Опасността е делата срещу журналисти да създадат автоцензура
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опасността е делата срещу журналисти да създадат автоцензура

Опасността е делата срещу журналисти да създадат автоцензура

Кевин Геринг* пред „Капитал“

Интервюто взе Весислава АНТОНОВА
1614 прочитания

Кое от вашата практика на медиен юрист беше най-интересно и любопитно на хората в България, с които се срещахте?

- Работата ми с журналисти в САЩ се състои в представянето както на пишещи журналисти, така и на издатели в спорове за клевета и обида. Затова много добре осъзнавам опасността, която подобни съдебни спорове имат за налагане на своеобразна автоцензура. Аз представлявам много институции както преди възникването на спора, така и по време и след възникването на спора. Друга дейност, с която се занимават юристите в тази сфера в САЩ, е даване на правно становище преди публикуването на материал или преди излъчване на репортаж. Четем текстовете, гледаме ги, за да дадем становище за евентуалните правни рискове.

По колко дела годишно се водят в САЩ срещу журналисти?

- Общият брой на делата по обвинения в клевета и обида през последните години намалява. Какви са причините? Нещата започват от 1964 г. с едно изключително важно дело на Върховния съд на САЩ, известно като „Ню Йорк таймс“ срещу Съливан“. Оттогава представителите на държавната власт, длъжностните лица и т.нар. обществени фигури не могат да заведат или да спечелят дело за обида или клевета срещу журналист. Това може да стане само ако те успеят да докажат, че журналистът в момента, в който е публикувал материала, е знаел, че той е неверен или по непредпазливост е допуснал да се публикува невярно съдържание. Едно от първите неща, които донякъде ме удивиха в разговорите с българските правозащитници, е, че явно в САЩ журналистът се ползва с повече права на защита, ако бъде обвинен в клевета или обида срещу държавен служител или общественик, отколкото в България.

Вдига се голям шум, ако се засегне публична фигура...

- Точно на базата на този аргумент в САЩ твърдим, че колкото темата е по-важна от гледна точка на обществения интерес, толкова по-защитен трябва да се чувства журналистът в свободата си да осветли фактите пред обществото.

Често ли ви се е случвало да обсъждате намерението на журналиста да направи разследване и евентуалните ефекти от това, опасностите, които могат да се появят след публикацията?

- Да, това непрекъснато ми се случва. В САЩ големите издателства и другите медии си имат щатен юрисконсулт и за журналистите е нормално да общуват с него. Аз съм външен - нещатен юрист и до мен се допитват, когато въпросът стигне до съдебен спор. Понякога с мен се консултират и по-малките издателства и отделни автори, които нямат щатен юрист. Така известната Първа поправка на американската конституция, която гарантира свободата на печата, и след това нормативната уредба, която възниква и се развива след повратното дело „Ню Йорк таймс“ срещу Съливан“, имат за цел главно да избегнат положение, при което медиите са отказали да отразят някакво събитие или факти, опасявайки се, че могат да бъдат подведени под отговорност в един спор, който фактически няма правни основания. При „Ню Йорк таймс“ срещу Съливан“ Върховният съд на САЩ се произнася, че исковете срещу вестника, които са били предявени, са имали умисъл да възпрепятстват дори една голяма медийна организация като „Ню Йорк таймс“ да публикува важни обстоятелства, опасявайки се от правни и икономически последствия. Да не говорим за по-малки издания или пък за отделните журналисти.

Кой поема тези разходи? Вероятно медиата застава зад своя журналист...

- Съдът в САЩ няма практика да присъжда всички разходи по делото само на загубилата страна, т.е. дори журналистът да спечели, няма да му поемат разноските. Журналистът се ползва с подкрепата на работодателя и това е стандартна практика. Издателствата имат т.нар. застраховка за клевета (паричен фонд, който медиата сама заделя и използва натрупаните в него средства при случаи, в които са съдени нейни журналисти), от която се изплащат разходите по делото. Впечатлението, с което оставам от разговорите си в България, е, че заплахата от съдебно производство срещу журналиста по обвинение в клевета има по-силен - възпиращ ефект върху журналистическата работа. Отговорната, разследващата журналистика играе ролята на преграда пред злоупотреби с властта както от страна на държавни органи и ведомства, така и в частния сектор.

