Източникът зад „Уотъргейт“ излезе на светло
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Източникът зад „Уотъргейт“ излезе на светло

Източникът зад „Уотъргейт“ излезе на светло

Разкриването на Дълбокото гърло може да се окаже продиктувано от алчност

1871 прочитания

След повече от 30 години мълчание, догадки и интриги, най-голямата и строго пазена мистерия в историята на журналистиката получи своето неочаквано разплитане. Журналистите от The Washington Post Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, автори на разследването, дало началото на една от най-тежките конституционни кризи в САЩ - аферата „Уотъргейт“, бяха дали клетва, че ще съобщят името на своя източник едва след неговата смърт. Източникът обаче внезапно реши сам да се представи на света. „Аз съм човекът, когото наричаха Дълбокото гърло, гласи заглавието на статия в сп. Vanity Fair. Цитатът е на бившия заместник-директор на ФБР Марк Фелт, втория човек в бюрото по времето на „Уотъргейт“, сега на преклонната възраст от 91 години.

След публикуването на текста на 31 май, още на следващия ден Washington Post пусна потвърждение на написаното във Vanity Fair, а Удуърд и Бърнстийн също разпространиха официално съобщение, в което потвърдиха, че историята в списанието е вярна. В броя си от 2 юни всекидневникът публикува дълга статия от Удуърд, в която той разказва цялата история. Но, както пише The New York Times, това не е начинът, по който Удуърд е планирал да разкрие истината. След като се превръща в звездата на разследващата журналистика, той продължава да работи за Post, но си осигурява по-голяма свобода и възможност да работи по странични проекти, като събраният материал използва за написването на 12-те си книги, почти всяка от които се превръща в бестселър. Според схемата, няколко дни преди да излезе книгата, журналистът публикува поредица извадки от нея. Така вестникът получава своята история, а Удуърд рекламира книгата си. Такива са били и плановете за разкриването на Дълбокото гърло. Семейството на 91-годишният, започващ да губи паметта си Марк Фелт, научава истината чак през 2002 г. Авторът на статията във Vanity Fair, семейният адвокат на Фелт Джон О'Конър, пише, че след като разбрали от самия него, че баща им е Дълбокото гърло, синът и дъщеря му са оказали натиск върху Фелт да обяви публично ролята си в аферата „Уотъргейт“. Те най-вероятно са знаели за договорката с Удуърт, но са настоявали баща им да не остане анонимен за историята. След като това не подействало според статията на О'Конър дъщеря му Джоан го убедила с думите: „Боб Удуърд ще обере цялата слава, но ние бихме могли поне да направим достатъчно пари да платим някои сметки като заема, който взех за обучението на децата. Да го направим за семейството.“ Фелт се съгласява, но при условие че всичко бъде координирано с Удуърд. Те се свързват с журналиста, който продължава да пази тайната въпреки твърденията на семейството, че баща им е признал всичко. Удуърд иска да се срещне лично с Фелт, за да се увери, че той е в състояние да разсъждава нормално, притеснен от напредналата му възраст. След две уговорки срещата така и не се състоява и семейството се разочарова от отношението на Удуърд. Те се свързват с друг журналист - Тод Фостър, през 2003 г. и му предлагат историята. Фостър, който по това време е сътрудник на сп. People, казва, че редакцията на списанието е обсъждало дали да приеме предложението, но впоследствие отказва, защото семейството на Фелт е искало заплащане. След това се обръщат към издателството Regan­Books, което също отказва от притеснение, че Фелт вече не е с чист разсъдък. Според Фостър семейството се опитвало да вземе голяма сума пари за статията, но редакторът на Vanity Fair каза пред New York Times, че адвокатът О'Конър е получил не повече от 10 хил. долара, без да назовава точна сума.

Каквато и да е истината защо Фелт разкри ролята си в „Уотъргейт“, резултатът е един - 30 години по-късно цялата истина за разкриването на аферата е наяве. Името си тя получава от сградата, в която е разположена централата на Демократическата партия в началото на 70-те години на миналия век. Там на 17 юни 1972 г. са арестувани петима „крадци“, въоръжени с техника за наблюдение и джобове, пълни със стодоларови банкноти. По време на разследването на Удуърд и Бърнстийн парите са проследени до мексиканска банка, а оттам - до членове на комитета по преизбирането на Никсън за президент на САЩ. В продължение на две години двамата журналисти търсят и публикуват информация, която малко по малко разобличава организаторите на опита да бъде поставена подслушвателна техника в сградата на демократите (последните не успяват да се възползват от момента и Никсън е преизбран). Фелт е помагал на двамата журналисти, като е потвърждавал откритите от тях факти и им е загатвал посоки, в които да търсят нови следи. След като не успява да покрие скандала, Никсън подава оставка, а разследването на случая остава в историята и учебниците по разследваща журналистика.

След повече от 30 години мълчание, догадки и интриги, най-голямата и строго пазена мистерия в историята на журналистиката получи своето неочаквано разплитане. Журналистите от The Washington Post Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, автори на разследването, дало началото на една от най-тежките конституционни кризи в САЩ - аферата „Уотъргейт“, бяха дали клетва, че ще съобщят името на своя източник едва след неговата смърт. Източникът обаче внезапно реши сам да се представи на света. „Аз съм човекът, когото наричаха Дълбокото гърло, гласи заглавието на статия в сп. Vanity Fair. Цитатът е на бившия заместник-директор на ФБР Марк Фелт, втория човек в бюрото по времето на „Уотъргейт“, сега на преклонната възраст от 91 години.

След публикуването на текста на 31 май, още на следващия ден Washington Post пусна потвърждение на написаното във Vanity Fair, а Удуърд и Бърнстийн също разпространиха официално съобщение, в което потвърдиха, че историята в списанието е вярна. В броя си от 2 юни всекидневникът публикува дълга статия от Удуърд, в която той разказва цялата история. Но, както пише The New York Times, това не е начинът, по който Удуърд е планирал да разкрие истината. След като се превръща в звездата на разследващата журналистика, той продължава да работи за Post, но си осигурява по-голяма свобода и възможност да работи по странични проекти, като събраният материал използва за написването на 12-те си книги, почти всяка от които се превръща в бестселър. Според схемата, няколко дни преди да излезе книгата, журналистът публикува поредица извадки от нея. Така вестникът получава своята история, а Удуърд рекламира книгата си. Такива са били и плановете за разкриването на Дълбокото гърло.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.