и водолазния ми клуб - „Реликт“. Какво означава ли? Това е биологичен вид, който е от минал геоложки период, но живее в съвременността. И в България се срещат подобни видове...“
За да финансира част от дейността си и проектите, по които работи, прави компресорна станция за зареждане на водолазни бутилки. В същото време открива празна ниша в обучението на водолази в България. Става инструктор по две международни системи; едната основана от Жак Ив Кусто със седалище в Рим, а другата - на националната асоциация на водолазните инструктори, базирана в Тампа, Флорида. Малко по-късно започва работа и със студенти от Софийския и Нов български университет, на които води практики през лятото.
Капитан Гевшеков признава, че една от идеите, които го накарали да направи своя собствена фирма, е свързана с туристическите услуги. Казва, че водолазното дело не е туризъм, но може да се превърне в изключително атрактивна негова част. Затова прави и различни курсове и обучение на туристи, които след това води да се спускат до най-живописните рифове по нашето крайбрежие. „Преди време видях подобна услуга, но за какво подводно гмуркане може да става въпрос, когато туристите биват откарани почти насила до нещо като барачка на плажа, облечени в неопрен и оставени да се гмуркат между плажуващите? Вярно е, че ако нямат сертификат, трябва да бъдат научени на базови неща, но след като преминат през необходимото обучение, може да им се покаже

Истинското Черно море

Да бъдат заведени до някой потънал кораб или до невероятно красивите рифове.“
Тук капитанът прави малко отклонение, за да разкаже за проектите си, свързани с биологичното разнообразие. Последният се нарича „Лаврак“, по името на средиземноморска хищна риба, която идва в Черно море само да се храни. Споменава за този проект не толкова за да очертае разнообразието в дейностите си (премълчава далеч по-атрактивното подводно взривяване например или пък обучението на децата от домове за сираци), а защото в проекти като този привлича млади хора и студенти от университетите, с които работи. Както и заради крайната цел, която преследва с участието си в подобни „начинания“ - извоюването на статут на защитени акватории на местата, където все още се срещат добре запазени видове.
Така, фут след фут в спускането към себе си, Росен Гевшеков стига и до последната си страст - потъналите кораби край бреговете на Черно море. Твърди, че това е една непроучена част от българското минало, защото „историята на флота, която е сведена само до една атака на Дръзки срещу Хамидие, е много по-богата. Това сега е толкова важно, защото един народ, като попадне в цайтнот, не му остава нищо друго, освен да потърси някакво самочувствие в собствената си история. А точно потъналите или по-точно потопените край бреговете ни кораби, са доказателство за… както и да го определя, ще прозвучи като шаблон, но е наистина достойно минало.“ Преди да разкаже за откриването и изследването на

Потопената руска подводница

Росен Гевшеков прави необходимото за един неспециалист уточнение. В Черно море потъналите на малка дълбочина (между двадесет и тридесет метра под повърхността на водата) морски съдове остават неоткрити, защото за разлика от другите морета в Черно видимостта е много малка. Дава пример с потънал самолет, който като водолаз на служба във флота открил само защото се блъснал в него. След това се връща отново към останките на подводницата, които рибари открили случайно край Варна. След като организира екип и изследва останките, Росен Гевшеков започва проучване и след кореспонденция с военноморския музей на Санкт Петербург стига до заключението, че това е изчезналата през ноември 1941 г. подводница „Щука 211“. Според неговата теория подводницата е потопена от български самолет. „Това обаче не е толкова важно. Трябва да намерим неоспорими доказателства, че подводницата е руска, за да може районът да бъде обявен за морско гробище, а руските моряци - символично погребани. В Русия все още действа законът на Сталин, според който всеки безследно изчезнал се обявява за дезертьор и това ще бъде частична реабилитация за семействата на моряците. Във връзка с това създадохме инициативен комитет, който да организира изследванията. А тъй като в подводницата може да има неизстреляни торпеда, изследването трябва да се прави от водолази на флота. Тук има още нещо… боли ме да го кажа, но тези единадесет момчета, които са флотските водолази, имат само три сухи костюма; дори познах моя стар сред тях.“
Някак между другото, сякаш на чаша чай преди тръгване, Росен Гевшеков разказва за участието си във филма, който „Брайт айдиас“ снимат в България. Пропуска подробностите, свързани с осигуряването на каскадьорите, защото за него много по-важно е нещо друго - сюжетът на филма е построен върху историята на едно българско дете от еврейски произход, което попада през петдесетте години на миналия век в лагера в Скравена. Капитанът казва само, че го боли, защото в средните училища в Англия се изучавала тази история, докато в България никой не е чувал за нея.
И като всеки човек, свързан с морето, не може да подмине факта, че „хората започнаха да го убиват. Като оставим настрана отровите, които се вливат от устията на реките в него, траленето нанася нелечими рани. В Грузия има един закон - кораб, който трали, се унищожава, а капитанът влиза зад решетките за десет години. При това без никакви нюанси. А тук гранична полиция може да задържи нарушител само ако на борда на катера има представител на агенцията по риболов и аквакултури. Но и от агенцията не ги преследват... Просто там, където има икономически интереси, законът го няма никакъв.“
Капитан Гевшеков продължава да описва какво остава след траленето на морското дъно, а в думите му не може да бъде открита дори и следа от някакъв оптимизъм.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

14 ноември 2019
София хотел Балкан

Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът"


Какви са плановете за въвеждане на иновации и растеж на водещите банки в България?
Разберете на конференцията на Капитал "Банките и бизнесът". Събитието предоставя възможности на представители на банките и на бизнеса да обсъдят помежду си важни въпроси, да търсят решения и да помагат на пазара да расте.

Водещи теми в програмата:

  • Банковият сектор през 2020
  • Изводите от стрес тестовете
  • Ефектът от запазването на ниските лихви
  • PSD 2 - възможности и рискове
  • Иновации и технологични решения
Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът" Запазете билет

Прочетете и това

Дефицитът на БНТ вече е 71 млн. лв 4 Дефицитът на БНТ вече е 71 млн. лв

Депутатите смятат да вдигнат леко бюджета на телевизията за 2020 г. до 70 млн. лв., а за БНР - до 47.44 млн. лв.

9 ное 2019, 2537 прочитания

Местните избори 2019 - с най-евтина кампания в медиите Местните избори 2019 - с най-евтина кампания в медиите

ВМРО-БНД са отчели най-много пари за политическа реклама - 318 381 лв., БНТ с най-много официални приходи от изборите - 321 986 лв.

7 ное 2019, 1043 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Пресрекламата се разболя от промоции

Лотариите и отстъпките увеличиха нереално рекламния пазар

Още от Капитал
Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10