Може ли да се спекулира с понятия като обида и клевета при тълкуването им?

- С определенията за клеветата и обидата може да се спекулира. Медиите имат дълг да работят отговорно и да не злоупотребяват с дадената им свобода. Саморегулирането на медиите е винаги за предпочитане пред регулирането от страна на изпълнителната и съдебната власт. Въпросите за журналистическата етика са изключително важни именно заради това, че нарушаването и до голяма степен накърнява обществената представа за медиите и общественото доверие в тях.

С какво се занимава комисията по медийно право, към която принадлежите?

- Членувам в комисия на Американската правна асоциация в представителството на адвокатската колегия от Ню Йорк. Целта на подобни комисии е да обменяме информация. Оказваме финансова подкрепа на различни учебно-образователни прояви както за юристи, така и за журналисти в специфичната материя, която засяга и двете страни. Организираме конференции - „Справедлив процес - Свободна преса“. Това са форуми, на които се опитваме да събираме малки групи представители на съдебната власт - съдии, юристи, адвокати, които участват в защитата на страните, също така и прокурори и журналисти, за да могат да разговарят помежду си по вълнуващи ги въпроси. Дискусията между страните се основава на хипотетични казуси или дела. Често има недоверие от страна на съдиите по отношение на журналистите и обратно. Ако седнат на една маса и се научат да разговарят помежду си извън съдебната зала, това би било от полза за работата и на едните, и на другите. Едни от най-важните проблеми, с които понастоящем се занимава американската журналистика, са за защита самоличността на източника на информация и въобще защитата на източника.

Случвало ли се е въпреки правилата журналист да разкрие източника си на информация?

- Опасността е, ако журналистът наруши своето обещание за неназоваване на източника, да изгуби доверието пред информаторите си, както и колегите му да изгубят доверие в него. Правото, което обаче има журналистът да откаже да разкрие самоличността на своя източник, особено в случай на наказателни производства, е неясно, несигурно определено от закона. Например в практиката на някои съдилища съдиите са постановявали, че журналистът няма право да откаже да разкрие самоличността на източника, на който е обещал анонимност, когато целта е да се установи неправомерното предоставяне на информация, т.е. изтичането на информация, което само по себе си би било наказуемо съгласно наказателния кодекс. От това са следвали (за тези, които отказват да назоват източника) тежки глоби и дори лишаване от свобода, в Америка се е случвало те дори да изтърпяват наказание. Вече има редица щати (около 20 от 50-те), според чието вътрешно щатско законодателство журналистите не могат да изтърпяват наказание лишаване от свобода или глоба, ако откажат да разкрият самоличността на източника си. Това обаче не важи за федерално разследване. Федералното законодателство допуска журналист да бъде осъден, ако не разкрие източника си - но само ако този източник е извършил престъпление, съобщавайки информация.

Къде в класацията се намира журналистическата професия като степен на доверие и уважение в САЩ?

- Когато в САЩ задаваме въпрос на гражданите към кого изпитват най-силно доверие и уважение, водещи отдолу нагоре са политиците, след това журналистите и на първо място са адвокатите. Може и обратното - юристите да са на последно, но вие оставате втори.

* Кевин Геринг е адвокат по медийно право и издателска дейност. Председател е на комисията по медиите на адвокатската колегия в Ню Йорк. Участва в работата на комисията по медийно и комуникационно право. Занимава се с искове за клевета, авторско право, традиционни и нови медии. В България беше за участие в кръглата маса „Свободата на словото - законодателни практики и гаранции в България и САЩ“.

