Медиите не трябва да флиртуват с властта

журналистът Георги Папакочев пред "Капитал"

Георги Папакочев: "Проблемите пред БНР - премълчавани и слагани под килима, отлагани във времето, рано или късно ще рефлектират върху бъдещото състояние на медиата".
Георги Папакочев: "Проблемите пред БНР - премълчавани и слагани под килима, отлагани във времето, рано или късно ще рефлектират върху бъдещото състояние на медиата".    ©  Надежда Чипева
Георги Папакочев: "Проблемите пред БНР - премълчавани и слагани под килима, отлагани във времето, рано или късно ще рефлектират върху бъдещото състояние на медиата".
Георги Папакочев: "Проблемите пред БНР - премълчавани и слагани под килима, отлагани във времето, рано или късно ще рефлектират върху бъдещото състояние на медиата".    ©  Надежда Чипева

Кой е най-успешният формат радио?

- Успешно радио е чешкият модел на Би Би Си в Прага. Неговите журналисти успяха да покажат най-добрия вид сериозно информационно радио - модел за радиото на бъдещето. Динамичната и разнообразна информация винаги привлича аудитория. Чешкото Би Би Си ми даваше картината на света, картината в Чехия, анализ, екскулзивни интервюта, полезна сервизна информация, дори къде сутринта са кризисните райони на движение и има задръствания, прогнозата за времето. Само в два часа получаваш пълна картина на деня. Що се отнася до България, пример за успешен формат радио е програма "Хоризонт" на БНР, това е изпитан модел, но той според мен се нуждае от сериозно усъвършенстване.

Какво е бъдещето на специализираните радиостанции, тясно профилираните: за бизнес, за изкуство, за образование?

- Всичко зависи от техния профил. В момента най-успешни са спортните радиостанции. Ако имах възможност, бих инвестирал пари в радио, което ще се занимава с проблемите на пенсионерите в България. Вижте само колко голям успех има вестник "Трета възраст". Възрастните хора са най-голямата аудитория на радиото в застаряваща демографски България. Доколко обаче подобна радиостанция би могла да се издържа финансово, това е важен въпрос, над който трябва да се замислиш. Успехът на подобни медии невинаги зависи от обществения интерес.

Каква е реалната власт на радиото във век, който се определя като век на образа?

- Дигиталното радио например дава уникални възможности радиото да бъде слушано комфортно не само в автомобила. При това на една и съща честота с еднакво добро качество и в планината, и в тунела, и на морето - на практика навсякъде. Бъдещото дигитално радио ще даде възможност на националното радио да раздели своята програма "Хоризонт" на две части. Една чисто информационна програма, която е 24 часа. До нея да седи радиостанция, която ще се занимава с коментари и анализи на тази информация. Може да има и третата част, която ще бъде музикална, четвъртата - младежка и т.н. Радиото в България е особено парадоксално устойчиво. Вижте какъв е рейтингът на "Хоризонт" и каква е слушаемостта на БНР. Това е наистина уникален феномен. Хората вярват на националното радио, то успя да си запази марката.

Марката обаче трябва да се развива...

- Няма да се уморя да повтарям, че проблемите пред БНР - премълчавани и слагани под килима, отлагани във времето, рано или късно ще рефлектират върху бъдещото състояние на медиата. Ще ви дам само един пример. В националното радио липсват сериозните икономически коментари, това е нещо, което "Хоризонт" сериозно трябва да развие. Липсата на вътрешна конкуренция в националното радио води до липса на възможности за един правилен мениджмънт.

Колко време ще издържи сегашният модел на БНР? Превръщането му в обществено радио съвсем скоро ще го раздели с финансовата прегръдка на държавата.

- Зависи от много неща. Радиото може да издържи малко, може и да издържи много. Проблемите обаче трябва да се решават навреме. В противен случай то ще започне да работи на по-бавни обороти, ще започне да крее и аудиторията му ще се свие до минимални стойности и ще се получи нещо банално, нещо, което обикновено се случва с държавните радиостанции. И обратно, ако възможностите на националното радио, аудиторията и популярността, на която то се радва в момента, бъдат развити по смислен и интелигентен начин с поглед напред, позициите биха могли да се запазят и да се разширят.

Кой има интерес от раздробяване на радиопазара?

- Въпросът е каква е обществената полза от раздробяване на радиопазара. По принцип човек не може да слуша едновременно пет радиостанции. Практиката показва, че обикновено изборът се движи между 3 и 4 максимум. Останалите ми се струва, че работят доста абстрактно с понятието вдигане на аудиторията или разширяване на аудиторията. Без да се нарушава плурализмът на радиоефира, трябва да се преценява от кое има смисъл и от кое не. Всъщност пазарът сам най-добре определя от какво има нужда. Аз обаче имам неприятното усещане, че доста радиостанции по-скоро са излъчвателни перални, отколкото нещо сериозно и смислено. Тук вече е отговорността на медийния регулатор, който дава лицензи на хора, които невинаги представят ясна и достоверна концепция.

Какво мислите за идеята да се приватизират националните медии?

- Аз не мисля, че приватизацията би разрешила проблема с обществените медии. Ако това се случи, означава да бъдат отключени изключително сериозни проблеми. Когато едно общество разсъждава в сиромашки мащаб, може би това е някакво решение за спасяване на медиата. Ако се мисли перспективно и отговорно към радиослушателите, това не бива да се случва.

Как разбирате изказването: "Обществената медиа трябва да бъде на една ръка разстояние от властта..." Това лукс ли е, или е нещо реално постижимо?

- Най-важното е една обществена медиа да може да си позволи да стои поне на една ръка разстояние от управляващите, властимащите и политическия елит. Необходимо е с цената на всичко.

Друг е въпросът, че в България подобен проблем не съществува, тъй като медиите ни никога не са се съобразявали с едната ръка разстояние, те винаги са били в топла прегръдка с властта.

Защо в България не могат да се назоват параметрите на обществената медиа?

- В България много от нещата не стават, защото хората не искат те да се случат. Винаги има контра интереси, които се оказват по-силни от нормалните обществени интереси. Винаги има хора, които са купени по някакъв начин. Така е в почти всички сфери. Същото е и в медиите. Естествена е реакцията, когато човек реши нещо да промени, нещо да раздвижи, да го направи по различно, по-модерно, да има контра реакция, но в много случаи тя е толкова силна, че нещата стават безпредметни.

Близо или далече сме от обществените медии?

- По-важно е човек да има воля да постигне онова нещо, което се нарича обществена медиа. Никъде не е постигнат идеалният вариант на обществена медиа. Както е казал Мойсей: "Не е важна целта, важен е пътят към целта." Може би това за нас сега е по-важно.

Когато приключи конкурсът за генерален директор на БНР, Поля Станчева - старият нов генерален директор, заяви, че би работила с двамата си конкуренти в състезанието - Георги Папакочев и Александър Велев. Остава една седмица, в която г-жа Станчева да обмисли изказването си и да предложи на Съвета за електронни медии управителния съвет, с който ще управлява националното радио през следващите три години. Както и да реши дали да изпълни обещанието си и да разкрие нова длъжност - програмен директор, и какви правомощия да му даде.Георги Папакочев е един от най-известните водещи на БНР. Той е сред създателите на емблематичното за "Хоризонт" предаване "12+3" с почти 15-годишна история и се е превърнало в матрица на най-атрактивните рубрики за оперативна журналистика. Девет години работи като редактор и коментатор в "Свободна Европа" в Прага. В момента пише коментари за "Дойче веле". Припознават го като най-вероятния кандидат за поста програмен директор в БНР.

Още от Капитал