Политическият натиск върху свободата на словото през последните години минава на по-заден план и сега той е свързан или заменен от фактори, сред които са икономически и корпоративни интереси.Българските медии имат сериозен дефицит при представянето на обективна информация на обществото и в критическата си функция към властта.
Около тези изводи се обединиха участниците в кръглата маса „Свободата на словото - законодателни практики и гаранции в България и САЩ“, организирана от Българската медийна коалиция и Американския културен център. Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация“ подчерта липсата на активно предоставяне на информация от страна на държавата. Той даде пример с публични регистри на Сметната палата за имуществото на публичните личности и за финансирането на партиите, където по думите му проблемите са толкова големи, че са отбелязани от Европейската комисия в доклада за напредъка на България за членството и в ЕС. Кашъмов коментира, че България и Румъния са единствените държави от региона, които са запазили понятието служебна тайна за класифицираната информация. Участниците обсъждаха, че няма и защита на така наречените вътрешни хора, които разкриват данни от голям обществен интерес. Като положителна стъпка за гарантиране свободата на словото от програма „Достъп до информация“ отбелязват отпадането на наказателната отговорност за обида и клевета и преминаването на подобни дела към граждански съдилища. В местните медии свободата на словото е подложена на много по-голям натиск, констатираха участниците в срещата.
В България има две спорадични проучвания на Българския хелзинкски комитет през 2001 г. и 2002/2003 г. за заведените дела срещу български журналисти. Според проучването от 2001 г. са се водили 115 дела - както наказателни, така и граждански, а през 2002/2003 г. - 131 дела. „Учреди се фондация в помощ на съдени журналисти, но тя не успя да набере средства. „Застраховките“ (паричен фонд, който медиата сама заделя и използва натрупаните средства в случаи, в които са съдени нейни журналисти - бел.ред.) са практика не само в САЩ, но и в Европа. Този фонд има гаранционна функция и е знак, че медиата поема отговорност за това, което журналистите пишат. Не е нормално в едно демократично общество журналистите да носят отговорност за това, което говорят и пишат, нормално е да я носят медиите. Иначе се спомага за автоцензурата на журналиста, тъй като той обира всички негативи и не се чувства достатъчно защитен“, коментира Кашъмов.

Кое от вашата практика на медиен юрист беше най-интересно и любопитно на хората в България, с които се срещахте?

- Работата ми с журналисти в САЩ се състои в представянето както на пишещи журналисти, така и на издатели в спорове за клевета и обида. Затова много добре осъзнавам опасността, която подобни съдебни спорове имат за налагане на своеобразна автоцензура. Аз представлявам много институции както преди възникването на спора, така и по време и след възникването на спора. Друга дейност, с която се занимават юристите в тази сфера в САЩ, е даване на правно становище преди публикуването на материал или преди излъчване на репортаж. Четем текстовете, гледаме ги, за да дадем становище за евентуалните правни рискове.

По колко дела годишно се водят в САЩ срещу журналисти?

- Общият брой на делата по обвинения в клевета и обида през последните години намалява. Какви са причините? Нещата започват от 1964 г. с едно изключително важно дело на Върховния съд на САЩ, известно като „Ню Йорк таймс“ срещу Съливан“. Оттогава представителите на държавната власт, длъжностните лица и т.нар. обществени фигури не могат да заведат или да спечелят дело за обида или клевета срещу журналист. Това може да стане само ако те успеят да докажат, че журналистът в момента, в който е публикувал материала, е знаел, че той е неверен или по непредпазливост е допуснал да се публикува невярно съдържание. Едно от първите неща, които донякъде ме удивиха в разговорите с българските правозащитници, е, че явно в САЩ журналистът се ползва с повече права на защита, ако бъде обвинен в клевета или обида срещу държавен служител или общественик, отколкото в България.

Вдига се голям шум, ако се засегне публична фигура...

- Точно на базата на този аргумент в САЩ твърдим, че колкото темата е по-важна от гледна точка на обществения интерес, толкова по-защитен трябва да се чувства журналистът в свободата си да осветли фактите пред обществото.

Често ли ви се е случвало да обсъждате намерението на журналиста да направи разследване и евентуалните ефекти от това, опасностите, които могат да се появят след публикацията?

- Да, това непрекъснато ми се случва. В САЩ големите издателства и другите медии си имат щатен юрисконсулт и за журналистите е нормално да общуват с него. Аз съм външен - нещатен юрист и до мен се допитват, когато въпросът стигне до съдебен спор. Понякога с мен се консултират и по-малките издателства и отделни автори, които нямат щатен юрист. Така известната Първа поправка на американската конституция, която гарантира свободата на печата, и след това нормативната уредба, която възниква и се развива след повратното дело „Ню Йорк таймс“ срещу Съливан“, имат за цел главно да избегнат положение, при което медиите са отказали да отразят някакво събитие или факти, опасявайки се, че могат да бъдат подведени под отговорност в един спор, който фактически няма правни основания. При „Ню Йорк таймс“ срещу Съливан“ Върховният съд на САЩ се произнася, че исковете срещу вестника, които са били предявени, са имали умисъл да възпрепятстват дори една голяма медийна организация като „Ню Йорк таймс“ да публикува важни обстоятелства, опасявайки се от правни и икономически последствия. Да не говорим за по-малки издания или пък за отделните журналисти.

Кой поема тези разходи? Вероятно медиата застава зад своя журналист...

- Съдът в САЩ няма практика да присъжда всички разходи по делото само на загубилата страна, т.е. дори журналистът да спечели, няма да му поемат разноските. Журналистът се ползва с подкрепата на работодателя и това е стандартна практика. Издателствата имат т.нар. застраховка за клевета (паричен фонд, който медиата сама заделя и използва натрупаните в него средства при случаи, в които са съдени нейни журналисти), от която се изплащат разходите по делото. Впечатлението, с което оставам от разговорите си в България, е, че заплахата от съдебно производство срещу журналиста по обвинение в клевета има по-силен - възпиращ ефект върху журналистическата работа. Отговорната, разследващата журналистика играе ролята на преграда пред злоупотреби с властта както от страна на държавни органи и ведомства, така и в частния сектор.

Може ли да се спекулира с понятия като обида и клевета при тълкуването им?

- С определенията за клеветата и обидата може да се спекулира. Медиите имат дълг да работят отговорно и да не злоупотребяват с дадената им свобода. Саморегулирането на медиите е винаги за предпочитане пред регулирането от страна на изпълнителната и съдебната власт. Въпросите за журналистическата етика са изключително важни именно заради това, че нарушаването и до голяма степен накърнява обществената представа за медиите и общественото доверие в тях.

С какво се занимава комисията по медийно право, към която принадлежите?

- Членувам в комисия на Американската правна асоциация в представителството на адвокатската колегия от Ню Йорк. Целта на подобни комисии е да обменяме информация. Оказваме финансова подкрепа на различни учебно-образователни прояви както за юристи, така и за журналисти в специфичната материя, която засяга и двете страни. Организираме конференции - „Справедлив процес - Свободна преса“. Това са форуми, на които се опитваме да събираме малки групи представители на съдебната власт - съдии, юристи, адвокати, които участват в защитата на страните, също така и прокурори и журналисти, за да могат да разговарят помежду си по вълнуващи ги въпроси. Дискусията между страните се основава на хипотетични казуси или дела. Често има недоверие от страна на съдиите по отношение на журналистите и обратно. Ако седнат на една маса и се научат да разговарят помежду си извън съдебната зала, това би било от полза за работата и на едните, и на другите. Едни от най-важните проблеми, с които понастоящем се занимава американската журналистика, са за защита самоличността на източника на информация и въобще защитата на източника.

Случвало ли се е въпреки правилата журналист да разкрие източника си на информация?

- Опасността е, ако журналистът наруши своето обещание за неназоваване на източника, да изгуби доверието пред информаторите си, както и колегите му да изгубят доверие в него. Правото, което обаче има журналистът да откаже да разкрие самоличността на своя източник, особено в случай на наказателни производства, е неясно, несигурно определено от закона. Например в практиката на някои съдилища съдиите са постановявали, че журналистът няма право да откаже да разкрие самоличността на източника, на който е обещал анонимност, когато целта е да се установи неправомерното предоставяне на информация, т.е. изтичането на информация, което само по себе си би било наказуемо съгласно наказателния кодекс. От това са следвали (за тези, които отказват да назоват източника) тежки глоби и дори лишаване от свобода, в Америка се е случвало те дори да изтърпяват наказание. Вече има редица щати (около 20 от 50-те), според чието вътрешно щатско законодателство журналистите не могат да изтърпяват наказание лишаване от свобода или глоба, ако откажат да разкрият самоличността на източника си. Това обаче не важи за федерално разследване. Федералното законодателство допуска журналист да бъде осъден, ако не разкрие източника си - но само ако този източник е извършил престъпление, съобщавайки информация.

Къде в класацията се намира журналистическата професия като степен на доверие и уважение в САЩ?

- Когато в САЩ задаваме въпрос на гражданите към кого изпитват най-силно доверие и уважение, водещи отдолу нагоре са политиците, след това журналистите и на първо място са адвокатите. Може и обратното - юристите да са на последно, но вие оставате втори.

* Кевин Геринг е адвокат по медийно право и издателска дейност. Председател е на комисията по медиите на адвокатската колегия в Ню Йорк. Участва в работата на комисията по медийно и комуникационно право. Занимава се с искове за клевета, авторско право, традиционни и нови медии. В България беше за участие в кръглата маса „Свободата на словото - законодателни практики и гаранции в България и САЩ“.

Политическият натиск върху свободата на словото през последните години минава на по-заден план и сега той е свързан или заменен от фактори, сред които са икономически и корпоративни интереси.Българските медии имат сериозен дефицит при представянето на обективна информация на обществото и в критическата си функция към властта.
Около тези изводи се обединиха участниците в кръглата маса „Свободата на словото - законодателни практики и гаранции в България и САЩ“, организирана от Българската медийна коалиция и Американския културен център. Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация“ подчерта липсата на активно предоставяне на информация от страна на държавата. Той даде пример с публични регистри на Сметната палата за имуществото на публичните личности и за финансирането на партиите, където по думите му проблемите са толкова големи, че са отбелязани от Европейската комисия в доклада за напредъка на България за членството и в ЕС. Кашъмов коментира, че България и Румъния са единствените държави от региона, които са запазили понятието служебна тайна за класифицираната информация. Участниците обсъждаха, че няма и защита на така наречените вътрешни хора, които разкриват данни от голям обществен интерес. Като положителна стъпка за гарантиране свободата на словото от програма „Достъп до информация“ отбелязват отпадането на наказателната отговорност за обида и клевета и преминаването на подобни дела към граждански съдилища. В местните медии свободата на словото е подложена на много по-голям натиск, констатираха участниците в срещата.
В България има две спорадични проучвания на Българския хелзинкски комитет през 2001 г. и 2002/2003 г. за заведените дела срещу български журналисти. Според проучването от 2001 г. са се водили 115 дела - както наказателни, така и граждански, а през 2002/2003 г. - 131 дела. „Учреди се фондация в помощ на съдени журналисти, но тя не успя да набере средства. „Застраховките“ (паричен фонд, който медиата сама заделя и използва натрупаните средства в случаи, в които са съдени нейни журналисти - бел.ред.) са практика не само в САЩ, но и в Европа. Този фонд има гаранционна функция и е знак, че медиата поема отговорност за това, което журналистите пишат. Не е нормално в едно демократично общество журналистите да носят отговорност за това, което говорят и пишат, нормално е да я носят медиите. Иначе се спомага за автоцензурата на журналиста, тъй като той обира всички негативи и не се чувства достатъчно защитен“, коментира Кашъмов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Медийното ядрено оръжие

Медийното ядрено оръжие

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK